Curse of Strahd – 04 – Валаки, малкият Пхенян

Ето, че отново сядам да пиша блога, като този път ще си позволя публично да порицая своите приятели, че не го свършиха те, но животът пречи на ДнД-то, няма спор, така че подминаваме драмата и се впускаме в приключението.

Бяхме в пълен състав и се редувахме с Венци да седим на най-твърдия стол на света. В това време в Баровия…

Започнахме на свечеряване на портите на Валаки. Градчето имаше дървена стена и охрана за разлика от Баровия и трябваше да се обясним защо искаме да влезем и то по това време. Ние се оправдахме с Ирина и посочихме, че е знатна особа от съседната махала. След тези пазарлъци стражите задържаха оръжията ни, докато не се срещнем с местния бургомайстер, който да одобри нашата визита. Влязохме през портата и се насочихме към кръчмата.

Валаки е значително по-приветливо място от Баровия и е известно с множеството си фестивали и добро настроение. Малък детайл е фактът, че фестивалите са задължителни, както и доброто настроение. Думата на Великия Лидер бургомайстера е закон и не бива да се престъпва. В никакъв случай не бива да се споменава името на Дявола.

Постер на градската стена във Валаки

Докато търсихме кръчмата видяхме статуя на местния светец Св. Андраал, която се намира до местната църква. В църквата имаше някаква литургия и научихме, че там се събират жените и децата, които ги е страх да нощуват сами вкъщи, въпреки че „Валаки е напълно безопасен град“. Решихме да подслушаме какво става в църквата и в това време Ниалис видя някакъв съмнителен с лопата отстрани до гробищата. Оказа се, че това е Милош – сирак, отглеждан от местния поп, който също така е мегакисел пубертет. Основната задача на Милош е да копае гробове и сега точно копаеше за „неква бабка, дето хвърлила топа вчера“.

Влязохме в църквата, послушахме литургията и се запознахме с Отец Лушан – записан в тетрадката като Джордж Клуни с бяла роба. Сашо влезе в куестинг моуд и разбрахме, че църквата се пази от мощите на Св. Андраал, които са в криптата. Обаче…ги няма. Вратата не е разбивана и отецът пази ключа на много сигурно място. Попът се е оплакал на Изек – главата на стражата, но онзи, както всеки роден полицай, си го е преместил от единия крачол в другия.

Решихме да не слушаме втората част от сетлиста на отчето и се запътихме съм Синята вода – местния хан. На площада видяхме тези нещастници, които не са се подчинявали на заповедите на бургомайстера – нямаше обесени, но имаше бесилка. Поприказвахме си с окованите – един се напил и нещо говорил, друг не дошъл на фестивала. Важно е да се отбележи, че всичките до един щяха да са доста по-щастливи на следващия фестивал. Разбрахме, че бургомайсторът смята, че щастието и радостта държат демона настрана. Запитахме се дали има наистина нещо такова…

В хана Синята вода нямаше много хора, но беше изключително уютно и приветливо. Запознахме се със собствениците Юри и Даника Мартикови, както и децата им Бом и Брей. Ханджиите вярваха, че с труд и упоритост всичко може да се постигне и състоянието на хана им го показваше. Тук също имаше куест – виното в града свършва и няма да има за фестивала. Ние се съгласихме да идем до винарната и да разберем какво се случва. Единственият друг гост беше Риктавио – пичага, който е шут и изнася представления на фестивалите, както и по принцип на площада. Научихме, че той в миналото е работил с животни и Брин остави кученцето Дракон да бъде натренирано да разпознава отрови. Сега прави представление с кукли и разказва интересни истории. Пожелахме му лека нощ и се отправихме да спим. Имаше стая двойка и четворка, а нашето парти беше от 4-ма мъжаги и 2 дами, така че нещата паснаха идеално. Това разпределение доведе до много смешен момент, в който Емо реши да подкупи красивата Ирина със закуска, но беше брутално кокблокнат от Сънчо и неговият 100% автентичен ролплей на жена-приятелка.

На следващата сутрин отидохме до имението на бургомайстера да си вземем оръжията. Имението му е изключително богато на фона на всичко друго, което сме видели тук. Видяхме и да носят някакви бали сено (очевидно за следващия фестивал, когато ще направят голяма клада). Бургомайсторът се казва барон Варгас Валакович и управлява града с желязна ръка, но според него само така се пазят от демона Страд. Ние му обяснихме, че Ирина е загубила баща си и, че ние сме нейните бодигарди да стигне до тук и искаме тя да е в безопасност. Той предложи тя да стане придворна дама на баронесата и да помага в организирането на фестивала. Съгласихме се, дадохме и възможност да реши дали иска с нас или не и я оставихме на грижата на барона.

Минахме през площада, където Риктавио изнасяше своето представление. Той не беше топ с куклите, но разказваше много убедително и тълпата го слушаше с интерес.

Стигнахме до криптата и Ниалис използва detect portal, за да разберем дали е имало интрапланарно проникване, но се оказа, че няма. За сметка на това той усети някакъв изкривен портал, който около имението на бургомайстора. Тук имаше спекулации относно пророчеството от картите „мъжът не е този, за който се представя, той се движи с карнавален дилижанс“. Дали става дума за барона или за Риктавио?

