WARHAMMER ENEMY WITHIN – 01 – The Coach and Horse

Ето, че започнахме най-сетне дългоочакваната кампания Enemy Within по Warhammer Fantasy Roleplay. Ако не ме лъже паметта, денят беше сряда, а съставът беше доста намален – без болния Сънчо и скатаващия Емо, но все пак започнахме.

Героите бях описал в предишен блог, затова ще ти спестя тук. Историята на партито е, че сме се запознали по пътя към 𝔄𝔩𝔱𝔡𝔬𝔯𝔣 и сме решили да пътуваме заедно. Отделно героят на Сашо Каспар е частен следовател, който помага на героя на Марто Бром да открие брат си в Алтдорф.

И така започнахме по пътя на входа на крайпътния хан Coach & Horse. Точно на входа един дилижанс с пиян кочияш блъсна Каспар и го остави зловещо пребит. A grim world of perilous adventure indeed.

Другите довлачиха Каспар вътре и барманът Густав докара една койка, на която да легне да се поосвести малко. Долетя и питомната му врана, която почна да грачи „мъртъв, мъртъв“. Бром (Марти) опита да излекува Каспар (Сашо) и хвърли 05, след което вторият рипна съживен и се настанихме на една маса.

Разгледахме околните и до нас на едната маса имаше двама пияни кочияши (транспортът за утре). На друга беше благородната лейди Изолда с антуража си – буч лесбо бодигарда и слугинчето си.

Густав ни направи отстъпка, но въпреки това останахме почти без пари. За по 1 шилинг се спазарихме с кочияшите да ни закарат утре до Алтдорф.

На бара имаше странен четящ човек и Каспар отиде да го заговори. Оказа се, че се казва Ернст Хейделман и чете за изпит, за да се опита да стане студент на 𝔡𝔬𝔨𝔱𝔬𝔯 𝔖𝔠𝔥𝔪𝔦𝔡𝔱 в медицинската академия Алтдорф. Кандидат-студентът се стъписа леко, като разбра, че Каспар е частен следовател, но не разбрахме защо и последвалите въпроси само раздразниха Ернст и той си легна.

Следващият интересен персонаж беше мъж с широкопола шапка с перо и бретонски (разбирай francais) акцент – Philippe Decartes. Той беше доста добронамерен към нас, каза, че пътува из света за удоволствие (за разлика от братята си рицари) и ни насочи към таблото с обяви навън. Каспар излезе да пикае и видя следната обява за смели приключенци.

Корон принцът 𝔙𝔬𝔫 𝔗𝔞𝔰𝔰𝔢𝔫𝔦𝔫𝔠𝔎 търси приключенци за мисия в Сивите планини. Дава по 8 шилинга на ден, което си е супер. Каспар прибра обявата в джоба си, а аз няма да качвам обявата в блога, защото реших тактично да премълча част от нея.

Франц (Венци) извади малко домашен тутун да почерпи бретонеца и от дума на дума той ни обра на карти, а пък после Франц разказа за beastmen – едни от най-опасните създания из познатия свят. Тук имаше готин момент на разучаване на света, след като Густав ни каза, че хванали бургомайстора на Грунбург да говори с котката си и Инквизицията се погрижила бързичко за него.

На следващия ден кочияшите бяха кьоркютук пияни и лейди Изолда правеше сцена, но ние ги поляхме с вода и те се стегнаха, след като Франц им даде отвара срещу махмурлук, а Бром ги сплаши мъжката. Тръгнахме и не след дълго заваля (тъй като за 1 шилинг се возехме на покрива). Помолихме лейдито да се возим при тях, но те казаха не и Каспар се намръзна получавайки -10 на всички Toughness skills.

На един завой видяхме паднала фигура с надвесена над нея още една. Оказа се, че това е кочияшът прегазил Каспар (демек от предния дилижанс), а този над него беше мутант, който ни погледна със зелени слузести очи, докато преживяше ръката на кочияша. Конете се изплашиха и се отскубнаха завличайки единия наш кочияш в гората и започна битка. Този не беше особено тегав и бързо го насолихме. В това време чухме писъци.

Каспар и Франц се промъкнаха в гората да видят какво става и след завоя видяхме целия дилижанс, с още 5 мутанта насред гора от трупове. Убедихме лесбо-бодигардката Marie и бай Филип да се бият заедно с нас и станахме 5v5.

Битката не беше лесна, но победихме и събрахме няколко кинжала и една броня.

Встрани видяхме труп с хубави дрехи и МЪЛНИЯ В ПИК – оказа се напълно брат близнак на Каспар, неразличим от него. Преджобихме го и в него намерихме следното писмо, както и съответния signed affidavit. Изглежда имаме добър куест хуук.

