5e - 03 - Dungeons and Forests

Събрахме се съботно следобедно в удобния офис на Стоян. За съжаление заради записи и рукади в последния момент, Саши пропусна тази сесия, но го очакваме с нетърпение да се завърне следващия път. След един Мак Доналдс, малко мотаене и лигавене, две глътки от ракията на Стоян в офиса почнахме силно...

Уви не левелъпнахме при Динела и нейните курви. Устремени да покорим дънжона на некроманта се спуснахме смело из коридорите му. Атмосферата беше мрачна навсякъде имаше кости и се усещаше некромантска магия, коридорите тъмни и неприветливи, но и загадъчни (Стоян описваше изключително детайлно) – изключително добре ми се връзваше с леко притъмняваща София, която ни наблюдаваше тихо през прозорците на офиса.

В една от първите зали ни изненада Спектър, който се оказа доста зъл и доведе до доста неприятен енкаунтър. Самата битка с него протече бързо и сравнително лесно, но специалното му умение ни беляза до края на сесията – дрейваше от максималната кръв на жертвата си и аз и бай Иван останахме на по-малко кръв от далечния спомен, когато бяхме първи левел герои.

Експлорнахме останалата част от подземието и открихме няколко стаи, предмети, които са записани и не помня, както и самия пъзел в една от тях, за който се замотахме повечко. След доста въртене на механизма, успяхме да го задействаме, което доведе до затваряне на вратата в помещението и  появяване на портал в средата на залата където имаше огромна арка. Междувременно докато наблюдаваме красивите светкавици които прелитат покрай нас(Жоро го й блъсна една) се сформира един гигант от кости пред нас, който оформи следващия ни енкаунтър. Гиганта блъскаше силно и беше издръжлив, но с колективни усилия успяхме да го победим. Рестнахме кратко и останали без изход решихме да преминем през портала.

Стъпвайки от другата страна разбрахме, че се намираме доста далеч географски от гробищата на Уотърдиийп. Като че ли бе по-топло и вратата която водеше навън от залата в която се намирахме, ни показваше безкрайни зелени дървеса, които оформят една могъща гора. Решихме да пристъпим навън и се озовахме на огромна тераса на първия етаж, а пред нас на сравнително голяма полянка видяхме интересна гледка. Осем тежко въоръжени орка бяха си направили бивак, а с тях вързан за ръцете седеше отчаяно млад елф (те всички излеждат млади да ги еба). В един момент докато наблюдавахме умно, разбрахме че и Орките ни гледат също така умно, но вече събираха оръжията си около тях. Бързо се окопитихме и взехме най-доброто решение за тази сесия. Единствения вход за този етаж беше през тясното стълбище, което веднага блокирахме с телата си и като истински спартанци избрахме да водим сражението там.

Още с първия орк разбрахме че нещата ще са на живот и ТПК(тази битка явно не бе предвидена да я водим). Орките бяха много и удряха тежко на фона на малкото кръв с която бяхме (припомням спектъра тук). След като свалихме първите два лека надежда се прокара в сърцата ни, но тогава се сетихме за предводителя им, който беше най-отзад и напрекъснато ги надъхваше. След като го замерих веднъж с един от мойте четири джавълина, пропускайки с 15 разбрахме че той ще е най-тежкия враг с който сме се били до момента. Аз и останалите преценихме че ще е най-правилно да го поставим под обстрел със абсолютно всичко преди да е застанал отпред и да ни изсече като презрели  дини. Бай Иван нз защо реши че неговите атаки са по-важни да бъдат срещу орките пред нас, които успявахме да свалим с 2 удара (нещо че срещу боса хвърля d6, пък срещу орките е d8). Успяхме да го вразумим след няколко рунда и да насочим неговия натурален късмет, където успя да хвърли 2 критикала в тази битка и ауч, роуга боли много тук като критне(снийк атаката се удвоява също). След изсипване на тонове cantrips, стрели, джавълини и дагъри (обмислях и брадвата да си хвърля по боса), на орка му писна и разсече последния останал орк пред него за да може да ни ингейнджне в битка (тъкмо се чудехме дали не може да почнем да го хилваме тоя орк за да не дойде тоя отзаде). Удряше тежко и по два пъти. Издържах първия рунд мисля, след което ме събори, но вече и самия орк беше много тежко ранен(май над 80 кръв му бяхме взели). Геройски Жоро кастна слийп и за късмет успя да го преспи.

