След два неуспешни опита да се съберем за игра, най-сетне
успяхме и сефтосахме „новото у Марто“ в Луксозенец. Трябва да призная, че беше
комфортно (поне на мен), но имам леки съмнения, че с наличието на 4-ма играчи
ще е ОК. При всички положения стана топ-сесия, така че продължавам с обзора.
Продължихме из недрата на Храк-Хамар, където бяхме изчистили
файър нютовете и освободихме две джуджета, които явно бяха яли пердах и
мъчения. Излязохме навън и ни посрещна лагерът на оцелелите. Очите на тълпата
блестяха с надежда и в най-добрите революционни традиции обявихме Свободен
Храк-Хамар! Настана див купон като от Матрицата Презареждане, само че с повече
бради и пиене. Шефчето на Храк-Хамар – джуджето Сити Вайнкътър – забеляза ръкавицата
на Морадин, но впечатлен от нашата сериозна мисия (ние на всички разказахме за
Соулмонгър) каза „няма проблеми момчета, взимайте“. Остана само казусът как
точно да прекосим планината (отгоре или да заобиколим), когато Еку подпита Сити
дали няма някой таен тунел (разбирай Стоян хелпна, но го отигра много
ин-керъктър и много добре се вписа в разказа). Таен тунел имаше и ден по-късно
се озовахме от другата страна на планината съвсем близо до Ому.
Направихме лагер и продължихме из гъстата джунгла. В това
време почнахме да забелязваме, че Еку нещо доста се е поизнервил. Бързаше,
потеше се и т.н. Ние го конфронтирахме за това, но изглежда го беше изнервила
близостта с Ому, където той е преживял нещо много страшно. Ние почти очаквахме
да се шейпшифтне в некъв ужас или да наръга Жоро, докато спи, но до нищо такова
не се стигна и небрежно стигнахме до първата стражева кула на Ому. Еку ни
изостави, защото си има някаква своя работа в Ому и каза, че ще ни намери
по-късно. Кулата беше поизоставена, но надраскана цялата с надписи, по всяка
вероятност от приключенци. Ние дописахме „Еку е предател, кур за Еку“.
Изглежда много народ са идвали да дирят съкровища в Ому. И
то изглежда имаше за какво. Пред нас се разкри голям град, потънал под скалните
отвеси, наводнен на места и на вид изоставен. Но както разбрахме бърже, не
можеш да направиш и 5 крачки, без да отнякъде да изскочи някой ужас.
Тук Стоян каза „навлизаме
в същинската част на приключението“.
Ебаси.
Слязохме надолу по стълбичките и огледахме първите две къщи
на Ому. Едната беше с някакви френдли маймунки, които безобидно ни замеряха с
акита, а другата имаше асасин вайнове, които, обаче разкрихме. Бъбълс ги ръчна
с ланса и нежно ги заобиколихме.
Продължихме напред и се нахендрихме на патрол Yuan-ti-та. Бяха 5 гада и
доста нашокаха Жорко (който лапна грапъл на секундата) и Марти (кофти зар), но
с даркнеса на Марти направихме нещо като батълфийлд контрол, а Бъбълс и Ани
почнаха да стават качествено фронтлайн комбо (особено с пауър атаката).
Продължихме напред и, разбира се, стигнахме до някакво
езерце – фонтанче. Бъбълс хвърли един камък в него и БААААМ излезе DER FROGHEMOT! Гадта беше CR10 и едва едва едва го
бутнахме. Взехме му инициативата и вместо да избягаме…Характерното беше, че
гадта прави техника „дълбоко гърло“ и се озоваваш в корема и. Жорко беше изяден
първи и бързо изкалкулирахме, че ще умре доста бързо. Бъбълс успя да го нашока
и беше втория изяден. Там хилваше Жоро и себе си, така че да удържим фронта.
Нещата бяха на косъм за ТПК (и то няколко пъти), но в крайна сметка изхабихме
само 1 спасение (което е феноменално).\
Сбихме гадта, върнахме се в кулата, рестнахме и на другия
ден се събудихме освежени и… 5 левел!
Имаме доста още Ому да изследваме, тъй че …let’s go!!!