 

В този момент чухме тропот от копита и дойдоха Roadwardens, демек органите на реда. Ние скатахме близнака по-навътре, за да няма въпроси и отидохме да се обясняваме със сержанта. На помощ ни се притече лейди Изолда, която каза, че сме проявили изключителна доблест в нейна защита и ни пуснаха да си ходим по живо по здраво без излишни въпроси. Върнаха ни конете барабар с кочияша и продължихме напред към хана „Седемте спици“ – последната спирка преди Алтдорф.

-----------

Какво да кажа – много яка сесия, бяхме много креативни заради това, че битките наистина са хаотични и непредсказуеми, а пък парите не стигат и ние не сме от най-добре платените професии. Като цяло страхотно начало, което ме върна в едно време, когато приключенията се усещаха наистина опасни, но и вълнуващи. Системата е крънчи, но по готин начин и success levels е много хитра механика, която дава широк спектър от outcomes и това доста ме кефи.

 

 

WARHAMMER - 0,5 - Тестови битки

Миналия петък в БЛО се проведе още една подготвителна сбирка преди да започнем с приключенията в Стария свят. Аз бях болен, Сънчо на лавинен курс, но Венци, Марти, Емо и Стоян изиграха няколко встъпителни тестови енкаунтъра и аз настоях да документираме впечатленията им:

Стоян:
Впечатления от тренировъчни битки по WFRP 4e:

 1. Харесва ми противопоставянето на скилове при всеки удар., можеш да си добър в боя, но другият да има силен dodge - ключова е механиката за success level в същото време е интуитивна. 

2. Натрупването на advantage може да ескалира процесите много бързо - битката да стане смъртоносна съвсем лесно. Многочислеността е силно преимущество.

 3. Подходът към раните е съвсем различен от всичко, с което сме свикнали досега. Не е типичното крайно абстрактно третиране на материала - почупят ли те в битка, ще имаш проблем и след нея (ако оцелееш). 

4. Битките не включват нивото тактически решения, които познаваме от 3,5е и в много по-малка степен от 5е. Концептуално, всъщност сме по-близко до Mork Borg, но направен по-добре, по мое мнение. Поне на първ поглед. 

5. Със сигурност големината на групата ни ще намали трудността от адвенчъра. Но трябва да тестваме ситуацията.

 6. Всичко това с уговорката, че имаме още неща да прочетем. Например магията.

 Марти:

Според мен само сме скрачнали повърхността. Различно е, да. Сметките са повече, да. Може би пропускаме неща или още не сме разбрали всичко. Магията изобщо не сме я докоснали примерно.

 Емо: Много математика в тия битки деба. На мен ми стои излишно сложно, но пък те държи буден по време на битките 😃 Трябва да си взема рейнджд оръжие. Яко е когато гадта е 1 бр., а вие сте много, системата факторира, че го outnumber-вате и съответно имате по-голям шанс да уцелите. Има 6 вида сейсвове, но колкото и да е абсурдно смешно, толкова и са нужни, защото с Виви единия гад ни уби с по един шамар. Единия сейв се възстановява само, когато направиш душевна чекия на Стоян an we all know when this happens. Пойзъна и тука е греда. На следващото събиране сменяме чипса с грах слайсове пилешки гърди и колата с протеинови шейкчета. Съсипаха я тая държава.

Венци: Емо за човек, който не е прочел един ред и си цъка на телефона през 80% от времето, доста добре е схванал системата.

WARHAMMER - 00

 Нова година, нови приключения! 

След приятния завършек на CY_BORG се събрахме отново в БЛО за необходимата сесия 0 по новата ни ролева система Warhammer Fantasy Roleplay 4th Edition. Бяхме в пълен състав и мисля, че успяхме да разберем доста добре правилата за праване на герои, но има още доста какво да четем относно самата игра. 

Аз (Сашо) хвърлих Kаспар Курц - Investigator, Емо е Дитрих фон Лозенщадт - Noble (като трябва да видим как ще го пришием към света). Сънчо и Марти са две джуджета братя. Марти е SLAYER, който е преживял огромен срам и като изкупление отива да търси епични битки, в които да умре, а брат му Сънчо е bounty hunter, който е тръгнал да го спасява и да го вкарва в правия път. 

Последен дойде Венци, който се оказа herbalist и така сглобихме дружината. 

Следващият път таргетът е да донаучим правилата и да се впускаме в приключението. 