Влязохме вътре и разбрахме, че някой е прокопал таен вход отвън и го е скрил. Решихме да направим засада и да пуснем слух, че има нови мощи на Св. Андраал, които ще носим в църквата. Дадохме една колба с кръв (Акта, you kinky bitch) на попа и зачакахме. Боговете на хайда Бруно и Ниалис чакаха отвън, а другите трима вътре. Най-сетне дойде виновникът – оказа се, разбира се, единственият човек с лопата, който видяхме – Милош. Той тръгна да влиза, но явно усети, че зле сме прикрили следите си и избяга навън без да е взел нищо. Ниалис го простреля със стрела от упор и бедният пубер легна веднага. Казахме на попа, разбихме сърцето на бедния човек, но разбрахме кой е купил предните мощи. Оказа се майсторът на ковчези Хендрик ван дер Вурт. Решихме да продължим с измамата и накарахме Милош да ни заведе и да ни представи като бизнесмени. Майсторът на ковчези не се върза, но най-накрая ни склони. Вече не си спомням как точно го убедихме да ни даде мощите, но ги даде без бой и ни каза кой е бил крайният клиент – някой си Василий ван Холц. Разбрахме се да ни предупреди, когато Василий е в града.

Занесохме ги на попа с надеждата да ги ползваме върху Доро – клетият син на барóвския поп или защо не върху Ирина. За съжаление отец Лушан не знаеше как става това, но след като се почеса по брадата каза:

„Все пак предполагам, че е възможно и, че някой знае….“

Като заключение ще кажа, че почвам да мисля зае една от основните теми в адвенчъра – Страд работи активно срещу нас. Струва ми се логично предположението, че той е знаел, че Ирина ще ходи към Валаки и е поръчал някой да махне мощите, за да махне защитата над града.

 

 

Curse of Strahd – 03 – Игри на съдбата

С новата стратегия за синхронизиране на календарите, пожънахме първия си успех и се събрахме за втора сесия в рамките на две седмици. Съставът беше без Емо и по-късно без Сънчо, но се оправихме некак си, не знам и аз как.

Започнахме на входа на вистанския лагер, където се чуваше блага музичка. Наближихме и видяхме, че за разлика от потиснатата атмосфера навсякъде другаде, тук хората си се забавляваха около огъня, свиреха и играеха. Вдъхновен от забавата Бруно се хвърли с полусалто, циганско колело и троен аксел, скъса си ризата и рипна да играй. Това предизвика фурор във вистаните и те много ни се зарадваха, след което ни поканиха да ядем и пием заедно с тях.

Алфа вистанинът се казва Туня и това сборище се казва „катуня на Туня“. Туня ни разказа много интересни неща, сред които:

1.    -   Някъде из планините живее луд чародей, който е събирал армия срещу барона Страд, но вампирът успял да го победи. Сега се скита из планините на север около замъка и вистаните му плащат такса, за да минават през земите му. (Но май не са го виждали – не сме питали тази подробност).
 - Целият катун са слуги на Мадам Ева, която е предсказала, че ще дойдат чужденци и нейните карти винаги виждат бъдещето.
 - С доста сериозен тон ни каза, че много хора в Баровия нямат души, но вистаните всичките имат души.
  -  Питахме за синия гарван и той ни каза, че зверовете тук не случайни. Много от тях са под контрола на Страд.
 - Питахме за баба Марги, но не научихме нищо ново – те я отбягват и не ядат от пайовете.

След тези сладки приказки, пристъпихме към шатрата на Мадам Ева и вътре сред сумрак и ароматни билки видяхме магическата старица, която с пресипнал глас ни назова поименно и каза, че ни очаква. Извадихме тестето с картите и видяхме каква е съдбата ни:

ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА КАРТИТЕ:

Картите разделихме на две части – едни първи пет, които изтеглихме от тестето и сложихме на масата и по една индивидуална за всеки от нас. Първо теглихме от петте на масата.

1.      Бруно изтегли Илюзиониста – „Мъжът не е това, което изглежда. Той се движи с карнавален дилижанс, там ще намериш това, което търсиш“.
2.      Йендей изтегли Шарлатанина – „Самотна мелница на връх. Там ще намериш каквото търсиш“.
3.       Акта изтегли Алхимика (всъщност transmuter, ама ми разваля хубавите български имена) – „Това, което търсиш е сред купчина съкровища, скрито зад врата от кехлибар“.
4.       Брин изтегли Ясновидеца (seer) – „Някой ще ти помогне в битката с мрака – мъж на музиката с две глави, който живее на място с много глад и мъка“.
5.      Отново Брин изтегли Призрака (Ghost) – „Тази карта ще те заведе при врага ти (Сънчо е писал Страд, ма знаем ли). Той е в бащината могила (гробница)“.

След това изтеглихме и индивидуалните карти:

А) Бруно изтегли Екзекутора – „теб те е повикал висящ та бесилото, той ще те следва дори извън мъглите“. Тук си припомнихме неумиращия от миналата сесия и се сетих за някои от другите ДМ-и, които ми казваха как е имало някои наистина страхотни съвпадения, които са подсилили много съдбовния ефект на картите. Ние също бяхме УАУ.

б) Брин изтегли Берсеркер – „ти ще срещнеш приятел в неочакван момент и той ще падне в краката ти в твоая защита, покосен от невидима болест на ума“.

В) Йендей изтегли Роуг – „в гарвановото гнездо ще намериш пътя за своята цел“

Г) Акта изтегли Артефакт – „паднал паладин, водач на орден рицарски, той пази това, което търсиш в леговището на мъртъв дракон“.

С това четенето на съдбата ни приключи и се оттеглихме да нанкаме в палатката, която ни бяха приготвили. Беше меко и намерихме малко кученце, с което Брин се сприятели и нарече Дракон. Спахме добре и дори решихме да не се циганим на вистаните, затова, че ни бяха развързали кесиите и ни бяха взели единствените жълтици.

