събота, 15 февруари 2020 г.

Eberron – 02 – Има ли пилот в самолета?



„Всеки плаща на някого“                
-          Халфлингът от моргата

На връх Свети Валентин гордо решихме, че този празник е поредният израз на Панчевисткия Екзистенциален Вакуум и, че ние обичаме жените си всеки ден, поради което се събрахме да поиграем ДнД.

Бяхме в състав без Пси, който се налива с крушова ракия и след това кара ски в Сърбия, но пък с новото попълнение Венци, който взе ролята на орка Рагнар – друид от Shadow Marches, който е бил наемник във войната, но като се е върнал открил селото си опожарено и унищожено. Жаден за мъст проследил бандитите отговорни за това до Шарн и сега е готов за разплата.

Почнахме от където приключихме миналия път – извън къщата на покойния Вика Слок. Отвън се търкаляше някакъв просяк и решихме да го попитаме дали е видял как изнасят тялото. Просякът се оказа самият Рагнар, който като друид предпочита да си спи отвън. Взехме го и отидохме да отмаряме в имението на Йови в Golden Gatesедин от по-долните квартали на Lower Dura. Тук последва неочакван роулплей момент, в който се запознахме с леля Флея – хазяйката на Йови, която го джоби за половината наем. Починахме и на следващия ден решихме да се разходим до гарата, за да почнем отнякъде. Бен (Сашо) реши да организира децата от квартала в шпионска мрежа като „птичетата на Варис“ и им обеща 1 сребърник, ако разберат къде се събират служителите на Корпорация Ориен да разпиват след работа. Имахме и среща с първия антагонист на нашето парти – Сержант Бакстър, който е местният полицейски шеф и мафия бос и не дава да се „работи“ без да му се плаща. Той се познаваше с Йови, който от своя страна, очевидно недолюбваше сержанта. Тук се заформя интересна интрига с този герой и лично аз мисля, че е доста вероятно да имаме още сблъсъци с него.

На гарата ни казаха, че билетите са купени от Шарн и че са отворени билети от 1 класа (тоест от всякъде за навсякъде). Не успяхме да разберем кога са купени, но Йови се спазари с касиерката срещу монументалната сума от 5 златни галифара тя да му каже на следващия ден. Решихме да проявим хитрост и да разберем къде е централата на Корпорацията, но не ни се получи, на Рагнар му дойде в повечко градската суматоха и се скара с лелката от Информация. Взехме една молба за оплакване до Седрик дОриен (който беше подписал писмото до Вика) и му цитирахме текста на писмото. Добавихме и че трябва да говорим след 2 дни и дадохме адреса на изоставена къща близо до Йови.

Следата взе да изстива и се завърнахме в квартала, за да вземем да питаме сержант Бакстър. Той ни одруса по 10 злато, за да можем да „работим“ в квартала и ни посъветва две неща: да не се занимаваме с корпорациите и да не дирим покойника при House Jorasco (лечителите в Khorvaire). Речено-сторено. Първо отидохме в Lower Dura, където ни насочиха към клона на къщата в Middle Menthis. Оказа се, че моргата е доста близо до апартамента на Вика. Спазарихме един подкуп и ни казаха да дойдем час след залез, за да видим тялото.

В това време децата бяха открили, че Домът Ориен се събира в Горящия Ринг в Lower Menthis.

Настана вечер, отидохме в моргата, Вика беше на шестия етаж. По стълбите се разминахме с две сестри и с два гнола, които носеха някакъв сандък. Отворихме кутията, където трябваше да е покойника и тя се оказа празна. Пуснахме Крънчи (Пси) да инвестигейтва (което беше грешка), след което моментално заподозряхме двамата гнола и се втурнахме да ги гоним нагоре. Точно излязохме на последния етаж и забелязахме как натоварват тялото на едно въздушно такси. Хвърлихме се след тях и последва ултра епична въздушна битка измежду кулите на Шарн. Рагнар изигра огромна роля с магията си, която ги избутваше от самолета и те падаха долу в бездната. Толкова огромна, че бутнахме дори и пилота и въздушната лодка остана без управление. Нещата хич не изглеждаха добре, но Бен успя да овладее таксито. Механиката, по която ставаше това беше уникално яка – трябва да поставиш ръцете си в специална кутия, където да се свържеш с вградения в корабчето dragonshard и да управляваш елементала, чиято есенция движи самолета. Това става с DC20 Persuasion или Intimidation check! Добре, че вдигнах малко харизма, ей тва ще ви кажа! С уникален късмет хвърлих 17 и получихме минута, в която Бен управляваше кораба. Насочихме се обратно към моргата, взехме Крънчи и тръгнахме да се пръждосваме към Lower Dura. Полукатастрофалното ни приземяване почна да привлича внимание, но начаса се скатахме в една шахта, където успяхме да приберем покойника и да качим втори левел.

