Nimble - 06 - Red Honey

 (автор е Сънчо)

Събрахме се пак в доста умален състав, може би малко преди една по голяма почивка аз(Сънчо) , Марти и Стоян. Все още бяхме надъхани на nimble, затова го продължихме и очаквахме новите книги да пристигнат скоро.

 Върнахме се в селото, където ни посрещнаха всички местни много щастливи и ни предоставиха една нова варосана къща в края на селцето, където да си отдъхнем колкото си пожелаем. Едва си бяхме отдъхнали и на втората вечер момчето на ханджията дойде да тропа на вратата ни. Каза че баща му го е пратил с молба да минем през хана му, ‘Почивка в долината’, защото били дошли някакви странни типове . Стегнахме набързо коланите с оръжията и се отправихме натам.

Пред хана видяхме голям обкован дилижанс, теглен от 2а яки коня, в много ключалки по него. Влязохме вътре, където ханджията веднага ни посрещна с 2е халби и ни посочите двамата пътници и вероятни притежатели на дилижанса. Бяха облечени като опитни и въоръжени хора. Заговорихме се с тях и ни поканиха на тяхната маса, разбрахме че са баща и син от гилдията на Изследователите. Пътували от север, от дълбокия лес и се връщали към Фархоуп. Били навлезли доста навътре в тази гора и успели да картографират доста нови места. Докато си говорехме сина се разкашля и от устата му излезе някаква червена прах. Извини се и забързано изкопи навън. Пип реши да погледне какво се случва и след като поръча още по една халба се извини и отидох до нужника. Излизайки навън се промъкна до дилижанса, където синчето бе отворило един от заключените сандъци и поглъщаше от същата червена прах. В това време докато Отрам си бъбреше с бащата, от него изпадна една доста тежка и пълна кесия с монети. Малко по късно като се събрахме всички ни казаха, че смята ли да се оттеглят от гилдията, да си вземат къща с 500 овце и да си живеят там спокойно. След това ни пожелаха лека вечер и се оттеглиха. Ние решихме да останем в хана за всеки случай. Помолихме ханджията да ни настани някъде с изглед към конюшните, където започна нашата вахта. 

Сутринта докато Отрам пазеше, видя няколко големи паяка да излизат от нужника, единия тръгна към Хана, с другите към дилижанса. Веднага излязохме навън и се опитахме да ги спрем. Убихме единия, но докато се разправяхме с другия се върна третия, наплюха ни с мрежата си и ми казаха, че не са дошли за нас и да кротуваме. Още по странно, говорещи паяци. Отключиха сандъците и взеха торбите с червената прах, която те нарекоха Червения мед, направен от господаря им Келебек. Докато бягаха, видяхме че третия паяк е взел коланите с карти на бащата и сина. Успяхме да се освободим от мрежата и се заричахме към стаята на двамата пътници да проверим какво става с тях. 

Както и очаквахме, бяха в паяжини и отровени. Пип изгони насъбралата се тълпа под претекст, че може да е много отровно вътре и като остана сама претърси труповете. Взе за съхранение торбата с 200 жълтици и видя, че всичките им карти липсваха. След това се отправи да отключи всичко в дилижанса. Там успя да намери още 2 торби от Червения мед , 4 колби и сандък, който не поддаваше...докато не се намеси Отрам. С един добър удар и сандъка зейна. Вътре се намираше нещо като машина за съобщения, но те излизаха с някакви странни символи. Не ми трябваше много, за да се доверим, че това шифрова съобщения. Беше останал и шифрован лист. 

Върнахме се с нея в нашата малка варосана къщичка и там на спокойствие Оттам успя да разгадае как работи машината и успяхме да прочетем последното съобщение. Там нашите вече мъртви познайници описваха пътя си през лева. Били минали през 2-а пункта на изследователите и дори са успели да говорят със слепия мъдрец Зорак. Нямахме карта, само място , тази вечер ще обсъдим дали ще тръгваме към леса да разнищим какво се случва там.

Nimble - 05

 (автор е Венци)

Тръгнахме по коридора навътре като достигнахме до друга зала. От сенките пред нея излезе Тал, който обясни, че монасите от манастира са го върнали обратно да се присъедини към групата, тъй като имал недовършена работа.

