Tomb of Annihilation – 16 – The Double-double-cross

Без никакви колебания стартираме 2019-та със сесия едва на 4-ти януари. Състав – Марто, Сашо и Жоро. Локация – уютната бърлога на палавия мечок Марти Парти.

Продължихме, откъдето приключихме миналия път. Спаймастърът Яхру обеща да ни доведе при Фентаза – клеричката на Дендар (The Night Serpent), която иска да очисти Раз Назал и да бъде тя шефа на кенефа.

Фентаза не беше много щастлива да ни види и не ни хареса, но се спазарихме и тя ни разказа как да стигнем до Раз Назал, каква му е охраната и обеща, че като го подпукаме ще дойде да помага. В замяна ще ни даде да пътуваме свободно през земите им и ще помогне да чокаме ред уизардите.

Планът влезе в действие, но за да отстраним Раз Назал, трябваше да направим лонг рест, а нямаше къде. Опитахме при робите – не стана, опитахме да излезем – също не стана, защото се налагаха някакви хартии от Началник-робите, за да можем да излезем с „роби“. Късметът ни огря в склада, където решихме, че ще си построим замък от боклуци и ще се скрием в него. Оказа се, че гигантският питон Азимас (който говори) отговаря за склада, но беше благоразположен към нас и ни даде да рестнем. Бъбълс му подари трофейните си еленски рога, а в замяна Азимас ни подари супер зъл пойзон, който нямам търпение да изпробвам срещу нищо неподозиращи създания.

Когато починахме наченахме издирването на Раз Назал и достигнахме до тронната стая, където той беше със свитата си. Самият той беше доста болнав, хрипаше и кашляше и се мъчеше, но ние му разказахме за Соулмонгър и се спазарихме с него да очистим Фентаза и в замяна той да ни даде да пътуваме свободно през земите им и да удари ред уизардите. Също така ни даде и кубчето без много да му мисли. Като цяло Разеца ми беше по-симпатичен от Фентаза и това се дължи на факта, че играем кампания на Стоян и всички жени са кисели.

Доста е бедес, няма да се лъжем

Докато обмисляхме как да проникнем в стаята и, се оказа, че йантитата имат телепортираща система в подземието и направо се телепортирахме в нейната стая. Битката беше доста тегава, но реално далеч не беше най-трудната досега в адвенчъра и може да се каже, че убедително надделяхме над Фентаза и нейните телохранители.

С това приключихме и записахме в тетрадката, че Стоян не даде ХР за куестовете. ША ДАВАШ!

Tomb of Annihilation – 15 – Срещи под повърхността

Трета поредна събота и общо 4-та сесия за декември 2018! Каква година и какъв край!

Равносметката за 2018 е за 15 сесии по Tomb of Annihilation и 6 по предната Уотърдийпска кампания. Надявам се и през 2019 да успеем да играем толкова редовно. И така – на 29-ти декември, локацията беше отново приятната одая на М. Парти в квартал Луксозенец, а съставът беше всички без Жоро.

Продължихме, откъдето приключихме – пред шрайна на Уонго (богът маймуна), където осъзнахме, че последното кубче е взето от гадните змии. Отидохме при ред уизардите и им разказахме каква е ситуацията и се взе решение ние да идем да тупаме змийчетата, а те ни разкриха, че имат агент-шпионин във Fane of the Night Serpent – светилището на йантитата. Въпросният образ е yuan-ti pureblood, който се казва Ишмакал и носи червено бижу на гърдите си.

Ние, от своя страна, решихме да проучваме донжона на амфитеатъра, но първо направихме лонг рест. Преди да дремнем, обаче, бяхме много лошо изненадани от група 3 yuan-ti purebloods и 3 малисона. Битката беше доста тежка, Жоро не успя изобщо да играе, и добре че бяха духовните пазители на Бъбълс, които набиваха по 3д8, та свалиха гадните мърши. Битката беше наистина епична и всички бяха налягали, освен Бъбълс, който на 1 кръв повали последното yuan-ti. На едно кръв!