Отдъхнахме щастливи и качихме още един левел (Саши има да качва 2 вече).Наградихме се с чипс и бисквити от магазинчето, като рабира се обрахме и всичката екипировка на орките. Елфа си бе плюл на петите но след доста епик сървайвъл намерихме следите му и след малка гонитба го открихме. Успяхме да го убедим, че не сме врагове. Разказа ни че сме в хай форест и че той е от патрулите, но е бил пленен от орките. Решихме да пренощуване в околността и мъдро на сутринта да решим какво да правим.

Водени от любопитство защо точно тук сме попаднали, решихме да проучим сданието в което се появихме предния ден. По-голяма част от телата на орките липсваха. Явно хищници бяха дошли през ноща да пируват(елфа ни предупреди де). Започнахме да изледваме сданието. Голяма част от него бе погълнато от едно огромно дърво и вървейки из него лека-полека коридорите почнаха да се променят и от камък да стават все по-живи. В един момент, когато не бяхме сигурни дали се движим по-камък или сме в самото дърво вече се чуха животински звуци. Малко след като ги чухме те заглъхнаха. В тъмнината ни нападна Owl Bear, който успяхме да победим след нелека битка (отново ме свали – на малко кръв съм Стояне !). Тук решихме да приключим.

Сесията беше страхотна за мен. Много отпускащ и приятен съботен следобед прекарах, мисля и останалите. Битката с орките беше много тежка, както и Жоро след това показа на Стоян от некви таблици в дмг-то, че енкаунтъра е бил мега дедли. Стоян пропусна доста неща в битката или може би ги е направил умишлено за да ни даде шанс, но да, имах чувството че това ще ни най-кратката кампания евър. Чакам с нетърпение следващата сесия и да се надяваме че ще видим пак Динела някой ден.

5е - 02 - Свещената клада

Втора игра за месец! Какъв успех, какъв суксес!

Беше денят на зимното слънцестоене и група 4-ма жадни за приключения младежи (включи се и Жорката) се отправиха към конферентна зала “фон Мизес” на 4-тия етаж от “Сплендид Палас”, където БЛО разхищава парите на американския Кохтопод. Почнахме бавно, неусетно почти, и 3-мата герои от миналия път се изправиха пред висящия въпрос “Ами сега?”. Беше решено да се говори с криминал контакта на Ваньо - мадам на име Динела, която държеше Waterdeep’s finest little whorehouse. Тя ни разказа за ПАК МУ ЗАБРАВИХ ИМЕТО, МАМКА МУ - че е от гилдията на свещолеярите, но като цяло е дърт перверзник и се вълнува най-вече от насилие и (можем да допълним) жертвоприношения.

Отново на кръстопът решихме да отидем в църквата на Латандер, където ни приютиха, а не след дълго се появи и гномът маг Мерин (Жоро), който се оказа, че ни е подслушал и му станало интересно какъв е този аджеба кинжал, за който всички толкова преживяват. Докато добрият брат говореше с началството, в играта влезе още един нов образ - Импът Т……. А.к.а. Дяволчето Фют. Импът искаше “да ни помогне”, но ние не го послушахме и отидохме на “аудиенция” с църквата на Латандер, които се оказаха нещо като по-малко сексуална версия на Червената жена от Геймафтроунс. Инквизиторите изгориха нечистите дрехи на Жоро като по този начин извършиха геноцид на цели два вида въшки, след което ни тикнаха обратно в килията и зачакахме. Дойде братът, който ни посрещна и ни разказа, че общо взето в църквата горят наред само и само за да са сигурни. Отново бяхме представени пред избор - как да постъпим, но за щастие братът ни начерта план за бягство, и с доста ловък соло епизод бай Иван успя да вземе ножа и да намери пътя за навън.

