Eberron – 14 – Блудницата отново лети

 

Ето, че в предпоследния ден на април, за втора поредна седмица, се събрахме в БЛО да играем D&D. Този път съставът беше без Венци, който се наложи да отсъства поради емърдженси ергенско парти, но пък сесията беше кратка и приятна и не е изпуснал нещо наистина съществено.

Започнахме в лагера, който екипажът на Розовата Блудница (РзБ) беше спретнал около кораба. Юнгата ни доближи и започнахме да дискутираме откъде да минем. Спряхме се на най-бързия вариант – да завъртим покрай Thronehold и от там напряко към Карнат.

Малко lore: Thronehold е бил бившата столица на 5-те кралства, където е бил замъка на Галифар (оригиналния крал). Цитаделата се намира на остров, който формално не е в нито от едно от кралствата и там е и подписан мирният договор, който слага край на войната. Към днешна дата заъмъкът е затворен и мястото се контролира от Корпорация Денеит. Те са известни с това, че са най-добрите наемници в Еберон и, за да върви бизнеса са продовали войници на всички страни. Също така 5-те кралства имат „сектори“ на влияние в Троунхолд. Както забеляза Стоян, това е вдъхновено от Берлин след втората световна.

Ние предположихме, че като дипломатическа мисия, ще можем да използваме гостоприемството на местните бреландци и затова насочихме курс натам. Другият голям риск е, че мястото е известно с бурите си, но пак предположихме, че ще имаме късмет.

Докато си приказвахме сладко, изведнъж от края на кораба чухме експлозия, писъци, зарево освети нощното небе. Втурнахме се натам и що да видим – огненият елементал от кораба е избягал, запалил част от екипажа и бушува стихийно. Ние се заехме да го бием и успяхме да го поступаме достатъчно, че да не ни гори толкова и с помощ от екипажа и щитовете си да го върнем обратно в „клетката“. Крънчи я оправи и забелязахме, че сякаш някой нарочно го беше пуснал. След това се заехме да търсим пилота, който мистериозно бе отишъл в гората. Рагнар се преобрази на вълк и поехме по следите му. Лека полека гората се сгъстяваше и открихме леговището на едни етеркапи (паякообразни чудовища), които бяха осрали всичко в гнусните си мрежи. Нападнаха ни 5 такива хубавци и за момент мислих, че сме ТПК, но те не бяха особено корави и си ги пребихме дори без да харчим много ресурс. Рагнар използва пламтящата си сфера, за да разчисти паяжините и намерихме три пашкула. В два от тях имаше трупове на изядени от етеркапите, но и трежър. Стоян беше в особено свежо разположение на духа и каза „а, добре, айде да хвърлим един трежър“. От пашкулите извадихме няколко отвари за лекуване, скролчета и един +1 dragonslayer longsword, който щеше да е супер полезен преди две сесии. Също така намерихме и пилота. Той ни каза, че е влязъл в гората, за да се помоли на бога си Вол (аве тука много фенове на Вол станаха нещо). Нещо не му е чиста работата и на него, но нямаме друг пилот, така че действаме.

Той изрази адмирации за поправката на Крънчи, но каза, че ако ни хване буря – лоша работа. Все пак има алтернативен вариант за по-продължителна поправка в Thronehold, ако успеем да се спазарим с местните. С това се качихме на борда на РзБ и моментално потеглихме на север.

 

Като цяло кратка и свежа сесия, бяхме поръждясали в битка, но бързо влязохме в крачка. Готвим се за следващите премеждия на Драконите на кръвта…. J

 

Eberron 13 – „В никакъв случай не ходете в Mournland!”

 

7:03 е, четвъртък. Аз съм неумит и небръснат, но бързам да напиша тези редове преди да отида на работа, защото скоро не се очертава да имам време.

За сметка на това – половин година по-късно, ние отново сме тук, набълбукани с астрални антитела против уханската чума и отново в любимото БЛО играем любимото ДнД. Състав – пълен.

И така, започнахме в мрачния град Ватиронд – домът на нашия приятел Векнир и първи бастион на Бреланд срещу мрака, който идва от Моурнленд. Започнахме с известно избистряне на плана как да минем – дали през Моурнленд, дали през Трейн. В крайна сметка решихме да караме на север по реката и, ако има заплаха от Трейн, да влезем в Моурнленд. За целта трябваше да потърсим гид и се върнахме обратно в кръчмата. Там намерихме едър полуорк с фалшиви дрипи (под тях имаше броня), който се казва Торсол. Стиснахме си ръцете за 300 жълтици и 500, ако се наложи да влезем в Моурнленд.

Тук започнахме фъндрейзинга – Фануш ни отказа, въпреки че би могъл да си ги пише като разход и да ги представи на кралството. Отидохме и до представителя на местната власт – лорд Беснар, който както много от местните също е с мутации (той имаше зелена кожа и шипове по тялото). Лордът хич, ама хич не ни се зарадва. Ние се представихме за приятели на Векнир, но това беше по-скоро кофти, тъй като Беснар не обича краля, не обича Векнир и по-скоро си представя сепаратистко кралство Ватиронд. Няма никакъв респект или страх от кралската власт. Научихме, че основният проблем са мутациите и здравето на местните и, че ако докараме магьосническа кула от Аундаир или Карнат, може и да иска да говори с нас. Най-сетне го бъзнахме, че синът му се загубил в Моурнленд и той ни изгони. Тотален фейл.

