В първите
наистина по-топли дни на лето 2015-то се събрахме за една последна сесия преди
заминаването на ДМ-а към Вашингтон. Марти и Иван (познати като Ширекан и Гром)
дойдоха, яздейки своите велосипед, вечеряйки с лийн полу-палео меню. Жоро ( с
Фидлър) ни чакаше като домакин, а Венци () позакъсня, но се включи силно.
Сесията започна с
групата, плаваща по Lake of Shadows, акомпанирана от двама гиганти, които служеха като гребци-водачи през мрака
на подземното море. Движейки се из призрачно спокойните черни води, групата
достигна сталактон, който се използва като пост от група куо-тоа. Жабо-хората
побързаха да наобиколят сала и да поискат немалка сума за преминаване – но
доста спокойно, преговаряйки с гигантите. Проблемите започнаха, когато част от
куо-тоа бутнаха сала (по-скоро нарочно) и изпратиха във водата Гром. Той малко
безрасъдно си го върна тъпкано, като разби едно от съществата в дървенията на
плаващата платформа.
Резултатът беше,
че битката започна с качващи се върху сала противници, които използваха
различни умения – стън, лайтнинг болтове и чист демидж, за да нанесат немалки
поражения на групата. Особено като държат голяма част от кастърите в безъснание
– когато си небъфнат за битка, нещата протичат различно. С много усилия
(например отлично овладяна ситуация от Венци) противниците са избити. Това
което последва логично е, че гигантите разбират в каква каша са и решават да
обърнат сала, за да се готвят за неизбежна война със старите си врагове
(особено след като една гад се спаси). Логично, групата не можеше да позволи
това, и двамата доскорошни съюзници също бяха съсечени.
Проблемът на това
е, че приключенците се озоваха сами по средата на подземно езеро, което не
познават. Хвърлиха по един сървайвъл и потеглиха през черните води. В един
момент решиха да починат, направиха котва и заспаха на сала. Спокойствието не
продължи дълго, когато беше забелязана сянката на КРАКЕНА. Владо и Сашо бяха преместени в rope
tricka, за да се получaт 2 Wind
Walka. И след няколко неуспешни
психо атаки, изведнъж Венци беше доминиран, което доведе до смъртоносно
намушкване на Жоро (който се възстанови с хила на Владо) и Марто(който използва
спасение). Последва лек сблъсък с останалите на борда двама войни, Жоро опита
да разбие контрола на гигантския октопод неуспешно...а битката ще продължим
следващия път
Като цяло наистина
се насладих на сесията. Имах усещане, че наистина сме в пещерата, в гигатнско
подземно езеро. Битките ми бяха интересни, куо-тоа се оказаха неочаквано здрави
и нескучни монстери, а кракенът е красива класика. Солидна игра за всички, дори
ми хареса импулсивният Иван, вживяването в героя на Марто, отличното спазване
на алайнмента на Жоро и дипломацията-биткаджийството на Венци.