След това мазало вече наистина лонг рестнахме и продължихме в донжона. Още в една от първите стаи открихме каменен фонтан, който обаче може да бъде преместен и разкри стълбище към подземията на града. Там долу намерихме интересни отпечатъци от един чифт кормирски ботуши и решихме да ги проследим. Открихме почиващ мъж, който нещо си мънкаше и решихме чисто да влезем да си говорим с него. Оказа се не кой да е, а легендарният Chult’s most wanted, Артас Симбер барабар с неговия ring of winter.

На живо е по-впечатляващ

Ето малко синтезирано инфо за Артас, пръстена и какво търси той там.

·       Артас е пазителят на пръстена, самият пръстен е могъщ артефакт, прокълнат и може да кара хората да желаят да го вземат и да се вманиачават в него. Самият Артас е бил вманиачен, а фрост гигантите и флейминг фист най-вероятно лъжат за това, че пръстенът им принадлежи и т.н. От друга страна, добре е пръстенът да не попада в лоши ръце, защото причинява катаклизми.

·       Артас издирва жена си Алисанда, която няма представа къде е, но ни каза, че не е в това измерение. Бъбълс предложи, че са правили сделка с Баатор, но по-скоро не е тъй.

·       Артас каза, че е идвал отдавна в Ому и, че еот отдавна изчезнал град в Кормир, по което го изловихме, че е много много стар. Каква е тайната за дълголетието, обаче не каза.

·       Също така разбрахме, че тунелът, в който се намираме в едната посока води към лавата, а в другата – към палата. Score!

·       Ние, от своя страна му казахме за Navel of the Moon и, че с него можеш да намериш изгубени хора. Той беше доста заинтересован и благодарен.

·       Артас ни даде 3 семена, които ако смачкаме, можем да го призовем да ни дойде на помощ.

·       Най-сетне му раздумахме за Соулмонгър и за Раз Назал, той каза „това променя всичко“ и се телепортира и избяга. В какви отношения сме…не знаем.

Също научихме, че горе в амфитеатъра живеят семейство горилони. Ние решихме да ги бием стратегически, но нещата меко казано се осраха и трябваше геройски да бягаме. Успяхме благодарение на няколко мощни магии на Жоро.

4 гада с по 5 атаки, бейби. Пръждосахме се като пръдня в гащи!

Стратегията надолу в тунела беше, че Ани и Йенфир ще се дегизират като Purebloods, а Джем и Бъбълс ще са роби пленници. При първия патрул yuan-ti стратегията сработи и единият страж ни заведе при Яхру (по-важен змийчок), където да се реши какво да ни правят.

Мястото беше в сауната и тук извадихме мн жесток късмет, защото Марто използва helm of telepathy и направи detect thoughts на Яхру.

Отново синтезирано какво научихме:

·       Яхру е местният spymaster

·       Ние показахме кубчето и той веднага си помисли, че при Раз Назал има още едно такова кубче.

·       Също така се зачуди дали да го носи на Раз Назал (който е отслабнал напоследък) или на клеричката Фентаза и да му правят пуч. Раз Назал има някъв огнен меч.

·       Единственият по-зловещ и мощен от Раз Назал е личът Асерерак, от коготодори Раз Назал го е страх. Асерерак се намира в Tomb of the 9 Gods.

Разговорът се поизчерпа и започнахме битка. Набихме единия гладиатор-бодигард (те удрят много лошо, дейба) и Яхру в един момент ни предложи милост и сделка. Ние се разбрахме да ни заведе при Фентаза и да направим активно мероприятие на Раз Назал.

Като цяло, аз самият бях леко кисел през целия ден, но сега като пиша тези думи осъзнавам, че имахме много добра и наситена сесия!

