Curse of Strahd – 14 – Никога повече мадам Ева

 

Дейби крадливата скумрия

Гърбосложен на диванчето си в съботната вечер записвам приключенията ни от тази сряда (9 ноември). Съставът беше пълен, като Емо се забави и ската от писане, което провокира Марти да запише в тефтера, че ЕМО ИМА ДА ПИШЕ 2 ПЪТИ.

Започнахме в Old Bonegrinder – мелницата на баба Марги и нейните сестри или по-скоро вече само на баба Марги, тъй като сестрите ги очистихме. Чудехме се какво да правим с косматата жаба, която очевидно не беше от тук. Най-сетне освободихме жабока и той тромаво се спусна до долу и отиде навън при менхирите. Той ровеше пръстта под тях, докато отдолу не се показа камък основа. Започна да обикаля и на infernal да се опитва да кастне някаква магия, но без успех. Ние отидохме при него и използвахме малките костици с руни, които бяхме намерили на това място. Те трябваше да се разположат върху места обозначени със същите руни на камъка. Резултатът беше, че се отвори червен портал като в Диаблото. Брин прояви особен афинитет към футбола и с мощен шут прати жабата в портала, портала се затвори и така и не разбрахме нито какво е жабата, нито накъде е портала….мамка му.

Рестнахме в мелницата без аварии и на следващия ден при менхирите имаше гарвани. Брин си поприказва с тях и научихме, че порталът вероятно е бил път на горските хора (тоест обитателите на Баровия преди да дойде Страд, които сега са горските хора). Научихме и, че баба Марги е била във вистанския лагер до Валаки, но е изчезнала от там и никой не знае къде е.

Потеглихме към мадам Ева и нейният вистански лагер. Бруно използва случая да пийне с мангустите, но фейлна сейва си и се сгромоляса по чело на земята, мртво пиян. Останалите влязохме при ясновидката и тя ни одруса по 1 платинена монета със Страд за услугата. Извадихме електриковия ключ, тя понечи да го разгледа и си го прибра. Това доведе до напрегната ситуаци, в която се чудехме дали да не я понабием и се заплашвахме и най-сетне тя ни върна ключа, но срещу цена – която е да докараме малката Анабел при нея, а не при който я търси. За капак ни сложи и един vistani curse, за да трябва да изпълним мисията. Цялата тази история не на шега напрегна Венци, който щеше досега да я е пробол с къдравия кинжал, ако не беше казал “подай виното там“ на алфа циганина.

От мадам Ева научихме, че вратата, която се отваря с този ключ е някъде при кехлибарените порти, а пък ван Рихтен „знаем кой е от картите“. Ние заподозряхме Риктавио и по-натам се опитахме да го подмамим да си каже. Взехме пияния Бруно, свестихме го и му дадохме да докосне soul stone-a на вещицата, който лекува всички болести, но най-вече махмурлук. Оказа се, че Бруно е олекнал със всичките си монети със Страд. Мамка му.

Решихме поне едно добро нещо да направим тази сесия и да закараме двете деца от мелницата при бургомайстера на Креск, който поне е добър човек, а и все пак затрихме предното му дете, поне да му се издължим по някакъв начин. Почивката щяхме да направим във Валаки и малко преди града срещнахме трапера от кръчмата Слоздер Слоздерович яхнал кон, който говореше несвързано, че е Сър Дерсик Персивал от Ордена на Сребърния Дракон и отива към Аргинвостхолд да предаде важна новина на неговите хора. Новината беше „слугите на Страд ще нападат скоро“.

Във Валаки ни посрещна гарван и ни прати към кръчмата. Ние така или иначе там отивахме. Там срещнахме цяла сюрия познати лица – Юри, Изек Страшни, Риктавио с домашните ни любимци.

Първо рзговаряхме с Юри (пише, че нещо ни е предупредил за Изек, ама не мога да се сетя какво точно – може би просто, че е там). Оказва се, че траперът, когото сме срещнали се е удавил преди няколко дни в езерото Бараток. Питахме за ван Рихтен – Юри каза, че е луд.

След това Бруно отиде да говори с Изек, който в началото не вярваше, но сетне се съгласи да идат да проверят гроба и, о, изненада – беше разкопан. Уликите сочеха, че е разкопан отвътре, тоест мъртвият сам се е освободил от прегръдките на студената земя. Намериха и следи от ботуши.

Решихме да се опитаме да метнем Риктавио и му дадохме журнала на Ван Рихтен. Той беше видимо стъписан, но не призна нищо и само каза, че, ако можеше би питал ловеца дали си струва. Казахме на Риктавио, ако иска да напише бележка за Ван Рихтен и той се съгласи. На следваща сутрин станахме рано готови за подвизи и взехме въпросната бележка. Тя беше написана като ransom note и сякаш не беше същия почерк, ама си е съмнителна работа.

Поехме по следите, които излизаха от гроба и Ниалис ги подхвана и ги проследи чак до винарната. Там се оказа, че мъртвият е откраднал кон за огромна досада на стария Мартиков. Той отиде до гнездото и разбрахме, че мъртвият е стигнал до Аргинвостхолд.

Последно отидохме до Креск. Там Дмитрий и жена му ни посрещнаха отново много топло и се съгласиха да вземат под крилото си двете деца (Фрик и Мъртъл). Най-сетне – свършихме едно добро дело.

