вторник, 4 февруари 2014 г.

СбС 19: Сесията на противоречията




Деветнайстата поредна сесия от кампанията СбС се проведе на нов терен – в дома на Жорката, близо до булевард „Гоце Делчев“. Събрахме се пълната група с едно важно и тежко изключение – Венци. Заредени с провизии от „Пикадили“ се впуснахме в приключенията, които само Daggerford можеше да ни предложи.
Установявайки се в уютната кръчма „Лежащият дракон“ приключенците бяха посрещнати от джуджето ханджия Алиан и неговият dire-wolf Sheeba. Пийнаха ечемичена бира и овча яхния с пюре от ряпа и се заоглеждаха са останалите посетители. Първо им направи впечатление гном (Вагенголд) с неговия полу-орк орханител Говок, в разговора с него стана ясно, че е богат местен търговец и ковчежник на организация, която се нарича „Гилдията“.  Вагенголд дори кани групата да присъстват на вечерното събиране на Гилдията...покана с тежки последствия.

Второ, на път за стаята си, групата попада на ранения трапер Верок, който е изгубил брат си при засада на Lizardfolk-ве в близкото Lizard Marsh. Верок предлага на приключенците награда, ако могат да намерят и спасят изгубеният му роднина. Задача, която веднага се понрави на по-авантюристичните. Последва спор за това дали трябва да се продължава директно към Baldur’s Gate в търсене на следата, оставена от Waterdeep-ския търговец, или пък едно забавяне за странична работа няма да навреди. След разисквания, Сашо и Владо са надвити в спора и групата се подготвя да поеме за блатата.
В самите блата, следвайки инструкциите на Верок, засадата беше бързо открита. Заради добре скритите Саут и Глим, тя не  е съвсем успешна. Битката протича с леки трудности, но специалното умение на гущера-тотемист превръща Владо в каменна статуя. След разгрома над блатните създания, от кръвта е привлечен динозавър, който обаче беше бързо посечен. Глим успява да събере ценната кожа на гигантският алигатор, воден от лизардите. Стъпките на нападателите водят до малка пещера, в която е октрит раненият брат. При завръщането приключениците бяха посрещнати като истински герой – нещо, което не продължи твърде дълго.
За да спасят Норвалд, групата продаде хубавият боздуган (+1 human bane heavy flail) с верига на гущера-тотемист на местното джудже с богата история – Дервал Ironeater,който обитава голяма къща с вкопана ковачница. Той дори го заменя за нужните за процедурата на превръщане на stone to flesh, коятп Делфлан, един от силните местни магове се съгласява да извърши. За съжаление, Владо избързва, хвърля 2 на зара си и въпреки добрите възможности умира при връщането от камък. Следва намеса на Михаил, който в местния храм на Темпус извършва raise dead.
Вместо да напусне Daggerford като група герои, приключенците отиват на съдбоносната за тях среща в Гилдията. Там, подстрекатори (главен сред които Вагенголд) разпалват тълпата да се изправи срещу Дук Пвил Daggerford – пазителят на местния замък и носещ знамето с кървавия кинжал на тъмно син фон. Мартин и Сашо излизат на сцената и подхващат бунтовните слова, докато кроят идеи как да завземат власт в Daggerford. Неустено, приключеницте (с изключение на винаги предпазливия и разсъждаващ Джери) стават част от банда, която отива с извадени мечове и факли да свали дука.

Хълмът до дебелите стени на замъка
Daggerford е изкачен, но на върха му чака подготвен за битка дук с рицарите и стражата си. Революционерите са разколебани, но разгорещеният Саут предизвиква гнева на Пвил и двамата започват дуел в калния двор на замъка. Саут губи и в последния момент решава да се предаде, докато Джери се опитва да завърже отношения с Лейди Бронвин –сестрата на дука. Резлутатът обаче е един – всички са обезоръжени и тикнати в зандана на замъка, с идеята да посрещнат правосъдието. Единствено Норвалд, хитро успя да се измъкне.

Докато чакат в килията, завързани с тежки
, железни пранги, Норвалд се преобрази на плъх и успя да влезне при тях. Затворниците и магът от Waterdeep решиха, че е по-безопасно първо да се опитат да се спасят чрез съда и чак, ако не успеят, да бягат от затвора. Не чакаха дълго преди да бъдат изправени пред Дука и приближените му от Daggerford – рицари, свещенници, представители на семейство Ironeater.  В тронна зала на замъка приключенците трябваше чрез убеждаване да се спасят от бесилото, това стана (основна заслуга на Глим), като признаха вината си и разчитаха на това, че всъщност младият дук е милостив (да се чете Lawful Good) и ще пощади животите им.

С добра реч, успяха да отърват и отрязването на ценен крайник, точно преди да им бъде отнета екипировката и да бъдат изгнонени на пътя към
Baldur’s Gate, Алиан донесе писмо, което много заинтригува и дори притесни Пвил Daggerford. Сесията приключи, когато всички без Норвалд бяха пратени по пътя, а той самият все още не знаеше каква е съдбата на другарите му.

Като цяло сесията беше смесена, от една страна слабо и не много приятно начало. След това обаче, елементът на вземане на решение, дори самото подвеждане на групата и вкарването и в тежка ситуация вдигна напрежението и изостри интереса. Незабелязана остана и голямата победа, че всъщност роулплеят беше на доста високо ниво!