Nimble - 03 - Krog the Bugbear

 (автор е Сънчо)

Събрахме се да разиграем още Nimble-а аз, Стоян, Венци и Марти. Саши дори успя да ни изненада и посети, дори за малко. Раздаваха се подаръци, хапнахме, пийнахме кола без захар…истинска новогодишна( макар и след ) идилия. 

…Завръщайки се в селото, заварихме още по голямо разрушение от предния път. Освен това някакви тръни бяха избуяли отвсякъде и препречваха уличките, а някой къщи дори бяха в плен от тях. Фейчката каза, че ще се свърже пак със старото дърво в центъра и ще се опита да помогне за това, но нямало да бъде лесно. Хората като ми видяха през прозорците и започнаха да излизат от къщите си. Разбрахме, че докато но е нямало, гоблините да се върнали, откраднали са от сградата на Занаятите, много стар предмет, самото сърце на селцето, някаква си верига. След като са го отмъкнали са се отправили обратно в гората, някъде към старите мини. Набързо събраха една шапка с монети , отплата за връщането на феята и ми помолиха да върнем веригата от гоблините. Отдъхнахме малко и тръгнахме след тях.

Дори извън селото, в гората бяха изникнали тези гротескни трънища, бяха като живи. Едно от тях бе сграбчило сърна и каточели изсипваше живота от нея. Гледахме да стоим настрана от тях , както и да избягваме оставените от гоблините капани. Един ден не ни стигна, за да се доберем до мините, но бяхме близо. В далечината се виждаше една огромна планина с летящи острови покрай нея. Това бе със сигурност Скай Риич, свърталището на пиратите. Решихме да спим някъде в страни от пътеката и на другия ден да влезем. 

Сутринта ни събуди вой. Веднага скочихме и се покрихме зад близките камъни. В същото време над нас прелетя мантикор, а в ноктите му цяла крава. 

Изчакахме още малко, за да сме сигурни, че си е заминал и се върнахме обратно на пътеката. Малко преди мината имаше драсканици по едни камъни. Пип успя да различи гоблински сред тях и се казваше да се минава по средата. Най вероятно това бе оставено за тях, за да се избегнат капаните.

Тръгнахме напред сред дърветата и тъкмо когато видяхме входа на мината, един Драгънборн изкопи иззад сенките на дърветата. Направи знак да сме тихи и ми посочи дремещия гоблин до входа. Промъкна се към него, но една пръчка изпука под крака му точно преди да стигне до него. Гоблина се окопити много бързо и се затича към входа. Пип го цапна с един камък от прашката в главата, гоблина залитна, но успя да се задържи. Точно преди да влезе, драконоподобния го застигна и го срита в някаква дупка, която беше на входа.

След това намерихме време да разпитаме люспестия. Казваше се Тал, идвам от близкия манастир, който гоблините били нападнали и убили няколко от неговите братя. Той решил да тръгне след гоблините. Братята му го разубеждавали, те били мирни и смирени, но някой все пак трябвало да ги спре и така той потеглил след тях. Разказахме му какво се е случило и с близкото село и че ние също сме тръгнали подир тях. Така с обща кауза се отправихме към пещерата.

   Когато преминавахме дупката по едно малко скалъпено мостче, от долу се чуха гласове, но не точно човешки или дори живи. Искаха да ги извадим в името на Дет Брайър и ако го направим, ще ни помогнат срещу гоблините. Не ни се стори добра идея и просто се опитахме да продължим, но една лияна се стрелна от долу и сграбчи Пип. Долу се увиха още около нея и гласовете пак се обадиха, със същата молба. Този път ако не се изпълнела, щяло да има жертви. Хвърли се едно въже и 3 мъртви гротескни дървета изпълзяха, след това и Пип. Задето не сме им помогнали първия път, нямало да ни помогнат срещу гоблините освен с малко информация. Казаха, че гоблините събирали артефакти за някакъв злокобен ритуал, което и ние го предполагахме. 

