Преживяхме едно солидно двумесечно прекъсване, но за щастие, смелата група
приключенци отново се събра в дойранската обител на Фидлър и продължи своя
поход срещу подземните врагове на Dalelands. В пълен състав и последно стигнали до Дорина
Царнае, започнахме с едно хубаво пребъркване на нещата, които носи в себе си
дроуската матрона на Кирансале. Оттам бяха намерени определено количество
ценности (митрална лира, например), писмо от майката на Дорина (обясняващо
наближаването на the Day of Great Vengeance) и
не особено подробна карта за пътя между СМ и Маеремидра.
След като приключиха с тази част от комплекса, приключенците се насочиха
към горната част на храмовия комплекс, който наподобява паяк – т. нар. Fane
of Loth. На мястото все още личаха следите от битката
между клеричките на двете богини, дори пред олтара за жертвоприношения имаше
купчинка прах от унищоженната матрона на Loth. Групата се сблъска с два капана –единият пиеше negative
levels от самия олтар, но беше
унищожен, вторият summon-на 2
бебилита, които бяха убити със силен спел от Джин и демидж от Шири и Гром.
Преминавайки през разрушената порта на вътрешната част от храма (там където
се допускат само високопоставени членове на лотския клир) приключенците имаха
сблъсък с два изключително опасни keening spirits. Те набързо подплашиха двма членове на партито,
почти убиха Шири и изразходиха едно спасение за Константин. За съжаление, този
етаж не съдържаше много съкровища, или поне не бяха открити ;)
Вече беше ясно (дори ин гейм), че предстои дълго пътуване към следващото място,
на което са се разположили тъмните елфи. Маремидра, която се намира под
известния град Shadowdale (дом
на големия Елминстер). Тук дойде и важният въпрос, как да се стигне до там?
През Underdark или отгоре,
как да се прекоси Lake of Shadows, дали да се търси водач, какво да се иска/прави с маговете от обърната кула
и бившите роби, водени от Тулк.
Решено беше да се мине през Базара и да се комуникира с куо-тоа за евентуална
помощ при преминаването на езерото (благодарение на хубавия Knowledge
check стана ясно, че мястото се
обитава от куо-тоа и се ръководи от гигатнски кракен). Обаче, вместо куо тоа на
мястото на Базара бяха разбунтувалите се бивши роби и техните пленници бившите
им пазачи. Последва малко объркавне,
какво да се иска, как да се иска - в крайна сметка групата седна в новата
резиденция на Тулк за преговори с него.
Получи се успешна търговия, дори групата се сдоби с куагот водач, който
би трябвало да помогне в пресичането на the Deep Wastes.
В крайна сметка, партито плати входната такса на Тулк, мина през тежките
порти, отделяши Sizth Morcaine от дивия Underdark, и
следващата стъпка в приключението започна!
Личното ми мнение за играта е положително, интересни дебати, развръзки,
решения. Битките също бяха приятни и challenge-ing. Разбира се, личат си и дефицитите на ултра напомпани герои на такъв
относително висок левъл.
(бел. Саш: Беше си приятно
да поиграем, дори и за една относително кратка вечер. Сесията беше средна
работа, поне нещата придобиха някакви ясни очертания. Виждам стабилна разлика
между кампаниите на Стоян, където в повечето случаи целта не е съвсем добре
дефинирана и тук, където имаме карта как да стигнем до следващото препятствие.
Мисля, че ще е интересно все пак да продължим напред и макар че си дрънкаме за
пето издание, бих бил щастлив, ако довършим това. Относно нагруханите герои - това ще играе все по-малка роля, тъй като сме
много на брой хора. Реално ние вече изоставаме с едно ниво от това, което би
било, ако бяхме четирима. Не че адвенчъра може да бъде избутан с четирима :D,
но все пак, мисля, че след две-три нива враговете ще станат доста
по-челенджинг. С две думи, нека помислим кога пак да играем и те така J)
