Nimble - 12

 (автор е Сънчо)

Няма да споменавам как ме оставиха да чакам долу 20 мин, сигурно ако носех храната нямаше да е така. Важното е че накрая ме пуснаха и след като хапнах малко пица, която Марти беше така добър да вземе. Аз (пси) си се храня бавно, затова накарах Стоян да започва и да не ме чакат, оказа се малко по трудно да ям, записвам и мятам зарове, но се разминах само с леко омазнен герой.

 За момент всичко утихна. Огромната буболечка стоеше и ни узучаваше. Миг след това онази част от нея, където бабата беше всмукана се насочи към нас. Отрам бе твърде бавен и сфинктера се стовари отгоре му и го засмука. Пип се скри зад някакви буци пръст и части от дърво, останали след появата на буболечката. Съществото раздвижи антенките си и успя да долови нейното скривалище и отново се спусна с ануса отгоре ѝ, разтворен до огромен предел и засмуквайки всичко около и заедно с нея. 

 След малко се изсипа вътре в мрака при Отрам с всичките камъни отгоре му. Беше пълен мрак, но достатъчно широко, за да се движим. Отрам извади фенер и освети гигантското дебело черво, в което бяхме. Всичко наоколо беше меко и лигаво, виждаха се и пулсиращи жили навсякъде. Отгоре сфинктера се беше свил и не ни оставаше друг път освен напред. Докато се придвижвахме под крака на Пип се отвори част от меката плът, изригна зловонна миризма и миг преди тя да падне вътре, Отрам я хвана и дръпна назад. С по един бърз скок двамата продължихме напред, вече знаейки за тези дупки, забелязахме и втора, която не беше вече никакъв проблем вече. По едно време достигнахме една голяма слузеста локва с три малки ануса, които изпускаха същата течност като локвата. Пип прасна най лявото, за да провери дали ще предизвика нещо и беше права. Най лявото засмука слузта и локвата се изпразни. Решихме да проверим и другите какво правят. Като уцелихме най дясната, зад нас се сви целия коридор, по който минахме и отвора започна да изпуска огромно количество слуз и помещението започна да се пълни. Не губихме време и праснахме пак най левия, който ни засмука заедно със слузта и ни изплю някъде другаде.

  На новото място беше пълно с малки бели тулубмести създания с пипала. Не ни закачаха и ние продължихме напред измежду тях, докато не достигнахме до дърво-подобно образование. Отрам се приближи да разгледа, при което накара нещото да се завърти и да се опита да отхапе главата му. Появиха се още два израстъка, които започнаха да изпускат отгоре ни киселина. Доста бързо и с малко доза късмет ги насякохме. Тълумбичките веднага се заеха да затварят раните на съществото, което бе свързано със самата плът на обкръжението ни. Затова забързахме напред, преди да са го възстановили. 

*снимки няма, може би трябва да са някакви като от играта Scorn, но не се връзват с арта на играта и не ми се вписват

Nimble - 11

 (автор е Марти)

Групата се събуди в изоставената кръчма,където в избата се сблъскахме с демонично око.

Пип реши да остави няколко надписа на гобленски за да плаши минаващите пътешественици.Идеята й беше да си я придобием навръщане и да направиме най-добрия хан по пътя за Фархоуп.

Пътя от тук до града се разделяше на две посоки:през тресавището където евентуално има Трол или през териториите на мантикора.Избрахме по-малкото зло,тресавището а дали е така ще разберем нататък.

Навлизайки в мочурището гъста мъгла ни обгърна и леко се загубихме.След не малко лутане излезнахме на поляна с една върба и два камъка и езерце до тях от което се носеше зловонна миризма при пукането на огромни мехури.В основите на върбата имаше подпрян скелет на човек.Пип реши да се покатери на върбата за да може да огледа над мъглата и да намери посоката ни.В момента в който се качи,върбата се раздвижи и се опита да забие Пип в земята.Тя успя ловко да се измъкне и не след дълга битка успяхме да посечем върбата,който се оказа Треант.

