5e - 07 - Подземия и дракони (в известен смисъл)

Помня го сякаш беше вчера - 21 април. Събрахме се в приятна петък вечер (ехх, в какви хора се превърнахме, в петък не пием, не излизаме с жените си, а се виждаме да играем D&D) в офиса на БЛО. Отново в пълен състав и точно на вратата на донжона.

Подкрепени от китайско и бисквитки, леко тромаво започнахме нашето спускане в злата обител. Не си спомням точно кои пътища сме взимали, но сякаш държахме дясно през цялото време. Така или иначе за този разказ това няма значение. В първата зала имаше огромен скелет на античен дракон (червен), който разглеждахме и естествено нищо не намерихме. Из коридорите имаше капани, разбира се, и не се разминахме без срутване на един таван, за щастие без сериозни поражения. Последва интересен коридор с пясък (тоалетната на дракона), в който имаше няколко капана от типа pit, но Пси мина геройски и ги откри всичките.

Нататък имаше зала с някакъв умрял бастун в газебо с корона. Иван обезвреди всички капани по стълбичките към скелета и тамън бяхме почнали да си тананикаме темата от Индиана Джоунс и черепът се оказа Flaming Skull. Като в Skullport, но по-обикновен. Битката не беше особено сложна, но изхабихме доста ресурси и го пръснахме на парчета. Лошото беше, че кучият син се регенерира след един час и се наложи да го бием пак. Помислихме как точно да го анихилираме, но консенсуса беше да взимаме короната (която Пси надена - оказа се cursed) и да се чупираме.

По-навътре намерихме две зали. Едната беше с 4 саламандъра и един ефрит, който ги беше поробил да му коват оръжия. Посмятахме ЦР и си плюхме на петите. Другата стая съдържаше два нетерилски helmed horrors. С доста доста зор победихме създанията от втората стая и легнахме за дълга почивка (още от едно време помня от сесиите на Стоян - в подземието НЕ СЕ СПИ дейба). Един час по-късно….

…

Шибаният череп влетя през вратата….

С този анален завършек приключихме сесията. Нещата хич не са добре.

Note to self: Да си играя барда по-добре, както Марти правилно ми обърна внимание.

5e - 06 - Нагоре по ряката

Тъй тъй тъй. Мине време, настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят офиса на БЛО. На 11 април взехме та се събрахме в ПЪЛЕН състав за сесия, което лично мен ме зарадва дотолкова, че още не мога да се отърся от еуфорията от преживяното.

Почнахме, както обикновено, където приключихме. Бяхме натупали едно йети и стигнахме до реката Юникорн Рън, като продължихме нагоре по величествените каскади от водопади известни като Сестрите. Не след дълго Корин (Ваня) забеляза първия еднорог. Животното беше бързо и се шмугна в храстите преди да успеем да кажем каквото и да било.

По-късно групата реши да нощува в близката горичка и Уелби (Сашо) чу някакъв шум докато беше на вахта. Оказа се, че са местните еднорози и голата елфка Р……. (Стояне, помощ). Тя първо понечи да ни нападне и да защитава героически дома си и неговите обитатели, но Уелби я изненада със сладка серенада под звездите и тя отпусна гарда. Последва малко обмяна на информация, като се оказа, че тримата, които търсим хич не били харпъри, ами били ларпъри, монахините били клерици на Чалтея (богинята на густото) и последната от тях била пленена и юрната нагоре по баира. Елфката говореше за некви баланси постоянно и хич не беше съблазнителна, но предполагам от общуване с калинки и кълвачи, човек може да поизгуби малко социални умения. С две думи - продължихме нагоре.

