Curse of Strahd – 03 – Игри на съдбата

С новата стратегия за синхронизиране на календарите, пожънахме първия си успех и се събрахме за втора сесия в рамките на две седмици. Съставът беше без Емо и по-късно без Сънчо, но се оправихме некак си, не знам и аз как.

Започнахме на входа на вистанския лагер, където се чуваше блага музичка. Наближихме и видяхме, че за разлика от потиснатата атмосфера навсякъде другаде, тук хората си се забавляваха около огъня, свиреха и играеха. Вдъхновен от забавата Бруно се хвърли с полусалто, циганско колело и троен аксел, скъса си ризата и рипна да играй. Това предизвика фурор във вистаните и те много ни се зарадваха, след което ни поканиха да ядем и пием заедно с тях.

Алфа вистанинът се казва Туня и това сборище се казва „катуня на Туня“. Туня ни разказа много интересни неща, сред които:

1.    -   Някъде из планините живее луд чародей, който е събирал армия срещу барона Страд, но вампирът успял да го победи. Сега се скита из планините на север около замъка и вистаните му плащат такса, за да минават през земите му. (Но май не са го виждали – не сме питали тази подробност).
 - Целият катун са слуги на Мадам Ева, която е предсказала, че ще дойдат чужденци и нейните карти винаги виждат бъдещето.
 - С доста сериозен тон ни каза, че много хора в Баровия нямат души, но вистаните всичките имат души.
  -  Питахме за синия гарван и той ни каза, че зверовете тук не случайни. Много от тях са под контрола на Страд.
 - Питахме за баба Марги, но не научихме нищо ново – те я отбягват и не ядат от пайовете.

След тези сладки приказки, пристъпихме към шатрата на Мадам Ева и вътре сред сумрак и ароматни билки видяхме магическата старица, която с пресипнал глас ни назова поименно и каза, че ни очаква. Извадихме тестето с картите и видяхме каква е съдбата ни:

ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА КАРТИТЕ:

Картите разделихме на две части – едни първи пет, които изтеглихме от тестето и сложихме на масата и по една индивидуална за всеки от нас. Първо теглихме от петте на масата.

1.      Бруно изтегли Илюзиониста – „Мъжът не е това, което изглежда. Той се движи с карнавален дилижанс, там ще намериш това, което търсиш“.
2.      Йендей изтегли Шарлатанина – „Самотна мелница на връх. Там ще намериш каквото търсиш“.
3.       Акта изтегли Алхимика (всъщност transmuter, ама ми разваля хубавите български имена) – „Това, което търсиш е сред купчина съкровища, скрито зад врата от кехлибар“.
4.       Брин изтегли Ясновидеца (seer) – „Някой ще ти помогне в битката с мрака – мъж на музиката с две глави, който живее на място с много глад и мъка“.
5.      Отново Брин изтегли Призрака (Ghost) – „Тази карта ще те заведе при врага ти (Сънчо е писал Страд, ма знаем ли). Той е в бащината могила (гробница)“.

След това изтеглихме и индивидуалните карти:

А) Бруно изтегли Екзекутора – „теб те е повикал висящ та бесилото, той ще те следва дори извън мъглите“. Тук си припомнихме неумиращия от миналата сесия и се сетих за някои от другите ДМ-и, които ми казваха как е имало някои наистина страхотни съвпадения, които са подсилили много съдбовния ефект на картите. Ние също бяхме УАУ.

б) Брин изтегли Берсеркер – „ти ще срещнеш приятел в неочакван момент и той ще падне в краката ти в твоая защита, покосен от невидима болест на ума“.

В) Йендей изтегли Роуг – „в гарвановото гнездо ще намериш пътя за своята цел“

Г) Акта изтегли Артефакт – „паднал паладин, водач на орден рицарски, той пази това, което търсиш в леговището на мъртъв дракон“.

С това четенето на съдбата ни приключи и се оттеглихме да нанкаме в палатката, която ни бяха приготвили. Беше меко и намерихме малко кученце, с което Брин се сприятели и нарече Дракон. Спахме добре и дори решихме да не се циганим на вистаните, затова, че ни бяха развързали кесиите и ни бяха взели единствените жълтици.

Трагнахме от лагера на вистаните и стигнахме до каменен мост със статуи на гаргойли. Недалеч на запад виждахме могъщите 300-метрови отвеси на Водопадите Тсер. Преценихме, че на този етап е добре да се придържаме към пътя и не след дълго достигнахме портата. В този момент чухме тропот на нещо тежко и се скрихме да видим какво иде. Беше скъпа черна колесница с четворка черни коне, която профуча по пътя в посока замъка. Ирина ни разказа, че това е колесницата на Страд, с която той вози гостите си. Тя самата е била поканена да се качи в колесницата, но никога не е ходила. Бруно направи забележка за честта на девойката и тя се обиди, а ние фейспалмнахме.