Ето и малко флейвър текст за надъхвация от Стоян:

 На пръв поглед Империята е почти непобедима. Най-голямото кралство в Стария свят, както по размер, така и по военна мощ. Основана преди две и половина хилядолетия, тя е издържала на безчетни атаки от Зеленокожи, Скейвън, войници на Хаоса и от многото си съседи. Под знамето на двуопашната комета, емблема на бога-основател Сигмар Хледенхамер, щатските армии на Империята излизат на бойното поле зад великия си, яздещ грифон, Император, уверени в своята победа.

Погледнем ли обаче под повърхността, развалата започва да прозира. Витаят притеснителни слухове за здравето на Императора, който не е яздил своя грифон от месеци. Дълбоко в далечните имперски лесове, скитат хора-зверове и по-лошо, въпреки че силите на Хаоса са изгонени от тези земи преди повече от два века. Проказата на Хаоса докосва всичко, нанасяйки странни мутации, каращи добрите селяни да се крият от съседите си или да се изправят пред прочистващия огън на ловците на вещици. Роят се странни и потайни секти, почитащи богове с богохулни имена като „Променящият пътищата“, „Принцът на удоволствието“ и „Бащата на упадъка“. Отвъд границите на Империята, след мразовитите покрайнини на Кислев и Норска, набъбващите сили на Хаоса населяват изкривената и неестествена територия на Северните хаосови пустощи. Там главатари се издигат и свалят в безкрайни рейдове и гранични сблъсъци. На други места, зеленокожи вождове подготвят своите кръвожадни орди, чакащи нова възможност за атака на човешките земи. Под краката на карл-францовите поданици, хитрите скейвън бъркат своите отвари и провеждат извратени експерименти с warpstone. По-далечни заплахи също отправят взор към Райкланд, сърцето на Империята. В този свят пръстът на съдбата посочва вас, обикновени поданици на Императора, за неочаквана, но съдбоносна роля…

C҉Y҉_҉B҉O҉R҉G 07 – Return of the King

 

Мисля, че за първи път пиша блог пост на работа, но е 16:52 и е последния петък преди Коледа, така че може да се каже, че се наслаждавам на един от редките моменти на безделие в офиса.

 

Вчера на заветната дата 21.12 (точно 11 години след като светът не свърши заради майския календар) играхме последната засега сесия от craft pissboy-a на ролевите игри - CY_BORG.

 

След много много приказки и муден старт започнахме в G0 където Сънчо (Spec73r), Марти (Зола) и Емо (Брон) срещнаха Сашо (Фенера) и продължиха към огрмоната бивша арена, която ни напомни на О2 арена. Пред нея имаше доста кости и установиме, че това са останките на непредпазливи или злонамерени клетници, които са се приближили твърде близо. Цялото нещо беше пазено от множество турети. Емо пусна шпионския дрон и видя, че вътре в арената има друга сграда, отново стабилно охранвяана. Отпред имаше интерком и Емо каза през дрона, че иска аудиенция с рийпър док-а Якахуна.

 

Появи се дрон, където оставихме оръжията си и влязохме. Вътре беше state-of-the-art топ левел лаборатория, почти като за полупроводници, но най-отвътре беше всъщност супер run-down шанаджийска рийпър док клиника с огромна колекция от стари компютри. Там се срещнахме и с Якахуна. Показахме му клипчето с ръцете на Mindvirus и той ни каза, че едната му ръка пуска мощни ЕМП импулси, които могат да изкарат извън строя всеки cyberdeck, а другата може да пререже броня като катана бамбук. Ние се опитвахме да го накараме да ни издаде още тайни за клиента си и сетне той свали картите. Каза ни, че MV вече не е човек и че в момента овладява Алиансен. Якахуна ни даде точна локация не далеч от него в G0.

 

През останалото време разменихме Бриана Банкс за малко cybertech:

- Фенера взе симбиот като на венъм, който може да изключва сетива на жертвите си

- Спектър взе subdermal shocker

- Брон взе hardened foreskin

- Зола взе яко амуниции

 

Излязохме навън и под ситните капчици на киселинния дъжд тръгнахме към локацията на MV. Там пак разучихме с дрона, но някой стреля по него и го свали. Успяхме да се промъкнем и да заобиколим и Фенера направи опит да говори със стрелеца, но зад червените очи на киборга нямаше никой, това беше чиста омраза в хромирано тяло. Сбихме се и добре, че беше Сънчо, който му взимаше много кръв с апп-а си. Емо също го пуцаше със снайпера за много демидж и не след дълго успяхме да го свалим. Босът беше като от кадилаци и динозаври и след това от останките му излезе обсидинаово черният му скелет, с който пак се бихме и като по чудо оцеляхме. Поехме си въздух, събрахме останките му и ги рециклирахме при Сенсей Якахуна, който ни даде 13 хил. кредита.