Тук ще прекъсна наратива, за да отправя основната ми критика към скъпия ни ДМ и тя е, че през цялото време не ме напусна чувството, че тоя филм съм го гледал.Демонски култ, фанатизирана църква и нейният съд, ние в целия този водовъртеж. Не че е нещо лошо, но бих казал, че е доста познато и за мен поне този епизод беше доста демотивиращ. Другото, което ме бъгна е, че все пак това е доброто старо Ди Ен Ди, а не Геймафтроунс, така че църквата не би трябвало да е толкова извратена. От друга страна, добрината на брата, който ни измъкна, си е точно това - добрина, така че по този параграф съм склонен да приема нещата такива каквито са.

Дотук с критиката.

Това, което последва, мисля че е един от най-блестящите моменти в ролевата ни кариера и ще се помни дълго. Комбинация достойна за Гари Каспаров, Макиавели и Кутрето. Проследихме ИМЕТО МУ БЕ КОПЕЛЕ, КАК БЕШЕ, който се оказва, че отива в някакво мавзолейче следобяд и прекарва там няколко часа. Платихме на хлапе от улицата да предаде съобщение до църквата на Латандер, че ножът ще е на гробищата в еди колко си часа и след няколко нервни минути те пратиха “трите дванайски” паладини да изорат всичко. В това време бай Иван върза ножа за вратата на мавзолея и отвори вратата. Жоро пукна пуканки и планът сработи перфектно. Паладините изораха ДЕМИНУР - СЕТИХ СЕ НАЙ-НАКРАЯ и директно го сложиха на бързия влак за Ада като го изпепелиха в Храма на Латандер.

Ние, разбира се продължихме надоле в донжона, ступахме един зъл килим и тук приключихме. Важно е да се отбележи и, че трябва да левел ъпваме следващия път, когато почиваме. Което надявам се, ще е при Динела и нейните курви.

Гейм. Сет. Мач.

5e - 01 - Началото

След неуспешния край на City of the Spider Queen породен от заминаването на Владо и тоталното ни отвращение от мега тежката система на 3.5е, решихме, че е време да се пробваме с новото пето издание на най-великата ролева игра на всички времена. Имахме, ако не се лъжа, един или два опита заедно с Жоро и М. Парти, които бяха твърде мимолетни, за да излезе нещо сериозно от тях.

И така, датата бе най-дългият ден от месеца с най-късите дни, мястото беше любовното гнезденце на скромния автор, а групата се състоеше от М. Парти, автора и Ваньо, който анонсира големите планове за бъдещето си.

Започнахме с трудоемко четене на книги и правене на герои. Някак си си го спомням по-лесно като го правихме с М. Парти и Жоро, но пък мисля, че не останаха пропуски. Ще кажа също, че битките са ми напълно непознати и ще има да падне известно четене преди да успеем да се потопим напълно. Бекграундите на героите дават доста готин флейвър, който може да се използва и по време на игра, а цялостното чувство е за олд-скул по-ролево и флейвър ориентирана система. Определено ми излекува чувството, че в 3.5 от мин-максване и герои от по 50 страници, бяхме забравили да приключенстваме. Което е все пак същността на D&D, нали?

Героите бяха двама братя улични хлапета халфлинги Уелби и Корин (Сашо и Иван), съответно Бард и Роуг и Марстер (М. Парти), който беше варварин от севера.

Приключението започна в Уотърдийп, пред южната порта, където видяхме обява за приключенци търсещи честно злато. Двамата халфлинги забаламосаха варварина и го преджобиха, след което спечелиха доверието му, и се запътиха към кръчмата със задачата. По пътя имаше доста роулплей и смея да твърдя, че след дълга пауза, за първи път не бяхме ръждясали в това направление.