Tomb of Annihilation – 14 – King of Feathers

Този текст е може би представлява своеобразен (безмислен) рекорд. Пиша тези думи минути след като приключихме съботната сесия. Марти Парти още не е прибрал всичките книги. Докато чакаме да кусаме пица Доминос се потапям в спомени за изминалите няколко часа.

В деня на зимното слънцестоене (22 декември) в дома на М. Парти се събрахме всички без Жоро и продължихме с поредната епична сесия по Tomb of Annihilation.

Взели поредното кубче, се озовахме отново лице в лице с вожда на Грунговете, който се опита нещо да иска, ама ние го убедихме да си трайка. Той обаче ни каза, че горният потънал шрайн е на Папазотл – богът Чапла.

3апалихме на там с идеята да рестнем някъде из потъналите сгради и намерихме една, която се оказа обсерватория. От покрива видяхме следващия шрайн и забелязахме, че входът се пази от 4 крокодила. Бъбълс прасна единия с демидж спел и той сгъна веднага, а другите се разбягаха.

Влязохме в залата и на вътре имаше 6 статуи на хора с глави на животни, а на пиедесталчето с кубчето имаше гатанка:

Досетихме се, че отговорът е „сянка“ и почнахме да осветяваме статуите една по една. Тази с прилепа се оказа, че разкрива тунелче, което води до друга стая, където имаше стена с черни и бели плочки. Доста се поизпотихме, но се сетихме най-сетне, че това вероятно е кръстословица и написахме гатанката на плочките. В черните се изписа COVER EYES, наметнахме очите на статуите и хоп, взехме кубчето.

Продължихме на юг по водата с идеята да отидем към 22, където е шрайна на И-джин. Богът заек еднорог. Там се оказа, обаче, че са ни преварили ред уизардите. Техният начин да решават загадките е да пускат пушечното месо (наемниците) да вършеят напред. Ние също правихме малко скок подскок по пода и Бъбълс кусна малко пойзън стрелички, но съвсем в рамките на нормалното, отидохме до края и кубче немаше.

Излязохме навън и ни посрещна  процесията червени магове. ТЕ са 3-ма магове, от които един чирак, един напълно завършен маг и един лидер, който се представи като Загмир и лицето му е от едната страна на млад мъж, от другата на старец. Той първо се държа доста арогантно с нас, но в крайна сметка се спазарихме ние да открием другото кубче и да се видим на входа на Tomb of the 9 Gods след един ден. Те също търсят Соулмонгър, като идеята, е че трябва да се унищожи от ред уизард.

Тръгнахме си по живо по здраво (без смъртоносен енкаунтър с червените магове) и преспахме в близката къщичка. На другия ден всячески се опитвахме да избегнем динозавъра, чийто рев чувахме навсякъде и затова минахме между къщите. Късметът ни се нареди тамън, защото го срещнахме точно, когато излизахме от една тясна уличка. Гадът е МММММНОГО здрав и даже има някои феноменални умения като misty step, legendary resistance (3 пъти на ден има право да изкара фейлнат сейв) и да пуска swarm от оси. Но…. ние с нашата тясна уличка имахме стратегически превес и успяхме да го убием.

Няма атаки с предните ръце

Проследихме стъпките му до леговището и там понамерихме малко трежър – helm of telepathy, една ценна маска и омуански поднос, който проверява дали храната е отровна.

Видяхме също, че и в пещерата под амфитеатъра има цял един хубав дънджън. Оставихме го за друг път и продължихме към последният шрайн (който е на маймуната Wongo). При него открихме лигави следи на yuan-ti, едно умряло yuan-ti и съответно се оказа, че кубче няма. 

Final tally:

Кубчета при нас: 6

Кубчета при ред уизардите: 2

Кубчета при йан-титата: 1

Живи епик динозаври в Ому: 0

Ненамерени уникални брутални предмети: 4

Нещата се завързват и настават интересни времена!

