Два дни след празника на влюбените прекарахме четвъртък вечер в офиса на БЛО и направихме една кратка и приятна сесия. Съставът беше - Сашо, Марти Парти, Жоро и разбира се - нашият вече суперзареден, мегамогъщ, ултраздрав ДМ Стоян.
Започнахме където групата приключи последния път - в леговището на вече покойния owlbear, потършувахме и водени от Велар (спасеният елф) тръгнахме към Tall trees - населеното място в High Forest, където той живее. По пътя срещнахме група кентаври, които смятаха, че преминаваме през техните земи, но ние изтъргувахме 3 оркски брадви и с малко дипломация минахме метър. Последва навлизане в горите на Турланг (мега-треант, който е местната баш батка) и пристигане в Tall trees.
Tall trees
По пътя беше станало ясно, че нашият приятел елф е бил на някаква мисия, която е фейлнал и към момента здравата е загазил. Чакаше го и народен съд от местният орган на управление - Друидският кръг на Tall trees. Аудиенция с тези хубавци имахме и ние. Те бяха 4-ма - Началника - Утганг Ярл, Елфа - Ваерос, Човекът - дърво и още един, който не беше толкова запомнящ се.
Поприказвахме си с тях и те ни разказаха какво има да се прави в Хай Форест - най-вече много приключенци търсят да се изкачат по долината на река Unicorn Run нагоре в Star Mountains и да видят Миелики. Много приятно си подрънкахме, харесаха ми определено тея пичове.
След това историята на Велар започна да се разплита - той дойде при нас и ни разказа за неговата мисия - тя е била да върне някакъв елфически артефакт - кора от дърво с вълшебни надписи, която той сам е загубил. Наел орки, за да убият “братята”, които се оказаха еттин, но орките (“изненадващо”) го пленили - абе изобщо - МАЗАЛО. Въздъхнахме тежко и отидохме да поговорим с еттина. Тук последва друг приятен ролеви момент, защото го забаламосахме, че кората е проклета и че ще им се случват странни неща, които впоследствие предизвиквахме самите ние. После с малко съджесчън и малко долни лъжи ги убедихме да ни върнат кората без дори някой да хвърля инициатива.
Върнахме кората и последва нова аудиенция с друидите. Нещо се опитваха да ни разпитват кой е лъгал и т.н., но ние не сме от вчера в тоя бизнес, плюс те са първата организация, която срещаме и не е фанатичен death-cult, така че се разбрахме като истински тарикати.
От тук насетне се очерта свободна програма. Установихме се като специалисти по “деликатни ситуации” и разбрахме, че основните куест-гивъри биха били зелената стража (местното СДВР) и Ваерус, при когото и отидохме. Пичът беше доста впечатлен от това, че успяхме да свършим работа без да батисаме горкия етин (ся, ако трябва да сме честни, не се знаеше кой кого) и ни даде куест.
Куест: Да заобиколим Стар Маунтс и да тръгнем нагоре по реката, за да спрем негови приятели харпъри от това да стигат догоре, защото има (неидентифицирана) огромна опасност.
Кликнахме “ОК”, ъпдейтнахме журналите и в момента правим последни приготовления преди тръгване.
До следващия път!