Вътре в кръчмата видяхме човека INSERT NAME HERE, СТОЯНЕ, който ни възложи да вземем едно сандъче вместо него от Rope Street 13 в Dock Wards. Героите отидоха през нощта и естееееествено, бяха нападнати от 5-ма изроди с роби и криви ножове. С мощни магии и малко късмет, враговете бяха ступани, макар и с цената на малко стабилизиране. Слязоха по-надолу и видяха “боса”, който беше yuan-ti и очевидно мястото беше използвано за жертвоприношения. Имаше амулет и церемониален кинжал. В типичен стил героите свиха всичко и зачезнаха. На другия ден INSERT NAME HERE го нямаше в кръчмата и героите започнаха да вдяват, че никой не е очаквал да се върнат. Платиха на местен маргинал да отиде вечерта на срещата, тъй като видяха нова обява до портата. Човекът отиде и се върна треперещ с посланието, че NAME HERE ги кани да му върнат кинжала.

С това приключихме и пред героите остава да вземем решение...дали да бягат, да продадат кинжала и да бягат или да се пробват да елиминират the death cult. Доста исках да използвам death cult в изречение. :D

До следващия път!

City of the Spider Queen 11: Тресавището на лича (който го няма)

В една топла ноемврийска нощ, седнали на новата маса на Ванчо, се отправихме на поредно приключение през тунелите на Underdark към Maeremydra –градът, който ще разкрие какво точно се случва в подземния свят на Фаерун, защо Лот мълчи, а дроувете са станали бежанци. В групата бяхме всички без нашия шано роуг – Венци. Отне и и доста време, за да вдигнем нива, което превърне вече безумното парти...в още по-безумно на заветния 13 lvl

Сесията започна с пътуване през тунелите след пропастта, пазена от Shadow дракон, който Иван чрез героя на Венци успя да убие. Самото пътуване не беше особено наситено със събития, докато не стигнахме до кръстовище, разделящо пътя на две. Тук Владо много хитро използва спел, покачващ показателя му на Survivor и проследи по кой отдавата тунела са минали бежанците.

Водени обаче от приключенско любопитство, момчетата поеха по другия тунел (след известен спор и гласуване), след некратко пътуване и надушване от страна на Марто миризматан а подземени говеда, стигнаха огромна подземна пещера, наподобяваща отворено пространство заради размерите си. Там чуха срутвания на скали и странен тътен – започвайки да обикалят бяха нападнати от четири Yrthak. Битката беше по-скоро интересна, имаше определен елемент на надхитряне специалните умения на сонарните птеродактили.

След победата групата реши да не експлорва пещерата повече и се върна обратно на основния път. Там чрез random encounter беше нападната от Truly Horrid Umber Hulk, който обаче беше победен (меко казано) с лекота. Без повече препятствия беше достигната долчинка, издълбана от подземна река – няколко добри чека и добро мислене показаха, че макар и странно като произход, речното образувание не е опасно.

Следвайки оврага, приключенците стигнаха до малко подземно езеро и намиращата се до него „ферма“ за подземни гъби, наглеждана от две дроуки в пълно бойно снаражение. Оказа се, че дроуките служат на някакъв мистериозен господар Скер, който заедно със своя също странен съсед контролират тресавището – като личът отдавна е бил прогонен. Едната дроука отиде да попита господаря дали може да минат през неговите земи, докато другата ги заведе в съседната пещера, за да изчакат.

Изненадващо бяха приети от Скер, като от тавана на „ферамата“ беше спусната стълба, която ги заведе в странно помещение с мистериозна светлина и дим, пълно с вкаменени фигури, разкрасени със скъпоценни камъни и артистични орязвания на части от тях. Вече бяха получили информация, че господарят е почитател на изкуствата ( а и имаше подозрения, че е бихолдър заради вкаменена фигура, срещната на пътя - абе, не съм сигурен, за wizard се говореше (бел.Саш.) ). И наистина Скер е бихолдър, който беше извикал приключенците, за да си поиграе с тях преди да ги превърне на статуи. Нещата станаха интересни, след като Жоро успя да предизвика интереса му с добре зададен въпрос и Diplomacy check от 40. Закачи го за неговата колекция, като му каза, че тя може да бъде попълнена с нещо по-добро. В този момент се присъедини съседа илитид, и след като нелошата броня на Задар Царнае не свърши работа, след не много силно дипломаси (но все пак успешно) групата успя да убеди Скер, че бившият му приятел би бил много добро попълнение в неговия малък Лувър. Това даде възможността на партито да получи карт бланш за минаване нататък към следващи приключения.