Tomb of Annihilation – 13 – Тежки мозъчни напъни

Ето че, за всеобщо щастие, втората сесия за месец декември е факт! В съботата на 15-ти се събрахме в новото ролево убежище на чултската четворка, а именно – бърлогата на Марти Парти.

В пълен състав, продължихме нататък из Ому и проверихме къщите, които бяха около леговището на Bag of Nails, с идеята да идем до shrine-a, който е останал на островче сред лавата. Някъде там забелязахме едно голямо струпване на хората-репи (веджи-пигми), които бяха заловили един човек-жаба (грунг) и искаха да го правят на KFC в лавата. Ние вече знаехме за враждата на едните и другите. Жоро телепатично се свърза с грунга и разбрахме, че той е син на Вожда на Грунговете и се казва Инбок. С ловка измама успяхме да внушим на зеленчуците, че ние сме пратеници на боговете и да ни дадат грунга, че да не стават проблеми.

Едно несъстояло се пръскане с Roundup по-късно взехме жабока под ръка и тръгнахме към селото на жабохората, което се оказа, че е в шрайна на Нанганг. По пътя попаднахме на още един шрайн и на една засада от мръсни гадни yuan-ti-та. Битката не трябваше да е сложна, ама нещо не се справихме много величествено и ни понасолиха. Разминаха ни се сериозни поразии, все пак, наразяхме змиите на шайби и влязохме в шрайна. Шрайнът беше на Обулака – богът на предпазливостта и обмислените решения. На нас тази комбинация ни се видя като да е Бог на параноята и ние определено усетихме как ни хваща.

The majestic zorbo being careful as fuck

В шрайна нямаше битки, но имаше доста дълъг и сложен пъзел, който най-сетне ни отведе до кубчето, където видяхме един ред уизард превърнат в камък, защото е барнал куба. Ние мислихме дълго и напоително и направихме опит, но Марто фейлна и се вкамени и трябваше да похабим един greater restoration от чарма на нагата. След много мислене и малко къртене на стена с адамантиев чук, се досетихме да наредим едните факли на местата за факли в коридора и успяхме безопасно да вземем куба.

Продължихме към шрайна на Нанганг и селото на грунговете и се запознахме с техния вожд – алфа жабокът Йорп. Той ни благодари, че сме спасили неговия 142-ри син от сигурна гибел и настана време за въпроси. Тук някъде Жорката изпали и останахме само тримата.

El Patron

Йорп ни разказа,че:

• -          Червените магове са били в шрайна на островчето, където се бяхме запътили.
• -          В палатът в Ому живеят гадните ян-тита, които са предвождани от Раз-Назал (подозираме, че 
• <Раз Назал е сексито на корицата на приключението)

Дадохме една статуетка на Йорп да ни пусне в шрайна и почнахме да решаваме следващата загадка. Ще я опиша подробно, въпреки че ме боли от спомена за нея.

Нанганг е богът на тва да си задник общо-взето и да служиш на себе си, да гледаш ти да имаш, да преебеш другарче и т.н. „Нанганг ни учи да се грижим първо за себе си“. В известен смисъл очаквахме грунговете да ни прецакат и да има ТРАП, но в крайна сметка нямаше.

Вътре в шрайна имаше купища съкровища и скъпоценности и една стая с голяма врата, на която пишеше „Най-богатият да остави даровете си тук“. Ето тук, уважами читатели, запецнахме мощно. Оставяхме какво ли не, карахме вожда да остави нещо, сваляхме гаунтлета на Морадин, КАКВО ЛИ НЕ. Съкровищата се оказаха фейк илюзия, като ги изнесеш навън. По едно време и Пси си тръгна, но Стоян ни окуражаваше да продължим напред, защото сме близо. Двамата с Марто се напъвахме на ужас, но все не можехме да измислим, а времето неумолимо напредваше.

Най-сетне поредната мозъчна пръдня произведе реален резултат и блажено се отпуснахме, взимайки куба.