Баровеца от Баровия

Покатерихме се по портата и продължихме нататък. Близо до пътя намерихме нечие малко скривалище. Имаше мъжки дрехи и два ключа. Потърсихме някакви следи, но нищо. Прицапахме ключовете и решихме да минем през рачното на баба Марги (което е по път). Отбивката към нейната къща беше една доста изоставена пътека, по която съвсем не беше ясно как минава фургончето с пайовете. След малко излязохме в подножието на едно хълмче, на което висеше една много стара и запустяла ВЯТЪРНА МЕЛНИЦА (точно както в картите!). Там отново срещнахме синия гарван и след малко spak with animals той ни изграчи „опасност“ и отлетя надолу от другата страна на хълма. Там имаше мини стоунхендж с 4 големи менхира и много други гарвани и отново видяхме картите в действие (гнездото на гарваните). Значи явно тук имаше какво да се прави.

Решихме да експлорнем светилището с менхирите и слязохме надолу. Там на 4 големи камъка бяха нарисувани 4 дървета символизиращи 4-те сезона. Между тях имаше пътечка от камъчета, в чийто център намерихме торбичка със зъби. Гарванът ни каза, че това са зъби на „малък човек“.

Върнахме се на мелницата и Бруно скришом надникна през мръсния прозорец. На първия етаж имаше жена, която месеше тесто. Бруно се покатери и на втория етаж видя мелнично колело и чували с брашно. На третия етаж видя втора жена, която броеше пари. Деца нямаше никъде. Скрихме се при светилището и Бруно пусна едни dancing lights, с които да им привлечем вниманието. Всички се скриха, но Акта хвърли лош чек и бабката, която излезе я спотна и се наложи да импровизираме. Без да тръгва от камъните Акта си говореше с тях и научихме, че баба Марги я няма и че долу при камъните има „лоши феи“. В този момент хипотезата ни блъсна право в лицето. Трите баби са ковен от найт хагове, събират децата, готвят ги на пайове и връщат зъбите им на феята на зъбките. Сега, нищо от това не беше потвърдено веднага, но, както казах на Марти – „не можем да поемаме рискове само на базата на това, че има малък шанс ДА НЕ СА найт хагове“. Това е ДнД и тук си найт хаг до доказване на противното. Та след като открихме тази престъпна групировка се зачудихме какво да правим. Решихме да използваме единственото нещо, което имаме като плюс и то е елементът на изненадата. Акта им каза, че идва, но се престори, че си е изкълчила глезена (оказа се, че е тренирала футбол в италианския национален отбор). Двете баби се втурнаха на помощ и ние зачакахме в засада. Брин използва интересното си умение да търнва феи. Той изскочи зад камъка и със свещения символ в ръка прокле двете старици. Едната фейлна сейва и видяхме истинската и форма – лилава антична вещица с нокти колкото ножове. Демек найт хаг. Демек НЕ НА НАС ТИЯ УЕ ЕЙ. Нашият хаг радар светна още в Баровия, като видяхме баба Марги.

Силата беше с нас, защото едната вещица избяга заради търна на Брин и се бихме само с другата. За няколко рунда успяхме да я свалим (с доста зор, защото има резистънси), но все пак успяхме и подпалихме с 300 към гората. Знаем, че хаговете работят в ковен и са много силни, когато са 3, но надявам се с това, че ги намалихме, да успеем да победим останалите две (дано не се вдигат). Брин взе една кесийска с кокалчета с руни от останките от вещицата и подпалихме с 300 през гората. Йендей хвърли добър чек и успяхме да се ориентираме правилно и шорткътнахме към пътя надолу и точно докато залязваше слънцето стигнахме до дървената палисада на Валаки. Фигурите отвътре се размърдаха и се изправиха да ни посрещнат…..

 

 

 

 

Curse of Strahd – 02 – Обещай ми любов

Ето, че се събрахме отново да поиграем. В момента ме мързи да пиша, затова по-накратко. Този път бяхме без Марти, но с новия стар играч Емо, който последно е играл преди 18 години!

Започнахме в имението на бургомайстера, където бяхме заедно с Исмарк и красивата Ирина. Направи ни впечатление, че има доста следи от борба в къщата, прозорците са заковани с дъски и като цяло изглежда е имало доста проблеми. Също така имаше доста свещени символи на местния слънчев бог.

От разговора с тях научихме, че:

-          Те не могат да погребат покойния си баща, който кротко си гние в съседната стая, защото селяните се страхуват от Ирина и от това, че е имала нещо общо със Страд. Другата пречка е, че свещеникът Дунавич има някакъв проблем със сина си.