И така, дадохме предплащането на орка, качихме го на кораба, той се напи, подшушнахме му да каже 3 пъти „розовата блудница“ в огледалото и потеглихме.

Вечерта нашият приятел костният рицар Авелек ни разказа за костните рицари, кръвта на Вол, и как магьосниците взимат доста власт в Карнат за сметка на старата гвардия. Философията на кръвта на Вол е, че смъртта е проклятие и само ъндедстването може да избави човека от нея. Каза ни също, че нашата приятелка Хайдит (чорната пантера) също има общо с кръвта на Вол. Интересно…

Вечерта вече минавахме близо до мрачната стена на Моурнленд. Рагнар усещаше дори извън нея, как природата е лишена от естествената си жизнена енергия, а е напоено с нещо чуждо, различно и плашещо….

През нощта корабът бе разтресен от внезапна маневра, окопитихме се и видяхме, че Фануш е дал курс за навътре през облачната стена. С няколко доста високи интимидейта го накарахме да обърне кораба, но тази маневра повреди десния навигационен нещо-си-там. Ние му показахме стоманата си и лека полека взехме контрол на кораба и Бен започна да раздава заповеди. Рагнар реши най-съществения проблем, а именно – как да излезем и накъде е навън. Той напрегна друидските си сетива и ни посочи накъде е живата природа.

След това започнахме да разпитваме хлъзгавия капитан Фануш. Йови го игра доброто ченге и ракшасата ни призна, че всъщност е карал малко „стокичка“ към Естон. Авелек се ядоса и тръгна да го коли и ние забелязахме, че има костна кама досущ като тази, която намерихме в замъка, когато сестрата на Пъстърва беше разкрита. Питахме го и той каза, че камата е символ на кръвта на Вол. Хм, интересно……

В това време разгледахме и каргото. Бяха 4 железни сандъка с капан Harm. Фануш каза, че го доставя на местните warforged , а изпращачът е Свободен камък – шефът на представителството на свободните warforged в Шарн. Сигурен съм, че тази организация вече са врагове с нас. Рагнар диспелна трапа, а Крънчи отключи. Вътре намерихме черен кристал, закачен за нещо като факла. Крънчи проучи и разбрахме, че той е нещо като батерия, но ни е ясно как се активира (предположихме, че трябва драгън марк). Досетихме се, че може би могъл да захрани костюма на Червения Бухал, но ни липсва машинката, която да трансферира енергията от кристала към него.

Заради повредата се наложи корабът да кацне и опънахме кемп на една полянка близо до Арулдуск. Торсол отиде да разузнава, Йови и Рагнар също. Крънчи се зае да разучава кристала, а открилия новото си призвание капитан Бен остана да наглежда блудницата.

Йови и Рагнар намериха една супер съмнителна рибарска лодка с човек (без мутации), който беше доста свеж и любезен и дори предложи да си купим риба, но за него „на брега“ беше в Моурнленд и двамата другари се изнесоха бързо-бързо.

Вечерта, както почивахме в кемпа, изведнъж от някъде се чу гръм, от водата изпълзя една метална гъсеница и от нея излязоха 15 орка начело с нашия предател Торсол. Лидерът на шайката беше един стиймпънк орк, който се казва Икар. Той беше разбрал какво е каргото и съответно искаше да го вземе. Спазарихме се да му дадем половината без да има кръвопролитие, но само при условие, че вземе със себе си и ракшасата.

Стиснахме си ръцете, продадохме капитан Фануш (защото ни пречи да изпълняваме дипломатическата си мисия, не защото ми хареса да имаме кораб) и легнахме да спим. А, да, Икар ни предупреди да не се занимаваме с човека в лодката.
--------------

Като цяло топ сесия, не бяхме много ръждясали, хареса ми. Мисля, че следващия път трябва да информираме щаба за това, че в Карнат няма да има капитан ракшаса и да ъпдейтнат местните, за да не се чудят като видят кой дойде.

 

Eberron 12 – На борда на Розовата блудница

 

И така, след последната епична сесия на Батулия, Драконите на Мира продължават напред, за да уговорят тъй важните дипломатически отношения между Карнат и Бреланд. Намираме се на борда на гигантски лирандарски въздушен кораб, командван от ракшасата капитан Фануш.

След като вербувахме карнатския костен рицар, за да ни помогне с ориентирането в мистериозната страна, останахме да си приказваме с капитана. Той ни каза, че корабът се казва Юмрукът на Бреланд, но има неформално име сред моряците, което е всъщност старото му име – Розовата блудница. Преди войната корабът е бил много популярен сред аристокрацията като плезир круиз. Капитанът ни настани в каютата ни, където имаше две спални и се разбрахме да починем и след това да приказваме пак.

Ние, разбира се, проверихме всичко за капани и намерихме две гайки до едното легло и странно огледало, което имаше илюзия в себе си.