    По навътре в пещерата видяхме 4 разсеяни и спорещи гоблини. Пип се промъкна да ги подслуша, но не казваха нищо интересно, затова ги подпукахме. Всичко приключи много бързо. В помещението имаше един вход , целия е паяжини и един запушен с боклуци. Предположихме, че този в паяжините не е посещаван скоро, с може да има и отровни паяци. Затова се почна разчистване на другия. След близо час се отвори достатъчно голям отвор, за да се проврем. От другата страна не видяхме никой, но вунеше на гоблини. Тъкмо тръгнахме да разглеждаме и ни нападнаха, гадовете се бяха покрили докато сме разчиствали. Имаше един яхнал плъх, който даде повече отпор, но и с него се справихме. Превързахме си раните и продължихме.

    В следващото помещение заварихме готвача, бъркащ огромно гърне с бълвоч и мърморещ относно Крог. Скочихме му отгоре и го вързахме. Решихме да направим засада на Крог и накарахме готвача да го извика. Той смяташе ще, че няма да оцелеем и поиска да го набием малко преди това, след което започна да вие за помощ. 

    Крог влетя разярен в помещението с един огромен…чук, на който от едната страна имаше мечи капан. Успяхме да го изненадаме, като Пип го прободе в артерията (като хвърли 6 поредни 4-ки). Но после той ни изненада, като с всеки удар хващаше някой в мечия капан и халосваше друг с него. Нещата бързо се обърнаха, но успяхме да превием, макар и с доста тежко рано, които нямаше да минат за поне седмица.

    В стаята му намерихме писмо до Зеления палец, в което той искаше 30 плъха и прасета за артефакта. До писмото беше и самия синджир. И чука на Крог взехме, но надали някой би успял да го ползува. 

Nimble - 02 - Saving Private Moonblossom

 

(автор е Марто)

Малката крадла Пип и паладина Отрам бяха седнали в гостилницата "Почивка в долината" и доволно топяха коматите си с хляб във вкусната яхния без да губят време в разговори.Бяха пристигнали преди час в Меривейл и глада и умората от дългия път ги бяха отвели директно в гостилницата без да имат възможност да разгледат малкото селце.Макар вратата на гостилницата да бе оставена отворена за да приканва закъснели пътуващи или изгладнели местни,топлината от огнището и топлата яхния бяха достатъчни за да се запази уюта на мястото.

Остър писък наруши атмосферата отвън.Отрам се приближи до входа да погледнедокато Пип остана над гозбдата си и ускори хапките с които поглъщаше вечерята си.Паладина видя група гоблини които бяха застанали до Златния Дъб в центъра на селцето и тихи викове се чуваха от едната торба.Гоблините забелязаха хората които ги гледаха и побързаха да се махнат.

Отрам викна Пип и изкочиха да им блокират пътя.За съжаление групата на гоблините беше твърде голяма и една част извадиха оръжията си докато водача им яздещ голям плъх и останалите тръгнаха извън селото.Последва кратка битка в която Пип и Отрам бързо неутрализираха няколкото гоблина.

Местните се появиха след това и се оказа че местната фея Moonblossom е била похитена от групата.Тя е била патреон и символ на надеждата и благоденствието в малкото селце и всички усърнаха,че без нея града го чака лоши времена.Младите приключенци бяха помолени да я спасят ако могат.Бяха им връчени с голяма готовност провизии за няколко дни и с не толкова голяма готовност един фенер от къщата на един господин - Терк - доста кисел човек въпреки че им помагаме.

Тръгнаха в ноща в посоката в която бяха потеглили гоблините.След някакво време стигнаха изоставен обран фургон с множество стъпки.Беше трудно да се ориентират накъде са поели,нослед добър зар намериха следите отново които ги поведоха към гората.В гората беше пълно с капани и за щастие фенера които бяхме взели ни помогна да ги заобиколим и да не се вкараме в допълнителни проблеми.

Не след дълго видяхме светлина и чухме глъч.Решихме да се промъкнем но тежките брони на Отрам не помогнаха и гоблините ни чуха и не успяхме да ги изненадаме.Битката беше трудна и Отрам бе Wounded 2 пъти.В крайна сметка се справихме с тях.

Чухме от торбата приглушените подкани на феята : "ИЗВИНЕТЕ? Малко помощ няма да е излишна!" След като я освободихме тя предложи да излекува най-ранения от групата който се оказа Отрам. Тя го целуна по челото което излекува всичките му рани. Също така феята сподели че е чула от разговорите на гоблините че са били наети от някакъв "лош" от когото те се страхували и също така са се карали на кого да я занесат.