А самото решение се оказа съвсем просто. Трябваше просто един единствен от нас да е в шрайна и да остави от фейк съкровището пред вратата. Така той става „най-богатият“, а пък и от друга страна „се е погрижил за себе си“.

Поне нямаше death traps, де.

Tomb of Annihilation - 12 - Повече на котки доверие - НЕ

Автор на текста е Марти Парти.

Четвъртък вечер, чудесно време за игра. Започнахме бавно да се събираме към 18:00 часа. Първи пристигна Стоян, на който му беше студено, обу си дебелите чорапи, замоли за повече топло и се разлафихме за нещата от живота. Саши го последва заедно и с забележка от типа „Защо подяволите е толкова горещо тук?“, но виждайки Стоян с 2 чифта чорапи и шапка, просто се отказа, след него Жоро – забавил се зарад пишо инцидент с коче и начетения Пси след курс по английски който ни поздрави с лаконично „Гууд Ивнинг“ носейки уасаби и джинджър от обедното суши. Ит уас тайм фор бизнес, както би се изразил Сънчо.

След кратък рест групата реши да продължи на юг, но бързо се отказахме като видяхме група канибали. Сменили посоката на 180 градуса, на север намерихме къща (9) с отдавна изоставен лагер на приключенци. Намерихме писмо от Лорд Брекзит (бяха с некво жълто знаме - бел.Саш.) , който също така смята че кубовете са ключа към подземието. До нея се намираше и полусрутена къща с половин труп(10). Нищо интересно и продължихме на изток до две долепени сгради (11) едната от които със срутена стена. Малко след тях стигнаме и до мост-дънер (12) по който решихме да преминем. Героят на Жоро се оказа най – смел, но както знаем съдбата награждава най-смелите, особено в кампанийте на Стоян, и получи един дедли страйк от добре приклил се снайперист. 

Bag of Nails

Оказа се пъргав Табакси който бягаше и стреляше от прикритие. Изключително досаде и смъртоносен – почти уби Бъбълс и Гем. Двамата с Ани бяхме невидими и тъкмо когато го настигнахме той хвърли оръжия и се развика че се предава и помоли за закрила от БХК. Чувствайки се гузно тъй като сме модерно гууд парти и че сме го подтикнали да стреля по нас решихме да го пощадим. Запознахме се, каза че се казва Торба с Пирони и ни заведе в скривалището си (13). Разказа ни тъжната си история за сина си която ни разчуства още повече и споделихме от вкусната му яхния. (Показа ни и входа за Tomb of the 9 Gods, но вече не сме сигурни дали не е капан - бел. Саш.) Общо взето симпатяга, докато не се събудихме в 12 от миднайт пойзън, който повръщахме по пода докато се приготвяме за битка с малката гад. Йенфир падна от 1 удар но останалите го накацаха като в добрите стари времена когато нямаше БХК, а ултра вайъленс възпитание (Clockwork Orange референс).

Когато ядеш от непознатата яхния. 

Ден 40

Сутринта намерихме храна на Унгх – богът Flail Snail. Загадката беше оригнинална и докато обсъждаме всякакви варианти, Сънчо с прясно упражнен мозък от курса по английски реши загадката собственоръчно и взехме поредния куб.

Часа беше 22:30 вече, ДМ-а ни се налагаше да ходи в BTV-то утре на сутрешен блок и се наложи да прекратим, като взаимно се разбрахме следващата сесия да е най-късно следващия уикенд. Очаквам с нетърпение!

Tomb of Annihilation – 11 – Не знаем за какво са кубчетата, но ги има, което значи, че трябва да се събират

След множество опити, уговорки, отлагания, предоговаряния, неуспехи, едитване на фейсбук евенти, НАЙ-СЕТНЕ навлязохме във второто ни ролево десетосесие по Tomb of Annihilation.

Мястото беше уютният alpha mancave на М. Парти, където, за жалост без Жорко, отново поехме из джунглите на Чулт, за да дирим Соулмонгър.