Трагнахме от лагера на вистаните и стигнахме до каменен мост със статуи на гаргойли. Недалеч на запад виждахме могъщите 300-метрови отвеси на Водопадите Тсер. Преценихме, че на този етап е добре да се придържаме към пътя и не след дълго достигнахме портата. В този момент чухме тропот на нещо тежко и се скрихме да видим какво иде. Беше скъпа черна колесница с четворка черни коне, която профуча по пътя в посока замъка. Ирина ни разказа, че това е колесницата на Страд, с която той вози гостите си. Тя самата е била поканена да се качи в колесницата, но никога не е ходила. Бруно направи забележка за честта на девойката и тя се обиди, а ние фейспалмнахме.

Баровеца от Баровия

Покатерихме се по портата и продължихме нататък. Близо до пътя намерихме нечие малко скривалище. Имаше мъжки дрехи и два ключа. Потърсихме някакви следи, но нищо. Прицапахме ключовете и решихме да минем през рачното на баба Марги (което е по път). Отбивката към нейната къща беше една доста изоставена пътека, по която съвсем не беше ясно как минава фургончето с пайовете. След малко излязохме в подножието на едно хълмче, на което висеше една много стара и запустяла ВЯТЪРНА МЕЛНИЦА (точно както в картите!). Там отново срещнахме синия гарван и след малко spak with animals той ни изграчи „опасност“ и отлетя надолу от другата страна на хълма. Там имаше мини стоунхендж с 4 големи менхира и много други гарвани и отново видяхме картите в действие (гнездото на гарваните). Значи явно тук имаше какво да се прави.

Решихме да експлорнем светилището с менхирите и слязохме надолу. Там на 4 големи камъка бяха нарисувани 4 дървета символизиращи 4-те сезона. Между тях имаше пътечка от камъчета, в чийто център намерихме торбичка със зъби. Гарванът ни каза, че това са зъби на „малък човек“.

Върнахме се на мелницата и Бруно скришом надникна през мръсния прозорец. На първия етаж имаше жена, която месеше тесто. Бруно се покатери и на втория етаж видя мелнично колело и чували с брашно. На третия етаж видя втора жена, която броеше пари. Деца нямаше никъде. Скрихме се при светилището и Бруно пусна едни dancing lights, с които да им привлечем вниманието. Всички се скриха, но Акта хвърли лош чек и бабката, която излезе я спотна и се наложи да импровизираме. Без да тръгва от камъните Акта си говореше с тях и научихме, че баба Марги я няма и че долу при камъните има „лоши феи“. В този момент хипотезата ни блъсна право в лицето. Трите баби са ковен от найт хагове, събират децата, готвят ги на пайове и връщат зъбите им на феята на зъбките. Сега, нищо от това не беше потвърдено веднага, но, както казах на Марти – „не можем да поемаме рискове само на базата на това, че има малък шанс ДА НЕ СА найт хагове“. Това е ДнД и тук си найт хаг до доказване на противното. Та след като открихме тази престъпна групировка се зачудихме какво да правим. Решихме да използваме единственото нещо, което имаме като плюс и то е елементът на изненадата. Акта им каза, че идва, но се престори, че си е изкълчила глезена (оказа се, че е тренирала футбол в италианския национален отбор). Двете баби се втурнаха на помощ и ние зачакахме в засада. Брин използва интересното си умение да търнва феи. Той изскочи зад камъка и със свещения символ в ръка прокле двете старици. Едната фейлна сейва и видяхме истинската и форма – лилава антична вещица с нокти колкото ножове. Демек найт хаг. Демек НЕ НА НАС ТИЯ УЕ ЕЙ. Нашият хаг радар светна още в Баровия, като видяхме баба Марги.

Силата беше с нас, защото едната вещица избяга заради търна на Брин и се бихме само с другата. За няколко рунда успяхме да я свалим (с доста зор, защото има резистънси), но все пак успяхме и подпалихме с 300 към гората. Знаем, че хаговете работят в ковен и са много силни, когато са 3, но надявам се с това, че ги намалихме, да успеем да победим останалите две (дано не се вдигат). Брин взе една кесийска с кокалчета с руни от останките от вещицата и подпалихме с 300 през гората. Йендей хвърли добър чек и успяхме да се ориентираме правилно и шорткътнахме към пътя надолу и точно докато залязваше слънцето стигнахме до дървената палисада на Валаки. Фигурите отвътре се размърдаха и се изправиха да ни посрещнат…..

 

 

 

 

Curse of Strahd – 02 – Обещай ми любов

Ето, че се събрахме отново да поиграем. В момента ме мързи да пиша, затова по-накратко. Този път бяхме без Марти, но с новия стар играч Емо, който последно е играл преди 18 години!

Започнахме в имението на бургомайстера, където бяхме заедно с Исмарк и красивата Ирина. Направи ни впечатление, че има доста следи от борба в къщата, прозорците са заковани с дъски и като цяло изглежда е имало доста проблеми. Също така имаше доста свещени символи на местния слънчев бог.

От разговора с тях научихме, че:

-          Те не могат да погребат покойния си баща, който кротко си гние в съседната стая, защото селяните се страхуват от Ирина и от това, че е имала нещо общо със Страд. Другата пречка е, че свещеникът Дунавич има някакъв проблем със сина си.

-          Ирина е ухапана от Страд. Тя носеше червен шал, но ние я убедихме да ни покаже раната и след мизерен чек Брин не научи нищо ново.

-          Страд до скоро е „спял“ и не е слизал да тероризира хората, но отскоро се е активизирал и селяните мислят, че е заради Ирина .

-          В никакъв случай да не се нощува навън.

Останахме да нощуваме и Акта чу някой да тараши таванското помещение, но не го видяхме (отново Брин осра нещата с чек). Намерихме само следи на малка жена или дете или халфлинг.