В лагера на гоблините намерихме и карта със символ и бележка под нея : " Кажи на Пинки,да не се връща без мойте съставки!Имаме сделка,Крог!" - подписана Зеления Палец.Досетихме се че главатаря на тази група гоблини най-вероятно е Пинки,тъй като беше доста розав.

След което се върнахме в града.Хората бяха щастливи,че сме спасили Мис Блосом.Върнахме фенера на Трек и го убедихме да започне да се упражнява с тоягата тъй като набезите на гоблените явно няма да свършат скоро и някой трябва да може да защитава селцето от тях.

Така и приключихме.

Nimble - първи впечатления

 (автор е Марти)

 Вчера се събрахме и след като обсъдихме набързо политиката и финансовото състояние на България,пробвахме Нимбъла.Всички се изкефиха и останахме с общо впечатление,че системата е доста приятна,с добра доза крънч,доста тактика,но много по-бързо и динамична от досегашните системи. (доближава се като бързина до Морк Борк и Сайбърпънк). 

Всички си направихме герои за да упражниме тази фаза.Отне около 15-20 минути като на Сънчо му отне 30, но пък той си направи цели 2 героя.Аз си направих магьосник,Стоян Hunter, а Сънчо първоначално Cheat(rogue), но след като реши,че няма кой да фронтлайва,реши да смени на Berserker.

Първия енкаунтър беше с 2 ghoul-a, които бяха Level 1 monster и според таблицата за създаване на монстъри бяха точно в средата за трудност.

Битката протече бързо и макар да се оказа не труден енкаунтър,някой беше ранен с няколко Wound-a (на 6 wounds герой умира). Единственото което мисля,че не ми допадна е инициативата.Заложено е геройте винаги да са първи,освен ако няма компликейшънс.И единия Ghoul беше убит преди да може да реагира.

След енкаунтъра решихме да вдигнем левел да видим колко е трудно това.Оказа се елементарно и вдигнахме за сумарно 5-10 минути.

След това решихме да пробваме енкаунтър срещу Legendary Monster. Избрахме си един наточен Owl Bear, който в стат блока пишеше левел 3 обаче,не трябвало да гледаме таблицата горе,а си имало отделна таблица за legendary monsters. Енкаунтъра се оказа много по-труден.

Тия монстъри се оказаха тегави,тъй като играят след всеки играч.Бихме го 2 пъти и първия път измете пода с нас,като дажее не бяхме успяли да му вземем половината кръв.Стоян обаче беше мега надъхан,че може да го бием и предложи да направим реванш.Втория път подходихме много по-тактически,като всеки си използва максимално уменията(Стоян го пинна със спешъл умение на героя му,аз почнах да си ползвам по-правилно магийте и да каствам по-няколко на ход,а пък Сънчо да си пази заровете за защита от мощните атаки на гадината) и след малко успешни критикала победихме.Сънчо остана на 5 wound-a и буквално с последната си атака успя да го повали и си изкара Save за да не му умре героя.

В заключение,всички се изкефихме доста.Екшъна беше страхотен и флоула на битката беше много добър въпреки,че имахме няколко момента когато трябваше да проверяваме неща и да дискутираме кое е правилно за системата и кое не.Очаквам с нетърпени Winter's Daughter.

Морк Борг - Състезанието в Керхов

 

Събрахме се най накрая след голяма почивка, но без Саши някак по трудно става, но все пак някой трябва да се бори с демографската криза. А през това време аз(пси), Венци и Марти, трябваше да спечелим Mork Borg ninja warrior състезание, което Стоян ни беше приготвил. Бързо си направихме герои за този One shot и се втурнахме напред за…миди.

Всяка година, в чест на Лейди Антерия и по случай разкриването на солните тунели в Керхов, всякаква сган се събира за надпреварата. Наградата е голяма: теглото на всяка изкарана от тунелите мида в сребро, както и аудиенция с Лейди. Вечерта преди старта мина както всяка друга годишна – с много алкохол и убийства.

Сутринта на старта, с празни кофи, се бе събрала всичката оцеляла сган от психопати. Трима от тях правеха впечатление, макар да не изглеждаше да се понасят, се бяха събрали заедно, за по голям шанс за успех, все пак е добре някой да ти пази гърба, добре е и да държиш враговете си близо.