Ходихме да говорим с капитана и той ни разказа за маршрута ни – трябва да направим една сложна маневра, когато минем през Dragon’s Crown, за да не привличаме вниманието на разни летящи гадове. Също така…най-краткият път за Корт (столицата на Карнат) е през Моурнленд, демек Зоната. Ще спрем във Ватиронд (откъдето е нашият приятел Векнир), там ще презаредим с провизии и ще търсим гид за Морнленд (или както ние им викаме…сталкери).

Питахме го за огледалото, но той много съмнително нищичко не ни каза и решихме да разпитаме из екипажа. Дочухме слуха, че ако отидеш пред огледалото и кажеш три пъти „розовата блудница“ стават интересни неща. Речено – сторено. Отидохме до огледалото и казахме магическите слова и стаята се напълни с розова мъгла и ефирни аромати на тежък парфюм. След миг от огледалото се показа един крак в женска обувка, после още един, огромна гръд…и се запознахме с Розовата блудница. „Тя“ се оказа скандално кросдресинг джудже, който беше готов на плътски ласки на секундата, но ние успяхме да го поразпитаме. „Той“ ни разказа, че любовникът му е бил принцът на Аундаир, който го е затворил в това огледало, за да му се радва вечно. Преди това е бил на морски кораб и е бил съвсем истински пират. Да, официално стигнахме до този момент. Steampunk drag queen dwarf pirates.

Секунда да осмислим написаното.

Та блудницата ни разказа, че е от най-добрите в занаята и, че реално вижда и чува всичко на кораба. Също така смята капитана за педераст, както и че най-лошите две групи хора в обществото са педерастите и жените.

Ето вече и в нашите игри се експлорват прогресивни теми като стиймпънк кросдресинг джуджета пирати. Блудницата искаше да ни опъне, ама ние му казахме да се прибира. Той нещо ни се разсърди, но Бен го посплаши с висок intimidation и той се прибра в огледалото, че даже и пари не пожела.

На идната сутрин Бен социализира малко с карнатския костен рицар, за когото научихме, че се казва Авелек. Той ни разказа, че е разочарован, че старите обичаи в Карнат са изместени от модерни, които са вредни за кралството. Истински консервативен войвода. Заформя се известен камарад с него.

Последва маневрата около драконите, която за съжаление не беше успешна, защото се сбихме с един месингов дракон. За щастие съвместните усилия бяха достатъчни, за да свалят кръвта му достатъчно, че да може Бен да го убие като хвърли ВСИЧКО по него. Я, 5 ниво файтър не било лошо.

В края на деня пристигнахме и във Ветиронд. Там не ни посрещнаха с фанфари и бързо научихме, че обичаите изобщо не са това, на което сме свикнали. Тежката сянка на Моурнленд тегне над мястото и навсякъде броди духът на нищетата и отчаянието. Местните оцеляват само, защото не знаят какво друго да правят. Мнозина от тях са родени или са развили мутации заради влиянието на Моурнленд.

Научихме, че местният феодал е лорд Беснар (който управлява в отсъствието на Векнир), но дали ще получим среща не е ясно.

Ракшасата ни поведе към Сивия вятър – местният хан, където знаем, че се събират гидове за зоната. Оставихме капитана да капитанства и се пръснахме да общуваме с посетителите.

Барманът беше уорфорджд сглобен от няколко части (нещо, което е много съмнително и на което не се гледа с добро око в обществото) и той ни каза, че пътят през Моурнленд е безумие и, че ако искаме да стигнем до Корт, просто да летим над водата. Също така ни каза, че е виждал капитана 5 пъти в тази същата кръчма. Стана ясно, че ракшасата има собствена адженда.

Бен разговаря с един мутант, който се представи като Ред. Той е гид за зоната, но той също ни каза, че е безумие да се минава през Моурнленд. Малка скоба – Бен също е мутант заради влиянието на Моурнленд и е мутирал до драгънборн. Ред му каза, че в бившият сириански град Естон има много такива като него.

Йови приказва с двама мъже с брони, които бяха много съмнителни и явно лъжеха, че са сириански бежанци, но те пък казаха, че ще ни заведат в зоната без проблеми.

На Фануш казахме, че няма желаещи за зоната, което доста го изненада и той държеше да минем точно през Моурнленд. Ние го натиснахме да изплюе камъчето и той каза, че Кралските тъмни фенери са му казали, че над Трейн ни чака нападение. Защо не го казаха на нас… не знаем, дали ни работи капитанът…също не знаем….

В крайна сметка решихме да минем през реката и напуснахме кръчмата.

Отново супер сесия, макар и кратка. Подозирам, че Стоян е разчитал на това да сме надъхани да влезем в Зоната, но на 38 хит пойнтс, лично аз мисля, че е добре да поизчакаме по-високите нива J J

Eberron – 11 – The Second Battle of Batulia

 

Бойното поле в замъка

Знаем, че когато се ходи на Батулия, ще е хубаво. И в студ и в жега, ние сме на линия, скарата цвърчи, ракията (или както беше този път сингъл каск уискито) се лее, а играта ни придобива още малко острота благодарение на прекрасната обстановка.