След титаничния сблъсък, баладите за който ще отекват дълго във вековете, (а именно битката с фрогхемота) рестнахме и се отправихме пак към езерцето и мавзолея. Вътре в мавзолея имаше доста elaborate trap с шипове на пода и прибиращи се греди, който успяхме безопасно да преодолеем и Ани (Пси) стигна до другия край на помещението, където имаше награда. Наградата представляваше кубче, на чиито страни е изографисан фрогхемота. Решихме да го играем на сигурно и направихме Индиана Джоунс пиниз и разменихме кутийките. Чу се могъщ механичен тътен и….нищо. Кубчето беше в нас и капанът не се активира. Мамка му и прасе! Взе, че сработи!

Впоследствие дадохме кубчето на Жорко да го проучи, но той нищо специфично не откри за него освен, че е кубче и е луксозно.

Продължихме към изгорелия комплекс (4), където видяхме, че е имало доста сериозна битка. Имаше и трупове, част от които идентифицирахме като нашите добри приятели Червените Магове от Тей. (Кефи ме концепцията за това, че докато експлорвате джунглата, други групи и организации правят същото.)

В този момент чухме стонове някъде изпод камъните и изровихме един местен, който е бил гид на ред уизардите и е оцелял нападението. Той зове се Орвекс Ограмаз и се съгласи да ни служи като преводач и да прави кафе чат-пат. Добро момче, ама не ходи на зала да тренира. Оказа се, че червените магьосници също търсят Соулмонгър. Въй....

Тук последва един любопитен епизод, който е спомена, защото според мен е добре да го имаме записан. Върнахме се до мавзолейчето на фрогхемота и Орвекс ни каза, че има 9 омуански бога и това е един от тях (не съм записал името), който е шегаджия. Освен това над вратата пишеше нещо от типа на „остави колкото си взел“ и ние се досетихме, че това е хинт как да вземеш кубчето.

Решихме да не продължаваме навътре в Ому, а да експлорнем от другата страна на голямата улица. Намерихме едни готини къпини (5), от които Бъбълс направи potion of resist poison. Намерихме и още един храм/мавзолей/комплекс, но този път беше на Шеганби – богът Камадан (разбирай ягуар със змии на гърба). Видяхме 3 малки камаданчета и тамън да им дадем да хапнат нещо и дойдоха мама и тате. Имаше опит за handle animal, но уви. Ягуарите трябваше да кусат железо. В най-добрите традиции на жанра, след като направихме котенцата сираци, ги осиновихме и им дадохме имената Хърди, Гърди и Пърди. Пси, Жорко и Марти си взеха по едно.

В комплекса, разбира се, имаше и мавзолей, където този път нямаше кубче. Имаше, обаче 4 статуи, които нямаха копия, а пък на долния етаж имаше гладиаторска арена с прешър плейт, който изкарваше 4 гладиатор голема с копия да те миризят. Мислихме какво да ги правим твъъърде много време, защото беше ясно, че ще метат пода с нас, но на вратата пишеше „бийте се честно, че иначе лошо“ и затова просто ги затворихме в коридора, така че да идват 1 по 1. Учудващо танквахме доста адекватно. Имаше, разбира се, падане, ставане, хилване и т.н., но в крайна сметка победихме, взехме им копията, поставихме ги на статуите горе, и взехме кубче номер 2.

 Продължихме надолу и открихме старата митница (7) и старата кръчма. Намерихме дори едно ковчеже, където имаше айтемчета.

Тук настана време да обявим край на сесията и да се приготвим за следващата. Аз лично съм блоун ауей от това колко е гигантски този град. Така като гледам сме разкрили около 10% от него. Ще е интересно нататък!

Tomb of Annihilation – 10 – Забраненият град Ому

След два неуспешни опита да се съберем за игра, най-сетне успяхме и сефтосахме „новото у Марто“ в Луксозенец. Трябва да призная, че беше комфортно (поне на мен), но имам леки съмнения, че с наличието на 4-ма играчи ще е ОК. При всички положения стана топ-сесия, така че продължавам с обзора.

