Сесия 9
текст: Марто
Неделния септемврийски
следобед беше прекрасен за ДНД. Събрали се в пълен състав, малко джънк, кафе и
енергийни напитки запретнахме бързо ръкави и подхванахме да мятаме зарове.
Върнахме се в дънжъна и
продължихме по коридорите (забравил съм да снимам картата, о снап). Тръгнахме
наляво при стаята с Нютовете по релсите. По пътя срещнахме от ездитните им
животинки които Пси реши да нахрани. Тунела в един момент се раздели на две, качихме
се в една количка и като Индиана Джоунс се спуснахме по-надълбоко. Срещнахме
джуджешки йероглифи които ни които сочеха в две посоки. На тях пишеше „Богиня“
и „Змейово сърце“. Предполагаме че е свързано с Убтао и джуджешкия пантеон.
Тръгнахме към „Богиня“
където срещнахме Сингоп – саламандър охраняващ сърцето на „богинята“ на един
мост. От него научихме че Имикс е бога на нютовете и също така че той (Сингоп) няма
нищо против джуджетата и техните претенции стига да не му досаждат.
Другата посока – „Змейово
сърце“ води към града на дракона Тиндър и армия от Коболди които му служат
(суайпнахме на ляво за сега). Пси реши да се пречисти в сърцето на Убтао. За
щастие никаква беда не го сполетя.
Наложи се да се върнем в
началото и да проверим малкото места които не бяхме. Открихме малка стая с
кадифена кутия на която има „начало“ и „край“ – място за руни. А на вратата в
същата стая за късмет същите надписи и отвори за руни. Пси успешно пребори
ключалките и ни заведе в съкровищницата да си понабереме айтеми. Имаше мост с
механизъм който ако се активираше прибираше моста. За съжаление нямаше много
айтеми за бране освен ръкавицата в центъра на помещението. На нея беше изписано
че принадлежи на овърсийъра на Хракхамар – Moradin’s
Gauntlet.
Пси опита да надхитри
механизма под ръкавицата но уви не успя и събудихме статуята в стаята която се
оказа пазител на артефакта. Наложи се скоростно да се омитаме, за щастие бяхме
предвидили подобен сценарии. Дръпнахме моста и голема остана да ни гледа тъжно
от другата страна.
Намерихме и последната
стая в която се бяха барикатирали последните файър нютове, техните уарлоци и
стийдове. Битката беше изключително тежка но някак си успяхме да надделеем даже
без да хабим спасения. Напред открихме и светилището им, на бог Имикс, и двама
заложници - джуджета албиноси. Времето
беше напреднало и решихме да спрем до тук.
Сесията беше мега яка.
Мене ми се играе още и се надявам да организираме нещо след като се върне Стоян
от чужбината. Ноут то селф, да пиша блог поста веднага, че паметта е кучка и
едвам помним нещата.