И тъй, втория уикенд на септември 2020 направихме втората за сезона батулийска епопея. Съставът беше пълен (напоследък все е пълен – само така, момчета!) и ето какво се случи…

Започнахме в гнездото на Червения бухал. Тайните проходи из Brokenblade Castle ни откараха до секретен етаж, където ЧБ помещава ладията си и част от лакеите си. Бен реши да използва най-слабото си умение (стелт) и отиде към ръба на етажа (там където е илюзията), за да остави маркировка от външната страна стената. Разбира се, вдигнахме шум, но успяхме да забаламосаме ъндед лакеите така че да не ни обърнат внимание. Стана време за решаване и решихме да говорим с тях. Бен се показа на ръба и моментално бе забелязан. Пробва да поговори с тях и един тъп зар по-късно вече бяхме в битка. При това доста корава. Гадовете УДРЯХА и ни парализираха, пък и бяха цели 6 на брой. Ние ползвахме бутащите елдрич бластове на Йови, за да ги изхвърляме навън и в крайна сметка с доста усилия ги победихме.

След тежката битка настана време за луут. В единия сандък (впрочем не е лошо да спомена, че много от материалите в гнездото на бухала бяха с герба на Корпорция Канит) имаше 10 поушънки, в другия – малко treasure. Знаехме, че имаме малко време преди да дойдат всички стражи в замъка и се разделихме. Бен грабна знамето със символа на ЧБ, Рагнар взе документите от бюрото, а Крънчи разгледа заключената стая в дъното. В нея имаше нещо особено интересно – екзоскелет на птица. Имаше място и за втори, но явно ЧБ си го ползваше в момента. Взехме диаграмата на апаратурата и екзоскелета с надеждата някой ден и ние да полетим. Имаше и червена плюшена кутия (отново с герба), в която имаше нещо като пистолет (който липсваше) и три епруветки със светлосиня течност за ъндедване (беше със същия цвят като сините очи на ъндедите, с които се бихме).

Някакво такова синьо

След като изтарашихме всичко останало, насочихме усилията си към сейфа. Там имаше капан, но Крънчи се справи с него и успя да преодолее сложните защити. Вътре имаше една ръчка право в стената. Бен напрегна мишци, дръпна ръчката и….

Няколко тарана почнаха да бутат колоните на замъка!

Явно бяхме открили аварийния изход, при който всичко се разрушава. Бързо се окопитихме и въоръжени с 3 feather token-a и една метла изхвърчахме през илюзорната стена. Цопнахме в реката, бяхме извадени и бързо бързо поведени от хората на Кор в тронната зала. Там вече цареше оживление, Кралят беше строил всички в пълно бойно и ние се изтъпанчихме най-отпред барабар с мъжете. Кор тръгна да обяснява, че ние сме в дъното на нещата и Кралят каза да разкажем. Последва малко чуденка как да не издъним никой от високите етажи и го отиграхме, че сме нанесли съкрушителен удар на Червения Бухал и на терористичната организация Мечовете на свободата. Бяхме представени като „Драконите на кръвта“ (както вече и сами се представяме) и сякаш тълпата ни хареса.

В това време сексапилната журналистка Вики Вейл от Sharn Inquirer ни даде визитката си за интервю. Йови я взе с мейдж хенд и и прати месидж с нашия адрес и и каза „9 часа“.

Само че брюнетка, все пак това е homage, не плагиатство

Тук, нещата се уталожиха и всеки тръгна кой от къде…НЕ, разбира се! Хаосът достигна невиждани нива след като се създаде суматоха и се оказа, че любимата на всички принцеса Хайдит е била „отвлечена от Карнатски bone knight“.  Ние моментално заподозряхме нещата и казахме на Кор, ама той не ни повярва, но пък ни даде пълен карт бланш да правим каквото си искаме. Ние искахме да пийнем по бира в Счупения меч, но по улиците на града беше избухнал mob justice и всичко дето беше карнатско или свързано с мечовете на свободата ставаше жертва на разгневените тълпи.

Прибрахме се вкъщи (демек на адреса на Петьо), където някой беше сменил ключалката. Отново я разбихме (колко пъти?!) и влязохме, за да открием нашия стар приятел Сам Спейд.

Сам настояваше да си довършим задачата с Вика Слок. Спомена ни също така, че зад Мечовете на свободата седят огромни икономически интереси. Ние му казахме, че продължаваме задачата, но очакваме по-голям съпорт и по-голяма награда. Той ни обеща и двете, тръгнахме да го разпитваме, но сякаш нищо ново и смислено не научихме и той си тръгна.

В свободното време ударихме една Кратка Почивка и разгледахме документация на Червения Бухал. Там се говореше за разни „смокинови и ябълкови дървета“, „бостани“ и други кодови наименования явно за силите, с които разполагат Мечовете. Научихме също, че гениалното скривалище е правено около 5 години и работи от около 2. (Впрочем, можем да проверим Мечовете от кога функционират и от кога се изявява Бухалът).

