Заради неприятно стечение на обстоятелствата редовната
група, разплитаща мистериите около могъщия маг Тробрианд, не успя да се събере
доста дълго време и ядрото радикални ролеви маниаци решихме да започнем отделно
приключение. Всичко се случи в прохладните стаи на Модерно предградие заедно с
Марто (Шакул), Иван (Лен) и Сашо(Гоб). Героите по ред на изброяване бяха клерик-стрележ,
полу-орк варварин и зентаримски войник.
Групата се събра след кратка препирня в кръчмата „Медното котле”
в Пристанищния квартал на Waterdeep.
Докато разискваха живота над канче мътна бира, бяха заговорени от
собственика на заведението Вескар Мирабареца, който със своите тъмни къдрави
коси и блестящи на фона на смуглата кожа зъби придума приключенците да проучат
нощите разходки на благородника Велийн Илвастаар по бардаците на Dock Wards. Златото си
струваше, но преди да могат да се нарадват на офертата Капитан Флейгин от
стражата респектира устатия Шакул с няколко тежки удара във физиономията. Не
беше минал и час, но имахме първата кръвна вражда.
Следващият ход включваше преглед на заведението „Висящия
фенер”, посочено като бордей, който се посещава (дори може би от самия
благородник). По пътя имаше среща със закъсал в калта собственик на търговски
вагон, когото Гоб умело уплаши и посъбра някои пари, докато Лен намести колата
обратно на пътя. Срещата беше интересен тест за вида Evil, който групата щеше да избере, като
modus operandi. Все
пак, лусканският търговец оживя и си замина на север за още катран, който да
продава на тържищата в Waterdeep.
В бордея бяха посрещнати радушно (като стари познати –
особено Гоб) и впечатлени от приятната и интересната обстановка. Престоят с
леките момичета донесе информация, че Илвастаар е редовен посетител и използва
стая на втория етаж. Последва дебнене пред вратите и скритите входове към
бардака, което потвърди информацията. Възникна идеята да се проникне в заключените
и потайни места на сградата, което доведе до нахлуване в подземието на „Висящия
фенер”, бой с гаргойл, криене на Гоб и Шакул в бъчви с вино и бягство на Лен
през улиците на града. Това беше последвано от хитро изнизване на Гоб с еликсир
за невидимост и освобождаване на героя на Марто с още надбягване с орките.
В крайна сметка, Илвастаар беше проследен от невидимия Лен
през поредица от скрити тунели до тайно подземие, намиращо се под улиците на
Пристанищния квартал. В подезмието, Иван се засили да разсича статуя, оказала
се каменен голем. За щастие групата бързо разбра, че не може да го убие и успя
да намери един от начините за изключването му. Последва битка с
паяци-охранители и попадане на Иван(Лен) в капан. На второто ниво ги чакаше
гробницата на (както се оказа) известен член на клана Илвастаар, но групата не
посмя да вземе бронята и щита му. Нещата с краткия dungeon завършиха с бой с малък Beholder, който беше добре
насолен.
Като цяло впечатлението ми от сесията е силно положително,
всички опитваха и успяваха да роуплейнат. Особено добро попадение бяха – гласът
на Лен, ползването на специалните умения на Гоб и омразата на Шакул към местния
капитан на стражата. Можеше да има малко повече битки и също така в един момент
подходът към проследяването на благородника беше твърде сложен, можеше доста
по-лесно да се направи. В крайна сметка, положително изживяване и при липса на
развитие по други фронт – добра алтернатива.