Влязохме навътре в залата, където се намираха 4 саркофага – единият беше отворен и на земята до него лежеше скелет. Скелетът и отвореният саркофаг бяха обвити с лиани с неестествено големи тръни, като лианите излизаха от цепнатина в стената. Сториха ни се съмнителни, затова ги заляхме с масло от фенера и ги запалихме. След секунди те се прибраха в стената със свистене – точно както и очаквахме. Скелетът на пода беше джуджешки и държеше магически меч, който взехме. Приближихме се до саркофага със статуята върху него, която изобразяваше ритуална джуджешка купа. Сложихме меча в нея и светкавица от тавана раздра пространството и удари меча. От температурата мечът се разтопи в купата и саркофагът като на релси се премести, откривайки таен тунел под него.

Тръгнахме по тайния тунел и излязохме на малка тераса в голяма зала. В залата имаше 8 колони и статуя на джудже в средата, а подът беше покрит с киселина, която се генерираше от цветята на растения, обвили статуята. Пип уцели с прашката си цветята, които спряха да отделят киселина. Направи ни впечатление, че върху киселината плуваха големи листа, като на фикус, които явно не се разяждаха. Със своята атлетичност Тал скочи върху няколко листа и успя да стигне невредим до статуята. Покатери се върху нея и взе златната корона, която беше на главата й. Пип от своя страна хвърли едно въже и успя да мине и той по листата, понасяйки малко изгаряния. Тал реши да стигне до изхода и тръгна уверено по листата, като тъкмо накрая залитна и аха да падне в киселината, когато Отрам хвърли могъщо щита си, който падна точно под крака на Тал и го спаси от сигурна смърт. Тал успя да стигне до изхода, където върза останалото въже и групата успя без проблеми да се придвижи до изхода.

Продължихме по коридора и се оказахме в огромна зала, украсена с мечове и щитове. В средата й имаше каменен блок, а до него един треант и розов гоблин, който веднага се досетихме, че е Пинки. Двамата гонеха русо момиченце, което им се беше изплъзнало. Поговорихме си убедително с Пинки и без да се налага да го убиваме, той ни показа къде е другото момиченце и къде е Зеленият палец, когото да убием.

Минахме през дупката в стената и се озовахме в огромна пещерна зала, която се разделяше на две от черна бездна, над която минаваше тесен, естествен каменен мост. Далеч долу се чуваше подземна река. От другата страна frogling магьосник говореше на малко черно цвете, пораснало от гръдния кош на мъртвец. Именно от него тръгваха лианите със странните оранжеви шипове, които видяхме по-горе. Зеленият палец направи магия, с която разкри криещият се Тал, но не видя Пип. Закани се, че ще станем храна за дедбрайър-а и битката започна. Зеленият палец призова 3 големи треанта – битката се очертаваше трудна. Отрам избяга на един дъх разстоянието и с огромния си чук с меча лапа-капан хвана малкия магьосник. Хрумна ни добрата идея вместо да се бием, да го хвърлим в бездната. Отрам с едно епично движение, напрягайки здравите си мишци, хвърли Зеления палец в бездната, където той безславно намери смъртта си. В този момент призованите треанти се разпаднаха.

Черното цвете явно не остана доволно, тъй като започна да генерира някаква енергия, лианите с шиповете се уголемиха, впиха се още повече в стените и разтресоха цялата зала, която започна да се срутва. Побягнахме към изхода, за да се спасим. В последната зала обаче обезвреденият капан с остриетата се беше активирал наново. Отрам успя да ги счупи и изскочихме навън, точно когато всичко се срути окончателно. 

Nimble - 04

(Автор е Марти)

Събрахме се компактно само аз, Сънчо и Стоян. За съжаление и сесията беше по кратичка тъй като всички ги гониха задачки на следващия ден и някъде към 22:30 приключихме. Започнахме и по-късно докато хапнем и се наговорим. Въпреки това беше доста приятна сесия.