Настана вечер и дойде опасната усойница Вики Вейл. Тя ни забаламоса, че е неопитна журналистка, но всъщност беше изпечена отвсякъде и много бързо почна да търси противоречия в това, което казваме и да ни слага думи в устата. Ние я позаплашвахме и се опитахме да дадем балансирано интервю, в което да не дъним Кор и компания и за финал и казахме, че ако напише добър репортаж ще и дадем феноменална история, която ще я изстреля в орбита.

На следващия ден станахме, купихме един вестник и ни посрещна заглавието „Окървавените дракони: нека има мир, но внимавайте, ако не слушате краля“. Вики ни беше представила като мутри и беше загатнала за некомпетентността на Кор и Цитаделата. С две думи not great, not terrible. Илюстрацияте беше как държим плененото знаме на ЧБ.

Решихме, че като ще търсим Вика Слок и Дасина, да ходим да издирим бащата на момичето. Отидохме в Счупения меч и говорихме с него. Той беше доста объркан и каза, че не и се меси в работата, защото тя работи за Цитаделата. Споменахме за сандъчето, но той само се напрегна и почна да ни лъже. Опитахме се да извъртим разговора за покойната му жена, но наистина много го изнервихме и ударихме на камък.

Разделихме се и Йови и Рагнар чакаха ир-Мороз да излезе навън, за да го проследят, а Крънчи и Бен отидоха при Кор да продължат разследването. Бащата на отиде наникъде.

Кор ни посрещна със сутрешния вестник и ние признахме, че е грешка, което беше добре, защото Кор призна, че самият крал си е патил от тази жилеща оса Вики Вейл. После ни разказа, че нещата с Карнат доста са се обтегнали, тъй като разярената тълпа е пленила посланика на Карнат и го е хвърлила в реката вързан за камъни, след което е запалила посолството. От Хайдит нито следа, а пък нашият добър приятел Векнир е заминал на изток да мести Летящата крепост по-близо до Карнат. Опитахме се да врътнем разговора към Вика Слок и неговите телепортационни умения и Кор се съгласи, ако измислим добра причина да ни даде да говорим с него.

Тук някъде Венци е написал, че сме научили, че синята течност е серум, който се ползва в Карнат за създаване на ъндеди. Как точно стигнахме до тази информация…не помня.

Сетихме се за нашия познайник bone knight-a от преди да срещнем Векнир (който идваше да вземе принцесата) и решихме да отидем при Корпорация Тарашк, които имат Mark of Finding и специализират именно намиране на неща, места и хора. Изтъргувахме един ioun stone срещу един scry и те ни казаха „елате след час“.

За да уплътним времето, използвахме новата броня на Крънчи, която му дава swim speed и той обходи дъното и намери клетия посланик, когото пратихме към Кор.

Върнахме се към офиса на Корпорация Тарашк и те ни казаха, че нашият човек лагерува недалеч от Роат. Проблемът е, че той е там от няколко дни и Хайдит при него няма. Което значи, че не е бил той. Все пак взехме назаем по един кон от стражата (Йови си караше метлата) и се пуснахме да го проверим. Той доста се зарадва, когато ни видя и бързо разбрахме, че няма нищо общо. Той е действал изцяло на своя глава и идва с карета пълна със скъпоценности с идеята да откупи принцесата и да стане принц. Също така доста се изкефи на историята че карнатски bone knight е похитил принцесата. Ние пробвахме да му вкараме оферта да дойде с нас в Роат и да гарантираме неговата безопасност, но той се отказа.

Поговорихме малко за Карнат и разбрахме, че местният крал Каюс Трети е забранил производството на ъндеди, но пък имало доста стари интереси, които са по-хардлайн и си държат на ъндедите и реално погледнато не е изключено точно те да са похитили Хайдит. Взехме си довиждане и хайде обратно в Роат.

Решихме да разпитаме единствения свидетел на похищението – младата прислужница на Хайдит. Поговорихме с момичето, позаплашвахме я, но тя си държеше на историята – рицарят дошъл на костна змия, сборичкал се с Хайдит, метнал я на змията и отлетял без да остави следа. Хммммм….Стоян ни подсказа, че нещо ни притеснява и почнахме да умуваме какво пропускаме.

Първоначално помислихме, че самото поведение на Хайдит е подозрително. Тя е излязла да „вземе жезъла на краля“, но е отишла в покоите си и то не през парадния вход със стражите, ами през страничния таен вход. Следите от борба в стаята също бяха съмнителни…прозорецът беше разбит, но сякаш отвътре. Умувахме и лека полека насочихме интереса си към личността на самото слугинче. Коя е тя? Кои са майка и баща и? Тя каза, че е сираче и че Хайдит я е взела под крилото си (ааааа, сега докато го пиша и осъзнавам това бяха точните думи – „под крилото“, браво, Стояне, изключително тънко!). В един момент някой попита „тя прилича ли на някого“ и осъзнахме, че виждаме малката сестра на Пъстърва. Когато я разкрихме, тя тръгна да скача през джама, но ние я хванахме, после тръгна да се коли с кама, но и това спряхме. Викнахме стражата, после лично Кор и му демонстрирахме, че сълзливото слугинче се е превърнало в опасен звяр, който кълне копоите.

