5e - 11 - I see the light

Редакцията на блога получи следната дописка от Уотърдийпския криминален контингент. Публикуваме текста без редакция.

Доклада записка от проведено дежурство на 2.12.2017 г. Срещата започна около 16 часа след като се събрахме всички, без Жоро. Първото нещо, което всички осъзнахме е колко сме забравили истоярията, след близо 4 месеца пропуск. След малко четене в записките се впуснахме в адвенчъра. Не се налагаше да чакаме много за приключения – почти веднага героя на Жоро, обладан от тъмна сила се опита да открадне кинжала, който е няговия спелбук. За щастие колегата – Уелби се намеси с излюзия, която разсея групата и Марстер успя да вземе обратно кинжала и да не се стигне до по сериозни драми. Продължихме по коридора и попаднахме в стая, приличаща на библиотека. От проведените оперативно-издирвателни мероприятия героя ми намери пепел в камината, която на скоро е била ровена. Реших да тръгна нагоре по комина и да видя какво може да има там. След известно катерене стигнах кухненско помещение, в което се намираше нашето издирвано лице – елфката Версая Латай, която доста подло ме приспа и след това за мен мача свърши. Добре че брат ми се досети, че има нещо гнило в цялата работа и след малко цялата група дойде по комина в кухнята. Лицето, което беше невидимо се опита да упражни съпротива, но с помощта на сила и помощни средства тя бе неутрализирана и почти и ебахме путката майчина. Използвани бяха 2 спасения и останахме само с едно. След битката припадналата елфка бе свестена и разпитана. Призна си всичко и сглобихме пъзела – престъпната група са били три лица, организирани с цел кастването на магия за призоваване. Две от  лицата са били заблудени от клерика – тартор на групата, вече неутрализиран от нас. Жената няма вина за извършеното деяние, тъй като е била поставена в заблуждение относно цялата работа, чрез сън, в който и нареждат да изпълни ритуала. Същият клерик, Отелстан е убил другия член на групата, малко преди да се довърши ритуала, елфката се е паникьосала и е избягала през портала, без да довърши работата. Доказателство за това е свитъкът, който е последния компонент от магията, който намерихме цял и неговото наличие потвърждава хипотезата, че ритуалът не е бил довършен. Тук вече стана ясно, че лицето няма да оказва повече съпротива и след дълга почивка я отвързахме и тръгнахме всички заедно обратно през комина за да се върнем при Вайрус и да планираме следващите ни ходове. През комина излязохме на върха на Star Mountain, но по пътя бяхме причакани от 3 Йетита, които без много зор неутрализирахме и сесията приключи. Като цяло доста добра сесия, имаше битки, имаше стелт мисия, качихме ниво и горе-долу навързахме историята. Стоян каза, че ако играем още веднъж тоя месец ще има БОНУС ЕКСИПИРИЪНС, така че много се надявам да успеем.

Горното за сведение и по компетентност. Моля за предприемане на незабавни действия от Ваша компетентност.

5е - 10 - Пряко включване

И така, датата беше 16 август, а пък групата ни в почти пълен състав (без Ванчо) успя да се събере за още една сесия по петото издание на Ди Ен Ди. Даже беше десета юбилейна (дай експириънс ве ей) сесия.

Приключението бе опасно, пътят напред беше труден. Редакцията на блога не успя да проследи движението на приключенците и точно когато мислехме, че всичко е загубено, получихме следващия и-мейл.

...шибан студ се стелеше из тъмното подземие. Пламъка от факела сякаш се опитваше да се сгуши и хвърляше къси лъчи светлина, които бягаха на мига от стените. Марстер пристъпваше тежко и в готовност – брадвата си бе хванал високо при острието в една ръка, а с другата държеше факела и се опитваше да прозре в тъмнината. Останалите се движеха тихо и в група, дори брат ми бе сложил внимателно длан на дайрето, да не би да се раздрънчи, когато не бива.

Изведнъж се чуха тежки стъпки в тъмнината. Сякаш двутонни мечове пронизваха пода, един след друг бавно и монотонно. Червени точки се появиха в сумрака, а зелена мъгла бе обгърнала силуета на създанието…

Битката бе бърза, но тежка. Заклинания, удари от остриета, бойни песни и куршуми се блъскаха в дебелата броня на Горгона. Но точните и премерени удари успяха да поразят съществото…

За съжаление богатство нямаше, продължихме напред из тъмните коридори, като се надявахме опасността да е отминала. Уви в следващото голямо помещение се натъкмнахме на нещо наистина ужасяващо.