Като цяло приключението беше приятно, но за мен City of the Spider Queen вече ми действа малко рестриктивно и с удоволствие бих излязъл с нова собствена история (макар че научих полезни неща от сегашната). Маеремидра е интересно място и финалът може да се получи много добре, така че си струва и да го довършим, но чакам и с нетърпение новата история, която да започнем. Също така, струва ми се, че една по-дълга съботна или неделна сесия ще ни се отрази много добре

City of the Spider Queen 10: Epic adventures require epic luck

След почти тримесечено отсъствие на ДМ-а (пишещ тези редове) и припомнянето на трогващия надпис, който Марто остави върху записките от последното приключение (FUCK USA), групата в почти пълен състав (без нашия хитър rogue Венци) отново беше на линия във все по-добре изглеждащия дом на Ванчо. За съжаление новата маса все още се очакваше, което наложи да се гърбим върху малката холска масичка за кафе.

Самото приключение започна, където свършихме последния път, на сала, с опасен кракен, който се върти наблизо. Жоро успя да се възстанови с хиила на Владо, Джин (Сашо) влезе в не много успешен сблъсък с подводното чудовище, докато Венци (домиринар от врага) беше оставен на 0 Strength и завлечен в rope-tricka, където Константин (Владо) развали dominate с break enchantment. Последва използване на wind walk, за спасяване от разярения свръх-октопод и намиране на изхода от подземното море, наречено Lake of Shadows.

През един песъчлив плаж, покрит със стари отломки, групата пое през тунелите на Underdark към следващото препятствие по пътя за Maeremydra. Срещнаха го под формата на странен облак от магична тъмнина, зад която двамата кастъри разкриха гонг, седящ на ръба на голяма пропаст. Тук е много важно да се отбележе, че бяха използвани всякакъв вид Knowledge, за да се проучи ситуацията предварително и да се събере информация относно странните Shadow характеристики на мястото (Whailing Cliff).  В крайна сметка групата реши да удари гонга (леко), което доведе от пещерите седящи над тяхната две групи летящи-shadow дяволи, наречени kir-lanan.

 Леко прибързано, приключенците се впуснаха в директна конфронтация, но kir-lananците се оказаха лесен противник за такова обиграно в битки парти. Последва отлитане на Константин до предполседната пещера, от която също се стелеше непрогления мрак, подобен на този от края на тунела. За изненада, тама чакаше готов изключително опасен противник, mature shadow dragon. С изключително опасен breath weapon – без лимит на ползване, висок Reflex save и 4 негативни нива при неуспешен рол, 2 при успешен. Бързо променихме нещата, така че драконът да има лимитиран брой ползвания (1d4+1), но въпреки това той сееше унищожение в групата. Имаше тотален консийлмънт, висок АЦ, много кръв – TPK беше близко.

Докато...Иван, играейки смелия rogue на Венци не извади арбалета, не хвърли 20, след това още едно 20 и след това 54%, за да унищожи дракона с ЕДИН изстрел. EPIC!

Впечатлението ми беше за прилична първа игра след пауза. Хубаво е да сме на по-удобна маса и Ванчо да вземе да се наспи, но с добро темпо се движим към приключване на адвенчъра и преминаване към лелеяния 5 едишън.

City of the Spider Queen 9: Най-мразим да ми бутат сала

В първите наистина по-топли дни на лето 2015-то се събрахме за една последна сесия преди заминаването на ДМ-а към Вашингтон. Марти и Иван (познати като Ширекан и Гром) дойдоха, яздейки своите велосипед, вечеряйки с лийн полу-палео меню. Жоро ( с Фидлър) ни чакаше като домакин, а Венци () позакъсня, но се включи силно.