-          Ирина е ухапана от Страд. Тя носеше червен шал, но ние я убедихме да ни покаже раната и след мизерен чек Брин не научи нищо ново.

-          Страд до скоро е „спял“ и не е слизал да тероризира хората, но отскоро се е активизирал и селяните мислят, че е заради Ирина .

-          В никакъв случай да не се нощува навън.

Останахме да нощуваме и Акта чу някой да тараши таванското помещение, но не го видяхме (отново Брин осра нещата с чек). Намерихме само следи на малка жена или дете или халфлинг.

На следващия ден нарамихме ковчега и тръгнахме да погребваме бащата. На селския площад видяхме Баба Марги, която беше мила старица продаваща пайове с месо, зеле или картофки. Заговорихме се с нея и разбрахме къде е нейното ранчо в гората и, че тя се грижи за сираците на Баровия. Беше наистина много мила и изглеждаше, че хората искрено се радват на нейните пайове. Моментално се усъмнихме, че е Night hag, а дори Венци каза “Брато, тя е мила старица, която гледа сираци. РАЗБИРА СЕ, ЧЕ Е ЗЛА!“. Посмяхме се, нарамихме ковчега и към църквата.

Там срещнахме притаен в едни високи треви елфа Ниалис (Емо) – рейнджър, който не обича ъндеди. Той беше усетил, че в църквата има ъндед. Брин пусна дивайн радара и, да, в църквата имаше ъндед. Това наблюдение беше подкрепено и от адските писъци, които раздираха сутрешната тишина. Бруно се покатери по камбанарията и влезе в църквата, а другите влязоха с шут във вратата. Вътре заварихме Дунавич, който се молеше на Утренния бог да избави сина му Доро от лудостта, която го е обзела.

Попът се съгласи до погребе бургомайстера и почнахме да копаем гроб. В това време мъглата се сгъсти до непрогледна пелена и докато попя опяваше, на погребението се появи скъпо облечен елф с каменно лице и палто с черна козина. Той не се представи, но изказа съболезнования към Ирина и Исмарк. Подаде ни и свитък лично за Ирина. Научихме, че се казва Рахадим и е нещо като дясна ръка на Страд. Думата на Рахадим е думата на Страд.

Ирина отказа да приеме свитъка и ние го прочетохме. Оказа се….че е любовно писмо. Самата Ирина не искаше да има нищо общо и директно каза да го хвърляме. И какво излиза? Могъщият вампир влюбен в красивата мома? Предстои да разплитаме в следващите епизоди на Дързост и Красота.

След като приключихме с погребението се обърнахме и към следващия въпрос – шта да радим със сина на попа. Убедихме Исмарк, че вече е умрял и няма какво да го жалим. Решението е трудно, но рискът да тероризира населението на селото е голям. Той се съгласи и слязохме долу, където видяхме клетия Доро превърнат във vampire spawn, който много искаше поне мъничко кръв. Оказа се, че попът не му е давал кръв и се закле никога да не му дава нито капка. Преговаряхме много с Дунавич, но най-накрая се съгласихме да потърсим лек за сина му и да не го убиваме.

Върнахме се обратно в селото и седнахме, както си му е реда да събираме интел в кръчмата. От сладки приказки с джипсаните научихме, че:

-          Ирина си е шафрантийка и тя е завъртяла ума на Страд, защото все пак той е най-заможния ергенин наоколо.

-          Минаването през мъглите е с пари, но Мирабелка ще ни прекара, ако намерим „Зъбче от бащицата върколак“.

-          Мадам Ева може да вижда бъдещето и е добре да се видим с нея. Тя живее във вистанското селце при цицените водопади (Tser Pool).

-          За Баба Марги е хубаво да не говорим много много. Вистанките се притесняват от нея.

-          „Господарят Страд, а Рахадим е лош и жесток. Господарят ще ти даде жълтица, а Рахадим ще ти я вземе“.

На идната сутрин подехме ескорт куеста към Валаки. На моста на реката срещнахме бандюги, които подкупихме с два пая и малко спийч (все пак в партито има доста висока харизма).

По-нататък намерихме едно празно бесило, но Бруно чу нечий глас и видя един умрял на въжето. Умрелият му каза, че заради злото на това място, душата му не може да се възнесе и да го изровим от тук и да го погребем както си трябва. Започнахме за ВТОРИ път да копаем гроб ииии ъндедата ни нападна.

Оказа се доста корав гадняр с регенерация и други екстри, но след една дълга и не много интересна битка (с много падане и ставане), успяхме да го надвием.

След още час-два по тесните и обрасли пътечки на Баровия пред нас се разкри закътаното селце на вистаните. Из въздуха се носеше миризма на печени чушки и се чуваше лек кючек…