СбС 14: Неочаквани съюзници

Великденските празници предоставиха чудесна възможност да се съберем и впуснем в света на Forgotten Realms и ДнД – като едни истински последователи на демони. Мястото на срещата беше домът на Ваня (като този път дори не бяхме заключени в дворчето). Аз и Сашо пристигнахме с хранителни запаси след посещение на Била, а Мартин, Венци, Жоро и домакинът вече ни чакаха жадни за приключения.

Започнахме от срутването в стаята със скаладара, където почти нищо ново и ценно не беше открито. След известно замотване и последване на моя съвет да прегледат инвентара си –винаги полезно при начало на сесия, особено след по-голяма пауза – партито се отправи с намерения ключ за джуджешкия диск в центъра на езерцето. Използвайки го, момчетата придобиха достъп до тясно стълбище към част от останките на джуджешко селище.

Мястото е порутено, със срината гигантска статуя на бога Durmathoin, която за съжаление групата не разпозна – нямаше добър чек. Последва разходка из руините, която показа, че всъщност дуджетата са били застигнати от някакво голямо нещастие, голяма част от тях са умрели бързо. Постепенно приключенците стигнаха до извода, че това може да има нещо общо със странни черни локви, които когато се пипнат пускат на свобода черна слуз, стремяща се завладее съзнанието на най-близкото живо създание.

Разкри се и втора линия – странен култ, който някои (Сашо) предположиха, че е изместил предишните религиозни традиции. Той е воден от така наречения „сляп пророк”, който, както се разбра се представял като пратеник на Durmathoin и раздавал заповеди на джуджетата чрез специална метална книга. По-късно това се оказа важен елемент от цялостния сюжет на кампанията.

 След обстойно преглеждане на голяма част от подземието и достигане до тези изводи, вниманието беше привлечено от заключена зала, в която Сашо (използвайки добре нов предмет) разпозна мисловна дейност. Оказа се, че там за се затворили последните „оцелели”, но останали под влиянието на мистериозната сила, управлявала пророка и джуджетата. Последва битка, в която Жоро падна мъртъв.

Нещата се разплетоха (или заплетоха), когато групата откри „проектът”, занимавал джуджетата в последните им месеци – гигатнска дупка, стигаща до скривалището на опасна сила. Точно там, ги срещнаха старите познати Тробрианд и Шалабат. Металният маг им призна, че всъщност ги е мислил за последователи на новия сляп пророк, който търсил да убие на кораба на лейди Ютиос, която всъщност била разболяна от изнвъземната сила. Оказа се, че Шалабат искал съзнанието им и мислите им – за да намери този пророк.

В един момент, врагът стана съюзник. Поне временно…

Интересно приключение, поне за мен. Много високо ниво на игра, добър експлоринг и внимание от всички присъстващи. Не се разсейвахме и действахме концентрирано, което допринесе за добрата игра. Този път и самото приключение беше по-добро, затова привлече и повече внимание. Единственият проблем е доста неудобната за мен маса.