Незабавно отидохме в Цитаделата в секретния кабинет на Кор и започнахме да дискутираме. Камата на момичето е от Карнат и е камата, с която Хайдит е пристигнала от Карнат в детството си. В това време дойде един странен медузочовек, който се казва Нула, за когото разбрахме, че е разпитвал прислужницата. Той ни каза, че историята с рицаря е сюжет, който Пъстърва е казала на сестра си да разкаже, а в самия ден Хайдит е влязла в стаята си и прислужницата е излязла и не е видяла какво наистина става.

Обсъждахме как да продължим и Кор ни предложи да оглавим дипломатическата мисия до Карнат. Както каза Венци – скамейката им е къса. :D

Кралят се е сдухал много тежко от „похищението“ (може би наистина го вярва) на Хайдит, Кор трябва да се грижи за реда, а синовете му са….единият не става, защото е бил нападнат от тигрите (бтв, май става дума за тоя с белега), а другият е финансов министър. С две думи…наистина няма кой, а пък Кор ни призна, че откакто ни познава най-добре се е получавало, когато ни оставя сами да си вършим работата.

Какво да кажа освен….посрещнете ДРАКОНИТЕ НА МИРА!!!

Речено-сторено, но ние все още искаме да говорим с Вика Слок. Кор отново не ни даде, но този път изплю камъчето и каза, че те го държат, защото той е най-силното оръжие в арсенала на Бреланд. Бреланд се готви за война, а Вика е човек, който може да телепортира армии! (Не че не се сетихме за тоя вариант още преди 3 месеца де J). Сетихме се за нашия приятел карнатския костен рицар и решихме, че ще е гот да го вземем с нас да помага и да имаме някой, който да ни ориентира в местната обстановка.

С това и разкрихме какво се е случило. Дасина е агент на Цитаделата и е била нагърбена със задачата да спечели доверието на Вика. Тя го е съблазнила и те заедно са „избягали“, но тя всъщност го е предала на Цитаделата. Нападението на влака е било непредвидена случайност и действие на все още неизяснен играч.

Предадохме тази информация на Сам Спейд със сендинг, взехме по някой друг магически предмет от оръжейната и се отправихме към Лирандарския летящ кораб. Официалната процесия набързо ни тикна акредитацията в ръцете (гигантски свитък с около хиляда мечки на него) и ни качи в гигантския светещ летящ град на капитан Фануш. Капитанът е достолепен ракшаса и въздушният му кораб е най-великото нещо, което сме виждали. Взехме си гудбай и отидохме да вземем последната карта от колодата.

Спуснахме се над лагера, където рицарят сладко спеше, Йови се пусна с метлата надолу, потупа го и го събуди с безсмъртните думи:

WAKE THE FUCK UP, BONE KNIGHT, WE HAVE A PEACE TO NEGOTIATE!

Той набързо строи ъндедите да скрият съкровището и да го чакат, качи се на кораба и бързо потеглихме в нощта….

Какво да кажа…сигурна най-дългият ми блог пост изобщо….може би една от най-епичните сесии на всички времена…ще се помни дълго…

 

 

Eberron – 10 – Няма замъци без дънджъни

Нещо напоследък ми се случва да закъснявам с писанията в блога, но това се дължи на факта, че животът ми е страхотен и съм зает с феноменални дела, а през останалото време ме мързи. Но стига толкова скромност, ето как продължиха приключенията на четиримата несретници (защо винаги играем такива?) в Роат.

След срещата с Кор, на която неуспешно преговаряхме за магически оръжия, решихме, че най-разумно е да разберем откъде точно е дошъл големът сглобен от останките на Мечовете на Свободата.

Пътьом пуснахме и един сендинг до Сам Спейд, че Кор знае къде са Вика и Дасина и, че общо взето ние сме дотам.

Рагнар ни заведе на мястото и с малко опипване и доста strength чекове успяхме да отворим секретната врата. И какво ни очаква? Дънджън, разбира се!

Поехме надолу и се озовахме в стая пълна с халюциногенна мъгла, която ни караше да ни се привиждат разни работи. С много мъки успяхме да се съберем, да се завържем за едно въже и да се доберем до стена. Някак си издрапахме до друг изход и попаднахме в помещението, където е бил сглобен големът. Там имаше доста бурета с логото на корпорация Канит пълни с части за големи.

Нататък имаше мистериозна стая с 6 шахти (някои от които отходни), която не проучихме и една стая с деактивиран капан, където имаше секретна врата, която излиза в кухнята на двореца. Решихме да изкараме акъла на готвачките по-нататък и свърнахме на юг.

Последва голяма стая с доста гербове и щитове, където двама стражи ни казаха, че е „забранено“. Имаше нещо странно в поведението им и Венци в крайна сметка ни убеди да ги нападнем с железния аргумент, че „като ги оставяме живи, после винаги имаме проблеми“. Няколко рунда по-късно се оказа, че това не са хора стражи, ами ъндед уайтове, оставени да вардят. Посбихме ги и продължихме напред през заключената врата.