На следващия ден нарамихме ковчега и тръгнахме да погребваме бащата. На селския площад видяхме Баба Марги, която беше мила старица продаваща пайове с месо, зеле или картофки. Заговорихме се с нея и разбрахме къде е нейното ранчо в гората и, че тя се грижи за сираците на Баровия. Беше наистина много мила и изглеждаше, че хората искрено се радват на нейните пайове. Моментално се усъмнихме, че е Night hag, а дори Венци каза “Брато, тя е мила старица, която гледа сираци. РАЗБИРА СЕ, ЧЕ Е ЗЛА!“. Посмяхме се, нарамихме ковчега и към църквата.

Там срещнахме притаен в едни високи треви елфа Ниалис (Емо) – рейнджър, който не обича ъндеди. Той беше усетил, че в църквата има ъндед. Брин пусна дивайн радара и, да, в църквата имаше ъндед. Това наблюдение беше подкрепено и от адските писъци, които раздираха сутрешната тишина. Бруно се покатери по камбанарията и влезе в църквата, а другите влязоха с шут във вратата. Вътре заварихме Дунавич, който се молеше на Утренния бог да избави сина му Доро от лудостта, която го е обзела.

Попът се съгласи до погребе бургомайстера и почнахме да копаем гроб. В това време мъглата се сгъсти до непрогледна пелена и докато попя опяваше, на погребението се появи скъпо облечен елф с каменно лице и палто с черна козина. Той не се представи, но изказа съболезнования към Ирина и Исмарк. Подаде ни и свитък лично за Ирина. Научихме, че се казва Рахадим и е нещо като дясна ръка на Страд. Думата на Рахадим е думата на Страд.

Ирина отказа да приеме свитъка и ние го прочетохме. Оказа се….че е любовно писмо. Самата Ирина не искаше да има нищо общо и директно каза да го хвърляме. И какво излиза? Могъщият вампир влюбен в красивата мома? Предстои да разплитаме в следващите епизоди на Дързост и Красота.

След като приключихме с погребението се обърнахме и към следващия въпрос – шта да радим със сина на попа. Убедихме Исмарк, че вече е умрял и няма какво да го жалим. Решението е трудно, но рискът да тероризира населението на селото е голям. Той се съгласи и слязохме долу, където видяхме клетия Доро превърнат във vampire spawn, който много искаше поне мъничко кръв. Оказа се, че попът не му е давал кръв и се закле никога да не му дава нито капка. Преговаряхме много с Дунавич, но най-накрая се съгласихме да потърсим лек за сина му и да не го убиваме.

Върнахме се обратно в селото и седнахме, както си му е реда да събираме интел в кръчмата. От сладки приказки с джипсаните научихме, че:

-          Ирина си е шафрантийка и тя е завъртяла ума на Страд, защото все пак той е най-заможния ергенин наоколо.

-          Минаването през мъглите е с пари, но Мирабелка ще ни прекара, ако намерим „Зъбче от бащицата върколак“.

-          Мадам Ева може да вижда бъдещето и е добре да се видим с нея. Тя живее във вистанското селце при цицените водопади (Tser Pool).

-          За Баба Марги е хубаво да не говорим много много. Вистанките се притесняват от нея.

-          „Господарят Страд, а Рахадим е лош и жесток. Господарят ще ти даде жълтица, а Рахадим ще ти я вземе“.

На идната сутрин подехме ескорт куеста към Валаки. На моста на реката срещнахме бандюги, които подкупихме с два пая и малко спийч (все пак в партито има доста висока харизма).

По-нататък намерихме едно празно бесило, но Бруно чу нечий глас и видя един умрял на въжето. Умрелият му каза, че заради злото на това място, душата му не може да се възнесе и да го изровим от тук и да го погребем както си трябва. Започнахме за ВТОРИ път да копаем гроб ииии ъндедата ни нападна.

Оказа се доста корав гадняр с регенерация и други екстри, но след една дълга и не много интересна битка (с много падане и ставане), успяхме да го надвием.

След още час-два по тесните и обрасли пътечки на Баровия пред нас се разкри закътаното селце на вистаните. Из въздуха се носеше миризма на печени чушки и се чуваше лек кючек…

Curse of Strahd – 01 – Holiday in Barovia

Как да започна? Каква интродукция да сложа за тази кампания? След края на грандиозния ни Еберон адвенчър, решихме да не губим време и директно да започваме другата най-велика кампания за D&D5е – Curse of Strahd. Замесени бяха обичайните заподозрени и след малко кусане на компир и довършване на герои се потопихме.

Наративът започна от гледната точка на героя на Венци – дроуът Бруно от Skullport, който е контрабандист, женкар, бандит и купонджия, който тамън си тарашел къщата на някакво парвеню от Уотърдийп, отворил една врата и хоп – изведнъж се оказал в някаква мрачна гора. В гората намерил още трима заблудени:

-          Йендей (Марто), който е маскиран клерик на Илматер, целият в белези, бивш роб от Калимшан, който се тътрузел из пустинята и изведнъж попаднал в гората.

-          Акта (Сънчо) – тифлинг уорлок (жена), която има мистериозен патрон, превърнат в дявол, който е я пратил тук, за да изкорени някакво зло. Тя също е от Уотърдийп.

-          Брин (Сашо) – shifter паладин от Eberron, който живее в гората и е проучвал място на изтъняване на плейновете, откъдето е усещал злокобно присъствие.

Поприказвахме малко с особен фокус върху това Уотърдийп яде ли се, пие ли се, тъй като Брин е от съвсем друго място, и решихме да пробваме да се ориентираме в обстановката. Паладинът се покатери на една висока ела и видя, че на север има само още гъста непроходима гора, на запад – снежна планина, на изток плътна плътна мъгла, а на юг – малко по-рехава гора.