Тук и приключихме и е време да решаваме накъде? Марти беше много надъхан да ловим върколаците (които са наблизо). Четейки записките, обаче, мисля, че добър вариант е и да идем до Аргинвостхолд, докато траперът е там, с идеята да разберем какво се случва.

Curse of Strahd – Пророчествата на Мадам Ева десет сесии по-късно

 

Реших да направя една кратка ретроспекция на картите, които теглихме при Мадам Ева и кое сме открили, кое къде е и кое какво би могло да значи.

-----------

Картите разделихме на две части – едни първи пет, които изтеглихме от тестето и сложихме на масата и по една индивидуална за всеки от нас. Първо теглихме от петте на масата.

1.      Бруно изтегли Илюзиониста – „Мъжът не е това, което изглежда. Той се движи с карнавален дилижанс, там ще намериш това, което търсиш“. – Това може би е Ван Рихтен, но как да го намерим все още не е напълно ясно. Имаше дилижанс пред кулата де, така че това е доста добра улика. Всъщност сега като препрочетох другите пророчества и стигнах до следното разсъждение. Знаем от Стоян, че са три предмета и само три от „общите“ пророчества са с „каквото търсиш“. Четвъртото е за съюзник, а петото за врага ни. Което значи, че Ван Рихтен е свързан с единия предмет по някакъв начин. В самия дилижанс не открихме нищо, значи вероятно е при него.

2.      Йендей изтегли Шарлатанина – „Самотна мелница на връх. Там ще намериш каквото търсиш“. – Това го оправихме току що. В мелницата на Баба Марги намерихме единия предмет, който търсим.

3.       Акта изтегли Алхимика (всъщност transmuter, ама ми разваля хубавите български имена) – „Това, което търсиш е сред купчина съкровища, скрито зад врата от кехлибар“. – Това също знаем къде е, поне на теория. Предполагаме, че щом е далеч в планините, значи трябва да сме по-висок левел, за да идем.

4.       Брин изтегли Ясновидеца (seer) – „Някой ще ти помогне в битката с мрака – мъж на музиката с две глави, който живее на място с много глад и мъка“. – WHOOPS. Това беше клетият Кловис от манастира Света Марковия, когото заклахме без да искаме. Евентуално можем да „платим цената“ за него на абата (макар че това едва ли ще е приятно) или да питаме Мадам Ева какво да правим.

5.      Отново Брин изтегли Призрака (Ghost) – „Тази карта ще те заведе при врага ти (Сънчо е писал Страд, ма знаем ли). Той е в бащината могила (гробница)“. – Никаква представа къде е бащината могила.

 

След това изтеглихме и индивидуалните карти:

А) Бруно изтегли Екзекутора – „теб те е повикал висящ та бесилото, той ще те следва дори извън мъглите“. Тук си припомнихме неумиращия от миналата сесия и се сетих за някои от другите ДМ-и, които ми казваха как е имало някои наистина страхотни съвпадения, които са подсилили много съдбовния ефект на картите. Ние също бяхме УАУ. – По това пророчество не е имало развитие, но както и преди, предполагаме, че това се отнася до висящия на бесилото от сесия 2.

б) Брин изтегли Берсеркер – „ти ще срещнеш приятел в неочакван момент и той ще падне в краката ти в твоая защита, покосен от невидима болест на ума“. – Никаква представа.

В) Йендей изтегли Роуг – „в гарвановото гнездо ще намериш пътя за своята цел“ – Намерихме гнездото на гарваните (там където ни заведе дъртия Мартиков), но не знаем още каква е врътката там.

Г) Акта изтегли Артефакт – „паднал паладин, водач на орден рицарски, той пази това, което търсиш в леговището на мъртъв дракон“. – Това знаем, че е в Аргинвостхолд и че Старият гущер е този паднал паладин. 

Curse of Strahd – 13 – Неуловимите взломаджии

Датата е 3 ноември, аз съм приспал бебето и сядам да пиша блога. Предната вечер в почти пълен състав без Сънчо продължихме приключенията на Драконите на кръвта….оп, сбърках, на Избраните да Донесат Светлината в Баровия.

Започнахме в гората до винарната, където последвахме дъртия Мартиков до гнездото на множество гарвани. Той ни прекара до една скала като от Цар лъв и под нея имаше скална ниша, през която ясно се виждаше луната. Под нея имаше като естествено оформен трон в камъка. Мартиков се намести, погледна нагоре към луната, забели очите и започна да комуникира посредством гласовете на стотиците гарвани около нас.

Това представлява Братството на перото – hivemind от гарвани, които ни казаха, че, за да бъдем допуснати до тяхното светилище трябва да отговаряме на техните принципи и да сме готови да проливаме кръв, за да се бием срещу Дявола.

Ние нямаме проблем с това и те ни приеха като приятели. Основната им сила е, че са свързани с невидима мисловна нишка и могат да комуникират телепатично. Ние седнахме да ги разпитаме и научихме следните неща:

• 1.       Кой убива вистаните? Ловецът на демони Ван Рихтен, който живее до езерото.
• 2.       Какво е абатът от Св. Марковия? Казаха ни, че е „паднал ангел“.
• 3.       Как да стигнем до Баба Лисага? Водач на Братството може да ни преведе до там, но винаги е опасно.
• 4.       Какво е градът на мъглите зад Йестерхил? Това е градът, в който Страд е живял преди да стане вампир.
• 5.       Старият гущер знае слабото място на Баба Лисага. Можем да го намерим в Аргинвостхолд на изток от прохода Цоленка.
• 6.       Аргинвостхолд е леговище на мъртъв дракон (както според пророчеството на мадам Ева).
• 7.       Супер важно е да слушаме мадам Ева.
• 8.       Електриковият ключ принадлежи на Ван Рихтен и той го търси.
• 9.       Любимата на Страд се е казвала Татяна.