 

Освободихме Спирк, гоблина готвач който има мечта да стане готвач на кораб на север. Гордее се с известаната си яхния от плъхове. Предложи ни почерпка от скоро приготвената му яхния и Пип откри невероятни прилики с яхнията на майка й. Отблагодарява ни се също така като ни дава една поушънка за хилийг и ни казва да вземем гривната на Крог ако искаме да открием Зеления палец. Пип си слага гривната и след леко главоболие установява че вижда мъглива следа която се извива в посока на някъде. Предполагаме че това е пътя към Зеления Палец. Също така установихме че може би растенията са Dead Briar и че са свързани най-вероятно с бога на мъртвите.

 

 Малко след като напуснахме пещерата Пип чу тежки стъпки на същество. Оказа се огромен Owlbear който се опитахме да заобиколим, но създанието ни надуши и имаше тежка схватка. Победихме съществото, но бяхме тежко ранени и се наложи да си починем. 

 

На следващия ден следата ни отведе до огромна пещера скрита в едно подножие, а в основата й вход към някаква гробница. Непосредствено на входа има голям килим от листа който действа като прикритие на капаните разположени по пода, които Пип умело открива и обезврежда. 

 

В първата по-голяма зала виждаме растения обрасли центъра на помещението и няколко фигури - нещо между хафлинг и кактус които са на пътя към стълбище и коридор. Видимо не мърдащи, но насочили се към светлината която се промъква от входа. Един по-голям кактус и два по-малки. 

 

В момента в който опитахме да комуникираме с тях, те ни нападнаха. Успяхме да се справим с тях и след това забелязахме че в залата има и три стенописа. 

 

Първи стенопис - група джуджета предвождани от човек - като крал.

Втори стенопис - пак същата група, като този път са в битка и две от джуджетата са паднали в битката.

Трети стенопис - леко повреден, но се вижда как човека все едно дава дар и грифони отнасят и спасяват цялата група.

Nimble - 03 - Krog the Bugbear

 (автор е Сънчо)

Събрахме се да разиграем още Nimble-а аз, Стоян, Венци и Марти. Саши дори успя да ни изненада и посети, дори за малко. Раздаваха се подаръци, хапнахме, пийнахме кола без захар…истинска новогодишна( макар и след ) идилия. 

…Завръщайки се в селото, заварихме още по голямо разрушение от предния път. Освен това някакви тръни бяха избуяли отвсякъде и препречваха уличките, а някой къщи дори бяха в плен от тях. Фейчката каза, че ще се свърже пак със старото дърво в центъра и ще се опита да помогне за това, но нямало да бъде лесно. Хората като ми видяха през прозорците и започнаха да излизат от къщите си. Разбрахме, че докато но е нямало, гоблините да се върнали, откраднали са от сградата на Занаятите, много стар предмет, самото сърце на селцето, някаква си верига. След като са го отмъкнали са се отправили обратно в гората, някъде към старите мини. Набързо събраха една шапка с монети , отплата за връщането на феята и ми помолиха да върнем веригата от гоблините. Отдъхнахме малко и тръгнахме след тях.

Дори извън селото, в гората бяха изникнали тези гротескни трънища, бяха като живи. Едно от тях бе сграбчило сърна и каточели изсипваше живота от нея. Гледахме да стоим настрана от тях , както и да избягваме оставените от гоблините капани. Един ден не ни стигна, за да се доберем до мините, но бяхме близо. В далечината се виждаше една огромна планина с летящи острови покрай нея. Това бе със сигурност Скай Риич, свърталището на пиратите. Решихме да спим някъде в страни от пътеката и на другия ден да влезем. 

Сутринта ни събуди вой. Веднага скочихме и се покрихме зад близките камъни. В същото време над нас прелетя мантикор, а в ноктите му цяла крава. 

Изчакахме още малко, за да сме сигурни, че си е заминал и се върнахме обратно на пътеката. Малко преди мината имаше драсканици по едни камъни. Пип успя да различи гоблински сред тях и се казваше да се минава по средата. Най вероятно това бе оставено за тях, за да се избегнат капаните.

Тръгнахме напред сред дърветата и тъкмо когато видяхме входа на мината, един Драгънборн изкопи иззад сенките на дърветата. Направи знак да сме тихи и ми посочи дремещия гоблин до входа. Промъкна се към него, но една пръчка изпука под крака му точно преди да стигне до него. Гоблина се окопити много бързо и се затича към входа. Пип го цапна с един камък от прашката в главата, гоблина залитна, но успя да се задържи. Точно преди да влезе, драконоподобния го застигна и го срита в някаква дупка, която беше на входа.