Ватан(Марти)(Fanged deserter) гризейки буца сол и точейки си зъбите на нея, тръгна пръв към разкрилия се тунел. След него се влачеше куче на последни издихания, но с много лош нрав.

Графт (Венци)(Heretical priest) рецитираш псалми в чест на неговия Бог Двуглавия Базилик си проправяше път сред низвергнатите, като всички се отдръпваха от него ужасени да не им докара още някоя болест.

Катла(Пси)(Gutterborn scum) прибра бесния пинчър в раницата си и последва другите, който я забележеше отвръщаше поглед от грозната ѝ физиономия.

 Слизайки долу видяхме веднага двама, които си миеха нарязаните ръце във водата от хапещите миди. Графт реши да ги пренесе в жертва на неговия бог, тъй като Карла отказа да дари своя пес за успеха на тази мисия. Надигна бойния си чук и сцепи черепа на първия клетник и го изрита в реката. Ватан извади един тазобедрен кокал и халоса другия, но стрелата на Карла го довърши. Събрахме им мидите в една кофа, която Ватан взе и продължихме.

 Намерихме дупка по навътре и след като пуснахме въже се спуснахме долу в мрака, където смърдеше от една гигантска риба. Запалихме факли, за да виждаме, но Графт реши да отвори рибата, за да провери за миди, това което имаше обаче в нея бе метан. От експлозията Катла умря, но дори смъртта не искаше да я приеме и я върна да страда още, Ватан получи кръвоизлив, а Графт само изгуби съзнание за малко. С обща помощ успяхме да източим подулата се глава на Ватан и продължихме към другото помещение. Там се бе заклещица гигантска сепия, която започна да замахва с всичките си крайници. Трябваше да прекратим мъките й. Графт отправи няколко псувни и го заблъска с чука. Ватан реши да ползва всичките си 30 най добри приятели и откъсна едно от пипалата с неговата захапка. Неговата Мърша също скочи в боя и взимайки пример от него, захапа друго пипало. Пинчера на Катла изскочи от раницата и почна да го гризе също, докато тя през това време тя пускаше стрели по туловището му. След като пребихме сепията се разтърсихме за миди, но нямаше. Върнахме се, но докато Ватан се катереше по въжето нагоре, един гоблин се появи и го сряза. Искаше ни мидите, за да ни пусне. Всички знаехме, че това е лъжа, но и ние не бихме ги дали. Ватан извади един прокълнат скрол и гоблина се сгърчи, но се оказа по жилав. Графт се опита да хвърли кучето си по него, но се оказа много високо. Започна една кратка битка със стрели, в която Катла за малко да си счупи лъка, но някаква добра поличба го спаси. 

 Издрапахме горе и тръгнахме по един заледен надолу коридор, Катла остави въже, за да може по лесно да се измъкнем после. Долу 3-и големи рака откъсваха парчета месо от труп и се хранеха с него. Ватан с дадената му от Двуглавия сила, пръсна защитата на раците и им се оголи месото. Графт и кучетата пуснаха лиги и се втурнаха да ги ядат. Месото им се оказа доста апетитно и дори ги излекува. Намерихме покрай трупа половин кофа с миди (= 1,5 кофи). 

 В следващото видяхме, че водата е почнала да се връща и да пълни тунелите, време нямаше. Отпред имаше голямо солно езеро, а на дъното му кораб, от който излезе екипажа му. Отдавна мъртви духове се издигнаха в помещението и започнаха да вият. Никой не пожела да ги слуша и скочихме във водата да проверим кораба. Катла се нагълта със солената вода и завинаги гърлото ѝ остана прогорено, и трябваше да се храни само със саламура до края на живота на този изтерзан свят. Гмурнахме се и видяхме сандък, голям. Отвори се лесно, но беше пълен с метални ръждясали гюлета (какво друго може да се очаква от кампания на Стоян, злато ли!). Останал без въздух, давейки се, Ватан успя да изплува отгоре, с последния му останал късмет. Водата продължаваше да се покачва и всички тръгнаха на обратно да си ходят. 

