„Всеки плаща на някого“
-
Халфлингът
от моргата
На връх Свети Валентин гордо решихме, че този празник е
поредният израз на Панчевисткия Екзистенциален Вакуум и, че ние обичаме жените
си всеки ден, поради което се събрахме да поиграем ДнД.
Бяхме в състав без Пси, който се налива с крушова ракия и
след това кара ски в Сърбия, но пък с новото попълнение Венци, който взе ролята
на орка Рагнар – друид от Shadow Marches, който е бил
наемник във войната, но като се е върнал открил селото си опожарено и
унищожено. Жаден за мъст проследил бандитите отговорни за това до Шарн и сега е
готов за разплата.
Почнахме от където приключихме миналия път – извън къщата на
покойния Вика Слок. Отвън се търкаляше някакъв просяк и решихме да го попитаме
дали е видял как изнасят тялото. Просякът се оказа самият Рагнар, който като
друид предпочита да си спи отвън. Взехме го и отидохме да отмаряме в имението
на Йови в Golden Gates – един от по-долните квартали на Lower Dura. Тук последва
неочакван роулплей момент, в който се запознахме с леля Флея – хазяйката на Йови, която го джоби за половината наем.
Починахме и на следващия ден решихме да се разходим до гарата, за да почнем
отнякъде. Бен (Сашо) реши да
организира децата от квартала в шпионска мрежа като „птичетата на Варис“ и им
обеща 1 сребърник, ако разберат къде се събират служителите на Корпорация Ориен
да разпиват след работа. Имахме и среща с първия антагонист на нашето парти – Сержант Бакстър, който е местният
полицейски шеф и мафия бос и не дава да се „работи“ без да му се плаща. Той се
познаваше с Йови, който от своя страна, очевидно недолюбваше сержанта. Тук се
заформя интересна интрига с този герой и лично аз мисля, че е доста вероятно да
имаме още сблъсъци с него.
На гарата ни казаха, че билетите са купени от Шарн и че са
отворени билети от 1 класа (тоест от всякъде за навсякъде). Не успяхме да разберем
кога са купени, но Йови се спазари с касиерката срещу монументалната сума от 5
златни галифара тя да му каже на следващия ден. Решихме да проявим хитрост и да
разберем къде е централата на Корпорацията, но не ни се получи, на Рагнар му
дойде в повечко градската суматоха и се скара с лелката от Информация. Взехме
една молба за оплакване до Седрик д’Ориен (който беше подписал писмото до Вика) и му цитирахме
текста на писмото. Добавихме и че трябва да говорим след 2 дни и дадохме адреса
на изоставена къща близо до Йови.
Следата взе да изстива и се завърнахме в квартала, за да
вземем да питаме сержант Бакстър. Той ни одруса по 10 злато, за да можем да „работим“
в квартала и ни посъветва две неща: да не се занимаваме с корпорациите и да не
дирим покойника при House Jorasco (лечителите в Khorvaire). Речено-сторено. Първо
отидохме в Lower Dura,
където ни насочиха към клона на къщата в Middle Menthis. Оказа се, че моргата е доста близо до апартамента
на Вика. Спазарихме един подкуп и ни казаха да дойдем час след залез, за да
видим тялото.
В това време децата бяха открили, че Домът Ориен се събира в
Горящия Ринг в Lower Menthis.
Настана вечер, отидохме в моргата, Вика беше на шестия етаж.
По стълбите се разминахме с две сестри и с два гнола, които носеха някакъв
сандък. Отворихме кутията, където трябваше да е покойника и тя се оказа празна.
Пуснахме Крънчи (Пси) да инвестигейтва
(което беше грешка), след което моментално заподозряхме двамата гнола и се
втурнахме да ги гоним нагоре. Точно излязохме на последния етаж и забелязахме
как натоварват тялото на едно въздушно такси. Хвърлихме се след тях и последва
ултра епична въздушна битка измежду кулите на Шарн. Рагнар изигра огромна роля
с магията си, която ги избутваше от самолета и те падаха долу в бездната.
Толкова огромна, че бутнахме дори и пилота и въздушната лодка остана без
управление. Нещата хич не изглеждаха добре, но Бен успя да овладее таксито.