Огромен басейн с вода бе заел голяма част от помещението. В него се виждаха гротескните очертания на гигантски мозък, плаващ в бяла слуз и покрит в тъмни нервни окончания. Всички бяха смразени, знаехме че сме на косъм от това да си загубим разсъдъка и да загинем...Нищо такова не се случи обаче. След първоначални ужас любопитсвото надделя и започнахме да разглеждаме. Не забелязах първоначално, но големия ми приятел започна да се държи странно, както и Уелби. Започнаха да се движат странно и разбрахме от тях че съзнанията им се намират далеч. Древен Нетерилски маг бе превзел Elder Brain-а и те бяха гости в няговия свят. Свят който след кратък разговор се оказа и неговия затвор в който е затворен от хиляди години. Трябваше му тяло за да избяга, като обеща, че в момента в който убие мозъка ще застане кротко и тихо в съзнанието на своя преносител и ще чака удобен момент да напусне тялото му. За моя изненада и на останалите, любопитния маг реши да предложи тялото си за транспорт на древното същество. Наистина глупаво – аматьорска грешка... Мерин пристъпи в пуула с кинжал в ръка и след кратка и кървава баня уби гигантския мозък.

Излизайки от водата младия маг не изглеждаше същия. Дали беше той или древното съзнание на Нетерилския маг го контролираше. Никой не знаеше, а този въпрос се четеше в лицата на всички. Проверих инстинктивно остротата на кинжала си. Беше достатъчно остър. С едно движение можех да му прережа гърлото ако направеше грешно движение. Само да изречеше едно заклинание и щях да му отрежа езика. Само да посегнеше на някой от нас или на брат ми... Смъртта щеше да е мигновенна и нямаше да разбере колко бързо ще загине тая древна гад. Леко се поуспокоих, представяйки си хиляди сценарии в които убивам мага.

-          Доста аматьорско, Мерин, доста аматьорско… – казах аз.

                                                                                                                    Из тефтера на Корин

5е - 09 - За Нетерилска Черна Магия натиснете "1"

Топлият юли дотук се оказа успешен за ролевите ни приключения и успяхме да навъртим цели две сесии (и то без ТПК….засега). В лятната буря на 26-ти юли се събрахме за пореден път в БЛО, за да продължим издирването на тримата харпъри. Единия беше мъртъв преди да стигнем, втория го убихме, но къде е третият? С тази мисъл започнахме играта, рестнахме, така че да има минимум шансове някой да ни открие, и продължихме навътре в донжона.

Последва доста дълга част, в която навигирахме левитиращи кубчета, които представляваха подовата настилка в дънжъна. Под тях беше бездната, а за капак, някои от кубовете бяха илюзия. За щастие се сетихме бързо за измамата и продължихме напред препятствие след препятствие. Накрая ни чакаше дълъг коридор, където доста голяма част от пода бяха илюзии, а зад нас подът се срутваше и нямахме време да реагираме. Това беше доста напрегнат момент, но с малко хитрост, успяхме да спасим всички. Тази част за мен беше 10/10 - мисловни загадки, но с достатъчно динамика, за да не се чувстваме забили в пъзела.

Нещо в този дух

Продължихме напред и Корин (Иван) откри секретна врата, обезвреди няколко капана и се озовахме в една голяма зала на един балкон, с нещо, което шумеше зад завесата под нас. Иван беше твърдо решен да си изхаби хубавия potion of gaseous form и да скаутне (спорихме 1 час), при което се оказа, че врагът е flesh golem. Речено-сторено, потупахме го, изхабихме известно количество ресурси (но не всички) и почнахме да гледаме трежъра. Имаше Necronomicon с капан, готварска книга за немъртви и един сандък, който разказа играта на Ванчо и за капак се оказа празен.

Секси звяр

Самата зала беше очевидно БДСМ работилничката на някой ъндед-афисионадо. Имаше трупове, следи от кръв, парчета тела, изобщо нулева хигиена на работното място. Продължихме през една от вратите и открихме хладилното, където ъндед-афисионадото си пазеше заготовките. После още една стая и ЖЖЖДДДРРРРГГГ - две каменни врати се хлопнаха пред и зад нас, блокирайки изхода ни. Чу се звук на метални копита и две зелени кълбета се оформиха пред нас…..Е, можеше да е Демогоргон, а не само Горгон.

Толкоз.

Като цяло беше прилична сесия, не толкова велика като предната, на моменти губихме време, но пък нямам търпение да продължим след моретата. До нови срещи, приключенци! :)

5e - 08 - Дзен и изкуството да избегнеш ТПК

Доста луни се смениха от последната ни сесия, но ето ни отново в офиса на БЛО, в пълен състав, на 14 юли 2017. Започнахме сесията с края на предишната, а именно - в смъртоносна схватка с горящия гаден череп. Без пукната магия и с много слаба кръв ядохме бой, но в крайна сметка го сцепихме на две. Марстер (Марто) сглоби черепа, сложи му короната (която беше при Пси) и го заряза в другата стая. Системата сработи и ние успяхме да рестнем качествено. Изглеждаше, че черепът си отиде на мястото.