 

Досетихме се, че надали това създание беше Mindvirus, поради което решихме да видим какво става във флашката на фирмата KVK. Там видяхме, че на блокчейна е записано, че KVK е придобила мажоритарен дял в Alliansen. Ние имахме корпорация.

 

Отидохме до седалището на Алиансен, където влязохме без проблем и там ни посрещна самият Джеймс Терзиев и неговият най-близък вътрешен кръг – Сам Спейд, Саманта Уейк и двама други, които не ги знаехме какви са. И четиримата бяха плъгнати и ни приемаха, ни предаваха.

 

При Терзиев дойде и любовницата на Кристофър Кейн, която очевидно беше интимна и с него. Точно почнахме да се объркваме и ънплъгнахме Спейд, който в началото беше объркан, но се окопити и си запали цигара.

 

Седнахме да приказваме и лека полека сюжетът излезе наяве.

 

Самият полковник Джеймс Терзиев е кукла и е бил даунлоуднат от над 15 години. Всъщност действията на това прокси са били диктувани от борда (Спейд, Саманта и тия другтие двама). Те са го убедили да се даунлоудне, но са наредили така нещата, че да стане „неуспешна операция“ и на практика да го елиминират. Текущият обитател на тялото на полковника, разбира се, е нашият приятел MindVirus.

 

Самият MV също се казва Джеймс Терзиев и е син на полковника. От малък е имал тежко дегенеративно заболяване, което е принудило баща му да търси помощ и така е стигнал до Сенсей Якахуна, който на практика го е спасил. Първо чрез сайбъртех, а после е намерил начин да го даунлоудва от едно тяло в друго. MV е превзел тялото на Кристофър Кейн, поръчал се е сам и после замразената любовница го е извадила от моргата.

 

Признавам, хитър план.

 

И така, Драконите на кръвта се оказаха пред дилема – на кого да помогнем да си върне контрол над корпорацията. Взехме един от непознатите още неънплъгнати и го хвърлихме през джама. Оказа се, че това е било шефа на R&D – позиция, която много лесно ще бъде заета от Сенсей Якахуна. Събудихме и Саманта и се спазарихме, че даваме фирмата на Терзиев – Саманта и Спейд остават в борда и са пощадени, а за награда ние също влизаме в борда.

 

Пънковете от задните улички излязоха от лайната и се настаниха в корпорацията.

 

Където пак има лайна, но поне са скрити с много пари.

 

К Р А Й

 

Mörk Borg - Graves Left Wanting

 (автор на текста е Стоян)

Голяма рядкост – играхме с друг Dungeon Master – Саши. Като част от разведряването след тежката кампания по Страд, решихме да направим и един one-shot по крафт бирата на ролевите игри – Mork Borg. Вече познавахме системата, благодарение на CY_BORG, така че аз (Стоян) и Марто се впуснахме в дълбините на тази doom metal album of a game.

В петък, след работа, с Венци по далечни острови, Сънчо болен вкъщи, а Емил с голяма черна точка за изпунтване, се събрахме на ул. Триадица.

Моят герой Шофлар беше подготвен с подходяща концепция за сетинга (вижте в послеписа), но пострада тежко от заровете при конституирането на персонажния лист. Беше с 1 HP и макар да се разви като способен Shedding Vicar (т.е. кастър) трябваше да внимавам много с неговото паянтово телце. Всъщност това допринесе за сочни възможности за OSR роулплей, такъв идваш от механиките, не само от моето идеи и желания за РП. Марто (Gork) изгради своята концепция при мятането на заровете и тъй като Тимора беше с него, получи се точно герой от неговия тип – напомпан фронтлайнер с мощен, лайнян (буквално) меч.

Започнахме приключението изхвърлени в дълбока яма в гигантското гробище на MB – Graventosk. Излязохме от ямата и започнахме да се лутаме в мъглите, докато не чухме звук от плач-вой. Неразумно се приближихме и намерихме малък мавзолей, пазен от женски wraith, с който се сбихме. Беше готино и драматично, каквито са битките на нисък левъл в MB. Победихме без особено тежки поражения, но отново се оказахме без посока.

Шофлар реши да пусне магарето си да намери пътя и то ни заведе до голям мавзолей-параклис. Очевидно вход към дънжон. В началото му имаше ковчег с жълт, киселинен икор, който гореше плът и плат. Затова го избегнахме и се вмъкнахме в един тунел. Той ни отведе до зала с три скелета-пазители с тяхната метална кутия. Шофлар се опита да ги приспи с едно заклинание, но вместо това почти умря и беше спасен от медицинските пособия на Горк.