Научавайки тази информация се върнахме при винарната на Мартикови и премислихме възможните опции:

• 1.       Да търсим Аргинвостхолд
• 2.       Кехлибарените порти (оставяме за накрая)
• 3.       Мадам Ева
• 4.       Да търсим Баба Лисага
• 5.       Да гърбим Баба Марги
• 6.       Да търсим Ван Рихтен

Решихме да минем през кулата, после баба Марги, после мадам Ева и тя да ни каже къде е Аргинвостхолд.

Вечерта Мартикови се преоблякоха като гарвани и ритуално пъхнаха камъка в лозето, белким излезе нещо.

На сутринта потеглихме към езерото Бараток и намерихме кулата, както си беше, но с една разлика. Пред нея имаше паркиран фургон, който беше с нова боя, но изкалян. Отворихме вратата и на косъм се разминахме с бруталния alchemist fire капан. Там намерихме доста интересни айтеми:

• 1.       10 колби с алхимичен огън
• 2.       Два сандъка treasure – имаше магически morningstar за Брин
• 3.       Разни интересни китове
• 4.       Женски дрехи, които НЕ взехме (което реално не го премислихме, защото забравихме, че Акта е жена).
• 5.       Карта на Баровия
• 6.       Журналът на Ван Рихтен (по-долу)

 For more than three decades now I have undertaken to investigate and expose creatures of darkness to the purifying light of truth and knowledge. “Hero” I am called in some circles; “sage” and “master hunter” in others. That  I have survived countless supernatural assaults is seen as a marvel among my peers; my name is spoken with fear and loathing among my foes.

In truth, this “virtuous” calling began as an obsessive calling to destroy a vampire that murdered my child, and it has become for me a tedious and bleak career. Even as my life of hunting monsters began, I felt the weight of time on my weary shoulders. Today I am a man who has simply lived too long. Like a regretful Lich, I find myself inexorably bound to an existence I sought out of madness and, seemingly, must now endure for all eternity. Of course I shall die, but whether I shall ever rest in my grave haunts my idle thoughts and torments me in my dreams.

I expect that those who think me a hero will change their minds when they know the whole truth about my life as a hunter of the unnatural. Nevertheless, I must reveal, here and now, that I have been the indirect and yet certain cause of many deaths, and the loss of many good friends. Mistake me not! I do not merely feel sorry for myself. Rather, I come to grips with a devastating realization: I now see that I am the object of a baleful Vistani curse. More tragically, the nature of this hex is such that I have not borne the brunt of it. Instead, far worse, those who surround me have fallen victim to it!

I have related the tragic story of how my only child Erasmus was taken by Vistani and sold to a vampire. I explained how Erasmus was made a minion of the night stalker, and how it was my miserable part to free him from that fate at the point of a stake. What I have neglected to illuminate before is how I tracked Erasmus’s kidnappers across the land, or how I “extracted” the whereabouts of my son from them.

In fact, the Vistani took Erasmus with my own unwitting permission. They had brought an extremely ill member of their tribe to me one evening and insisted that I treat him, but I had taken to drink in those days and under the spell of the bottle I was unable to save the young man’s life. In fear of their retribution, I begged the Vistani to take anything of mine if only they would withhold their terrifying powers, about which at the time I knew nothing. To my astonishment, they chose to surreptitiously take my son in exchange for their loss! By the time I sobered and realized what had occurred, they were already many an hour gone.

Incensed beyond reason and driven by rash impulse, I strapped the body of the dead young man to my horse and doggedly followed the Vistani caravan through the woods, naively allowing the sun to set before seeking shelter from the night. After darkness fell, I was beset by undead that would have slain me, had not their master – a lich – intervened and spared my life (for reasons that I still do not completely understand). He somehow detected me and, with his powerful magic, took control of a pack of zombies that wandered in the forest. He spoke to me through the mouths of the dead things and placed a magic ward against undead on me, then animated the body of the dead young Vistana man and bade it tell me where I could find its people. Unfortunately (I say in hindsight) the plan worked. I found the child-stealers as my unwelcome entourage became a growing horde of voracious undead that could not touch me, thanks to the lich’s ward.

I threatened to set the zombies on the Vistani unless they returned my dear boy. They replied that he had been sold to the vampire, Baron Metus. Something inside me snapped. I released the zombies and the entire tribe was eaten alive.

Yet the story has not ended. Before she died, the leader cursed me saying, “Live you always among the monsters, and see everyone you love die beneath their claws!” Even now, so many years later, I can hear her words with painful clarity.

A short time later, I found my dear Erasmus made into a vampire. He begged me to end his curse, which I did with a heavy hand and a sinking heart. The darkness had torn him from my loving arms forever, and I foolishly believed that the curse had exacted its deadly toll. I wept, and as my heart emptied, so did rise an insatiate desire for vengeance that I fear I will never quell.