Решихме да проучим скелета,който решихме че е един от мебелистите на Стоян.Проучвайки го Отрам,се сети че е виждал такива скелети (сякаш е бил сварен,чист и без никакви следи от плът), това са били от слугите на едноокия вампир от Торил срещу когото се е сражавал преди години.Армиите на Феърходи са били на поход срещу неговата тирания и Отрам е бил част от тези армии.

След това продъжлихме на север като установихме посоката.Не след дълго се озовахме на хълм с къщичка в земята от където се носи миризма на гозба.Къщичката е буквално като шапчица на хълма.Пип реши да се промъкне и да погледне какво има вътре.Една баба бърка в огромен казан с черпак от кост на човешка ръка. Когато Пип решава че е видяла достатъчно и тръгва да се маха,бабата й казва да заповяда да хапнем.

След кратко чудене решаваме да питаме за пътя в крайна сметка.Отиваме и двамата и тя се представя за баба Влахия.Настоява да останем при нея за през нощта.Въпреки че знаехме накъде отиват нещата,решихме да останем.Бабата настоява Пип да седне на родопското одеало до нея докато готви.В помещенито има маза и основно лавици с подправи и провизии.Бабата ни казва,че нея не я закачат тъй като е много стара и дори Трола не иска да я яде.Пип освобождата едно от пилетата в клетката скришом и се настройва към него с един от новите си предмети така че да може да вижда и чува през неговите сетива.Бабата беше тръгнала към мазата за някакви подправки за да може да довърши супата с казана.Пилето тръгна след нея и се оказа огромна пещера,с пулсиращи стени като окото в хана.В центъра има огромна дупка като анус в който бабата се промушва.

След като го виждаме това,решаваме да залостим кепенеца към мазето с големия кокал и преместваме казана отгоре.Решихме че ще е най-добре да запалим и къщичката.Бягайки навън хълма се разстриса и гигантско създание хорър като хлебарка-фейсхъгър изпълзява под къщата.Вижда се че бабата е абсорбирана от гигантското същество.Ануса забелязваме че е в средата на туловището на съществото.

Nimble - 09 - “You need to be much more... muchier”

 (автор е Сънчо) 

Пак в доста намален състав – Стоян, Марти и аз – продължихме с „краткото“ тестово приключение, което доста ни допадна и може би затова продължихме да го играем. Нещо, което установихме за пореден път е, че с двама души е много трудно. А сега ще разкажа и как едва оцеляхме…

Преди да успеем да излезем от лабиринта, на самия изход се изсипа едно червено-медено Уузенце, точно върху главата на Отрам. Опитахме се да не го режем, за да не се размножи, но то пак се множеше, а специалната му атака беше, че всяко следващо правеше двойна щета. Накрая се оказа, че освен от сечащи оръжия, то се разпада на по-малки и от критични удари – а Пип правеше само такива! След битката с него останахме на по 1 кръв.

Видяхме, че всичко отива доста на зле. Тогава на Пип ѝ хрумна гениалната идея... да се надруса. Медът даваше сила за определен период и това беше единственият ни шанс да се справим. Тя гребна от меда, стичащ се от стените, и напълни две колби. Даде едната на Отрам и изпи своята, а не след дълго и той обърна неговата... И нещата станаха по-добре. Много по-добре, май.

Двамата започнаха да се потят обилно, очите им станаха кървавочервени и те почувстваха огромна живителна сила в себе си. (Временен живот, равен на техния, за 1 час реално време, не игрово – след това минус толкова). Веднага тръгнахме напред, за да видим каква ще е съдбата ни. Излязохме от лабиринта и се озовахме в огромна пещера с гъби.

Там срещнахме производителя на това прекрасно вещество, който изглеждаше като Скакалец, а заедно с него беше и питомецът му – една огромна миризливка. Пип, с треперещи от вълнение ръце и червени очи (и брада), му скочи на мандибулите без да се замисля, нанасяйки няколко злобни атаки. Гадината бързо се окопити и накара миризливката да я защитава. Тя пък пускаше смрад при всеки наш удар, което ни караше да повръщаме така хубавия червен мед.