Последва едно продължително спускане в The Endless Caverns, където навлязохме дълбоко в планинските недра по дълги коридори. Пресякохме подземна река благодарение на катерачните умения на Корин (Иван) и най-сетне излязохме на плажче, откъдето по скална стена се изкачихме до Първата порта. На нея имаше изобразен Нетерилски град с 20 кули със звезди, които можеха да се натискат навътре. Очевидно това беше загадката за влизане. Заслужава си да спомена, че през цялото време вървяхме по стъпки, а пред вратата дори имаше следи от лагерен огън. Марто (като добър инженер) налучка правилната комбинация, а пък Сашо (като колега инженер) преведе несвързаните му брътвежи на разбираем за другите език. Системата сработи и влязохме навътре. След кратък коридор се озовахме в “Зала 1 на НДК” и то за щастие навреме,тъй като шоуто беше на път да започне.

На отсрещната стена видяхме огромна порта завардена от светещи руни, трупа на един мъж и трупа на клеричката на Чаунтея. Жоро се приближи по-близо и видяхме Големия Зъл Блекгард (вж. Картинката горе). Интересно, но той не ни нападна веднага, ами си поговорихме. Научихме пряко или косвено следната информация:

• Копелето се казва Капитан Еди кой си от Уотърдийп, по-късно харпър, има брутални комплекси и се е вманиачил в това да “мачка гниди в калта”. Чил аааут мееен….
• Ваерус, елфът, който ни изпрати, е всъщност Златен Дракон и не може да дойде в пещерата сам да си оправи бакиите, затова изпраща такива страпинг йънг ладове като нас.
• Блекгардът е дошъл за да освободи Аумвор - нетерилски вампир-уизард, затворен зад голямата порта с руните.
• Нарежданията от архмейджа са интерпретирани от някакъв си клерик Рот (който не се е появил все още)
• Ние всички сме гниди, които трябва да бъдат стъпкани в калта

Уелби (Сашо) направи опит със съжесчъни и психология да му влезе под кожата и да го убеди, че не си заслужава, човече, за какво го правиш, но в крайна сметка не стана и се сбихме. Отново на косъм от ТПК победихме. Тук и приключихме.

Като заключение бих казал, че това си беше една супер добра и балансирана сесия. Имаше екшън, експлорейшън, роулплей. Много рахат. До следващия път.

П.П. Без малко да забравя - докато търсех картинка за поста, без да искам, попаднах на картинка на Аумвор. По-убу да си седи заключен мен ако питаш.

5e - 07 - Подземия и дракони (в известен смисъл)

Помня го сякаш беше вчера - 21 април. Събрахме се в приятна петък вечер (ехх, в какви хора се превърнахме, в петък не пием, не излизаме с жените си, а се виждаме да играем D&D) в офиса на БЛО. Отново в пълен състав и точно на вратата на донжона.

Подкрепени от китайско и бисквитки, леко тромаво започнахме нашето спускане в злата обител. Не си спомням точно кои пътища сме взимали, но сякаш държахме дясно през цялото време. Така или иначе за този разказ това няма значение. В първата зала имаше огромен скелет на античен дракон (червен), който разглеждахме и естествено нищо не намерихме. Из коридорите имаше капани, разбира се, и не се разминахме без срутване на един таван, за щастие без сериозни поражения. Последва интересен коридор с пясък (тоалетната на дракона), в който имаше няколко капана от типа pit, но Пси мина геройски и ги откри всичките.

Нататък имаше зала с някакъв умрял бастун в газебо с корона. Иван обезвреди всички капани по стълбичките към скелета и тамън бяхме почнали да си тананикаме темата от Индиана Джоунс и черепът се оказа Flaming Skull. Като в Skullport, но по-обикновен. Битката не беше особено сложна, но изхабихме доста ресурси и го пръснахме на парчета. Лошото беше, че кучият син се регенерира след един час и се наложи да го бием пак. Помислихме как точно да го анихилираме, но консенсуса беше да взимаме короната (която Пси надена - оказа се cursed) и да се чупираме.

По-навътре намерихме две зали. Едната беше с 4 саламандъра и един ефрит, който ги беше поробил да му коват оръжия. Посмятахме ЦР и си плюхме на петите. Другата стая съдържаше два нетерилски helmed horrors. С доста доста зор победихме създанията от втората стая и легнахме за дълга почивка (още от едно време помня от сесиите на Стоян - в подземието НЕ СЕ СПИ дейба). Един час по-късно….

…

Шибаният череп влетя през вратата….

С този анален завършек приключихме сесията. Нещата хич не са добре.

Note to self: Да си играя барда по-добре, както Марти правилно ми обърна внимание.