---- 

След това оставихме бележка, че сме съюзници (винаги можем да кажем, че не ние, а вистаните са го обрали), казахме, че отиваме към Баба Марги и да ни прати съобщение по гарваните.

В мелницата на Баба Марги (Old Bonegrinder на картата) беше останала другата сестра и беше сама. С доста хитро планиране и топ silence spell от страна на Емо успяхме да я пречукаме без много мъка и се заехме да тарашим и нейната обител. В долапа имаше три луксозни колби с надписи Смях, Младост и Майчино мляко. Излишно е да казвам, че ги прибрахме.

Бутнахме казана и от него изпълзяха три пърдящи dretch-a, които пребихме без особени усилия. Имаше и сандък пълен с жаби, върху който имаше някаква магия. На втория етаж имаше клетка с говореща голяма космата жаба, който искаше да го пуснем и се опита да ни се представи като Иван. Ние се опитахме да изкопчим истината от него, но безуспешно. Оставихме го и тръгнахме към третия етаж. Там намерихме две деца, които се оказа, че са от Баровия. Баща им бил много гладен и ги разменил за пай от баба Марги. Ние ги спасихме и вероятно ще ги върнем обратно на родителя на годината.

На тавана открихме едно голямо гнездо, в което намерихме и един амулет във формата на сребърно слънце с голям рубин. Това се оказа Holy Symbol of Ravenkind и е един от трите айтема, които търсим, за да можем да пребием Страд. (Пророчествата казват кое къде е).

Wondrous item, legendary (requires attunement by a cleric or paladin of good alignment)

The Holy Symbol of Ravenkind is a unique holy symbol sacred to the good-hearted faithful of Barovia. It predates the establishment of any church in Barovia. According to legend, it was delivered to a paladin named Lugdana by a giant raven — or an angel in the form of a giant raven. Lugdana used the holy symbol to root out and destroy nests of vampires until her death. The high priests of Ravenloft kept and wore the holy symbol after Lugdana's passing.

The holy symbol is a platinum amulet shaped like the sun, with a large crystal embedded in its center. The holy symbol has 10 charges for the following properties. It regains 1d6 + 4 charges daily at dawn.

Hold Vampires. As an action, you can expend 1 charge and present the holy symbol to make it flare with holy power. Vampires and vampire spawn within 30 feet of the holy symbol when it flares must make a DC 15 Wisdom saving throw. On a failed save, a target is paralyzed for 1 minute. It can repeat the saving throw at the end of each of its turns to end the effect on itself.

Turn Undead. If you have the Turn Undead or the Turn the Unholy feature, you can expend 3 charges when you present the holy symbol while using that feature. When you do so, undead have disadvantage on their saving throws against the effect.

Sunlight. As an action, you can expend 5 charges while presenting the holy symbol to make it shed bright light in a 30-foot radius and dim light for an additional 30 feet. The light is sunlight and lasts for 10 minutes or until you end the effect (no action required).

---

Тук и приключихме и трябва да решим какво да правим. Има идея да чакаме Баба Марги да се върне, но предполагам, че можем да оползотворим времето и по-хитро.

Като цяло топ сесия, много съм доволен! Определено напреднахме и нямам търпение за следващите интересни предизвикателства. Усещам един нюанс на олдскул наивност в наратива (лош вампир, събирай айтеми, прави добро), който честно казано е приятно разтоварващ. Действаме си по каноните на жанра и всичко точно. Любопитно ми е да чуя дали и вие имате такова впечатление.

Curse of Strahd - 12 - И виното отново ще се лей

Тъй като нямаше да имам възможност да напиша пълноценно блога тази седмица, Сънчо се включи и помогна за днешното издание на баровианските хроники. Публикувам текста без редакция в оригиналния JSON формат, а отдолу ще добавя няколко изречения и от мен.

{

    Седмица преди официалния Баровианския празник helloween се събрахме на обичайното място в пълен състав. 

    Някой имаха важни срещи и закъсняха, други бяха подпийнали (но имаха 3 добри причини).

    След като хапнахме бургерчетата си от Tyler's, разгледахме и обсъдихме извинителните причини на Емо, се впуснахме в Баровианския свят.

    Дойде утрото, този път без досадните петли на Кресненския бургомайстор (които бяха изядени от сина му(който убихме)), изпратихме се по живо по здраво и се отправихме към Избата.

    С бодра стъпка (и зарове, които не ни докараха енкаунтър) стигнахме изключително бързо до Мартикови. Там на двора щъкаха разни дечурлига, а над къщата кръжаха над дузина гарвана.

    Опитахме се да комуникираме с тях посредством импа на Акта, който се беше превърнал в гарван. Един от тях се оказа по умен и май ни разбра, долята близо до нас и кацна на едно дърво.

    След като се приближихме до него, той подскочи и отиден на друго. Решихме, че ни води на някъде и го последвахме.

    Изведе ни на една мрачна пътечка в гората, която след известно време ни изкара на една поляна с къща в срадата.

    В градината имаше няколко плашила, които започнаха да ни следят с поглед, докато минавахме покрай тях. Тъкмо решихме, че нещо не е наред и те свлякоха от коловете си и ни нападнаха.

    Бяха малкото от което се нуждаха някой от нас, за да качат и някой от нас ниво. 