Зад вратата имаше стълба и ние се покатерихме по нея. По самата стълба имаше тайни отвори за наблюдение на стаята на Белязания, библиотеката, различни спални…Най-отгоре стигнахме трапдоор, хвърлихме един височък стелт и излязохме. Там ни очакваше доста яка изненада. Имаше цял етаж от замъка, където липсваше външната стена, която отвън се виждаше като илюзия, имаше плац, където стои въздушна ладия, няколко ъндеда, като онези, които бяха в скривалището на Бухала под пазара и за десерт – гигантско знаме с лика на Червения Бухал се полюшваше от приятния бриз.

Как да не му се изкефиш! Червеният бухал е епичен противник и му се възхитих напълно. Много съм доволен, че избрахме по-скучната в известен смисъл страна в конфликта, защото мистериите около ЧБ са уникални.

Тук решихме да оставим екшъна за следващия път и да решим какво да правим.

 

Няколко дни по-късно, докато се чипках, ми хрумна една идея кой е ЧБ (или поне негов генерал). Чорната пантера Хайдит („щерката“ на краля) е моята кандидатура. Разсъдете сами…От една страна е видимо опасна чорна пантера. После е от Карнат, където са некроманти (знаем, че ЧБ действа с ъндеди) и най-сетне има пълен достъп до замъка. И най-важното…ако се окаже, че е тя, ще имаме огромни проблеми с доказването. А при Стоян никога не е лесно :D

Eberron – 09 – Broken Blade Castle

И ето, че изиграхме поредната сесия в магическия свят на Еберон. Съставът беше пълен, мястото няма нужда да го споменавам, директно пускам екшъна.

 

Започнахме в Замъка Счупен Меч, където след аудиенцията на Векнир и Краля на Бреланд (Мечока) се оттеглихме в покоите си преди утрешната ни среща с Кор (брат и съветник на краля, както и шеф на Черната Цитадела). Решихме Рагнар да поразучи малко преобразен на котка и той стигна до стаята на един от хората, които бяха при краля. Имаше голям белег на лицето, затова нека засега му викаме Белязания. Въпросният индивид бе доста изнервен от нещо, имаше доста писма в стаята му, недовършени, които започваха със „Скъпи Татко…“. Рагнар поразгледа и се чупи през прозореца. Един feather token по-късно и Рагнар успя да се захване на един перваз. В това време друидът забеляза, че някаква масивна човекоподобна фигура се запътва към покоите на нашето парти.

 

Гостът се оказа ужасяващ флеш голем, създаден от телата на познатите ни членове на Мечовете на свободата, с пришити главите им по цялото си тяло, чиито мъртви очи ни гледаха с тъпа и неумолима омраза. Сбихме го без особени проблеми и вдигнахме алармата в замъка. Пратихме един сендинг до Векнир и той дойде и съвсем откачи като видя какво става.

 

В това време стаята ни беше обследвана от Верен – гном от цитаделата, който щеше да прави доклад за сигурността. Пробвахме да го подкупим и сплашим, но не стана. Той ни каза също, че някой ни е наблюдавал, защото са намерени няколко магии в стаята.

 

На следващия ден се озовахме на закуска при Краля-мечок. Той ни питаше как да закрепи нещата с Векнир и ние опитахме да помогнем да се закрепи мир. Там беше и Карнатската му щерка Хайдит (още известна като Чорная пантера), която се включи в разговора. Останахме с впечатление, че на краля не му е лесно и като цяло не му се занимава. Отвсякъде го притискат, но нас като цяло ни хареса, даже ни покани на лов, като приключат събитията.

 

След това щерката ни заведе при Кор в Черната Цитадела. Там съветникът на краля с две думи ни разказа, че:

-          Арестът ни е поръчан от него, защото не са знаели какви сме и що сме.

-          Вика и Дасина са „при тях“ в безопасност. Двамата са се забъркали в някакъв много хай—левел заговор между корпорациите и въпреки усилията и пазарлъците ни, Кор ни предупреди да не задълбаваме повече.

-          Не ни смятат за опасност и имаме амнистия.

-          Кор знае, че сме били свързани с Мечовете, заради признанията на Петьо.

 

Ние предложихме услугите си като своеобразен Suicide Squad, но Кор вече беше една крачка пред нас и ни даде мисията да намерим самоличността на Червения Бухал.

Цялата комуникация ще бъде през свръзката, която май се оказа, че е старата ни приятелка Малика. Дадоха ни ключа от квартирата на Петьо и с това търсенето започва.

 

Последно за голема научихме, че явно е създаден в замъка и основната хипотеза е, че е вендета от Мечовете.

 

Търсенето на Бухала започва, а ние навлизаме все по-дълбоко в сивите океани на съмнителния морал.

Eberron – 08 – Двойните агенти избират страна

Ето че не бях писал в блога от доста време. Последната ни сесия беше на 22 юли, мястото беше БЛО, съставът – отново пълен и за капак дори не останахме заключени вътре. Но пък в това време сключих брак и заслужено, както правят младоженците, се оттеглих на почивка.

 

Ето и какво стана в тази вълнуваща сесия.