Заобикаляме скелетите и продължаваме по един тунел, в който Горк опитва да разговаря с червеите (негово умение), но не научава много от тях. Достигаме следваща зала с голям, затворен ковчег и две факли. Палим факлите, отваряме ковчега, а там лежи нещо като восъчна фигура – запалваме я, от нея остава голям рубин и метален скелет. Прибираме камъка и с втората факла поемаме по друг коридор, който ни извежда в голям тунел.

Чуваме в далечината течаща вода, благодарение на силен мой късметлийски зар, и се насочваме към нея, като по пътя срещаме три стомни. В една от тях има unclean scroll, а в последната се крие отровна муха, която налазва Горк, докато Шофлар става невидим. В Горк са инжектирани яйцата на мухата, въпреки че успяваме да я убием с общи усилия. Следват редица опити на Шофлар да “шедне“ месото на другаря си, за да извади яйцата. На ръба сме просто да заколим Горк чрез полу-медицинска процедура, но накрая, последният ролл е успешен и проблемът – решен.

При течащата вода ни чака залата за аудиенции на „царя на хлебарките“. Отдавна заловен от  гробището могилокопач, опитващ да отгледа гигантска хлебарка, за да излети към свободата. Шофлар се отнася към него като към пророк на „задгробната сила“, която той вярва, че го води в новия му след-смъртен живот (виж историята на Ш). Това се харесва на човека-хлебарка и той ни казва, че изходът може да се намери при – Гробарката. Води ни през канала, покрай дървото на обесените до къщата на Гробарката.

Там нахлуваме с дарове и дипломация, но се оказва, че трима идиота са ни изпреварили, убили са Гробарката и сега седят насрани и въоръжени. Последва убеждаване, че няма за какво да се бием помежду си, когато Гробарката се превръща в дух с лопата и започва да раздава правосъдие. Сашо признава грешката си, - нърфнал нашите съюзници-по-съдба и битката бързо тръгва в лоша посока. Губим двама от тях (единият бяга), докато моите спелове свършат, а героят на Марто губи меча си и си чупи бойните зъби. Поне е успял да я нарани с нелошия си фронтлайнер. Стигаме до момент, в който Шофлар е на практика мъртъв, а Горк също е на 1 кръв. Когато се сещам, че викарът има умение да изостави горната си кожа и да се спаси от хватката на духа, закопаваща ме в земята. На крачка от смъртта – обръщаме мача. С моята ножка и големия кокал на Горк, убиваме духа.

Честно казано, щях да съм доволен дори и да бяхме направили ТПК. Това са системата и сетингът. Шофлар възприема победата над Гробарката като поредния знак, че „задгробната сила“ има планове за него. След като убиваме духа, пада проклятието, задържащо ни в гигантското гробище. Известно чудене и накрая разбираме, че просто можем да вървим на изток, докато влизаме в тъмен лес.

Свободни сме от гробището. Край на приключението!

Беше много забавна сесия – харесва ми героят, който си направих, Марто добре се вживя в своя и ползваше специфичните му рандъм умения (още един плюс на малкото, но интересни умения). Интересно беше да наблюдавам Сашо как се учи да дм-ства, на няколко пъти видях проблеми (типични за един ДМ), които му възникват, и как се оправя с тях. Интересно е това да се наблюдава отстрани, след като си бил на същото място много пъти. Усетиха се някои от плюсовете на OSR – динамични и опасни битки, ползване на малки умения/предмети, механики на героите, задаващи роулплей.

Нямам търпение да играем следващо нещо (а в някакъв момент и втора част на приключенията на Грок и Шофлар). Предложих на момчетата, ако искат изобщо да не довършваме CY_BORG и да минаваме към WH. Не че аз не искам да го довършим, но е важно на играем, каквото ни се играе, не да се напъваме насила – тема за разискване в чата.

П.С. Историята на Шофлар от първо лице:

Шофлар винаги е бъркал чорбата. Защото, който бърка чорбата, винаги може да яде от нея - проста, и затова ефективна логика. Още по-добре, ако бъркаш чорбата в стар и миризлив курварник, можеш да задоволиш и другия си порок, чрез непрестанен достъп до килерите и долапите на "Двата гълъба". 

Ти им даваш тлъстичко месце, а те са с теб, след като издоят останалата сволоч на Галгенбек. И всичко беше чудесно, докато не дойде тя, малкият синеок дявол. Дори не искаше да знае откога е курва, но в нея имаше повече живот отколкото във всички останали. Тя превръщаше ранните опушени сутрини на Шофлар в религиозно изживяване - в един момент, той живееше само за тях.