Въпреки всичките му хитрости, успяхме да пръснем хитиновата обвивка на Скакалеца и да го размажем като хлебарка с чехъл. Със смъртта му обаче всичко наоколо почна да загива драстично бързо. Гъбите се спаружиха, цветята увяхнаха и ние решихме да се чупим, без дори да го преджобваме. Точно тогава единия час изтече и все едно сърцата ни гръмнаха, но имахме точно толкова останал живот, колкото да не умрем.
Вдигнахме 5-о ниво и сме живи... макар и с по 4-5 сериозни рани.

Nimble - 08

 

(автор е Сашо)

Ето, че и аз най-накрая сколасах да дойда на сесия. Запознах се с новата любима на групата система Nimble, направих си герой и се впуснахме в приключения.

Пип и Ортам бяха събудени от Трън, а Тал беше изчезнал нанякъде. Отне на групата 3-4 часа да стигнат до по-скрита част от гората, където имаше заснежени иглолистни дървета. Това се оказа обиталището на stormshifter-a Скела (аз) и след малко любезности, се разбрахме Скела да зеведе другите при учителя си, който да помогне с намирането на Келебек – друидът, който е създател на паяците, които тормозят населението и производител на червения мед, който води до зависимост.

Направихме странен психеделичен преход през гората и странна кривогледа птичка кацна на рамото на Пип и не пожела да си тръгне от там.

Стигнахме до огромно гигантско дърво, в чийто ствол имаше гигантска ниша и Скела запя песента, с която извика своя учител – слепия вековен зелен дракон Зорак.

Зорак изслуша групата и даде карт бланш за справяне с проблема Келебек, като ни каза и как да стигнем до него. Скела поведе партито и стигнахме до местност 1000-те езера. По-навътре имаше особен водопад, около който сякаш в гората няма живот. Зад водопада започна пещера, която се стесни до тунел.

На входа на тунела имаше някакви големи буби, които ни скочиха, но ние се отървахме от тях що-годе лесно. По-навътре видяхме 4 говорещи паяка, сред които и Кевин, с когото групата вече се бе сблъсквала. Сбихме ги и освободихме обяда им, който се оказа гоблин от гилдията на изследователите. Пуснахме го да си ходи, но Пип го преджоби и откри карта на донжона и връзка ключове. На картата видяхме, че следващата зала е лабиринт. Механиката да минем през него беше 3 скил чека. Ортам бутна стената и се бихме с три восъчни голема. Скела ползваше гегата да маркира откъде сме минали, а Пип пробва да се ориентира по картата. В крайна сметка минахме и след лабиринта имаше кошер с ларви, а след тях огромни пчели, които ни нападнаха и Скела едва не пукна. В крайна сметка ги надвихме и тук приключихме.

После в колата промптвахме илюстрации за героите си.

Nimble - 07

Автор е Марти

Thursday, April 9, 2026

3:32 AM

Започнахме обичайните заподозрени: аз (Отрам), Венци (Тал) и Сънчо (брадатата Пип). Бяхме в квартирата и Тал реши да опита от меда. Натърка обилно венците и потърка по небцето като човек с опит и усети прилив на енергия. Оказа се, че меда дава временно +1 STR, но ако се ползва често почва да има странични ефекти. 

 

Решихме да потърсим карта на местността и най-лесно ще да бъде ако питаме ханджията. Отидохме там и се сетихме че всъщност имаме карта от фургона на която даже са отбелязани първите 2 поста в леса. След това леко разкарване, заредихме провизии и потеглихме към първия пост на гилдията. 

 

Първата вечер стигнахме основите на леса. Решихме да направим бивак и да пазим на смени. Метнахме зарове и на ВЕНЦИ СЕ ПАДНА ХУЙНЯТА. Докато си седеше на един камък в един момент осъзна, че този камък изобщо не е студен а даже доста приятен за седене. Събуди ни и след малко чудене осъзнахме, че това е гигантско яйце. В този момент от храстите изкочиха 2 големи Thunder Lizard-а както Отрам успя успешно да индентифицира и направи забележка на остналите да не се бъркат с Blue Drakes. 