Подминахме втория водопад, пътеката ставаше стръмна и най-сетне стигнахме важен разклон. Напред беше суровият и каменист връх на Стар Маунтс, надясно - лека пътечка подходяща за пишман туристи. Похвърляхме малко зарчета и сякаш видяхме следи по пътечката. Тя подсече върха, изкачи един превал и се впусна в обширната местност в сърцето на планината. Интересното беше, че имаше разни много интересни светещи и бръмчащи кристали. Уелби се опита да пее същия тон в който шумят, да създаде резонанс с дамажана и финално всички да пеем в хор, което наистина усили бръмченето на кристалите, но не промени нищо, освен че събуди местния уайверн. Кучият му син се оказа корав, но благодарение на добър тиймуърк и това че бяхме 5 човека, се справихме. Намерихме и леговището на уайверна, където Марто извади мегакъсмет и скорна грейтакс. Имаше малки уайвернчета, но партито реши да не ги дави и ги оставихме на стихиите.

Малко по-надолу пак намерихме следи от ботушите, които този път навлизаха в една огромна пещера. Толкова огромна, че спряхме тук и решихме да разгадаваме мистериите и следващия път.

Какво да кажа - единственото беше, че на моменти много се лигавехме, ама като сме 5-ма нормално. Иначе - топ сесия, докато пишех текста ми се доигра отново, така че - преателе - летс ду ит!

5e - 05 - На път за Star Mounts

Един чуден петък вечер на 10 март се събрахме отново в БЛО, за да продължим приключениета оп новото 5-то издание на Донжони и Дракони. Съставът на групата беше Марти Парти, Чичо Сашо и новото попълнение - Пси, който се включи като З…. - гном артифисър. Героят му има пушка, което е доста свежо и разнообразно за наша кампания - аз лично съм фен.

Почнахме от Високите Дървета, събрахме новия гном в партито и потеглихме на юг към Звездните Върхари. Първия ден мина без драми, зарът беше с нас и не срещнахме некой звяр ЦР 9. На втория вече почнахме да приближаваме скалистите върхове и трябваше да вземем решение дали да обиколим от изток или запад и ние решихме да си пробваме късмета с реката на изток. Имахме среща с трол, който не можа да издържи на нашия superior firepower и сгъна. Стоян ни разкри интересната нова механика на трола, която за мен лично е доста флейвърфул и ми хареса. Впоследствие имахме среща с хора птици - ааракокра, които бяха дружелюбни и ни показаха откъде да пребродим ряката.

Една истинска Aarakocra

Интересното беше, че реката течеше кърваво червена. Ние проучихме и намерихме 8 трупа на някакви монахини с интересни свещени символи (роза) изтребени край лагера си. Интересното, че имаше 9 спални чувала обаче...тоест някъде тук може би дебне някой хубав куест. Ние, обаче, нищо не намерихме, нищо не се досетихме и продължихме като пичове. По-натам имаше бой с някакво йети, очевидно слязло от планината да търси ядене.

Тук някъде приключихме. Като цяло нелоша сесия, доста бойна, както и се очакваше. Реално за мен последните две сесии сумарно могат да бъдат една дълга и качествена сесия.

Другото, което ми направи впечатление е, че като липсват двама е СУПЕР трудно да водим героите. Не знаем системата още и реално малко битките наподобяват ровенето в листата от City of the Spdier Queen, само дето сега ровим в книгите. Ама, както се казва, #КотТакоа.

5e - 04 - Сладки приказки

Два дни след празника на влюбените прекарахме четвъртък вечер в офиса на БЛО и направихме една кратка и приятна сесия. Съставът беше - Сашо, Марти Парти, Жоро и разбира се - нашият вече суперзареден, мегамогъщ, ултраздрав ДМ Стоян.

Започнахме където групата приключи последния път - в леговището на вече покойния owlbear, потършувахме и водени от Велар (спасеният елф) тръгнахме към Tall trees - населеното място в High Forest, където той живее. По пътя срещнахме група кентаври, които смятаха, че преминаваме през техните земи, но ние изтъргувахме 3 оркски брадви и с малко дипломация минахме метър. Последва навлизане в горите на Турланг (мега-треант, който е местната баш батка) и пристигане в Tall trees.