И всичко беше чудесно за него, докато в една особено задушлива утрин, преди първите поклонници да почнат със своя вой, тя отново се качи върху него. И вместо да го задоволи, разпра тройната му гуша с назъбена черна кама. Стана и си тръгна.

Всичко щеше да приключи така, с неговите кървави телеса, ако То не го беше докоснало. Ако то не го беше върнало обратно в кишата и калта на умиращи свят. Очевидно със задача...

C҉Y҉_҉B҉O҉R҉G 06 – G0-bound and down

 (автор на текста е Сънчо)

Събрахме се на 15.11.2123, 

имаше доста болни (може би ударени от MindVirus)), но успяхме да се съберем нужното количество cyborgs и след като хапнахме куцата риба и пиле (този път доставени от Марти) се плъгнахме в матрицата.

Единствената ни следа за MindVirus беше неговия cyberdoc в G0, но преди да се отправим натам се обадихме на Алиса, за да ѝ кажем до къде сме стигнали. Тя обаче ни каза веднага да отидем в централата на Alliance SEC и да разкажем до къде сме стигнали, прати ни кодове за достъп и затвори. Обърнахме продупчената крадена футуристична лада и се отправихме към срещата. По пътя sP3cT4r реши да подсигури групата и качи всичката информация, която бяха намерили за Терзиев в облак, който свърза с датчик за сърцето му и парола, която трябва да се въвежда всеки ден. Така ако нещо се случи с него, тази информация за случая отива при медиите(написа и кратка програма да си изпържи мозъка, ако случайно тръгнат да го измъчват).

Пред сградата ни посрещнаха няколко турета и мекове, но след като разчетоха кодовете за достъп ни пуснаха към гаража. Там ни посрещна отряд, който прибра трупа на киборга от багажника и ни каза да се качим в асансьор 17 и че ни очакват.

Макар само 3-има да се качихме, пак ни беше тясно в този асансьор, в който имаше и 4 турета. В кабинета върви немска музика, а Алиса изглежда като изпържена с blackIce. Кабел стърчи от главата ѝ свързан към мрежата и отпуснато тяло на стола. Преди да я ънплъгнем, решихме да ѝ звъннем. Тогава

тя надигна глава, в очите ѝ се виждаше статичен шум, широко отвари уста, от която светеше червена светлина и механичен глас ни каза да разкажем какво сме открили.

- разкриване на поръчителя MindVirus - 1700 кредита

- как е станало - pulse rafle

- трупа на убиеца - app

- под 72 часа - 1000 кредита облог за Кай (за Венци, може да бъркам героите)

След това ни каза, че случая е приключен и наградите ще ни чакат при колата. Питахме я дали не иска да намерим MindVirus, но беше категорична "Те ще се заемат от тук нататък, всякакъв опит да продължим случая или ако изтече информация от нас, ще ни flatLine-ат". Нещо не беше наред с тая, дали MindVirus някак е проникнал през защитите на корпорацията и я беше хакнал...не знаем. Правило №1 гласи "Всички мразим корпорациите", затова си тръгнахме. 

Долу ни чакаше всичко обещано, пари, пушка, апп и ниво.

Звъннахме на Сам, да потърсим някаква работа, че още някой от нас са затънали в дългове. Каза ни, че имал нещо като за нас, но да дойдем в The Den, нещо в разговора с него ни се стори не както трябва и Зола каза, че това е капан. Все пак отидохме, но преди да влезем скаутнахме с един дрон. Вътре Сам седеше като забил, от устата му излизаше същата червена светлина като при Алиса, но не видяхме никакви други следи от засада, затова влязохме. Като стигнахме при него, той вече изглеждаше и се държеше нормално. Има подозрения, че Терзиев е кривнал от правия път. Затова задачата е да намерим какви ги върши, всякакви изобличаващи го документи, записи и аканото му бельо ако трябва. Наградата зависи от информацията, която предоставим, но започва от 10к нагоре. Дадоха ни достъпи и ни каза да си починем малко преди да се заемем със следващия случай.

Тръгнахме си към вкъщи, но нещо ни сърбеше...може да сме прихванали нещо от краставия Зола, но може и да не бе това. Потърсихме как се влиза в G0 и разбахме, че най известния начин е през клуба The Wall. 

Завъртяхме таксито и се отправихме към него, все пак имахме цяла вечер до новия случай.