 

Схватката беше трудна. Влечугите пускаха светкавици и се взривяваха с огромно EMP когато загинеха. Особено тежки рани оставяха на приключенците с броня. Отрам на няколко пъти се опита да предпази Тал от атаките им  и в крайна сметка поемаше повече поражения от него заради Rusty Mail-а. 

 

На сутринта продължихме. Навлизайки в леса всичко се смрачи и укроти. Изчезнаха песните на птичките и сякаш всичко притихна. Настна мрак и тишина. След не много време достигнахме и първото древно дърво с размери на дънера няколко офиса на Стоян. Тал реши да се свърже с него. Приближи се и го прегърна като му каза в мислите си “I come in peace” - https://www.youtube.com/watch?v=a8mY_h0EIBw

Усети все едно докосва всяко едно растение в околноста и сякаш получи разбиране от дървото. 

 

Доволни продължихме и разбира се малко след това започнахме да чуваме тиха песен. Метнахме сейвове и Отрам и Тал заспаха на място и се трупясаха. Пип за щастие успя да устои на магията, но реши да използва най-силното си умение и да избяга и да се скрие. Малки фейчи се появиха и започнаха да отнасят оръжията на Отрам, като пребъркаха и Тал, но той се оказа чист. Пропуск тъй като не знаеха че най-големите оръжия са юмруците му.  Пип се опита да ги прогони, но не успя. След като си тръгнаха двамата се събудиха след най-добрия сън който някога са имали, като дори това им излекува раните. 

 

Пип сподели последния си къс меч с Отрам и продължиха отново. Тал реши да се покатери на едно дърво и да огледа от високо местността. Успя да види в далечината една къщичка което ни даде посока. 

След кратко стигнахме лагера на Гилдията. 

 

Няма жива душа. На 20-30 метра в двора виждаме един спящ човек на земята пред една от къщурките. Пип решава да опита да го събуди. Целна го с прашката и със специалното си умение отмени критикила на рола си за да не го убие. Тялото на човека въпреки това безжизнено се свлече. Явно някой вече го беше убил. Пип прошепна на Тал : "Отиди да видиш дали е умрял от отрова." Тал след като влиза навътре в лагера забелязва още 4-ма паднали на земята встрани от входа. 

 

Лагера се състои от колиба, няколко продълговати къщи (пред първата лежи падналия) и кула с вишка. 

Пип решава да провери вишката. 

 

Стрела извистява от покрива на една от къщите и забелязваме рейджър с арбалет и покрит целия в листа и клони правейки го много труден за забелязване.

 

 

 

Оказа се много труден противник, тъй като постоянно играеше в нашите ходове и ни атакуваше с големия си арбалет или с меча му който приличаше на огромно перо на птица с който ни зашеметяваше за 1 ход. След една от атаките на Отрам, той напълно изчезна и започна да ни стреля от някъде. 

 

Пип реши да опита с елфическия си и започнаха да си говорят. Оказа се елф-расист, който смята присъствието на хората за недопустимо в тези лесове. Беше убил хората от лагера. Пип го разпита за другида и за мъдреца. 

 

Оказа се че паяците са слуги на друида и че са били изпратени от него. Друида пречи на леса също и той трябва да бъде премахнат според рейнджъра. Съгласява се да ни помогне, но трябва да напуснем веднага като приключим. Сключваме пакт на кръвта с него - името му е Трън. 

 

Казва ни че трябва да говорим със слепия мъдрец първо, тъй като той може да ни покаже пътя до друида. Ще ни заведе до пътеката към неговата гора. Мъдреца е силен магьосник и дори той не може да стигне до него, освен ако мъдреца не пожелае. 