 

Започнахме в кръчмата където срещнахме Векнир ил-Талах и неговите хора, както и мистериозната Малика, чиято игра още не можем да разгадаем. През нощта нямаше произшествия и всички заедно се запътихме към Роат. Крънчи се опитваше да разпитва Малика по въпросите на археологията (а и да я държи под око) и тя му заяви, че Драконовото Пророчество е тотален мит, но пък имало един тип в Университета Моргрейв, който е спец по тея неща. Той се казва професор Дефтелок (поне така мисля, защото е леко размазана снимката – бел. Саш).

 

В това време на другите им хрумна гениалната идея да спретнем един „приятелски двубай“ между Векнир и Бен и по този начин да си изпълним мисията. Аз лично не бях очарован от тая идея, но щеше да е забавно така че пробвахме. Векнир, разбира се, измете пода с Бен, но драконороденият успя да го удари няколко пъти доста лошо и така спечелихме още повече от уважението му. Готино беше и това, че проведохме битката доста описателно. Също така имам идея за house-rule, която ми хрумна току-що. Ако в двубой някой каже култова реплика, да има да кажем 50% шанс да получи inspiration. Сетих се, защото имаше такава реплика, изречена от Бен след една особено свирепа атака на Векнир. „Това заболя, но Шарнската полиция бие по-лошо“.

Поставям въпроса за дискусия.

 

Също така край огъня се обсъждаше възможността, ако кралят не прояви милост към нас, да играем вместо смърт да ни заточи в източните покрайнини при Векнир, където ще грухаме много експириънс и артефакти от Зоната…тъй де, от Морнленд.

 

На идния ден влязохме отново в Роат през източната порта, където не ни разпознаха. Йови използва mage hand, за да свали постера с лицата ни. За всеки случай.

 

Отправихме се към Счупения меч. Хората на Векнир се заеха да се разполагат, места имаше за всички и ние седнахме да чакаме. Крънчи се заприказва с някакъв изобретател, който беше обграден от няколко „разпилени“ бойноковани и обмениха малко ноу-хау. Човекът се казва Мерикс Дека…(Марти, много грозно пишеш!) и е горгон на южния клон на Корпорация Канит. С добър зар на Знание научихме, че на корпорацията е забранено да произвежда нови бойноковани, но се носи мълва, че леко заобикалят правилата като послъгват, че „тези машини, които виждате са от частния резерв на корпорацията, строени още по време на войната“.

 

По едно време Бен излезе навън да се облекчи и беше срещнат от Пъстърва. Тя почна да го разпитва и той се опита да я разубеди да атакуват, но безуспешно. Фанатизмът си е фанатизъм. Тя, обаче, ни каза кои са агентите на Мечовете.

 

На мен лично ми се щеше нещата да се решат безкръвно, но нямаше как да стане. Трябваше да изберем страна. Мечовете са терористична организация, но пък пак бяха сладки. В крайна сметка, решихме да играем от Векнир и когато излезе известният певец еди-кой-си и чухме сигнала, избягахме от масата, където засвяткаха гръмотевици и битката започна. Не беше лесно да се бием с Мечовете, но те удряха лошо и бързо ни мина. Най-много се притеснявахме от това да не се забележи, че те ни наричаха предатели. Притеснението остана, тъй като не успяхме да очистим последния жив – Петьо и Векнир нареди да го арестуват, за да бъде съден.

 

В крайна сметка – със или без победа, за мен Бухалът постигна своето. Успя да демонстрира на Векнир, че Мечокът е отхлабил властта си в столицата и вместо добруването на народа се е впуснал в дворцови интрижки. Това впечатление дълбоко разстрои източния лорд и той бесен директно накара мъжете си да се въоръжат и да тръгнат към Замъка.

…………..

И така не след дълго ние се оказахме на аудиенция при Краля. Бяхме въоръжени в замъка (защото Векнир каза в прав текст, че не могат да бъдат сигурни). Тук Марти не е записал много подробно, така че разчитам на спомените на всички, за да допълня липсите в моите.

 

На аудиенцията бяха самият Крал, дъщеря му (която е от Карнат) – отново нечетимо написано име, брат му и Кор – мрачният мъж в черно, който го играе съветник на краля.

 

Векнир беше крайно емоционален и доста натрича Краля, като беше интересно, че самият Крал по-скоро му играе по свирката и е склонен на компромиси в името на добрия вкус. Векнир дори намекна за една сецесия, с което съвсем остави нещата да висят на косъм, но дружно се реши, че утрото е по-мъдро от вечерта и истинските решения ще се взимат утре.

 

Също така Векнир грам не ни прееба и ни представи точно както каза, че ще направи – като мъже на честта, които освен, че са направили голям жест към него, освен това и скочили с мечовете си да го защитават. Обяснихме за какво престъпление ни търсят (цялата неразбория с влака, Дасина и Вика) и Кралят беше склонен да ни помилва, но за зла участ (логично) се оказа напълно незапознат и делегира цялото дело на съмнителния Кор. Кралят го натисна да ни съдейства и на следващия ден имаме аудиенция с придворния паяк.

 

Всички заедно останахме да спим в двореца и тръпнем в очакване да разберем по какъв точно начин ще ни го начука съветникът на Краля.