    Леко пребити се върнахме при гарвана и Брин реши да използва магия, с която може да комуникира с тях, за да го разпита дали се е опитвал да ни доведе тук(забравихме да разгледаме какво има в тази къща).

    Оказа се, че не това е целта ни, а нещо по натам по пътечката. Продължихме още малко и се озовахме в подножието на един хълм, над който се развихряше буря.

    Акта изпрати импа си да огледа. Хълма беше ограден с 4-и кръга от камъни, в центъра дузина Горски хора сглобяваха някакъв идол от съчки, малко в страни до едно огромно кървящо мъртво дърво се бяха струпали живи Съчки.

    Докато обмисляхме стратегията си, горските хора се подредиха в кръг около идола и започнаха на напяват. 

    Взехме бързо решение, че трябва по някакъв начин да спрем ритуала, ако може без това да ни коства животите. 

    Брин и Ниалис се заеха да развалят кръговете по хълма и да бутат камъните от тях. През това време Бруно се промъкна до горе и реши да напои новия си нож с кръв. 

    А Акта реши да стовари една огнена топка върху идола. Това всичкото под ударите на забиващи се светкавици покрай нас. 

    След като идола беше запален, съчките от другия край се затичаха насам. Бруно след като повали своята жертва се скри и реши да изчака съчките да подгонят другите и да продължи с делото си.

    Акта полята на един от по високите камъни, за да не я достигнат съчките, но те започнаха да изстрелват иглички от тях по нея, което я накара да полети на по високо. 

    Бруно явно се беше скрил добре, защото съчките го забелязаха и нападнаха, което го накара да предприеме стратегическо отстъплнение и хукна да си спасява кожата. 

    Акта изгори Идола и се отправи към дървото, там видя забита брадва в него и се опита да го спаси, като я извади. 

    Това не спря кървенето от дървото и послуша съвета на другите, и започна да го унищожава. След минута забеляза, че горските хора насочват облака към ния и реши да се спасява.

    Дружно избягаха към Избата, да отпочинат и качат ниво. Там дядото на Мартикови, разказа че това дърво и цялия хълм е зло.

    От него се появявали съчките и нападали, дори да се унищожи дървото, то израствало много бързо пак, а горските хора го пазели и се опитвали да вдигнат Голяма съчка.

    Тя трябвало да унищожи селата и замъка на Страт. Явно и тези си имаха някакъв техен си начин да се справят с него. 

    Вечерта мина добре, превързвахме си раните, качихме ниво и разбахме, че брадвата забита в дървото е магическа и е изработена срещу дървесно-растителни екземпляри.

    Сутринта се върнахме обратно към хълма, прикрихме се в гората и Акта пак разузна с импа. Горските хора ги нямаше, а около дървото се размотаваха съчки.

    Акта литна към дървото, изсипа запалителната течност от един фенер и стовари една огнена топка отгоре му. 

    В този момент, когато дървото лумна в пламъци, от землянки в подножието на хълма изкочиха няколко горски човека, но останалите ги чакаха и ги засипаха със стрели и камъни.

    Горксите се окопитиха бързо и започнаха да привикват облаци, Йендей се засили срещу тях и с един еленски скок зашемети единия, но другите успяха да призоват няколко светкавици.

    Трябваше бързо да се справим с тях, преди да са ни изпържили. Брин призова един лунен лъч насред Горските хора, Акта запрати няколко лъча към тях.

    Ниалис започна да изтрелва срела след стрела срещу тях, а Бруно се нахвърлии с рапира и нож срещу тях. Нямаха никакъв шанс и всичко приключи бързо. 

    Качихме се при горящото дърво и се опитахме да го унищожим по бързо, Брим си плю на ръцете и започна да сече с брадвата... и дървото експлоадира.

    Добре че ни бяха останали лекуващи магии. След като се излекувахме малко видяхме, че в сърцевената на дървото има един кристален камък. 

    Предположихме, че това е търсения камък за лозята, взехме го и се върнахме при Мартикови. Стареца като го съзря и се разплака, каза че ще ни направи членове на семейството.

    Хвана ни под ръчичка и тръгна да ни води към място с гарвани...

} 

Коментар на Сашо:

Яка сесия с една скучна битка и една доста яка битка, при която се наложи да проявим съобразителност и тактика. Пропуснахме да напишем, че до хълма Yesterhill има някакъв град в мъглите (от задната страна), който Страд често обичал да гледа.Къщата с плашилата беше по някакъв начин свързана с Баба Лисага, а от горските хора луутнахме някакъв амулет. Сикуенсът с дървото не беше точно така, Брин го отсече, от него бликна кървава слуз, която Бруно запали и тогава експлодира. Беше много смешно как Емо бътхъртваше заради това, че изпопадахме като круши. 

Curse of Strahd – 11 – Крескчани не са безгрешни, но са истински

 

Започва октомври – месецът на тиквите, светиите и жените облечени с бозави цветове и филцови шапки. На десетият му ден (понеделник), въоръжени с вкусни бао бънове началото на сесията беше дадено с лека дискусия относно промените в правилата, които влагаме считано от настоящата сесия.

• 1     Критикалите вече удвояват и сигурния демидж.
• 2.       При две 20-ки се учетворява демиджа (вместо инста кил).
• 3.       Inspiration може да се трупа и да си събираме точките, които после да ползваме, както решим.

За домашно остава да помислим за някоя интересна таблица с critical failures, както и за възможността concentration спеловете да стават повече на всеки 5-ти левел.