 

Преди да продължим ни завежда в едно тихо и спокойно скривалище където ни казва че може да си починем на мекия мъх. Той се доближава до едно дърво и сякаш се слива с него и изчезва. 

 

To be continued….

Nimble - 06 - Red Honey

 (автор е Сънчо)

Събрахме се пак в доста умален състав, може би малко преди една по голяма почивка аз(Сънчо) , Марти и Стоян. Все още бяхме надъхани на nimble, затова го продължихме и очаквахме новите книги да пристигнат скоро.

 Върнахме се в селото, където ни посрещнаха всички местни много щастливи и ни предоставиха една нова варосана къща в края на селцето, където да си отдъхнем колкото си пожелаем. Едва си бяхме отдъхнали и на втората вечер момчето на ханджията дойде да тропа на вратата ни. Каза че баща му го е пратил с молба да минем през хана му, ‘Почивка в долината’, защото били дошли някакви странни типове . Стегнахме набързо коланите с оръжията и се отправихме натам.

Пред хана видяхме голям обкован дилижанс, теглен от 2а яки коня, в много ключалки по него. Влязохме вътре, където ханджията веднага ни посрещна с 2е халби и ни посочите двамата пътници и вероятни притежатели на дилижанса. Бяха облечени като опитни и въоръжени хора. Заговорихме се с тях и ни поканиха на тяхната маса, разбрахме че са баща и син от гилдията на Изследователите. Пътували от север, от дълбокия лес и се връщали към Фархоуп. Били навлезли доста навътре в тази гора и успели да картографират доста нови места. Докато си говорехме сина се разкашля и от устата му излезе някаква червена прах. Извини се и забързано изкопи навън. Пип реши да погледне какво се случва и след като поръча още по една халба се извини и отидох до нужника. Излизайки навън се промъкна до дилижанса, където синчето бе отворило един от заключените сандъци и поглъщаше от същата червена прах. В това време докато Отрам си бъбреше с бащата, от него изпадна една доста тежка и пълна кесия с монети. Малко по късно като се събрахме всички ни казаха, че смята ли да се оттеглят от гилдията, да си вземат къща с 500 овце и да си живеят там спокойно. След това ни пожелаха лека вечер и се оттеглиха. Ние решихме да останем в хана за всеки случай. Помолихме ханджията да ни настани някъде с изглед към конюшните, където започна нашата вахта. 

Сутринта докато Отрам пазеше, видя няколко големи паяка да излизат от нужника, единия тръгна към Хана, с другите към дилижанса. Веднага излязохме навън и се опитахме да ги спрем. Убихме единия, но докато се разправяхме с другия се върна третия, наплюха ни с мрежата си и ми казаха, че не са дошли за нас и да кротуваме. Още по странно, говорещи паяци. Отключиха сандъците и взеха торбите с червената прах, която те нарекоха Червения мед, направен от господаря им Келебек. Докато бягаха, видяхме че третия паяк е взел коланите с карти на бащата и сина. Успяхме да се освободим от мрежата и се заричахме към стаята на двамата пътници да проверим какво става с тях. 

Както и очаквахме, бяха в паяжини и отровени. Пип изгони насъбралата се тълпа под претекст, че може да е много отровно вътре и като остана сама претърси труповете. Взе за съхранение торбата с 200 жълтици и видя, че всичките им карти липсваха. След това се отправи да отключи всичко в дилижанса. Там успя да намери още 2 торби от Червения мед , 4 колби и сандък, който не поддаваше...докато не се намеси Отрам. С един добър удар и сандъка зейна. Вътре се намираше нещо като машина за съобщения, но те излизаха с някакви странни символи. Не ми трябваше много, за да се доверим, че това шифрова съобщения. Беше останал и шифрован лист. 

Върнахме се с нея в нашата малка варосана къщичка и там на спокойствие Оттам успя да разгадае как работи машината и успяхме да прочетем последното съобщение. Там нашите вече мъртви познайници описваха пътя си през лева. Били минали през 2-а пункта на изследователите и дори са успели да говорят със слепия мъдрец Зорак. Нямахме карта, само място , тази вечер ще обсъдим дали ще тръгваме към леса да разнищим какво се случва там.

