След почти
тримесечено отсъствие на ДМ-а (пишещ тези редове) и припомнянето на трогващия
надпис, който Марто остави върху записките от последното приключение (FUCK
USA), групата в почти пълен състав
(без нашия хитър rogue Венци)
отново беше на линия във все по-добре изглеждащия дом на Ванчо. За съжаление
новата маса все още се очакваше, което наложи да се гърбим върху малката холска
масичка за кафе.
Самото приключение започна, където свършихме последния път, на сала, с опасен
кракен, който се върти наблизо. Жоро успя да се възстанови с хиила на Владо,
Джин (Сашо) влезе в не много успешен сблъсък с подводното чудовище, докато
Венци (домиринар от врага) беше оставен на 0 Strength и завлечен в rope-tricka, където Константин (Владо) развали dominate
с break enchantment. Последва използване на wind walk, за спасяване от разярения свръх-октопод и
намиране на изхода от подземното море, наречено Lake of Shadows.
През един
песъчлив плаж, покрит със стари отломки, групата пое през тунелите на Underdark
към следващото препятствие по пътя
за Maeremydra. Срещнаха го
под формата на странен облак от магична тъмнина, зад която двамата кастъри
разкриха гонг, седящ на ръба на голяма пропаст. Тук е много важно да се
отбележе, че бяха използвани всякакъв вид Knowledge, за да се проучи ситуацията предварително и да се
събере информация относно странните Shadow характеристики на мястото (Whailing Cliff).
В крайна сметка групата реши да удари гонга
(леко), което доведе от пещерите седящи над тяхната две групи летящи-shadow
дяволи, наречени kir-lanan.
Леко прибързано, приключенците се впуснаха в
директна конфронтация, но kir-lananците се оказаха лесен противник за такова обиграно в битки парти. Последва
отлитане на Константин до предполседната пещера, от която също се стелеше
непрогления мрак, подобен на този от края на тунела. За изненада, тама чакаше
готов изключително опасен противник, mature shadow dragon. С изключително опасен breath weapon
– без лимит на ползване, висок Reflex
save и 4 негативни нива при неуспешен
рол, 2 при успешен. Бързо променихме нещата, така че драконът да има лимитиран
брой ползвания (1d4+1), но
въпреки това той сееше унищожение в групата. Имаше тотален консийлмънт, висок
АЦ, много кръв – TPK беше
близко.
Докато...Иван, играейки смелия rogue на Венци не извади арбалета, не хвърли 20, след това още едно 20 и след
това 54%, за да унищожи дракона с ЕДИН изстрел. EPIC!
Впечатлението ми
беше за прилична първа игра след пауза. Хубаво е да сме на по-удобна маса и
Ванчо да вземе да се наспи, но с добро темпо се движим към приключване на
адвенчъра и преминаване към лелеяния 5 едишън.