5e - 06 - Нагоре по ряката

Тъй тъй тъй. Мине време, настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят офиса на БЛО. На 11 април взехме та се събрахме в ПЪЛЕН състав за сесия, което лично мен ме зарадва дотолкова, че още не мога да се отърся от еуфорията от преживяното.

Почнахме, както обикновено, където приключихме. Бяхме натупали едно йети и стигнахме до реката Юникорн Рън, като продължихме нагоре по величествените каскади от водопади известни като Сестрите. Не след дълго Корин (Ваня) забеляза първия еднорог. Животното беше бързо и се шмугна в храстите преди да успеем да кажем каквото и да било.

По-късно групата реши да нощува в близката горичка и Уелби (Сашо) чу някакъв шум докато беше на вахта. Оказа се, че са местните еднорози и голата елфка Р……. (Стояне, помощ). Тя първо понечи да ни нападне и да защитава героически дома си и неговите обитатели, но Уелби я изненада със сладка серенада под звездите и тя отпусна гарда. Последва малко обмяна на информация, като се оказа, че тримата, които търсим хич не били харпъри, ами били ларпъри, монахините били клерици на Чалтея (богинята на густото) и последната от тях била пленена и юрната нагоре по баира. Елфката говореше за некви баланси постоянно и хич не беше съблазнителна, но предполагам от общуване с калинки и кълвачи, човек може да поизгуби малко социални умения. С две думи - продължихме нагоре.

Подминахме втория водопад, пътеката ставаше стръмна и най-сетне стигнахме важен разклон. Напред беше суровият и каменист връх на Стар Маунтс, надясно - лека пътечка подходяща за пишман туристи. Похвърляхме малко зарчета и сякаш видяхме следи по пътечката. Тя подсече върха, изкачи един превал и се впусна в обширната местност в сърцето на планината. Интересното беше, че имаше разни много интересни светещи и бръмчащи кристали. Уелби се опита да пее същия тон в който шумят, да създаде резонанс с дамажана и финално всички да пеем в хор, което наистина усили бръмченето на кристалите, но не промени нищо, освен че събуди местния уайверн. Кучият му син се оказа корав, но благодарение на добър тиймуърк и това че бяхме 5 човека, се справихме. Намерихме и леговището на уайверна, където Марто извади мегакъсмет и скорна грейтакс. Имаше малки уайвернчета, но партито реши да не ги дави и ги оставихме на стихиите.

Малко по-надолу пак намерихме следи от ботушите, които този път навлизаха в една огромна пещера. Толкова огромна, че спряхме тук и решихме да разгадаваме мистериите и следващия път.

Какво да кажа - единственото беше, че на моменти много се лигавехме, ама като сме 5-ма нормално. Иначе - топ сесия, докато пишех текста ми се доигра отново, така че - преателе - летс ду ит!

5e - 05 - На път за Star Mounts

Един чуден петък вечер на 10 март се събрахме отново в БЛО, за да продължим приключениета оп новото 5-то издание на Донжони и Дракони. Съставът на групата беше Марти Парти, Чичо Сашо и новото попълнение - Пси, който се включи като З…. - гном артифисър. Героят му има пушка, което е доста свежо и разнообразно за наша кампания - аз лично съм фен.

Почнахме от Високите Дървета, събрахме новия гном в партито и потеглихме на юг към Звездните Върхари. Първия ден мина без драми, зарът беше с нас и не срещнахме некой звяр ЦР 9. На втория вече почнахме да приближаваме скалистите върхове и трябваше да вземем решение дали да обиколим от изток или запад и ние решихме да си пробваме късмета с реката на изток. Имахме среща с трол, който не можа да издържи на нашия superior firepower и сгъна. Стоян ни разкри интересната нова механика на трола, която за мен лично е доста флейвърфул и ми хареса. Впоследствие имахме среща с хора птици - ааракокра, които бяха дружелюбни и ни показаха откъде да пребродим ряката.

Една истинска Aarakocra

Интересното беше, че реката течеше кърваво червена. Ние проучихме и намерихме 8 трупа на някакви монахини с интересни свещени символи (роза) изтребени край лагера си. Интересното, че имаше 9 спални чувала обаче...тоест някъде тук може би дебне някой хубав куест. Ние, обаче, нищо не намерихме, нищо не се досетихме и продължихме като пичове. По-натам имаше бой с някакво йети, очевидно слязло от планината да търси ядене.

Тук някъде приключихме. Като цяло нелоша сесия, доста бойна, както и се очакваше. Реално за мен последните две сесии сумарно могат да бъдат една дълга и качествена сесия.

Другото, което ми направи впечатление е, че като липсват двама е СУПЕР трудно да водим героите. Не знаем системата още и реално малко битките наподобяват ровенето в листата от City of the Spdier Queen, само дето сега ровим в книгите. Ама, както се казва, #КотТакоа.