 

 

И така, започнахме пред вратите на манастира Света Марковия, нощем, след като си приказвахме с абата. Върнахме се в селото и легнахме да спим. На сутринта заварихме голяма суматоха и радост и се оказа, че Илия кметското синче се е върнал. Бургомайсторът беше много щастлив и хвърли страхотен пир. За първи път в Баровия видяхме истински празник (не като фейк празниците във Валаки) и истинска радост в очите на хората.

Разделихме партито и една част (Брин, Акта, Бруно и Ирина) отидоха при чушмята да търсят абата, а Ниалис и Йендей останаха да поразпитат за Илия, с когото явно не беше наред – той доста си хапваше.

Рейнджърът и монкът разпитваха и видяха, че очевидно момчето е много МНОГО гладно. Той поглъщаше всичко, което му се носи и искаше още. Допуснахме, че това е цената, която е платил Дмитри Кресков, за да получи сина си и го конфронтирахме, но безуспешно.

При чешмата другите срещнаха абата и се заприказвахме. Признахме, че сме убили Кловис по  погрешка и питахме каква е цената за resurrect. Той каза, че цената е неясна от началото и винаги е висока и, че всичко може, стига някой да плати.

Самият абат също е затворник в Баровия и целта му е да намали страданието в Баровия както може (което е малко лъжа с оглед на това какво следва).

Питахме относно голема-Ирина и разбрахме, че Страд вехне по отдавна загубената си любов. Тя по някакъв начин е и причината да стане вампир. На разбрахме името и, защото дори само споменаването му може да привлече вниманието на Дявола. Почовъркахме още и разбрахме, че Ирина прилича на любимата на Страд, защото е нейна реинкарнация. Баровия е истински затвор, както за живите, така и за мъртвите. Душите не могат да напуснат и се прераждат.

Тогава какъв е планът на абата? Той иска да ползва голема-Ирина, за да бъде Страд доволен и да не тормози населението. Хитро, но ние отбелязахме, че фейк жената след време винаги ще почне да става досадно фейк и никога няма да бъде толкова съвършена, колкото спомена за изгубената любима. Абатът беше възхитен от нашата прозорливост и казваше, че големът е вечен и че може да се калибрира, само му трябва искрица. Която очевидно трябва да дойде от Ирина, която към този момент вече бушуваше и крякаше как не е ничия реинкарнация и проч и проч. Абатът хвърли един остър поглед на Ирина, хипнотизира я (спекулация) и се прибра.

На тръгване Ирина като в транс се приближи до чешмата и видяхме, че от вътре във водата красив благородник и подава ръка и и казва: „Татяна, от толкова време не сме били заедно….“, и и подаде ръка да я дръпне във водата. Тя го разпозна и го нарече „Сергей“ и аха да докоснат ръцете си и Акта спаси Ирина, която се освести и не можеше да разбере какво става.

Върнахме се в селото, където Илия беше почнал да удря яко хората в провизиите. Досетихме се, че явно това е цената – ще имат син, но той ще ги умори от глад. Легнахме да спим и по време на втората вахта чухме някакъв екшън от оборите. Влязохме и видяхме как Илия е почнал да нагъва живите животни. Брин се досети да пробва да търнне fey or fiend и се оказа, че момчето е някакъв демон приел облика на сина. Подгонихме го из града и на портата на Креск (с известно усилие) го заклахме. Дмитри Кресков беше много смирен и ни прости, призна, че това е била цената („ще получиш момчето си, но няма да можеш да го изхраниш“) и ни прие обратно да спим при него.

Мамин хубавец

Интересното е, че това беше първата гад с legendary action. Рестнахме и на сутринта разбрахме, че работата ни в Креск е свършена.

Напред към нови приключения.

 

Curse of Strahd – 10 – Първо ръгай, после питай

В първата сутрин на октомври сядам да напиша за приключенията ни от преди няколко дни в десетата юбилейна сесия в Баровия. Съставът беше пълен, аз и Сънчо бяхме пълни до козирката с уок ту уок и почнахме купона.

Започнахме пред вратите на манастира Св. Марковия малко след като крийпи абатът ни беше оставил да чуем как поръчва на Илия да сложи обяда. Решихме да се върнем в Креск и там видяхме бургомайстора много щастлив от новината, че синът му се прибира. Как е станало? Абатът се е появил на чешмата и е казал, че Илия е готов с лечението си и се завръща. Това вече беше твърде крийпи и почнахме да разпитваме, но те мрънкаха, че за лечението не се казвало, че да не се урочаса. Ние потърсихме някой друг завърнал се от лечение и попаднахме на Пидо – съсухрен и уморен човек, който не искаше да говори за това и не помнеше какво е ставало, но каза, че абатът лекува всичко срещу съответната цена. От него беше взел кожата на гърдите му, за да го излекува. Предположихме, че абатът така се поддържа млад (грешно предположение №1).

Седнахме да почиваме и научихме, че къдравият кинжал на Бруно трябва да бъде захранен с кръв, за да се свърже владетелят му с някакви свръхестествени сили.

