Пиша този блог няколко дни след като приключихме 29-тата
сесия по най-мащабното приключение (и най-бруталния дънджън), които сме играли.
Мястото отново беше БЛО и се събрахме в състав аз, Марти и Пси.
Почнахме с разбор кои предмети да съберем от труповете на
Ани и Джем и с това какво да правим. Очевидно беше, че трябва да завъртим
зъбните колела така че да имаме достъп на север към адамантиевата решетка. Как
това да стане, обаче, така че да успеем да отидем всички си беше мистерия.
Въртяхме, сукахме, умувахме и най-сетне решихме да си направим механизъм с
въженце и свещ, който да натисне правилния бутон, след като сме се придвижили
до там. Схемата сработи и рррррррррр…озовахме се лице в лице с решетката.
Имах идея, че беше логично, когато сме отчаяни да викнем
Артъс Симбер и след известен размисъл дали няма да ни джоби и да ни прибере
айтемите изкарани с КРЪВ И ПОТ, го викнахме. Той се появи от другата страна на
решетката и каза, че ще ни помогне после.
Очевидно беше, че трябва да отваряме магическите гардероби.
От тях излязоха, както следва:
-
3 will o wisps
-
2 много шибани дявола спелкастъра, които много
ни озориха
-
Една сюрия орки
-
Едно модронче (или подобен конструкт) от
Механус, който просто искаше да си ходи и ние го убедихме да се саморазглоби
-
Един Bone devil
Като цяло използвахме на Марто fly-a и успяхме дори само двамата да
изкараме енкуантърите. През цялото това време Пси седеше и ни гледаше как
грухаме експириънс и честно казано ми стана малко тъпо за него. L
След като минахме енкаунтърите решетката очаквано се отвори
и след завоя на коридора намерихме Ани гола и с бележка от Артъс върху нея.
Продължихме нататък и по коридора имаше купища ръждясали и овехтели боклуци и
арка с глава на бик, от която лъхаше на некромантска магия. Ние продължихме и
ХОП – всичките ни немагически предмети станаха на прах.
…..
Точно, когато се почувствахме комфортно в дънджъна и се
почувствахме, че сме станали малко по-силни, Томба напомни за себе си и ни го
начука брутално. Дали има начин да се заобиколи? Не знаем, но мисля, че
определено се поотпуснахме (или пък изморихме), а трябва да се стегнем преди
Асерерак.
Както и да, видяхме стълбите за надолу, подминахме ги и
продължихме напред. Там видяхме две гигантски магически вериги, които излизаха
от един вортекс и влизаха в друг. Скок-подскок като Марио и се озовахме на
отсрещния край. Там продължихме до една малка стая, в която имаше златен уред
за астрономия. Отворихме го и се оказа, че в него има стол с 3 ръчки. Параноясали
и изморени не се занимавахме и просто се върнахме назад и слязохме по стълбите
надолу.