- - -- ,-----, |

---- ,--'---:---`--, |

-- |=(o)-----(o)==J |

От паркигна се чуваше потресаващо ужасен бас, sP3cT4r си сложи слушалките и си пусна cy-pop, за да не слуша това извращение. Отправихме се към входа приличаш на Кремиковския, дим и светлина излизаха от него, поглъщайки хората, които охраната решеше да пусне. Тя представляваше една гротескна пасмина от може би хора, толкова наблъскани с тестостерон, че не приличаха на нищо човешко. Зола им бутна 100 кредита и им каза, че сме "от редовните". Нещо като че ли зацепи в мозъка на животното и ни отвориха една странична врата, за VIP гости, казаха че Сестрите ще ни посрешнат. В коридора все едно някой беше излял нефт, не приличаше на VIP, но все пак тръгнахме по него. В края му излязохме в помещение, в което протичаше някакъв ритуал. Множество хора пеят около разчленен огромен труп. Всички участници са покрити с тази петроленоподобна черна течност, която се разливаше по коридора. 

Приканват всички гости да се включат. Вещиците ни заговарят и ни разпитват какво ще търсим от другата страна. Казваме им за Якохана, обещахме им че нищо няма да му се случи и ни пуснаха да минем. Дадоха ни от клетвената супа, която имаше вкус на "ад в устата". Тръгваме из поредния тунел и след 30 мин излизаме през един люк от в G0. Никакъв GPS, електрониката прави проблеми, чуваме някакъв пищяш звук. 

Всичко наоколо е едно огромно стоманобетнно гробище. Пуснахме един дрон да разгледа, от високо се видя, че центъра е една огромна дупка, направи ни впечатление един стадион на около час път и има пътека до него. 

По пътеката малко по-надолу ни нападнаха 6 мутанта с кучеподобни, но с човешки глави.

Зола уби 1 и успя да уплаши 2, Емо хедшотна 2 и sP3cT4r успя някак да се справи с последния.

Разбрахме, че очите им се продават по 25 кредите и ги взехме. Обаче Зола се оказа заразен от (тук не го разчитам, но е нещо като [ с+4jR ]).

C҉Y҉_҉B҉O҉R҉G 05 – Who is the Mind Virus?

 

Прибрал съм се в 12:30, малката ме събуди в 6, но аз съм Carpe Diem и сядам да пиша блога, защото, ако не сега – кой знае кога.

И така, 2 ноември, състав без болния Емо, започваме в кабинета на Крис Кейн, където търсим улики относно убийството му. Зад една от картините намерихме сейф, който Фенера отвори с мини горелката си и в него намерихме една хартиена снимка на мъж и жена на средна възраст заедно с дете на един басейн. Имаше и два договора за секюрити услуги – един с компанията ТелКо, другият с добре познатите ни Алиансен. И двата бяха за охранителната система на къщата.

Проверихме датите и този с ТелКо беше от преди 6 години, а този с Алиансен – от преди 2. Поразровихме отново мейлите на Кейн и видяхме, че е постъпил на работа преди година и нещо. Питахме и вдовицата Алиса и тя каза, че са се запознали преди около 2 години, и тогава той е бил between jobs, но скоро след това са го взели в Алиансен.

Търсихме инфо за ТелКо и разбрахме, че шефът е бил някой си Върнън Сайл. По форумите този човек се е подвизавал като MindVirus и е бил ултра маниак на cybertech enhancement. Също така преди около две години ТелКо внезапно и мистериозно е спряла да работи, завличайки клиентите си. Централата на фирмата беше затворена, но намерихме телефон и там вдигна някаква баба, която се опитахме да измамим да даде адрес, но безуспешно.

Върнахме се към договорите и този с Алиансен беше направен с Крис Кейн, а този с ТелКо беше с някаква друга фирма – KVK Sunrise LLC. За нея разбрахме, че е регистрирана на крипто офшорна зона менажирана от изкуствен интелект. Разгледахме пак снимката с родителите и детето и стигнахме до извода, че пикселите по някакъв начин крият някакъв шифър. Фенера взе договора и го доближи до светещата си глава, където също се показа друг шифър между редовете. Заехме се да търсим и в офиса намерихме хумидор за пури, откъдето измъкнахме една голяма и скъпа пура. Понечихме да запалим, но тя не се запали, и открихме, че всъщност в пурата е скрито някакво сканиращо устройство. Сканирахме снимката, пита ни за парола, сканирахме и шифъра от документа и хоп, на терминала излезе апп, който ни посрещна във виртуалното седалище на KVK Sunrise LLC.

Тук последва гигантското ровене на информация и ще се опитам да го предам възможно най-ясно и последователно.

Фирмата няма собственост. Реално собствеността на фирмата е, който държи ключовете (снимката и договора). Фирмата няма и пари, таман се зарадвахме, че ще поизточим малко средства и се оказа, че сме в кампания на Стоян и паре нема.