Механиката, по която ставаше това беше уникално яка – трябва да поставиш ръцете
си в специална кутия, където да се свържеш с вградения в корабчето dragonshard и да управляваш
елементала, чиято есенция движи самолета. Това става с DC20 Persuasion или Intimidation check! Добре, че вдигнах
малко харизма, ей тва ще ви кажа! С уникален късмет хвърлих 17 и получихме минута,
в която Бен управляваше кораба. Насочихме се обратно към моргата, взехме Крънчи
и тръгнахме да се пръждосваме към Lower Dura. Полукатастрофалното ни приземяване почна да привлича
внимание, но начаса се скатахме в една шахта, където успяхме да приберем
покойника и да качим втори левел.
Направи ни впечатление, че има оток на лицето, но този оток
се оказа грим. Решихме, че е най-добре да се свържем със Сам Спейд (детектива) и отново разделихме партито на две – Крънчи и
Рагнар останаха да пазят трупа, а Бен и Йови отидоха до Maleon’s Gate – един от още по-долните
квартали на Lower Dura. Беше
вече доста нощно и се натресохме в една алея, където десет гоблина ни направиха
капан. Успяхме да се отвържем и да им дадем лек отпор, но те още не си
тръгваха. Венци предлагаше да преговаряме, но на мен лично ми кипна лайното и
ми омръзна само да ни подритват, затова го играхме по следния начин. Бен
идентифицира водача на групичката, хвърли му едно копие и след това Йови го
елдрич бластна. Верно, убихме го за 1 кръв и на див късмет, но няма начин да се
даваме на всеки бастун да ни подритва, пък ако ще и да сме толкова тъпи, че
сами да влезем в капана! Аз съм убивал Асерерак бе, алоооу!!!
Изпълнени със серотонин намерихме руината, където Спейд
държи офиса си и съответно се оказа, че офисът е занемарен от поне две години
(намерихме един стар вестник там). Предположихме, че този който ни е дал задачата
не е този, който казва. Върнахме се при покойника, заклехме се повече да не
разделяме партито и забелязахме, че трупът е почнал леко да се затопля. Крънчи
му цапна един heal и
трупът се изправи рязко и почна панически да диша. В същото време се превърна
на слаб човек с тебеширено бели коса и кожа. Разбрахме, че е changeling, който се казва Мисак. Убедихме го, че няма да му
навредим и го оставихме да ни разкаже историята си.
Нашият приятел е changeling, който това работи (както и много други от братята и
сестрите му) – преобразява се на клиент и го замества, докато клиентът прави
нещо друго. Вика го е наел да седи в дома му над театъра за няколко дни и му
бил намекнал, че иска да отсъства заради жена. Както става, обаче, нещата се
объркали. Един ден на вратата се почукало и влязъл загадъчен плешив мъж с „човешко
лице и звездно небе навсякъде около него“ и няколко други тъмни фигури. Мъжът
го докоснал по главата и в следващия момент Мисак се събудил при нас. Излиза,
че някой е искал да изглежда все едно Вика е умрял, но без реално да го убива.
Самият чейнджлинг не искаше да играе и въпреки опитите ни да го направим наш
сътрудник, обеща, че ни дължи една услуга. Можем да го търсим на пазара до
гарата. С това и приключихме сесията. Поне няма труп, за който да трябва да се
притесняваме.
Уау, каква сесия – мистерия, роулплей, екшън, хумор, обрати!
Случаят се заплита и има доста въпроси, на които трябва да открием отговорите.
Кой е искал Вика да изглежда мъртъв и знаел ли е, че това не
е самият Вика?
Защо му е на някой да краде тялото на Вика? И това същият,
който го краде от моргата ли е?
Кой е Сам Спейд и наистина ли е той?
Каква е нашата роля в нещата?
Чакат ни интересни времена!
За финал ще кажа, че Стоян може би има забележки към себе си
(което е нормално за него), но аз лично съм много доволен. Според мен
добавянето на класически сюжетни елементи от филм ноар и т.н. помага да усетим
света и да се потопим в него с помощта
на качествен и познат стори телинг. По този начин всички сме на една вълна и
заедно откриваме света и мястото на героите в него.
10/10