След това намерихме време да разпитаме люспестия. Казваше се Тал, идвам от близкия манастир, който гоблините били нападнали и убили няколко от неговите братя. Той решил да тръгне след гоблините. Братята му го разубеждавали, те били мирни и смирени, но някой все пак трябвало да ги спре и така той потеглил след тях. Разказахме му какво се е случило и с близкото село и че ние също сме тръгнали подир тях. Така с обща кауза се отправихме към пещерата.

   Когато преминавахме дупката по едно малко скалъпено мостче, от долу се чуха гласове, но не точно човешки или дори живи. Искаха да ги извадим в името на Дет Брайър и ако го направим, ще ни помогнат срещу гоблините. Не ни се стори добра идея и просто се опитахме да продължим, но една лияна се стрелна от долу и сграбчи Пип. Долу се увиха още около нея и гласовете пак се обадиха, със същата молба. Този път ако не се изпълнела, щяло да има жертви. Хвърли се едно въже и 3 мъртви гротескни дървета изпълзяха, след това и Пип. Задето не сме им помогнали първия път, нямало да ни помогнат срещу гоблините освен с малко информация. Казаха, че гоблините събирали артефакти за някакъв злокобен ритуал, което и ние го предполагахме. 

    По навътре в пещерата видяхме 4 разсеяни и спорещи гоблини. Пип се промъкна да ги подслуша, но не казваха нищо интересно, затова ги подпукахме. Всичко приключи много бързо. В помещението имаше един вход , целия е паяжини и един запушен с боклуци. Предположихме, че този в паяжините не е посещаван скоро, с може да има и отровни паяци. Затова се почна разчистване на другия. След близо час се отвори достатъчно голям отвор, за да се проврем. От другата страна не видяхме никой, но вунеше на гоблини. Тъкмо тръгнахме да разглеждаме и ни нападнаха, гадовете се бяха покрили докато сме разчиствали. Имаше един яхнал плъх, който даде повече отпор, но и с него се справихме. Превързахме си раните и продължихме.

    В следващото помещение заварихме готвача, бъркащ огромно гърне с бълвоч и мърморещ относно Крог. Скочихме му отгоре и го вързахме. Решихме да направим засада на Крог и накарахме готвача да го извика. Той смяташе ще, че няма да оцелеем и поиска да го набием малко преди това, след което започна да вие за помощ. 

    Крог влетя разярен в помещението с един огромен…чук, на който от едната страна имаше мечи капан. Успяхме да го изненадаме, като Пип го прободе в артерията (като хвърли 6 поредни 4-ки). Но после той ни изненада, като с всеки удар хващаше някой в мечия капан и халосваше друг с него. Нещата бързо се обърнаха, но успяхме да превием, макар и с доста тежко рано, които нямаше да минат за поне седмица.

    В стаята му намерихме писмо до Зеления палец, в което той искаше 30 плъха и прасета за артефакта. До писмото беше и самия синджир. И чука на Крог взехме, но надали някой би успял да го ползува. 

Nimble - 02 - Saving Private Moonblossom

 

(автор е Марто)

Малката крадла Пип и паладина Отрам бяха седнали в гостилницата "Почивка в долината" и доволно топяха коматите си с хляб във вкусната яхния без да губят време в разговори.Бяха пристигнали преди час в Меривейл и глада и умората от дългия път ги бяха отвели директно в гостилницата без да имат възможност да разгледат малкото селце.Макар вратата на гостилницата да бе оставена отворена за да приканва закъснели пътуващи или изгладнели местни,топлината от огнището и топлата яхния бяха достатъчни за да се запази уюта на мястото.

Остър писък наруши атмосферата отвън.Отрам се приближи до входа да погледнедокато Пип остана над гозбдата си и ускори хапките с които поглъщаше вечерята си.Паладина видя група гоблини които бяха застанали до Златния Дъб в центъра на селцето и тихи викове се чуваха от едната торба.Гоблините забелязаха хората които ги гледаха и побързаха да се махнат.

