Черно Слънце

Хоп! Късче минало се вряза в земната ни орбита и последвалият сблъсък ни оставя зашеметени от носталгия. Иван откри материалите по Черно Слънце и незабавно ги качвам в блога без никаква редакция. 

Черно слънце

Ролеви свят от Стоян Панчев

1.Интродукция

…Цяла нощ имаше буря.Снегът затрупа два три самолета и се наложи да ги

отриваме до обяд.Но да беше само това! Оказа се,че провизиите няма да стигнат и за два дни,затова намалиха дажбите на половина и насрочиха атаката за днес следобед.Всички се молихме небето да се прочисти,защото при такава видимост трябваше да разчитаме само радио маяка и на нищо друго…

Но нямахме късмет, небето си остана същото,въпреки силният източен вятър. Обядът беше оскъден,парче мухлясъл хляб и нещо като лучена супа,но малцина бяха щастливците,които наистина имаха нещо различно от булон в купичката. След като залъгахме глада починахме половин час.Тъкмо чистих пистолета си когато чух сирената,която с омразния си глас,навяващ само смърт, ни викаше да потегляме.

Наместих се удобно в кабината на моя ИЛ-2,закопчах се хубаво,извадих шала от майка ми,целунах го(стара традиция,преди полет),прибрах го обратно в якето си и зачаках да дойде моят ред за излитане.

Не чаках дълго.В слушалките ми прозвуча силният глас лейтенанта от контролната кула,който ми нареди да излитам.Включих мотора,самолета сърдито заръмжа и след минута бях във въздуха заедно с останалата част от ескадрилата.Отправяхме се към немците,които нямаха някакъв шанс срещу такова голямо нападение.В последните дни бях чувал само за наши победи и бях започнал да се надявам,че ще победим нашествениците.

* * *

Тъкмо пикирах втори път,за да ударя една много досадна зенитка,която свали двама наши,когато слушалките ми изпращяха и командира нареди всички налични самолети да се издигнат и да нападнат бягащите юнкерси.Макар и щурмови самолет ИЛ-2 ставаше и за въздушен бой и след кратък размисъл започнах да се издигам към облаците.Видях,че останалите от ескадрилата са тръгнали дори над тях и ги последвах.

Тъкмо излязох от плътният воал буреносни облаци и го видях!В първият момент онемях,замръзнах на място без да знам какво става.След секунда от унеса ме извади няколко ужасни писъка от слушалките.Моментното вцепенение ми даде възможност за кратко да го разгледам-огромен,черен диск,почти два пъти колкото слънцето,от който струи чернота,ужас и лудост,дори сега треперя когато си спомням.В този миг незнам какво,може би някаква божествена сила ме накара да обърна самолета и да се насоча обратно към базата.

Треперещ приземих самолета и се отправих на бегом към кулата,при командира.Когато стигнах сградата видях,че двамата постови са мъртви с разкъсани гърла.Извадих пистолета и се започнах да се качвам по стълбите.Навсякъде лежаха трупове,имаше следи от стрелба.Влязох в контролната зала и видях двама войници,единия беше клекнал до някакъв труп и жадно смучеше кръв от раната на врата му,другия моментално ме забеляза и се хвърли към мен с отворена уста.Тогава видях,че вместо нормални зъби той имаше два големи кучешки,като на хищник.

Стрелях три пъти в него,той само се преви и направи огромен скок към мен.В същият миг аз се шмугнах през прозореца и за щастие паднах на голяма купчина,почистен сняг.Веднага си спомних,че наблизо е склада с продуктите и се затичах на там.След секунда заблелязах,че войника с кучешките зъби ме гони с нечовешка бързина.Изтрелях още два патрона на сляпо и се забързах колкото мога. Стигнах вратата на склада,която зееше широко отворена и влязох вътре,като залостих секунди преди преследвача ми да се забие в нея.Трескаво заслизах по стълбите и се озовах в тесен коридор водещ,който ме изведе до стая,в която имаше два чувала лук.

Вече два часа стоя тук и се чудя дали да не изляза,дали всичко това не беше просто

кошмарно видение.Е,реших се,излизам и оставям дневника тук…

19 Февруари 1943 година

Морзовск

2.Какво става на фронта?

Невероятната поява на небесния обект напълно обърква всякакви военни стратегии и планове.Само за един ден всички командири загубват управлението над войската и хората.Армиите се разпадат или биват избити от новопоявилите се чудовища,които върлуват из целия източен фронт.

Войници и селяни,всички са страшно объркани.Никой не разбира кой е истинският враг.На много места немските и съветските войски просто се обединяват и търсят заедно спасение от чудовищата.

До началото на май месец,са се оформили няколко основни евакуционни линии.Първата-Воронежката група,която се отправя към Ростов(който преди дни е бил опожарен от бягащите от паяците хора) успява да си върне развалините му и да построи там военна база.

Втората голяма група се отправя към Урал, там едната половина прекосява планината и поема към Сибир,а останалата бива спасена от изникналите от недрата джуджета.

Последната трета,войскова част пристига в Кавказ,където построява голяма крепост.

Практически почти цялата страна е унищожена,съветските войски,които не попадат в трите големи армии или биват избити или успяват да построят малки селища из цялата територия на страната.Фашистките войски в повечето случаи бягат към родината си,но умират или биват убити по пътя.Все пак една малка част успява да се спаси и остава в територията на СССР.