Самото място беше доста усойно, хладно и мъгливо и въпреки че беше почти пладне, слънце не се виждаше иззад облаците. Вой на вълци раздираше тишината от време на време и сякаш ставаше все по-близък…

Потеглихме на запад (заедно със следите по пътя) и след малко надушихме мърша. Кривнахме малко встрани. Там открихме тялото на някакъв клетник със запечатан свитък в ръката си. Взехме свитъка и продължихме на запад. Докато си приказвахме и обяснявахме кой откъде е, се натъкнахме на една каменна порта с решетки и обезглавени статуи на стражи от двете страни на портата.

 

В това време се сетихме да отворим свитъка и в него видяхме писмо:

Hail to thee of might and valor,

I, the Burgomaster of Barovia, send you honor - with despair. My adopted daughter, the fair Ireena Kolyana, has been these past nights bitten by a vampyr. For over four hundred years, this creature has drained the life blood of my people. Now my dear Ireena languishes and dies from an unholy wound caused by this vile beast. He has become too powerful to conquer. So I say to you, give us up for dead and encircle this land with the symbols of good. Let holy men call upon their power that the devil may be contained within the walls of weeping Barovia. Leave our sorrows to our graves, and save the world from this evil fate of ours. There is much wealth entrapped in this community. Return for your reward after we are all departed for a better life.

Kolyan Indirovich

 Минахме навътре и лека полека ни завари нощта. Наложи се да нощуваме и ни нападнаха три вълка. Ние хвърляхме абсурдно тъпи зарове, но все пак успяхме да победим и си доспахме като пичове.

Малко по-късно стигнахме и първите къщи на селото. Те бяха повечето изоставени и неподдържани. В едната чухме женски плач и влязохме да проучим. Видяхме в напълно ужасно изоставената къща неизхвърлено нощно гърне, изгнила храна и жена (впоследствие научихме, че се казва Лудата Мери), която плачеше да и върнем детето Гертруда, но също така искаше да обладае Бруно. В стаята на детето намерихме парче черен кадифен плат. Сигурно принадлежи на вампира, който я е отмъкнал?

Излязохме от къщата и видяхме голям син гарван, когото последвахме до площада. Там видяхме единствената светла къща в района, която се оказа кръчмата „Кръв от на лозницата“.

Вътре имаше една маса със сам човек и една с няколко жени, които се разправяха на висок глас. Жените бяха вистани – местните магически фентъзи цигани. Главната от тях се казва Мирабелка Златната белка и е шефката на кръчмата. Тя ни каза, че сме в Баровия, където всичко това принадлежи на големия шеф Страд вон Зарович, който тероризира местното население и те го наричат „Дявола Страд“. Вистаните обаче са „послушни“ и поради някаква причина, той не ги закача.

Мъжът, който седеше сам на маса се казва Исмарк и е брат на ухапаната Ирина и син на бургомайстера. Научихме, че последният се е споминал преди 3 дни и сега Исмарк е новият бургомайстер. Той ни помоли да помогнем на сестра му, като я заведем във Валаки (съседното село, където имат стени и Страд не може да дерибейства както си иска). Въпреки, че е ухапана, имало шанс да не се превърне във вампир.

Докато ни водеше към къщата си, Исмарк ни разказа, че никой не може да напусне мъглата (или поне никой не се е върнал да разкаже). Вистаните могат някак си да минават през нея и ужким превеждат хора, но пак никой не се е върнал да разкаже. Самият Страд е покровител на всичко зло в гората (върколаци, вълци, плъхове) и също така е пълно с негови агенти навсякъде. За повече инфо Исмарк ни посъветва ни да говорим с търговеца Билдорг.

Не след дълго излязохме на малко имение, където вратата се отвори и на прага застана красивата Ирина….

--------

Какво да кажа – експлозивно начало, бая яка концепции за персонажите от всички, супер готин роулплей (особено Венци, който просто си легна съвършено в ролята на scoundrel). Обсъждах през деня със Стоян, че има различен вайб приключението, когато е готово и, когато е негово домашно. Не, че едното е по-лошо, просто са различни, и в момента аз съм много развълнуван да експлорваме мрачните тайни на Баровия. Почва добре!

 

Eberron - 27 - Time Travelling Blues

 

Ето, че седя на кухненската си маса на 17 март 2022 и пиша за последната сесия от приключенията ни в Еберон. Локацията и съставът са ясни, така че започвам веднага.

Започнахме при Сам Спейд, който ни предлага да се върнем назад във времето. Най-добрия съвет, който може да ни предложи е да намерим него в миналото и да свържем паметта му (той ни даде малък цилиндър, който е паметта от бъдещето му) и той да ни помогне. Ние си настояхме да ни даде айтеми и той ни даде ключа за корпорация Канит в съседство. Ние влязохме като у нас си, но нямаше много неща за събиране, както и нямаше абсолютно никой. Част от предметите се телепортираха на късо разстояние, но ние не обърнахме внимание и на двете неща (а те се оказаха важни, мамка му) и се върнахме при Сам. Той ни каза, че блинкващите айтеми са някакъв теч на енергия от сферата, а пък хората ги няма, защото са по мисии. Сам активира сферата и БЖЖП – бяхме телепортирани на един хълм до Метрол – столицата на Cyre, която си беше напълно изрядна, тоест преди The Mourning.

Около нас имаше суматоха от канитски служители, които набързо ни обясниха, че НЕ БИВА да се телепортираме и че лудият робот Сам Спейд е пратил ВСИЧКИ от корпорацията назад във времето. Докато си приказвахме, ушите ни писнаха, видяхме ярка светлина и …. Мрак.