Отрам викна Пип и изкочиха да им блокират пътя.За съжаление групата на гоблините беше твърде голяма и една част извадиха оръжията си докато водача им яздещ голям плъх и останалите тръгнаха извън селото.Последва кратка битка в която Пип и Отрам бързо неутрализираха няколкото гоблина.

Местните се появиха след това и се оказа че местната фея Moonblossom е била похитена от групата.Тя е била патреон и символ на надеждата и благоденствието в малкото селце и всички усърнаха,че без нея града го чака лоши времена.Младите приключенци бяха помолени да я спасят ако могат.Бяха им връчени с голяма готовност провизии за няколко дни и с не толкова голяма готовност един фенер от къщата на един господин - Терк - доста кисел човек въпреки че им помагаме.

Тръгнаха в ноща в посоката в която бяха потеглили гоблините.След някакво време стигнаха изоставен обран фургон с множество стъпки.Беше трудно да се ориентират накъде са поели,нослед добър зар намериха следите отново които ги поведоха към гората.В гората беше пълно с капани и за щастие фенера които бяхме взели ни помогна да ги заобиколим и да не се вкараме в допълнителни проблеми.

Не след дълго видяхме светлина и чухме глъч.Решихме да се промъкнем но тежките брони на Отрам не помогнаха и гоблините ни чуха и не успяхме да ги изненадаме.Битката беше трудна и Отрам бе Wounded 2 пъти.В крайна сметка се справихме с тях.

Чухме от торбата приглушените подкани на феята : "ИЗВИНЕТЕ? Малко помощ няма да е излишна!" След като я освободихме тя предложи да излекува най-ранения от групата който се оказа Отрам. Тя го целуна по челото което излекува всичките му рани. Също така феята сподели че е чула от разговорите на гоблините че са били наети от някакъв "лош" от когото те се страхували и също така са се карали на кого да я занесат.

В лагера на гоблините намерихме и карта със символ и бележка под нея : " Кажи на Пинки,да не се връща без мойте съставки!Имаме сделка,Крог!" - подписана Зеления Палец.Досетихме се че главатаря на тази група гоблини най-вероятно е Пинки,тъй като беше доста розав.

След което се върнахме в града.Хората бяха щастливи,че сме спасили Мис Блосом.Върнахме фенера на Трек и го убедихме да започне да се упражнява с тоягата тъй като набезите на гоблените явно няма да свършат скоро и някой трябва да може да защитава селцето от тях.

Така и приключихме.

Nimble - първи впечатления

 (автор е Марти)

 Вчера се събрахме и след като обсъдихме набързо политиката и финансовото състояние на България,пробвахме Нимбъла.Всички се изкефиха и останахме с общо впечатление,че системата е доста приятна,с добра доза крънч,доста тактика,но много по-бързо и динамична от досегашните системи. (доближава се като бързина до Морк Борк и Сайбърпънк). 

Всички си направихме герои за да упражниме тази фаза.Отне около 15-20 минути като на Сънчо му отне 30, но пък той си направи цели 2 героя.Аз си направих магьосник,Стоян Hunter, а Сънчо първоначално Cheat(rogue), но след като реши,че няма кой да фронтлайва,реши да смени на Berserker.

Първия енкаунтър беше с 2 ghoul-a, които бяха Level 1 monster и според таблицата за създаване на монстъри бяха точно в средата за трудност.

Битката протече бързо и макар да се оказа не труден енкаунтър,някой беше ранен с няколко Wound-a (на 6 wounds герой умира). Единственото което мисля,че не ми допадна е инициативата.Заложено е геройте винаги да са първи,освен ако няма компликейшънс.И единия Ghoul беше убит преди да може да реагира.

След енкаунтъра решихме да вдигнем левел да видим колко е трудно това.Оказа се елементарно и вдигнахме за сумарно 5-10 минути.

След това решихме да пробваме енкаунтър срещу Legendary Monster. Избрахме си един наточен Owl Bear, който в стат блока пишеше левел 3 обаче,не трябвало да гледаме таблицата горе,а си имало отделна таблица за legendary monsters. Енкаунтъра се оказа много по-труден.