Tall trees

По пътя беше станало ясно, че нашият приятел елф е бил на някаква мисия, която е фейлнал и към момента здравата е загазил. Чакаше го и народен съд от местният орган на управление - Друидският кръг на Tall trees. Аудиенция с тези хубавци имахме и ние. Те бяха 4-ма - Началника - Утганг Ярл, Елфа - Ваерос, Човекът - дърво и още един, който не беше толкова запомнящ се.

Поприказвахме си с тях и те ни разказаха какво има да се прави в Хай Форест - най-вече много приключенци търсят да се изкачат по долината на река Unicorn Run нагоре в Star Mountains и да видят Миелики. Много приятно си подрънкахме, харесаха ми определено тея пичове.

След това историята на Велар започна да се разплита - той дойде при нас и ни разказа за неговата мисия - тя е била да върне някакъв елфически артефакт - кора от дърво с вълшебни надписи, която той сам е загубил. Наел орки, за да убият “братята”, които се оказаха еттин, но орките (“изненадващо”) го пленили - абе изобщо - МАЗАЛО. Въздъхнахме тежко и отидохме да поговорим с еттина. Тук последва друг приятен ролеви момент, защото го забаламосахме, че кората е проклета и че ще им се случват странни неща, които впоследствие предизвиквахме самите ние. После с малко съджесчън и малко долни лъжи ги убедихме да ни върнат кората без дори някой да хвърля инициатива.

Върнахме кората и последва нова аудиенция с друидите. Нещо се опитваха да ни разпитват кой е лъгал и т.н., но ние не сме от вчера в тоя бизнес, плюс те са първата организация, която срещаме и не е фанатичен death-cult, така че се разбрахме като истински тарикати.

От тук насетне се очерта свободна програма. Установихме се като специалисти по “деликатни ситуации” и разбрахме, че основните куест-гивъри биха били зелената стража (местното СДВР) и Ваерус, при когото и отидохме. Пичът беше доста впечатлен от това, че успяхме да свършим работа без да батисаме горкия етин (ся, ако трябва да сме честни, не се знаеше кой кого) и ни даде куест.

Куест: Да заобиколим Стар Маунтс и да тръгнем нагоре по реката, за да спрем негови приятели харпъри от това да стигат догоре, защото има (неидентифицирана) огромна опасност.

Кликнахме “ОК”, ъпдейтнахме журналите и в момента правим последни приготовления преди тръгване.

До следващия път!

5e - 03 - Dungeons and Forests

Събрахме се съботно следобедно в удобния офис на Стоян. За съжаление заради записи и рукади в последния момент, Саши пропусна тази сесия, но го очакваме с нетърпение да се завърне следващия път. След един Мак Доналдс, малко мотаене и лигавене, две глътки от ракията на Стоян в офиса почнахме силно...

Уви не левелъпнахме при Динела и нейните курви. Устремени да покорим дънжона на некроманта се спуснахме смело из коридорите му. Атмосферата беше мрачна навсякъде имаше кости и се усещаше некромантска магия, коридорите тъмни и неприветливи, но и загадъчни (Стоян описваше изключително детайлно) – изключително добре ми се връзваше с леко притъмняваща София, която ни наблюдаваше тихо през прозорците на офиса.

В една от първите зали ни изненада Спектър, който се оказа доста зъл и доведе до доста неприятен енкаунтър. Самата битка с него протече бързо и сравнително лесно, но специалното му умение ни беляза до края на сесията – дрейваше от максималната кръв на жертвата си и аз и бай Иван останахме на по-малко кръв от далечния спомен, когато бяхме първи левел герои.