Направи ни впечатление, че има оток на лицето, но този оток се оказа грим. Решихме, че е най-добре да се свържем със Сам Спейд (детектива) и отново разделихме партито на две – Крънчи и Рагнар останаха да пазят трупа, а Бен и Йови отидоха до Maleon’s Gateедин от още по-долните квартали на Lower Dura. Беше вече доста нощно и се натресохме в една алея, където десет гоблина ни направиха капан. Успяхме да се отвържем и да им дадем лек отпор, но те още не си тръгваха. Венци предлагаше да преговаряме, но на мен лично ми кипна лайното и ми омръзна само да ни подритват, затова го играхме по следния начин. Бен идентифицира водача на групичката, хвърли му едно копие и след това Йови го елдрич бластна. Верно, убихме го за 1 кръв и на див късмет, но няма начин да се даваме на всеки бастун да ни подритва, пък ако ще и да сме толкова тъпи, че сами да влезем в капана! Аз съм убивал Асерерак бе, алоооу!!!

Изпълнени със серотонин намерихме руината, където Спейд държи офиса си и съответно се оказа, че офисът е занемарен от поне две години (намерихме един стар вестник там). Предположихме, че този който ни е дал задачата не е този, който казва. Върнахме се при покойника, заклехме се повече да не разделяме партито и забелязахме, че трупът е почнал леко да се затопля. Крънчи му цапна един heal и трупът се изправи рязко и почна панически да диша. В същото време се превърна на слаб човек с тебеширено бели коса и кожа. Разбрахме, че е changeling, който се казва Мисак. Убедихме го, че няма да му навредим и го оставихме да ни разкаже историята си.
Нашият приятел е changeling, който това работи (както и много други от братята и сестрите му) – преобразява се на клиент и го замества, докато клиентът прави нещо друго. Вика го е наел да седи в дома му над театъра за няколко дни и му бил намекнал, че иска да отсъства заради жена. Както става, обаче, нещата се объркали. Един ден на вратата се почукало и влязъл загадъчен плешив мъж с „човешко лице и звездно небе навсякъде около него“ и няколко други тъмни фигури. Мъжът го докоснал по главата и в следващия момент Мисак се събудил при нас. Излиза, че някой е искал да изглежда все едно Вика е умрял, но без реално да го убива. Самият чейнджлинг не искаше да играе и въпреки опитите ни да го направим наш сътрудник, обеща, че ни дължи една услуга. Можем да го търсим на пазара до гарата. С това и приключихме сесията. Поне няма труп, за който да трябва да се притесняваме.


Уау, каква сесия – мистерия, роулплей, екшън, хумор, обрати! Случаят се заплита и има доста въпроси, на които трябва да открием отговорите.
Кой е искал Вика да изглежда мъртъв и знаел ли е, че това не е самият Вика?
Защо му е на някой да краде тялото на Вика? И това същият, който го краде от моргата ли е?
Кой е Сам Спейд и наистина ли е той?
Каква е нашата роля в нещата?
Чакат ни интересни времена!

За финал ще кажа, че Стоян може би има забележки към себе си (което е нормално за него), но аз лично съм много доволен. Според мен добавянето на класически сюжетни елементи от филм ноар и т.н. помага да усетим света и да се  потопим в него с помощта на качествен и познат стори телинг. По този начин всички сме на една вълна и заедно откриваме света и мястото на героите в него.
10/10