 Обратно в помещението при раците тъкмо се изнасяха от друг тунел два огромни Берсъркъра… с една кофа миди. Всички спряха за момент и погледите на двете партира бяха насочени към кофите на другите, на всички им беше ясно, че само едните ще си тръгнат от тук живи. Графт хвърли кофата с миди и скочи върху единия. Мършавата му хрътка го последва веднага, както и бесния пинчър на Катла, докато тя опъваше лъка. Ватан усети, че богът му вече няма да му помогне с магия, извади чука и се нахвърли върху другия. За момент Двуглавия Минотавър бе погледнал към жалкото парти, когато повали единия гигант, но бързо изгуби интерес, след като другия Берсърк успя да удари с големия си чук и смаза главите на Графт и Ватан. Катла направи единственото най разумно, взе кофата с миди на Графт и побягна. Използвайки оставеното от нея въже се покатери нагоре по хлъзгавия под. Гиганта я последва, но се хлъзна и си пръсна главата на един сталагмит. Въпреки това още бе жив и Катла го довърши с една стрела. Спусна се обратно. Претърси труповете на спътниците си, в които намери скрол и капан за мечки. Взе кофата от гиганта и тръгна нагоре(= 2,5 кофи). 

 Не й достигаше още половин кофа, затова постави мечешкия капан точно след хлъзгавия под и се скри, готова с лъка. Не след дълго един клет, ранен и прогизнал човек с две кофи изпълзя точно върху капана, който се задейства и му прекърши крака. Катла не изчака и миг повече. Излезе зад прикритието си, грабна кофата и си я сложи на врата. Едната бе в раницата, другата в ръка, започна да се изкачва по стълбата.

 Горе на мрачната светлина я чакаха огромни мъже с ятагани, още преди да успее да реагира я сграбчиха, взеха ѝ кофите с миди и я вдигнаха във въздуха. Започнаха да крещят “Ето го, ето го победителя в таз годишното състезание”. Страхът за живота ѝ се замени с радост, докато не я натиха в една каляска, заедно с мидите и я откараха на някъде. Опита се да избяга, но не ѝ позволиха.

 Каляската спря и я свалиха пред гигантски порти, изографисани с Двуглав Базилиск. Въведоха я вътре за нейната аудиенция. Вътре, на трон, стоеше Скелет, целият в паяжини. С празен поглед той се взираше в Шампиона.

Shadow of the Demon Lord - първи впечатления

 И така, докато съм в лека пауза породена от липсата на време покрай бепка номер две, Венци кръстосва седемте морета, а Емо снима млади булки, останалите трима (Стоян, Марти и Сънчо) се събрали да пробват първото предложение за алтернативна игра - Shadow of the Demon Lord. 

Запазвам за поколенията първите им впечатления.

Стоян:

Харесва ми, че се почва бързо и няма нужда от дълго правене на герои. Всъщност тази система за развитие е готина от 0 ниво и вече нагоре.

Битките ми се струва, че са ок, има нелоши механики от сорта на последния гремлин, който ти пречи да го атакуваш. Очевидно е работено по 5е проблема, че гадовете са скука.

Някак си не мога да възприема Д&Д вариант без батълмап, обаче. И не знам какво точно в системата може да ме привлече. 

Сетингът ми е проблем, защото не ме впечатлява и вдъхновява. Той няма и как да е развит в толкова малко публикации.

Сънчо:

Седнахме тази вечер аз , Стоян и Марти да тестваме новата система, която Марти искаше да играем преди доста време. Направихме си на бързо герои и започнахме с една малка битка да опознаем системата. 

Аз си направих Ликокрадла, за която хвърлих че е на 14 нищо интересно .

Марти си направи здрава джуджанка.

Стоян също си крафтна един Клокуорк.

Бяха ни изпратили с куриерска задача да занесем важно писмо в съседния град. Аз взех личността на едно джудже, усещайки че тук мога да изкарам малко пари, като се преправя на Наемник и се сдуших с един друг такъв. Двамата тръгнахме към другия град и в гората докато спорехме за посоката , от мрака изкочи:

 - Върколак, с голяма двуръчна брадва и кръвожадна захапка. Ние с нашите слаби уръжия ...умряхме

 - Елф , с дълъг лък, меч и кинжал , който ни засипваше със стрели и бързи атаки с оръжията си. Успях да го халосам с един камък по главата и леко го зашеметих... Но накрая пак умрхяме

 - малък космат и доста ловък гремлин , който ни проклинаше със захапката, която правеше атаките ни срещу него още по трудни...другото джудже умря, но аз успях да избягам в мрака и да се спася...