Експлорнахме останалата част от подземието и открихме няколко стаи, предмети, които са записани и не помня, както и самия пъзел в една от тях, за който се замотахме повечко. След доста въртене на механизма, успяхме да го задействаме, което доведе до затваряне на вратата в помещението и  появяване на портал в средата на залата където имаше огромна арка. Междувременно докато наблюдаваме красивите светкавици които прелитат покрай нас(Жоро го й блъсна една) се сформира един гигант от кости пред нас, който оформи следващия ни енкаунтър. Гиганта блъскаше силно и беше издръжлив, но с колективни усилия успяхме да го победим. Рестнахме кратко и останали без изход решихме да преминем през портала.

Стъпвайки от другата страна разбрахме, че се намираме доста далеч географски от гробищата на Уотърдиийп. Като че ли бе по-топло и вратата която водеше навън от залата в която се намирахме, ни показваше безкрайни зелени дървеса, които оформят една могъща гора. Решихме да пристъпим навън и се озовахме на огромна тераса на първия етаж, а пред нас на сравнително голяма полянка видяхме интересна гледка. Осем тежко въоръжени орка бяха си направили бивак, а с тях вързан за ръцете седеше отчаяно млад елф (те всички излеждат млади да ги еба). В един момент докато наблюдавахме умно, разбрахме че и Орките ни гледат също така умно, но вече събираха оръжията си около тях. Бързо се окопитихме и взехме най-доброто решение за тази сесия. Единствения вход за този етаж беше през тясното стълбище, което веднага блокирахме с телата си и като истински спартанци избрахме да водим сражението там.

Още с първия орк разбрахме че нещата ще са на живот и ТПК(тази битка явно не бе предвидена да я водим). Орките бяха много и удряха тежко на фона на малкото кръв с която бяхме (припомням спектъра тук). След като свалихме първите два лека надежда се прокара в сърцата ни, но тогава се сетихме за предводителя им, който беше най-отзад и напрекъснато ги надъхваше. След като го замерих веднъж с един от мойте четири джавълина, пропускайки с 15 разбрахме че той ще е най-тежкия враг с който сме се били до момента. Аз и останалите преценихме че ще е най-правилно да го поставим под обстрел със абсолютно всичко преди да е застанал отпред и да ни изсече като презрели  дини. Бай Иван нз защо реши че неговите атаки са по-важни да бъдат срещу орките пред нас, които успявахме да свалим с 2 удара (нещо че срещу боса хвърля d6, пък срещу орките е d8). Успяхме да го вразумим след няколко рунда и да насочим неговия натурален късмет, където успя да хвърли 2 критикала в тази битка и ауч, роуга боли много тук като критне(снийк атаката се удвоява също). След изсипване на тонове cantrips, стрели, джавълини и дагъри (обмислях и брадвата да си хвърля по боса), на орка му писна и разсече последния останал орк пред него за да може да ни ингейнджне в битка (тъкмо се чудехме дали не може да почнем да го хилваме тоя орк за да не дойде тоя отзаде). Удряше тежко и по два пъти. Издържах първия рунд мисля, след което ме събори, но вече и самия орк беше много тежко ранен(май над 80 кръв му бяхме взели). Геройски Жоро кастна слийп и за късмет успя да го преспи.

Отдъхнахме щастливи и качихме още един левел (Саши има да качва 2 вече).Наградихме се с чипс и бисквити от магазинчето, като рабира се обрахме и всичката екипировка на орките. Елфа си бе плюл на петите но след доста епик сървайвъл намерихме следите му и след малка гонитба го открихме. Успяхме да го убедим, че не сме врагове. Разказа ни че сме в хай форест и че той е от патрулите, но е бил пленен от орките. Решихме да пренощуване в околността и мъдро на сутринта да решим какво да правим.