Тия монстъри се оказаха тегави,тъй като играят след всеки играч.Бихме го 2 пъти и първия път измете пода с нас,като дажее не бяхме успяли да му вземем половината кръв.Стоян обаче беше мега надъхан,че може да го бием и предложи да направим реванш.Втория път подходихме много по-тактически,като всеки си използва максимално уменията(Стоян го пинна със спешъл умение на героя му,аз почнах да си ползвам по-правилно магийте и да каствам по-няколко на ход,а пък Сънчо да си пази заровете за защита от мощните атаки на гадината) и след малко успешни критикала победихме.Сънчо остана на 5 wound-a и буквално с последната си атака успя да го повали и си изкара Save за да не му умре героя.

В заключение,всички се изкефихме доста.Екшъна беше страхотен и флоула на битката беше много добър въпреки,че имахме няколко момента когато трябваше да проверяваме неща и да дискутираме кое е правилно за системата и кое не.Очаквам с нетърпени Winter's Daughter.

Морк Борг - Състезанието в Керхов

 

Събрахме се най накрая след голяма почивка, но без Саши някак по трудно става, но все пак някой трябва да се бори с демографската криза. А през това време аз(пси), Венци и Марти, трябваше да спечелим Mork Borg ninja warrior състезание, което Стоян ни беше приготвил. Бързо си направихме герои за този One shot и се втурнахме напред за…миди.

Всяка година, в чест на Лейди Антерия и по случай разкриването на солните тунели в Керхов, всякаква сган се събира за надпреварата. Наградата е голяма: теглото на всяка изкарана от тунелите мида в сребро, както и аудиенция с Лейди. Вечерта преди старта мина както всяка друга годишна – с много алкохол и убийства.

Сутринта на старта, с празни кофи, се бе събрала всичката оцеляла сган от психопати. Трима от тях правеха впечатление, макар да не изглеждаше да се понасят, се бяха събрали заедно, за по голям шанс за успех, все пак е добре някой да ти пази гърба, добре е и да държиш враговете си близо.

Ватан(Марти)(Fanged deserter) гризейки буца сол и точейки си зъбите на нея, тръгна пръв към разкрилия се тунел. След него се влачеше куче на последни издихания, но с много лош нрав.

Графт (Венци)(Heretical priest) рецитираш псалми в чест на неговия Бог Двуглавия Базилик си проправяше път сред низвергнатите, като всички се отдръпваха от него ужасени да не им докара още някоя болест.

Катла(Пси)(Gutterborn scum) прибра бесния пинчър в раницата си и последва другите, който я забележеше отвръщаше поглед от грозната ѝ физиономия.

 Слизайки долу видяхме веднага двама, които си миеха нарязаните ръце във водата от хапещите миди. Графт реши да ги пренесе в жертва на неговия бог, тъй като Карла отказа да дари своя пес за успеха на тази мисия. Надигна бойния си чук и сцепи черепа на първия клетник и го изрита в реката. Ватан извади един тазобедрен кокал и халоса другия, но стрелата на Карла го довърши. Събрахме им мидите в една кофа, която Ватан взе и продължихме.

 Намерихме дупка по навътре и след като пуснахме въже се спуснахме долу в мрака, където смърдеше от една гигантска риба. Запалихме факли, за да виждаме, но Графт реши да отвори рибата, за да провери за миди, това което имаше обаче в нея бе метан. От експлозията Катла умря, но дори смъртта не искаше да я приеме и я върна да страда още, Ватан получи кръвоизлив, а Графт само изгуби съзнание за малко. С обща помощ успяхме да източим подулата се глава на Ватан и продължихме към другото помещение. Там се бе заклещица гигантска сепия, която започна да замахва с всичките си крайници. Трябваше да прекратим мъките й. Графт отправи няколко псувни и го заблъска с чука. Ватан реши да ползва всичките си 30 най добри приятели и откъсна едно от пипалата с неговата захапка. Неговата Мърша също скочи в боя и взимайки пример от него, захапа друго пипало. Пинчера на Катла изскочи от раницата и почна да го гризе също, докато тя през това време тя пускаше стрели по туловището му. След като пребихме сепията се разтърсихме за миди, но нямаше. Върнахме се, но докато Ватан се катереше по въжето нагоре, един гоблин се появи и го сряза. Искаше ни мидите, за да ни пусне. Всички знаехме, че това е лъжа, но и ние не бихме ги дали. Ватан извади един прокълнат скрол и гоблина се сгърчи, но се оказа по жилав. Графт се опита да хвърли кучето си по него, но се оказа много високо. Започна една кратка битка със стрели, в която Катла за малко да си счупи лъка, но някаква добра поличба го спаси. 