Решихме да надникнем какво става в манастира през нощта и тръгнахме по царския път нагоре. Там беше мъртвило и видяхме, че има две основни крила. Във вътрешното се виждаше как има светещ прозорец. Първо проникнахме в столовата. Там отнякъде се чуваше приятна музика и Бруно, който влезе сам, веднага получи 1 exhaustion level. Вътре в стаята имаше фигура, която сякаш спеше на масата. Оказа се флеш голем, който с известни затруднения набихме, но все пак набихме. Предположихме, че музиката е това, което дава exhaustion-ите (грешно предположение №2) и тръгнахме нагоре. Отново Бруно тръгна първи и горе видя и създанието, което свиреше на арфа. Беше ниска твар с две глави и едната ръка беше рачешка щипка. Помислихме, че това е много зъл гад (грешно предположение №3), след което Бруно се промъкна отзад и го заколи с един удар от рапирата. И взе 50 хр. Опа, май този беше цивилен. Разбира се, пребъркахме го и намерихме връзка ключове.

В този момент, кинжалът, който бе нахранен с кръвта на невинните, се активира и енитито предупреди Бруно, че вече то е новият му господар и иска още кръв, до един оборот на слънцето (тоест един ден). Това вече си е висока цена…

Exhaustion level-ите не спряха и разгледахме какво има в стаята. Намерихме още един голем, който беше копие на Ирина, но с червена коса. Този пък беше направен доста добре и шевовете почти не си личаха. Отрязахме главата на голема и си тръгнахме.

Продължихме през градината към другото крило (където светеше) и проверихме дали можем да отключим бараките в градината (не сме записали да е имало нещо интересно) и сетне влязохме в другото крило.

В първата стая имаше бюро, в което намерихме молитвеник към Господаря на утрото. От стаята излизаше коридор. От двете му страни имаше помещения, където имаше доста подобни създания на двуглавия клетник от преди (разбирай боди хорър). Те не ни обръщаха никакво внимание, някои пееха, други се редяха за храна. Оставихме ги и продължихме нагоре.

Вторият етаж вече изглеждаше като болница, и имаше двама спящи на легла. Единият – млад мъж – се оказа Илия, а другият беше жена на възраст около 60. В съседната стая имаше един монах, с когото разговаряхме. Казваше се брат Фред и служи на абата. Разпитвахме го за абата, но научихме само, че не е човек. Също така се оказа, че тялото на голема-Ирина се прави от 5 години.

Тук някъде exhaustion level-ите станаха много и решихме да си ходим. На изхода ни чакаше абата, който ни принуди да оставим главата на голема. Доста се помъчихме да го разпитаме, но най-сетне се оказа, че планът му е да даде на Страд копие на Ирина, с което евентуално да го задоволи и така той да спре да тормози хората в Баровия. Единственото, което му липсва е да и вдъхне истинска искрица живот.

Интересно…враг на нашия враг. Преценихме, че можем да работим заедно и се разбрахме да говорим на чешмата на другия ден.

Питахме и може ли абатът да излекува Бруно от връзката със злия кинжал и той показа ръката си до рамото (тоест Бруно да си жертва ръката). Също така абатът ни направи забележка, че сме убили Кловис и ние се озадачихме, защо пък тая твар има име. Отговорът дойде метагеймърски от Стоян, който ни подсказа да си прегледаме пророчествата на мадам Ева.

Sure enough…“търсете мъж на музиката с две глави, той ще ви помогне“….

FUCK.

 

 

Curse of Strahd – 09 – Зад стинити на Крезк

С много добра организация успяхме да се съберем само седмица след предната сесия и навръх 15-ти септември (дата, която нашият ДМ много обича, заради началото на затворническата учебна година) се събрахме да поиграем. Без Венци, но със пици от Франкос се гмурнахме в приключенията ни в Баровия.

Започнахме във Валаки сутринта, след като бяхме посетили магазинчето за играчки на Блински. Решихме да видим какво става с Виктор Валакович, който се телепортира през нощта при нас. Отидохме до имението и видяхме, че стаята му е празна, но вътре имаше функциониращ teleportation circle, който не посмяхме да използваме, защото трябваше един по един. Взехме тетрадката на Виктор, в която беше описал ритуала и беше нарисувал Акта.

Взехме Ирина, с нас, която ни се примоли. Имаше лек вътрешнопартиен спор, но аз настоявам, че нейното взимане на експириънса не е такъв проблем, колкото нашето умиране. Джобихме градската стража за един лък и въоръжихме Ирина бойната машина.

Излязохме навън и почти веднага открихме плитък гроб на една млада вистанка. Разбрахме, че е убита много прецизно с един удар с остър предмет в сърцето. Нищо общо с бруталиите на горските хора. В нея имаше 5 злато и вистански дриймкечър. Погребахме я в плитък гроб и продължихме нататък.

Стигнахме до самотната кула на езерото Бараток. На вратата пишеше „КХАЗАН“, а също така имаше и очевиден пъзел (на картинката). Ние изтанцувахме танца и вратата се отвори. В кулата имаше голяма зала с 4 глинени голема, които държаха вериги вързани към една платформа. Тя беше нещо като асансьор. Акта литна до третия етаж и ни пусна въже.