Водени от любопитство защо точно тук сме попаднали, решихме да проучим сданието в което се появихме предния ден. По-голяма част от телата на орките липсваха. Явно хищници бяха дошли през ноща да пируват(елфа ни предупреди де). Започнахме да изледваме сданието. Голяма част от него бе погълнато от едно огромно дърво и вървейки из него лека-полека коридорите почнаха да се променят и от камък да стават все по-живи. В един момент, когато не бяхме сигурни дали се движим по-камък или сме в самото дърво вече се чуха животински звуци. Малко след като ги чухме те заглъхнаха. В тъмнината ни нападна Owl Bear, който успяхме да победим след нелека битка (отново ме свали – на малко кръв съм Стояне !). Тук решихме да приключим.

Сесията беше страхотна за мен. Много отпускащ и приятен съботен следобед прекарах, мисля и останалите. Битката с орките беше много тежка, както и Жоро след това показа на Стоян от некви таблици в дмг-то, че енкаунтъра е бил мега дедли. Стоян пропусна доста неща в битката или може би ги е направил умишлено за да ни даде шанс, но да, имах чувството че това ще ни най-кратката кампания евър. Чакам с нетърпение следващата сесия и да се надяваме че ще видим пак Динела някой ден.

5е - 02 - Свещената клада

Втора игра за месец! Какъв успех, какъв суксес!

Беше денят на зимното слънцестоене и група 4-ма жадни за приключения младежи (включи се и Жорката) се отправиха към конферентна зала “фон Мизес” на 4-тия етаж от “Сплендид Палас”, където БЛО разхищава парите на американския Кохтопод. Почнахме бавно, неусетно почти, и 3-мата герои от миналия път се изправиха пред висящия въпрос “Ами сега?”. Беше решено да се говори с криминал контакта на Ваньо - мадам на име Динела, която държеше Waterdeep’s finest little whorehouse. Тя ни разказа за ПАК МУ ЗАБРАВИХ ИМЕТО, МАМКА МУ - че е от гилдията на свещолеярите, но като цяло е дърт перверзник и се вълнува най-вече от насилие и (можем да допълним) жертвоприношения.

Отново на кръстопът решихме да отидем в църквата на Латандер, където ни приютиха, а не след дълго се появи и гномът маг Мерин (Жоро), който се оказа, че ни е подслушал и му станало интересно какъв е този аджеба кинжал, за който всички толкова преживяват. Докато добрият брат говореше с началството, в играта влезе още един нов образ - Импът Т……. А.к.а. Дяволчето Фют. Импът искаше “да ни помогне”, но ние не го послушахме и отидохме на “аудиенция” с църквата на Латандер, които се оказаха нещо като по-малко сексуална версия на Червената жена от Геймафтроунс. Инквизиторите изгориха нечистите дрехи на Жоро като по този начин извършиха геноцид на цели два вида въшки, след което ни тикнаха обратно в килията и зачакахме. Дойде братът, който ни посрещна и ни разказа, че общо взето в църквата горят наред само и само за да са сигурни. Отново бяхме представени пред избор - как да постъпим, но за щастие братът ни начерта план за бягство, и с доста ловък соло епизод бай Иван успя да вземе ножа и да намери пътя за навън.

Тук ще прекъсна наратива, за да отправя основната ми критика към скъпия ни ДМ и тя е, че през цялото време не ме напусна чувството, че тоя филм съм го гледал.Демонски култ, фанатизирана църква и нейният съд, ние в целия този водовъртеж. Не че е нещо лошо, но бих казал, че е доста познато и за мен поне този епизод беше доста демотивиращ. Другото, което ме бъгна е, че все пак това е доброто старо Ди Ен Ди, а не Геймафтроунс, така че църквата не би трябвало да е толкова извратена. От друга страна, добрината на брата, който ни измъкна, си е точно това - добрина, така че по този параграф съм склонен да приема нещата такива каквито са.

Дотук с критиката.