След малко се събудихме обратно на същото място и осъзнахме, че сме хванати във времеви цикъл. Появяваме се малко преди mourning, запазваме спомените и локацията си и след mourning се връщаме обратно във времето пак преди него. Веднага предположихме, че самият Сам Спейд предизвиква морнинга като се ебава с времето. В това време на хълмчето където се озовахме почнаха да пристигат още и още хора, като всяка нова група идваше след всеки нов Морнинг (поне в линията на нашето усещане за време, нататък става сложно).

Ние допуснахме, че трябва да терминираме Сам в миналото (хе-хе) и по този начин да спрем Морнинга. Хванахме Теодориус дКанит – шефа на Карнатския клон на корпорацията – под ръка, и тръгнахме към града. С малко дипломация и неговата акредитация успяхме да влезем в корпорацията. Крънчи се включи към паметта на Сам разговаряхме с него. Той ни каза къде се е намирал и Крънчи вече знаеше как да се ориентира в огромния комплекс. Също така пробвахме да интерактваме с някого и научихме, че тези, които не сме ние не запазват локацията и спомените си след като се върнем обратно в началото на цикъла преди Морнинга.

Тръгнахме надолу към лабораторията и ни спряха няколко големи и много заплашително изглеждащи warforged. Йови хвърли някакъв абсурдно висок чек и ги убедихме, че идваме от бъдещето, за да спасим корпорацията и те ни качиха горе в стъклената стая при Викраникс – шефът на корпорацията. Той беше практически полуразложен труп, помещаващ се в канитска полусфера, която много ни напомни на една друга канитска сфера. Ние му дадохме паметта на Сам и обяснихме така и така, след което пак имаше ресет. Интересното беше, че той НЕ ЗАГУБИ ПАМЕТТА СИ. Което значи, че той също е в лууп и е пътувал във времето. Попита ни как ще спрем морнинга и ние казахме, че ще унищожим Сам Спейд и Викраникс ни даде една сфера за пълен достъп в комплекса.

Ние слязохме долу в ултра хай тек лабораторията и открихме Сам Спейд. Първо го унищожихме без да го будим. Не стана. После му прехвърлихме неговата си памет и го убедихме да си пръсне главата. Пак не стана. После отидохме със Сам горе при Викраникс, но някакви лазери постоянно убиваха Сам, а и Викраникс се заключи зад стъклените си стени и спря да говори с нас изобщо.

Научихме и няколко неща за драконовите пророчества – че всеки знае само своята част и че не може да я разкаже. Сам знае някаква своя си част и Викраникс също. Предположихме, че Викраникс всъщност е Вика Слок от много далечното бъдеще, който се е върнал и е станал шеф на корпорацията. Теодориус ни спомена, че „той винаги е бил начело на корпорацията“.

Тук стигнахме до момент на много много силни умствени напъни и пробвахме какво ли не. Най-сетне с много подсказки от страна на Стоян се досетихме, че изходът е да излезем от цикъла. Тези които пътуват във времето остават в цикъла, но умовете им не са в цикъла (макар че и раните ни оставаха, така че тук може да се каже, че си противоречат двете неща). А тези, които са били там преди морнинга – някои оцеляват, но нямат спомени. Най-накрая се досетихме, че Крънчи може да си прехвърли съзнанието на тялото на Сам и по този начин да промени бъдещето.

Направихме го и…

Вие отваряше вратата на евтиния кафе-бордей „При Савия“ в Lower Menthis. Правите няколко крачки навътре и забелязвате една мистериозна фигура на най-вътрешното сепаре. Огромна шапка с периферия скрива лицето му. Той казва „Няма да повярвате, но всъщност…аз съм Крънчи.“

К Р А Й

 

Eberron – 26 – Бурни вълнения

Stormhome

В първия петък на февруари 2022 ние пак сме тук в пълен състав и продължаваме приключенията на Драконите на кръвта. Няма да губя време в излишни интродукции, ами се хвърлям направо в екшъна.

След крушението на небесната ладия на принцеса Хайдит ние героично се скрихме в убежището си, но все пак трябваше да разучим какво е станало и как ще реагира местната власт. Рагнар се преобрази на котка и след като стана алфа-мачокът в Корт отиде на местопрестъплението. Там видя един капитан от белите лъвове (капитан Пазак), който съскаше на управителя на Червеното убежище, че това им е абсолютно наистина за последен път и, че му е писнало да опира пешкира за тяхна сметка. Окей, вече знаем – Blood of Vol се ползват с протекция от доста високо ниво.

Рагнар се прибра, рестнахме и на следващия ден решихме да разпитаме капитана. Йови и Рагнар отидоха при корпорация Тарашк в кулата на 12-те да потърсят капитана, а Бен и Крънчи останаха в кръчмата да поразпитат кръчмаря. Също така в сутрешния вестник нямаше и следа от вчерашния екшън, но пък пишеше „Корпорация Лирандар събира своята армада в Stormhomе. Какво ли става?”.  Пратихме сендинг до Векнир с информация, че Хайдит е ЧБ и му казахме, че планират да използват Вика Слок, за да телепортират армия в Бреланд.

Йови и Рагнар се метнаха метлата и почукаха на прозореца на кулата, тъй като нямаше друг начин да се влезе.  От корпорацията им предложиха експресна услуга и разбрахме коя е любимата кръчма на капитана („Счупеният меч“) и че той отива там сега.