На втория етаж имаше разпънат на кръст скелет, а на третия имаше видимо обитавана стая. Имаше капан с арбалети, имаше арбалети насочени навън, легло, сандък, бюро, камина, доста заострени колове и връзки чесън висящи от тавана. От сандъка миришеше на лавандула и там имаше главата на вистански мъж с букет от лавандула. Намерихме няколко шишенца светена вода. В камината имаше изгорели страници, една от които успяхме да разчетем:

Чете се трудно, защото и обгорялата страница би се чела трудно

Осъзнахме, че това вероятно е местният ловец на вампири ван Хелсинг (който тук е с друго име, но не сме го срещнали, и не мога да го спомена) и му оставихме бележка да ни търси във Валаки. Ниалис се покатери през комина да види дали има нещо на покрива и зърна нещо голямо и страшно във водата (аз като цяло нямам вяра на водоемите в ДнД), както и пушека от Валаки, но и пушека от съседното село Крезк.

На излизане изиграхме танца на вратата наобратно и си спестихме (по думите на Стоян) бруталния капан. Видяхме 2 бр червени очи да ни следват в мъглата. Продължихме на запад и при нас се телепортира Виктор Валакович и моментално си събу панталоните и клекна да сере. Ние го сграбчихме, но той отново се телепортира. Предположихме, че е успял и тая магия да обърка до степен да е извън неговия контрол и, че телепортациите го водят към Акта понякога.

Наближихме Крезк и видяхме, че въсщност малкото село има огромна здрава порта и непристъпни скали от всички други страни. Видяхме, че няколко стражи ни чакат в засада, но се опитахме да поговорим с тях и сетне те извикаха местния бургомайстер Дмитрий Крезков. Ирина ни предупреди, че крезкани са добри хора, но мнителни и влизането е трудно. Ние разменихме буренцето Льо Стомп (което Бруно охотно даде) и с одобрителни възгласи ни пуснаха вътре.

Крезк е село, което е значително по-малко от Валаки, но в доста приличен вид. Хората си гледат овошки и животни и се справят сами без да отварят портата никому. Настанихме се при бургомайстора (доста енергичен и жив човек – нещо нетипично за Баровия), който ни вкара в своята голяма зимлянка и побърза да сложи ядини и пийни.

Основният план за оцеляване на Крезк е да не отварят вратата. Тях доста си ги е страх от Страд и му викат „лошия“ и не го споменават, чи да ни дойди.

Научихме, че в селото има чешма със светена вода, по-нагоре има манастир (Света Марковия), където преди много ходели хората, но абатът нещо се чалнал и вече не ходели при него. Поради някаква причина той изисква от селяните да му дават вино и те едва смогват. През нощта имало ужасяващи писъци, които се чуват от абатството.

Питахме за кехлибарите – там Страд е станал вампир, а магът от кулата – кокаляк.

Синът на Дмитрий Илия тръгнал уж да широкия свят, но така и никой не го видял повече. Ужким тръгнал към Валаки, но никой там не го е виждал.

Питахме за Василий Ван Холц – БМ помнеше, че го е виждал като дете, той често идвал да търгува с баща му.

Легнахме да спим и манастирът не разочарова – изтерзаните писъци огласяха селото цяла нощ.  През нощта Акта разучи къдравия кинжал, който взехме от лейди Фиона и се оказа, че е магически, но има нужда от още работа, за да се разбере какви са истинските му възможности. Тя го даде на Бруно.

Сутринта хапнахме мекички и минахме през чешмата. Там имаше статуя на молещ се и гледащ към водата мъж. Йендей се помоли и получи блес, а пък Брин пи и получи lesser restoration. Дадохме и на Ирина да пие и даже и плиснахме и върху раната, след което поехме по заснежената пътечка нагоре към манастира.

Манастирът "Света Марковия"

Манастирът изглеждаше напълно пуст, освен тънката ивица дим, която излизаше от комина. Нямаше гласове, нямаше и хора. По някое време видяхме абата – той беше изключително, неестествено красив млад мъж без никакви белези или бръчки по лицето. Имаше нещо много съмнително в него. Гарванът-имп на Акта не можа де прелети над манастира, а пък през прозорците не се вижда нищо, сякаш са черни.

Много странно беше, че той беше запознат с ученията на Илматер (като Йендей) и дори и със света на Еберон. На практика никой в Баровия не подозира за съществуването на другите плейнове, а пък абатът се похвали, че „имат голяма библиотека“. А кой носи книгите, питам се.

Имаше нещо много много странно в него. Каза ни, че в манастира се лекуват много болести, ала входът в манастира беше само „ако се замонашим“, което ни заприлича на бръз край на кампанията и се отказахме. Въпреки това абатът ни разказа (макар и уклончиво) това-онова. Например, че всички предсказания на мадам Ева се сбъдват, както и, че можем да я питаме, ако имаме други въпроси (например за винените камъни). Питахме го за кехлибарите и той каза, че нямаме работа там, но ние настояхме и казахме, че мадам Ева ни е предрекла, че там трябва да идем и той ни разкри, че са на южните склонове на планината Гхакис.

За винените камъни той знаеше, колкото и ние, а за баба Марги директно ни каза, че мели брашно от детски зъбчета. Целият енкаунтър беше доста странен, като не усетихме някаква заплаха от абата, по-скоро беше индиферентен към нас, но все пак имаше определено нещо, което не е наред.

 Точно си тръгнахме, сбогувахме се с абата, той влезе навътре и дочухме как казва:

„Илия, време е за обяд“.

 ----------------------
Бележка от следващия ден: забравих да кажа, че на Ирина и прилоша, докато бяхме при абата. Дали от близостта до осветеното място, дали от светената вода...не разбрахме, но си е важно, така че го записвам.