Това, което последва, мисля че е един от най-блестящите моменти в ролевата ни кариера и ще се помни дълго. Комбинация достойна за Гари Каспаров, Макиавели и Кутрето. Проследихме ИМЕТО МУ БЕ КОПЕЛЕ, КАК БЕШЕ, който се оказва, че отива в някакво мавзолейче следобяд и прекарва там няколко часа. Платихме на хлапе от улицата да предаде съобщение до църквата на Латандер, че ножът ще е на гробищата в еди колко си часа и след няколко нервни минути те пратиха “трите дванайски” паладини да изорат всичко. В това време бай Иван върза ножа за вратата на мавзолея и отвори вратата. Жоро пукна пуканки и планът сработи перфектно. Паладините изораха ДЕМИНУР - СЕТИХ СЕ НАЙ-НАКРАЯ и директно го сложиха на бързия влак за Ада като го изпепелиха в Храма на Латандер.

Ние, разбира се продължихме надоле в донжона, ступахме един зъл килим и тук приключихме. Важно е да се отбележи и, че трябва да левел ъпваме следващия път, когато почиваме. Което надявам се, ще е при Динела и нейните курви.

Гейм. Сет. Мач.

5e - 01 - Началото

След неуспешния край на City of the Spider Queen породен от заминаването на Владо и тоталното ни отвращение от мега тежката система на 3.5е, решихме, че е време да се пробваме с новото пето издание на най-великата ролева игра на всички времена. Имахме, ако не се лъжа, един или два опита заедно с Жоро и М. Парти, които бяха твърде мимолетни, за да излезе нещо сериозно от тях.

И така, датата бе най-дългият ден от месеца с най-късите дни, мястото беше любовното гнезденце на скромния автор, а групата се състоеше от М. Парти, автора и Ваньо, който анонсира големите планове за бъдещето си.

Започнахме с трудоемко четене на книги и правене на герои. Някак си си го спомням по-лесно като го правихме с М. Парти и Жоро, но пък мисля, че не останаха пропуски. Ще кажа също, че битките са ми напълно непознати и ще има да падне известно четене преди да успеем да се потопим напълно. Бекграундите на героите дават доста готин флейвър, който може да се използва и по време на игра, а цялостното чувство е за олд-скул по-ролево и флейвър ориентирана система. Определено ми излекува чувството, че в 3.5 от мин-максване и герои от по 50 страници, бяхме забравили да приключенстваме. Което е все пак същността на D&D, нали?

Героите бяха двама братя улични хлапета халфлинги Уелби и Корин (Сашо и Иван), съответно Бард и Роуг и Марстер (М. Парти), който беше варварин от севера.

Приключението започна в Уотърдийп, пред южната порта, където видяхме обява за приключенци търсещи честно злато. Двамата халфлинги забаламосаха варварина и го преджобиха, след което спечелиха доверието му, и се запътиха към кръчмата със задачата. По пътя имаше доста роулплей и смея да твърдя, че след дълга пауза, за първи път не бяхме ръждясали в това направление.

Вътре в кръчмата видяхме човека INSERT NAME HERE, СТОЯНЕ, който ни възложи да вземем едно сандъче вместо него от Rope Street 13 в Dock Wards. Героите отидоха през нощта и естееееествено, бяха нападнати от 5-ма изроди с роби и криви ножове. С мощни магии и малко късмет, враговете бяха ступани, макар и с цената на малко стабилизиране. Слязоха по-надолу и видяха “боса”, който беше yuan-ti и очевидно мястото беше използвано за жертвоприношения. Имаше амулет и церемониален кинжал. В типичен стил героите свиха всичко и зачезнаха. На другия ден INSERT NAME HERE го нямаше в кръчмата и героите започнаха да вдяват, че никой не е очаквал да се върнат. Платиха на местен маргинал да отиде вечерта на срещата, тъй като видяха нова обява до портата. Човекът отиде и се върна треперещ с посланието, че NAME HERE ги кани да му върнат кинжала.

С това приключихме и пред героите остава да вземем решение...дали да бягат, да продадат кинжала и да бягат или да се пробват да елиминират the death cult. Доста исках да използвам death cult в изречение. :D

До следващия път!