Бен и Крънчи видяха двама прашасали карнатски пътници в „Мечът на Рекенмарк“ и опитаха да ги заговорят, но те бяха много враждебно настроени към Крънчи и го оставихме. Понаучихме малко интел:

-          Кръвта на Вол си я има и всички знаят, че ги има, просто не са публични. Обикновените хора не харесват ритуалите им, но признават, че немъртвите воини са това, което е спасило Карнат от вражеските нападения. (За разлика от редовната армия).

-          Северните лордове на Карнат са анти-кръвта на Вол и са принудили Каюс Трети (за когото се подозира, че е вампир) да се покаже на слънце. Той го е направил на площад „Три реки“.

-          За принцеса Хайдит се носят какви ли не слухове – била бременна с копелето на Мечока, била курвата на Бреланд…като цяло явно не я харесват хората. По-интересното, че (уж) самият Каюс не искал да я вижда и не я е приел още в замъка, въпреки че всички знаят, че тя е тук. И тогава ми светна – тя просто има огромни daddy issues.

Партито се събра и отидохме в Счупеният меч, където сирианският акцент на Бен и уорфорджнята на Крънчи бяха съществен проблем и ветераните в кръчмата ни закачаха, но ние не се хванахме на кукичките. Седнахме и зачакахме капитана. Не след дълго той дойде и ние успяхме да го убедим, че Йови е шарнско парвеню, който събира информация за книгата, която пише за войната. Капитанът клъвна рязко и спечелихме доверието му. Закарахме го в „Мечът на Рекенмарк“, където „сравнявахме записки“. Разпитахме го за Кръвта на Вол, но той се оказа доста свестен и хрисим човек и не намерихме каква повече информация да изкопчим от него.

С това заварихме всички следи охладени и решихме пак да пробваме в Кулата. Там Рагнар каза, че братовчед му е голяма клечка в корпорацията и след като разбраха кои сме ни дадоха карт бланш да ползваме вътрешният проход между етажите. Предупредиха ни, че той не е използван от години, защото от него излизат крийчъри и че понякога има странни ефекти. Ние казахме „крийчъри и странни ефекти е точно това, което търсим“ и се втурнахме напред.

Озовахме се в зала, където имаше 13 врати – 12 с драгънмарк и една счупена със задраскана марка. Ние, разбира се, влязохме в най-съмнителната и там намерихме познатата шапка, която държи лицето в сянка и самия Сам Спейд, а зад него имаше обвита в мрак сфера.

Той не ни нападна, а напротив – разкри ни, че иска да ни разубеди и, че ако сме против войната, не трябва да се съюзяваме с Ориен. Той ни телепортира до Stormhome, където Лирандар събират своята армада, която ще удари Passage след няколко дни. Самите Канит са готови да ударят гарите на Ориен и по този начин проектът с Вика ще бъде затрит. Ще започне нова война. След време ще се включат и кралствата, няма как и отново сме в изходна позиция. Ние му споменахме, че сме включили елфско божество в проекта, което го озадачи и за първи път изглеждаше, че планът му не е предвидил това.

Но все пак седнахме на масата за преговори в кабинета му. Оказа се, че те изобщо не искат да транспортират войска. Вика има друга, много по-важна функция – той може да пътува освен в пространството, така и във времето, но може да бъде похарчен само за едното от двете. Канит го искат, защото смятат с него да се върнат назад и да предотвратят The Mourning. Заради това е бил създаден и Сам Спейд, който, както се оказа е warforged. Също така самият Вика и неговата поява е закодирана в Драконовото пророчество и Сам го е търсил от ден 1.

Червеният Бухал е пионка на Канит - те имат общи цели, но са далеч от съюзници и тя няма да напада Бреланд с помощта на Вика. Тя ще използва Червения Бухал, за да създаде "отворено общество" в Бреланд, където Кръвта на Вол да може да бъде толерирана и да излезе наяве. 

Каюс Трети - всъщност е Каюс Първи - прадядото на Хайдит. Това е и причината той да е разкарал Хайдит в Бреланд, а принца - в Трейн. Той просто не иска да бъде виждан от тях.

Предложението наистина звучи апетитно – ако се предотврати The Mourning, действително войната би могла да продължи, но пък милиони животи, със сигурност биха били спасени.

Съгласихме се ние да участваме в пътуването и да разберем какво точно е станало. Взехме най-рационалното решение и казахме, че трябват айтеми. :D

С това и приключихме.

До бъдещите ни срещи, когато ще отскочим до миналото!

Eberron – 25 – Още ма цъка пудмука

Ето че и първата ни сесия за 2022 е вече факт. Имаше потенциално отсъствие, но след като Венци беше изпържен от колегите си, той също се присъедини към играта.

Започнахме на борда на Блудницата и начертахме плана. Телепортирахме се до Passage, за да си кажем две-три приказки със Седрик. Ние му разказахме каквото знаем за Вика и канитската стазис сфера и му казахме, че първо отиваме да проверим тази в Корт (столицата на Карнат). Той ни каза, че можем да ползваме секретната им квартира (която е на гарата), но че там няма наистина надеждни хора от техните. Особеност в Корт е, че там всичките корпорации са на едно място – в левитиращата кула на 12-те. 12-те са били организация обединяваща интересите на всички корпорации, когато те едва са прохождали, но с времето е залиняла и силата е отслабнала. Въпреки това, там нещата са на един етаж разстояние.

Телепортираха ни на гарата и там ни посрещна Зилкор – младият сътрудник на Ориен, който се притесняваше от нас. Крънчи го разпита за някоя добра кръчма и му възложи задача да проучи и да напише доклад как можем да се свържем с всичките корпорации.