Продължихме из недрата на Храк-Хамар, където бяхме изчистили файър нютовете и освободихме две джуджета, които явно бяха яли пердах и мъчения. Излязохме навън и ни посрещна лагерът на оцелелите. Очите на тълпата блестяха с надежда и в най-добрите революционни традиции обявихме Свободен Храк-Хамар! Настана див купон като от Матрицата Презареждане, само че с повече бради и пиене. Шефчето на Храк-Хамар – джуджето Сити Вайнкътър – забеляза ръкавицата на Морадин, но впечатлен от нашата сериозна мисия (ние на всички разказахме за Соулмонгър) каза „няма проблеми момчета, взимайте“. Остана само казусът как точно да прекосим планината (отгоре или да заобиколим), когато Еку подпита Сити дали няма някой таен тунел (разбирай Стоян хелпна, но го отигра много ин-керъктър и много добре се вписа в разказа). Таен тунел имаше и ден по-късно се озовахме от другата страна на планината съвсем близо до Ому.

Направихме лагер и продължихме из гъстата джунгла. В това време почнахме да забелязваме, че Еку нещо доста се е поизнервил. Бързаше, потеше се и т.н. Ние го конфронтирахме за това, но изглежда го беше изнервила близостта с Ому, където той е преживял нещо много страшно. Ние почти очаквахме да се шейпшифтне в некъв ужас или да наръга Жоро, докато спи, но до нищо такова не се стигна и небрежно стигнахме до първата стражева кула на Ому. Еку ни изостави, защото си има някаква своя работа в Ому и каза, че ще ни намери по-късно. Кулата беше поизоставена, но надраскана цялата с надписи, по всяка вероятност от приключенци. Ние дописахме „Еку е предател, кур за Еку“.

Изглежда много народ са идвали да дирят съкровища в Ому. И то изглежда имаше за какво. Пред нас се разкри голям град, потънал под скалните отвеси, наводнен на места и на вид изоставен. Но както разбрахме бърже, не можеш да направиш и 5 крачки, без да отнякъде да изскочи някой ужас.

Тук Стоян каза „навлизаме в същинската част на приключението“.

Ебаси.

Слязохме надолу по стълбичките и огледахме първите две къщи на Ому. Едната беше с някакви френдли маймунки, които безобидно ни замеряха с акита, а другата имаше асасин вайнове, които, обаче разкрихме. Бъбълс ги ръчна с ланса и нежно ги заобиколихме.

Продължихме напред и се нахендрихме на патрол Yuan-ti-та. Бяха 5 гада и доста нашокаха Жорко (който лапна грапъл на секундата) и Марти (кофти зар), но с даркнеса на Марти направихме нещо като батълфийлд контрол, а Бъбълс и Ани почнаха да стават качествено фронтлайн комбо (особено с пауър атаката).

Продължихме напред и, разбира се, стигнахме до някакво езерце – фонтанче. Бъбълс хвърли един камък в него и БААААМ излезе DER FROGHEMOT! Гадта беше CR10 и едва едва едва го бутнахме. Взехме му инициативата и вместо да избягаме…Характерното беше, че гадта прави техника „дълбоко гърло“ и се озоваваш в корема и. Жорко беше изяден първи и бързо изкалкулирахме, че ще умре доста бързо. Бъбълс успя да го нашока и беше втория изяден. Там хилваше Жоро и себе си, така че да удържим фронта. Нещата бяха на косъм за ТПК (и то няколко пъти), но в крайна сметка изхабихме само 1 спасение (което е феноменално).\

Сбихме гадта, върнахме се в кулата, рестнахме и на другия ден се събудихме освежени и… 5 левел!

Имаме доста още Ому да изследваме, тъй че …let’s go!!!