Доста лесна система , поне на пръв поглед изглежда така. Бързо разбрахме кое как се ползва, но противниците или бяха мааааааалко по не като за нас или има някакви механики , които изпускаме, или са направени за парти от 3-4 души.

По напред в развитието на героя изглежда ,че има доста възможности за класове с различни умения, така че ще има някакво разнообразие.

Марти:

Първото ми впечаление е: https://www.youtube.com/watch?v=xHsb8BHis-0

Направихме си герои което беше сравнително лесно и забавно. Аз подходих доста рандъм по таблиците и се забавлявах с получените резултати. Направих джудже с magnificient belly, доста космато, мръсно. По професия овчар и поклонник на старата вяра на 44 джуджешки години. Бедно но достатъчно че да заспива с пълен тумбак вечер.

Правилата изглеждат доста стриймлайнати и сравнително бързо вървяхме в битките. Стоян реши да пробва 3 противника и ниската бройка на играчи не ни помогна и с най-лесния. Първия противник беше worg и ни изби за нула време с чиста сила. Следващия се оказа някакъв стрелец елф където се проточи битката тъй като се опитвахме да сме по тактични и да бягаме и да пробваме максимално всичките възможни механики на това ниво, но накрая пак ни наби, а последната гадина се оказа малък червей който не можехме да уцелим никога и просто потупахме на тепиха. 

Има все още неща които ни объркваха заради предишния ни опит и малкото време което имахме да четем по правилата. Бяхме левел 0 и това ми се струва доста хардкор, същевременно ми е доста любопитно да експлоурнем хилядите възможности които предлага книгата. Дали е така ще разберем като поиграем още.

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 21 - Ти ме буташ към ръба

 (автор е Емо)

ТИ МЕ БУТАШ КЪМ РЪБА

21.08.2025

 Оставяме Лудвиг на музиката и новите му другарчета (без мед) и се отправяме към следващата малка сграда, която е с огромни дъбови врати с чукала и демони. В голямата зала има огромна маса пълна с мухлясала храна. В дъното има 2 стълбища, които водят до вътрешен балкон, на който има 4 пълни брони сглобени в човешка форма. Под лявото стълбище намираме мутирал дядо, който след като го събуждаме той започва роботски със заучени фрази да ни кани да хапнем, след което да ни заведе в покоите ни преди аудиенцията с лейди Магрит. В края на поканата винаги сочи нагоре.

 Игнорирайки дядото се качваме нагоре към балкона при броните, в които се оказва, че има препарирани хора с изкуствени очи. Между броните има 3 врати:

Стаята зад Врата 1 е пълна с музикални инструменти.

Стаята зад врата 2 е работилницата на препаратора, пълна с препарирани животни. Има закачен препариран млад мъж на обратната страна на вратата. Отделно в стаята откриваме момиче, 2 бийст мен-а, 2-ма мутанти и на тавана нещо като човек птица. На работния плот има чекмеджета, които Каспър отваря, но безплодно. Единият мутант е четирирък и Франц го припознава като Витгенщайн. След като го пипа, той се събужда и започва да ни прикотква да сме му приятели. След кратък разговор разбираме, че това е Курц, а брат му Готард е в Миденхайм. Не успяваме да вземем още информация от него, освен че той иска да препарира целият свят и те да са му приятели. Оставяме го на заниманията му.

Стаята зад Врата 3 е всъщност комин, който още е леко топъл и води до реката.

Качваме се по стълбите на следващото ниво въпреки съсканията, които чуваме. Влизаме в следващите 3 стаи следния ред:

Стая 2 – Там намираме 3-метрова фигура в броня и кожа на вълк. Има двурък меч и шлем със светещи очи. Той веднага ни заговаря с предложение за съглашение, твърдейки че служи на лейди Ингрид (жената на Лудвиг). Това е Увхендер Унищожителят. Той също е fanboy на хаоса. Оказва се, че не е демон, а chaos warrior (space marine-a на Райкланд). Отстрани на него лежи минотавър, който спи. Той твърди, че в горите има армия бийстмени, която само чака неговият сигнал. Накрая се уговаряме с него, че ще има съглашение, но след час. Издебваме Увхендер, докато се обръща с лице към прозореца и Марти се врязва в него с копие и всички сили, които успява да изцеди от себе си. Опитът е успешен и го бута Увхендер през прозореца. Минотавъра, който се оказва Chaos Minotaur, в този миг се събужда и чарджва Марти, но не успява да го бутне.