Излязохме навън да подишаме студения въздух на Корт и забелязахме огромните гранитни стени на града. Три пъти са били обсаждани по време на войната (от warforged), но градът не е падал. Поради този факт Крънчи срещаше някои неодобрителни погледи. Местните стражи/полиция са белите лъвове. Направи ни впечатление и, че доста от общите работници са немъртви.

Влязохме в кръчмата, която се казваше „Мечът на Рекенмарк“. Крънчи си припомни, че Рекенмарк е най-известната военна академия в Корвейр и, че дори бреландци ходят там да се обучават.

Вътре имаше една голяма група кадети, някакви джуджета и двама халфлинга от Талента плейнс, които си бяха паркирали динозаврите отвън. Ние решихме да не се набиваме на очи и затова седнахме при халфлингите и им дадохме да оближат пудмука. Рагнар също близна и всички заедно станаха общо взето неконтролируеми. Така седейки и не се набивайки на очи, привлякохме вниманието на кадетите и една млада кадетка дойде и ни каза, че сме нарушили кодекса на Каюс Трети, където очевидно пише да не се друсаш на публични места. Йови успя с епичен блъф да я измами, че сме дарители на академията и тя ни остави на мира, но кръчмарят ни даде да разберем, че сме се разминали на косъм.

Кръчмарят се казва Дамариус и ни светна, че е добре да не се ебаваме с кодекса на Каюс, както и че канит са натурални съюзници на Карнат от много години.

Ние се досетихме, че в Throneport имахме контакт с Blood of Vol и предположихме, че те могат да са ни съюзници, тъй като си искат да вземат властта и да върнат ъндедите (Blood of Vol са реакционери и искат да възстановят предишното величие на Карнат), но пък самите ъндеди и религията им е забранена. Пошляхме се безцелно, но не намерихме нищо смислено, след което проверихме супер подробните записки от преди и се сетихме, че всъщност търсим „червеното убажище“. Пратихме сендинг до Авелек – нашият приятел костният рицар, когото зарязахме в Throneport, и той ни каза, че Червеното убежище се намира в полите на Crownhome (замъка на Корт).

Червеното убежище се оказа хотел окъпан в мека червена светлина с двама от познатите ни синеоки ъндед пазачи отпред. Ние казахме, че имаме препоръка от Бисум (така се казваше клерикът от Throneport) и ни пуснаха. Ние букнахме един апартамент (при това само за 10 злато – доста евтино с оглед на това какво следва нататък) и ни дадоха един червен амулет, който действа като пропуск за долните етажи.

Качихме се до стаята, там имаше секретна врата, зад която седяха наблъскани 6-ма карнатски воини, порадвахме се на лукса, и слязохме надолу към истинския купон. На минус първия етаж имаше луксозни сепаренца, лека музичка и доста криви хора. Един такъв крив човек с железни зъби (така се и казваше – Кистрок Железни зъби) ни посрещна и ни настани в сепаренце, където от стената шурна кръв (не помня вече от какъв чучур). Рагнар пийна и му стана лошо, а Бен пийна и видя интериора по съвсем различен начин – кръв, лица на мъртви, опънати човешки кожи, кости навсякъде. Част от гостите също се преобразиха и се виждаха като демони. Нашето парти се виждаше нормално. И всичко това за 10 злато.

Някъде по-надолу в коридора имаше суматоха и научихме, че има „височайшо присъствие“. Оказа се жена в черна роба, която държа реч за това как „планът ще се изпълни много скоро“ и как „реки от кръв ще потекат“. Бен се заслуша в гласа и, хвърлихме едно зарче и героите се сетиха това, което играчите вече предполагаха. Гласът на тази жена принадлежеше на принцеса Хайдит. Ние я погледахме, тя завърши речта си и тръгна да се оттегля. Знаехме, че тя е дошла с ладия и се втурнахме към покрива. Точно излязохме нагоре и я видяхме как прекрачва, за да се качи на ладията. Рагнар се втурна да я грапълва като змия, Бен изхвърли един ъндед от охраната и зад борда, а Йови събори още двама, както и по-важно – шофьора. Хайдит извади див късмет и се отскубна от грапъла на Рагнар и разпери крилете си и полетя нагоре, докато ладията падаше. Крънчи се опита да и хвърли гайка, с която после да я проследим, а Йови унищожи крилете и с елдрич бласт, но тя успя да се телепортира благодарение на пръстена си.

Каква епична битка – наистина я поизпотихме и бяхме на ръба да я хванем или убием. Този въпрос какво да я правим беше много съществен за нас. От една страна, ако я убием – ще има война. Ако я пленим – не е ясно къде ще я държим. Отделно, докато е жива, тя ще е наш враг и всякак ще се опитва да ни създава проблеми. Родиха се някои много свежи идеи (да я мажем с охлюв, за да не я открият, или пък да и дадем да лиже пудмука), както и някои не много велики (да я убием на улицата), но така или иначе този въпрос остава за следващия път.

Както казах момчета – такива са каноните на жанра. Първия път срещаш боса, изненадваш го и почти го буташ, но той се оттегля и започва да се готви за финалния шоудаун.

Ние осъзнахме, че трябва да бягаме и бззт – телепортирахме се обратно в квартирата на гарата, където и спряхме играта.

----

Ето, че и доста неща станаха ясни. Ние мислехме, че Хайдит (която вече без съмнение е Червеният бухал) е на страната на официалната карнатска власт, но пък явно е от blood of Vol. Това можехме да се сетим, даже се чудя как ни убягна. На дневен ред идва въпросът каква е позицията на официалната власт относно Вол и какво можем ние да направим. Със сигурност вече имаме очи и на гърба, защото не се знае чия мъртва ръка ще се опита да забие кинжал в него.

Корт вече не е спокоен град.