 Издрапахме горе и тръгнахме по един заледен надолу коридор, Катла остави въже, за да може по лесно да се измъкнем после. Долу 3-и големи рака откъсваха парчета месо от труп и се хранеха с него. Ватан с дадената му от Двуглавия сила, пръсна защитата на раците и им се оголи месото. Графт и кучетата пуснаха лиги и се втурнаха да ги ядат. Месото им се оказа доста апетитно и дори ги излекува. Намерихме покрай трупа половин кофа с миди (= 1,5 кофи). 

 В следващото видяхме, че водата е почнала да се връща и да пълни тунелите, време нямаше. Отпред имаше голямо солно езеро, а на дъното му кораб, от който излезе екипажа му. Отдавна мъртви духове се издигнаха в помещението и започнаха да вият. Никой не пожела да ги слуша и скочихме във водата да проверим кораба. Катла се нагълта със солената вода и завинаги гърлото ѝ остана прогорено, и трябваше да се храни само със саламура до края на живота на този изтерзан свят. Гмурнахме се и видяхме сандък, голям. Отвори се лесно, но беше пълен с метални ръждясали гюлета (какво друго може да се очаква от кампания на Стоян, злато ли!). Останал без въздух, давейки се, Ватан успя да изплува отгоре, с последния му останал късмет. Водата продължаваше да се покачва и всички тръгнаха на обратно да си ходят. 

 Обратно в помещението при раците тъкмо се изнасяха от друг тунел два огромни Берсъркъра… с една кофа миди. Всички спряха за момент и погледите на двете партира бяха насочени към кофите на другите, на всички им беше ясно, че само едните ще си тръгнат от тук живи. Графт хвърли кофата с миди и скочи върху единия. Мършавата му хрътка го последва веднага, както и бесния пинчър на Катла, докато тя опъваше лъка. Ватан усети, че богът му вече няма да му помогне с магия, извади чука и се нахвърли върху другия. За момент Двуглавия Минотавър бе погледнал към жалкото парти, когато повали единия гигант, но бързо изгуби интерес, след като другия Берсърк успя да удари с големия си чук и смаза главите на Графт и Ватан. Катла направи единственото най разумно, взе кофата с миди на Графт и побягна. Използвайки оставеното от нея въже се покатери нагоре по хлъзгавия под. Гиганта я последва, но се хлъзна и си пръсна главата на един сталагмит. Въпреки това още бе жив и Катла го довърши с една стрела. Спусна се обратно. Претърси труповете на спътниците си, в които намери скрол и капан за мечки. Взе кофата от гиганта и тръгна нагоре(= 2,5 кофи). 

 Не й достигаше още половин кофа, затова постави мечешкия капан точно след хлъзгавия под и се скри, готова с лъка. Не след дълго един клет, ранен и прогизнал човек с две кофи изпълзя точно върху капана, който се задейства и му прекърши крака. Катла не изчака и миг повече. Излезе зад прикритието си, грабна кофата и си я сложи на врата. Едната бе в раницата, другата в ръка, започна да се изкачва по стълбата.

 Горе на мрачната светлина я чакаха огромни мъже с ятагани, още преди да успее да реагира я сграбчиха, взеха ѝ кофите с миди и я вдигнаха във въздуха. Започнаха да крещят “Ето го, ето го победителя в таз годишното състезание”. Страхът за живота ѝ се замени с радост, докато не я натиха в една каляска, заедно с мидите и я откараха на някъде. Опита се да избяга, но не ѝ позволиха.

 Каляската спря и я свалиха пред гигантски порти, изографисани с Двуглав Базилиск. Въведоха я вътре за нейната аудиенция. Вътре, на трон, стоеше Скелет, целият в паяжини. С празен поглед той се взираше в Шампиона.