Nimble - 05

 (автор е Венци)

Тръгнахме по коридора навътре като достигнахме до друга зала. От сенките пред нея излезе Тал, който обясни, че монасите от манастира са го върнали обратно да се присъедини към групата, тъй като имал недовършена работа.

Влязохме навътре в залата, където се намираха 4 саркофага – единият беше отворен и на земята до него лежеше скелет. Скелетът и отвореният саркофаг бяха обвити с лиани с неестествено големи тръни, като лианите излизаха от цепнатина в стената. Сториха ни се съмнителни, затова ги заляхме с масло от фенера и ги запалихме. След секунди те се прибраха в стената със свистене – точно както и очаквахме. Скелетът на пода беше джуджешки и държеше магически меч, който взехме. Приближихме се до саркофага със статуята върху него, която изобразяваше ритуална джуджешка купа. Сложихме меча в нея и светкавица от тавана раздра пространството и удари меча. От температурата мечът се разтопи в купата и саркофагът като на релси се премести, откривайки таен тунел под него.

Тръгнахме по тайния тунел и излязохме на малка тераса в голяма зала. В залата имаше 8 колони и статуя на джудже в средата, а подът беше покрит с киселина, която се генерираше от цветята на растения, обвили статуята. Пип уцели с прашката си цветята, които спряха да отделят киселина. Направи ни впечатление, че върху киселината плуваха големи листа, като на фикус, които явно не се разяждаха. Със своята атлетичност Тал скочи върху няколко листа и успя да стигне невредим до статуята. Покатери се върху нея и взе златната корона, която беше на главата й. Пип от своя страна хвърли едно въже и успя да мине и той по листата, понасяйки малко изгаряния. Тал реши да стигне до изхода и тръгна уверено по листата, като тъкмо накрая залитна и аха да падне в киселината, когато Отрам хвърли могъщо щита си, който падна точно под крака на Тал и го спаси от сигурна смърт. Тал успя да стигне до изхода, където върза останалото въже и групата успя без проблеми да се придвижи до изхода.

Продължихме по коридора и се оказахме в огромна зала, украсена с мечове и щитове. В средата й имаше каменен блок, а до него един треант и розов гоблин, който веднага се досетихме, че е Пинки. Двамата гонеха русо момиченце, което им се беше изплъзнало. Поговорихме си убедително с Пинки и без да се налага да го убиваме, той ни показа къде е другото момиченце и къде е Зеленият палец, когото да убием.

Минахме през дупката в стената и се озовахме в огромна пещерна зала, която се разделяше на две от черна бездна, над която минаваше тесен, естествен каменен мост. Далеч долу се чуваше подземна река. От другата страна frogling магьосник говореше на малко черно цвете, пораснало от гръдния кош на мъртвец. Именно от него тръгваха лианите със странните оранжеви шипове, които видяхме по-горе. Зеленият палец направи магия, с която разкри криещият се Тал, но не видя Пип. Закани се, че ще станем храна за дедбрайър-а и битката започна. Зеленият палец призова 3 големи треанта – битката се очертаваше трудна. Отрам избяга на един дъх разстоянието и с огромния си чук с меча лапа-капан хвана малкия магьосник. Хрумна ни добрата идея вместо да се бием, да го хвърлим в бездната. Отрам с едно епично движение, напрягайки здравите си мишци, хвърли Зеления палец в бездната, където той безславно намери смъртта си. В този момент призованите треанти се разпаднаха.

Черното цвете явно не остана доволно, тъй като започна да генерира някаква енергия, лианите с шиповете се уголемиха, впиха се още повече в стените и разтресоха цялата зала, която започна да се срутва. Побягнахме към изхода, за да се спасим. В последната зала обаче обезвреденият капан с остриетата се беше активирал наново. Отрам успя да ги счупи и изскочихме навън, точно когато всичко се срути окончателно.