И така, датата беше 16 август, а пък групата ни в почти пълен състав (без Ванчо) успя да се събере за още една сесия по петото издание на Ди Ен Ди. Даже беше десета юбилейна (дай експириънс ве ей) сесия.
Приключението бе опасно, пътят напред беше труден. Редакцията на блога не успя да проследи движението на приключенците и точно когато мислехме, че всичко е загубено, получихме следващия и-мейл.
...шибан студ се стелеше из тъмното подземие. Пламъка от факела сякаш се опитваше да се сгуши и хвърляше къси лъчи светлина, които бягаха на мига от стените. Марстер пристъпваше тежко и в готовност – брадвата си бе хванал високо при острието в една ръка, а с другата държеше факела и се опитваше да прозре в тъмнината. Останалите се движеха тихо и в група, дори брат ми бе сложил внимателно длан на дайрето, да не би да се раздрънчи, когато не бива.
Изведнъж се чуха тежки стъпки в тъмнината. Сякаш двутонни мечове пронизваха пода, един след друг бавно и монотонно. Червени точки се появиха в сумрака, а зелена мъгла бе обгърнала силуета на създанието…
Битката бе бърза, но тежка. Заклинания, удари от остриета, бойни песни и куршуми се блъскаха в дебелата броня на Горгона. Но точните и премерени удари успяха да поразят съществото…
За съжаление богатство нямаше, продължихме напред из тъмните коридори, като се надявахме опасността да е отминала. Уви в следващото голямо помещение се натъкмнахме на нещо наистина ужасяващо.
Огромен басейн с вода бе заел голяма част от помещението. В него се виждаха гротескните очертания на гигантски мозък, плаващ в бяла слуз и покрит в тъмни нервни окончания. Всички бяха смразени, знаехме че сме на косъм от това да си загубим разсъдъка и да загинем...Нищо такова не се случи обаче. След първоначални ужас любопитсвото надделя и започнахме да разглеждаме. Не забелязах първоначално, но големия ми приятел започна да се държи странно, както и Уелби. Започнаха да се движат странно и разбрахме от тях че съзнанията им се намират далеч. Древен Нетерилски маг бе превзел Elder Brain-а и те бяха гости в няговия свят. Свят който след кратък разговор се оказа и неговия затвор в който е затворен от хиляди години. Трябваше му тяло за да избяга, като обеща, че в момента в който убие мозъка ще застане кротко и тихо в съзнанието на своя преносител и ще чака удобен момент да напусне тялото му. За моя изненада и на останалите, любопитния маг реши да предложи тялото си за транспорт на древното същество. Наистина глупаво – аматьорска грешка... Мерин пристъпи в пуула с кинжал в ръка и след кратка и кървава баня уби гигантския мозък.
Излизайки от водата младия маг не изглеждаше същия. Дали беше той или древното съзнание на Нетерилския маг го контролираше. Никой не знаеше, а този въпрос се четеше в лицата на всички. Проверих инстинктивно остротата на кинжала си. Беше достатъчно остър. С едно движение можех да му прережа гърлото ако направеше грешно движение. Само да изречеше едно заклинание и щях да му отрежа езика. Само да посегнеше на някой от нас или на брат ми... Смъртта щеше да е мигновенна и нямаше да разбере колко бързо ще загине тая древна гад. Леко се поуспокоих, представяйки си хиляди сценарии в които убивам мага.
- Доста аматьорско, Мерин, доста аматьорско… – казах аз.
Из тефтера на Корин