Сесията започна с групата, плаваща по Lake of Shadows, акомпанирана от двама гиганти, които служеха като гребци-водачи през мрака на подземното море. Движейки се из призрачно спокойните черни води, групата достигна сталактон, който се използва като пост от група куо-тоа. Жабо-хората побързаха да наобиколят сала и да поискат немалка сума за преминаване – но доста спокойно, преговаряйки с гигантите. Проблемите започнаха, когато част от куо-тоа бутнаха сала (по-скоро нарочно) и изпратиха във водата Гром. Той малко безрасъдно си го върна тъпкано, като разби едно от съществата в дървенията на плаващата платформа.

Резултатът беше, че битката започна с качващи се върху сала противници, които използваха различни умения – стън, лайтнинг болтове и чист демидж, за да нанесат немалки поражения на групата. Особено като държат голяма част от кастърите в безъснание – когато си небъфнат за битка, нещата протичат различно. С много усилия (например отлично овладяна ситуация от Венци) противниците са избити. Това което последва логично е, че гигантите разбират в каква каша са и решават да обърнат сала, за да се готвят за неизбежна война със старите си врагове (особено след като една гад се спаси). Логично, групата не можеше да позволи това, и двамата доскорошни съюзници също бяха съсечени.

Проблемът на това е, че приключенците се озоваха сами по средата на подземно езеро, което не познават. Хвърлиха по един сървайвъл и потеглиха през черните води. В един момент решиха да починат, направиха котва и заспаха на сала. Спокойствието не продължи дълго, когато беше забелязана сянката на КРАКЕНА.  Владо и Сашо бяха преместени в rope tricka, за да се получaт 2 Wind Walka. И след няколко неуспешни психо атаки, изведнъж Венци беше доминиран, което доведе до смъртоносно намушкване на Жоро (който се възстанови с хила на Владо) и Марто(който използва спасение). Последва лек сблъсък с останалите на борда двама войни, Жоро опита да разбие контрола на гигантския октопод неуспешно...а битката ще продължим следващия път

Като цяло наистина се насладих на сесията. Имах усещане, че наистина сме в пещерата, в гигатнско подземно езеро. Битките ми бяха интересни, куо-тоа се оказаха неочаквано здрави и нескучни монстери, а кракенът е красива класика. Солидна игра за всички, дори ми хареса импулсивният Иван, вживяването в героя на Марто, отличното спазване на алайнмента на Жоро и дипломацията-биткаджийството на Венци.

City of the Spider Queen 8: Към Езерото

На 23 април 2015 се събрахме за пореден път в Casa de George за да пътешестваме из дълбините на Underdark. Този път за кратко, но пък поне поиграхме, което е добре.

Сесията започна там, където свърши предната - в началото на Deep Wastes или пътеката за Меримидра. Водени от смелия ни водач куагот - Чира, навлязохме в дълбините и лека полека започнахме да се придвижваме към Lake of Shadows. По пътя нямаше особени случки, освен, че много лошо набихме един Purple Worm (той практически нищо не успя да ни направи).

Когато стигнахме до селото на гигантите (точно на брега на Lake of Shadows), вече бяхме информирани, че те хич не обичат дроуовете, но все пак с добра дипломация ги убедихме, че Фидлър играе за Good-doers United и старейшините на клана Сивите Камъни ни предложиха да им ползваме сала, за да прекосим езерото срещу скромна сума. Тънкият момент е, че езерото се обитава от племе куо-тоа и техния госпот-бок Кракена Киро (вероятно е по-опасен от Киро, но на този етап само предполагаме). Гигантите са били в кървав конфликт с тях и още ги мразят, но към момента имат примирие. Научихме и доста за социалния строй в двете села (гигантите и жабохората), както и видяхме единственото създание дръзнало да се противопостави на кракена - Щипката гигантски Chuul.

Настана спор дали пък да не поочистим жабохората барабар с кракена, но магията на Владо показа “супер дейнджър” и се отказахме и в крайна сметка не убихме нито Щипката, нито Кракена Киро. Натоварихме се на сала и продължаваме напред.

Като цяло - кратка сесия, можеше още доста. Нямаше нищо забележително, но пък имаше експлорейшън и ролплей, което е добре.