В директориите имаше много много информация. На първо място намерихме модела на проследяващото устройство и разбрахме, че можем да го ползваме, ако намерим ресийвър за него.

На второ – видяхме, че има адски много информация за Джеймс Терзиев. Имаше пълно досие за неговото житие-битие, както се оказа, че той е мъжът от снимката, както и имаше много фуутидж от много тайни места – как си влиза в офиса, как се движи с охраната си. Имаше и доста сенситив инфо за авоарите му, за сделките, които е правил в корпорацията и т.н. Предположихме, че е изнудвал Терзиев по някакъв начин и после Терзиев го е поръчал. Тук е уместно да добавя, че онлайн за Т имаше само оскъдна корпоративно филтрирана информация и официалната версия е, че синът му е загинал като малък. Синът му НЕ е Кейн (проверихме), но пишейки това сега си мисля – дали не е възможно К да е напомнял на Т за сина му и затова да е бил нает и толкова бързо да се е изкачил по стълбицата?

Имаше и инфо за Mindvirus – той е фанатик на тема cybertech, и даже има видеа, където се виждат ръцете му, на които има поне 5-6 енхансмента. Интересно – убитият нямаше никакъв cybertech, но MV пък е слагал супер много и то при легендарния reaperdoc Якахуна, за когото се смята, че е легенда, и се намира някъде в G0.

Намерихме и много инфо за Алиса Кейн – досието за нея започва и много преди да се запознаят. Някъде тук почнахме да се досещаме, че Кейн и Mindvirus вероятно са двама различни човека (помислихме, че може и да е AI) – MV е скрит кукловод някъде там, който е използвал подставено лице, за да влезе в Алиансен. Тази теза е подкрепена от горепосочената разлика в енхансмънти, както и в цялостното поведение. Архивите на фирмата подсказваха акуратно, почти вманиачено събиране не данни, а Кейн беше наркоман.

Открихме и инфо за Саманта – тя е имала напрегнат разговор с Кейн, в който го нарича парашутист, но като цяло няма никакви компромати – тя е лоялна на корпорацията и на фона на цялостното безчинство е крала доста малко.

За жената на Терзиев, както и за Кейн нямаше инфо. Не помня и не сме записали дали имаше инфо за детето на Терзиев.

Взехме компютъра от стаята, четеца и документите, казахме си чао с Алиса и се натоварихме в таксито да търсим четец за тракера. По пътя се обадихме на Саманта и и разказахме какво се случва, как е бил убит и, че някой я следи. Тя на знаеше нищо за Майндвайръс.

Отидохме до един магазин за електроника втора ръка и намерихме ресийвър за тракинг устройството, който ни прати в един от кофти кварталите – Laketone. Метнахме се на таксито и под звуците на synthwave отпрашихме по нощните улици. Там стигнахме до задънена улица, където точно зад една стена беше целта, а пък нямаше врата. Това е мястото, той нали си минава през стени. Все пак на стената имаше някаква мистериозна врата, която ту изчезваше, ту се появаваше – ние я отворихме и бяхме засмукани в дънджъна. Той се състоеше от множество еднакви мръсни квадратни стаи. Намерихме една стена, зад която имаше едва доловим шум и точно в този момент нинджата ни нападна. Неговият номер беше същият като на Страд – излиза от стената, бие се и послесе крие като мишка. Венци имаше гениалната идея да го души с гаротата, за да не може да бяга и така успяхме поне да го задържим достатъчно дълго, че да говорим. Спазарихме се, ако ни каже кой е направил поръчката да се махаме. Беше MindVirus. Ние, обаче, го предадохме и Зола (Марти) го разстреля от упор с автомата си. Тук скъсявам описанието на битката, не беше лесна и трябваше да го гоним малко из стаите, но все пак надделяхме. Имаше и една флашка с блек айс, която свали Спектър на 0, но той хвърли хубав зар и се оправи, както и успя да си възстанови cyberdeck-a. . В нея  намерихме апп за това да влиза и излиза в скривалището му, както и NOCLIP, с който минава през стените.

Натоварихме трупа в таксито с целта да го метнем на Саманта, преди да продължим към G0 в издирване на рийпър док-а.

С това и приключихме една от най-добрите сесии по това приключение досега.

 

П.С. Докато пишех това се замислих за следните неща:

Ако е аналогова собствеността, защо и КК са различни хора, защо МВ би я държал в сейфа там?

-          Защо има още един договор в сейфа, ако няма никаква полза от него?

-          Защо МВ е убил собственото си подставено лице?