+1 Resolve за МП

-1 Resilience за Каспър

Каспър успява да нанесе критичен удар на минотавъра в ключицата му и той губи съзнание. В този миг МП нанася заключителен удар и разцепва туловището на звяра на 2 и опръсква всичко и всички в кръв. Very gory indeed.

Стаи 1, 2 и 3 са свързани.

Стая 4 и 5 също – Това е зала, неособено голяма. Хвърляме endurance test и Каспър е deafened. Нападат ни кукувици с ножове накрая. Отваряйки следващата врата се оказваме обградени от мутирали котки. Находчиво с една дажба храна ги насочваме към предната стая. Остава само 1, която отива и сяда в скута на лейди Ингрид (insert crazy cat lady joke here). Каспър и Франц веднага показват селските си корени, докато лордът захваща разговора покрай нейният баронски корени. Тя очевидно е поласкана и го избира за зет. Дава му огромен тъмно лилав пръстен с дим в него. След приключването на разговора се отправяме към лабораторията.

Стая 6 – голяма стая със сандъци с бижута, легло с балдахин, бюро и 3 трупа в различна степен на разлагане. 

Стая 7 – светла и кръгла, която се намира в долната част на кула със стълбище. Има телескоп, както и бюро с пистолет на него. На бюрото намираме писмо от Готард от Миденхайм. Оказва се, че трябва да стигнем там преди следващия Херестаг (празник). Взимаме писмото и продължаваме.

---

Gotthard's letter:

My Dearest Sister,

I've got so much to tell you I really don't know where to begin! You just don't know what you're missing, stuck in that old castle of yours. I enjoy mutilating peasants as much as the next man, but after a few months the feeling of deja-vu is just too tedious for words!

Life in Middenheim, on the other hand (or should I say, claw?) is just wonderful. I've lost count of the number of simply scandalous parties I've been to this week, and I've been positively swept off my feet. After all those years of living like a recluse — hiding your light under a bushel, as to speak — it's such a relief to let everything hang out. You've no idea the sort of contacts I've made (in every sense of the expression — Change be praised!) and there are so many important and influential people flocking to the cause. You'd never guess, but your baby brother has made quite an impression on the inner circle here, and I've already been put in charge of organising something special for next year's Hexenstag celebrations. I'll write and tell you all about it, nearer the time. Perhaps I can even persuade you to make the journey to see it for yourself.

Well, must dash now — I've got to get made up for tonight's bash. Must look my best for the guest of honour.

Your loving brother,

Gotthard

Библиотека – голяма част от книгите са на магически език.

Финалната зала, в която се оказва, че таванът е с механизъм за отваряне:

Навсякъде виждаме части от човешки крайници в стъклени контейнери. Има 2 тесла кули с хвърчило, което точно в мига, в който влизаме в залата го удря светкавица и това захранва не едно Франкенщайново създание (Борис). Очаквано Магрит е там и без миг колебание ни напада. Дийтрих си слага пръстена и тя сякаш не може вече да гледа към него. МП поема Борис. Другите се борят с Магрит и в един неочакван момент Франц заковава Магрит за стената като й пробива гърлото. Дийтрих се концентрира в пръстена и успява да подчини Борис да легне на земята и МП му ебава путката лелина майчина.

Без миг за губене се спускаме към подземието с warp stone-a, което също е разделено на стаи:

Стая 1 – Там намираме огромно огре, което разкъсва някакви телеса. Разминаваме се с поредната битка;

Стая 2 – пълна с бъчви и бутилки, смърдяща на кисело

Продължаваме по пещерния коридор, който ни води все по-навътре. Чуваме подозрителни звуци. Каспър се промъква и намира зелено-черен метеорит с големината на 2-3 хляба. Оказва се, че скейвъните в този момент го изнасят, като са натрошили големият метеорит на малки лесно преносими части. 6 скейвъна ни напада, другите 4 тръгват да бягат с последните парчета.

-2 Resilience за Дийтрих

-2 Fate за Дийтрих

 Дийтрих успява да забави процеса с още един ход, тъй като 6 хода след началото на битката ако не сме ги спряли те ще успеят да се измъкнат. Успяваме да се справим с нападателите си, въпреки нелепия късмет на МП със заровете. Успяваме след това да овладеем последното парче метеорит и неочаквано чуваме взрив в тунела на скейвъните. Взривяват се още парчета, което води до поетапното срутване на тунела. Успяваме да се измъкнем и навън виждаме как целият замък се срутва. Накрая всички скачаме във водата от незавидна височина, но ЖИВИ! Докато плуваме Христо ни засича с баржата.

-1 Fate за Дийтрих, защото не си изкара athletics-a.

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 20 - На едно кръв

 (автор е Сънчо)

След като убиха капитана, лордчето реши, че бронята му е тъкмо по мярка и я навлече. В съседната стая си почивал някой с бяла маска на младеж. Лорда, вече облечен с капитанската броня успял да го излъже и да го примами към дупката, от която бяхме изпълзяли. Минаха покрай нас и Каспар ни каза да ги последваме. Като стигнахме там, приложихме същата тактика и Каспар се засили и го изрита в дупката с проклетите си копита. Долу се размаза, вратът му се счупи, ама нещо в тая работа миришеше на хаос. За всеки случай му забих една стрела в гърдите. Оная гад запълзя и закуцука навътре в мрака! Нещо му имаше на тоя мръсник, ама решихме, че не си струва труда и да го оставим на нашите приятели да го убият и тръгнахме на обратно, за да им дадем сигнала. 

Минахме през стаята на маскирания и я претарашихме бързо, бързо. Намерихме в една препарирана минотавърска глава, колба със зелен цвят. Козлокракият рече, че му е познато, и го обърна на екс.Оказа се лековито, та му се размина. В сандъка му освен хубави дрехи, имаше огърлица, пръстен с герб на грифон. Другият франкофон, Франц, веднага се накичи с тях, сякаш е отишъл на панаир.

На горния етаж – купища слама. Идеално да запалим тая проклета кула и да дадем сигнал. Първо обаче трябваше да се разправяме с обитателите – мутирали плъхове, големи колкото кучета. Мръсна работа, ама бърза. Сламата пламна като факла и ние хукнахме към моста и другата кула.

Насред моста ни спряха двама стражи. Питат къде отиваме, а аз гледам – стените надупчени като швейцарско сирене и от всяка дупка наднича зареден арбалет. Цяла дузина! Ама лордчето пак ги заприказва с неговите сладки приказки и ония, глупаците, ни пуснаха да минем към старата част на замъка.

Като минахме портите, пред нас се разкри цялата мръсотия. Освен разнебитения замък, видяхме кула до замъка, дълбок ров с решетка и шипове по средата, някаква малка постройка, дето приличаше на градина и осквернен храм на Сигмар!

Храмът беше първата ни грижа. Няма как да оставим такова нещо! Влязохме да го изчистим от тая гнус. В дъното имаше статуя на женуря с щипки вместо ръце. Розов дим се стелеше навсякъде, а по пода некви хора се въргаляха в мръсотията си. Ясна е тя, работа на Слаанеш. Почнахме да трошим всичко наред, ама един демон не беше съгласен и се опита да ни спре. Не му се получи. Изпратихме го обратно в хаоса с няколко добри удара. Съборихме статуята върху един дрънчащ орган, изпотрошихме делвите с розовия пушек и си тръгнахме. 

После се насочихме към кулата. Пълна с хлебарки, да му се не види! На горния етаж – гигантска хлебарка свири на некво пиано! И още по-лошо – проговори! Представи се за лорд Лудвиг Ван Витгенщайн, бащата на оная, Магрит. Имал и син в Миденхайм, ама не разбрахме и той ли е станал на буболечка. Разправя, че жена му и други роднини били в замъка и всички били "променени" от камъка. А в ямата долу имало провален експеримент и да не ходим там, никой не излизал жив. Тука в този замък всичко е пропито с хаоса, трябва да го прочистим с огън и стомана.