И така, една топла дъждовна четвъртък вечер на 26 юли,
продължихме мистериите и загадките на Бреланд и неговата столица. Мястото няма
смисъл да го споменавам, а пък съставът беше пълен.
След малко повечко приказки относно актуалните и не толкова
събития се преместихме в малката лодка на Пъстърва,
която ни даде писмо от Червения бухал
– лидерът на Мечовете на Свободата. Отворихме го и там имаше една нарисувана
диаграма, която Стоян ни пресъздаде майсторски. Разгадахме, че срещата е на
рибния пазар в полунощ.
В това време решихме, че няма да е оферта да се размотаваме
ей така из града при положение, че навсякъде е пълно с плакати с нашите красиви
лица и Крънчи удари една дегизировка. Бен стана червен дракон, Рагнар стана
грозен мъж, Йови се превърна в жена, а пък самият бойнокован си смени леко
боята както в GTA.
Решихме да си се приберем при Пепи и точно бяхме почнали да
се смеем как си мисли, че като заключи, няма да влезем и ни изненада местният
капитан от стражата Волнар. Човекът
видимо обичаше да си сърба в работно време и ние, разбира се, го поканихме
вътре. Последва епично баламосване на бедния капитан, който остана запленен от
чара на мадам Яша (алтер егото на Йови) и се разделихме с най-приятелски
чувства.
Ударихме един рест и отидохме на рибния пазар да търсим
бухала. Там ударихме на камък и доста време се лутахме, докато открием входа
към тунела, който беше под една бъчва. Мисленето не ни е силата, това си е факт
още от време оно. В подземната база на бухала имаше един лакей със синя качулка
и една въздушна ладия, в която се качихме и тя ни изстреля в облаците, където
имахме среща с Червения Бухал. Трябва да призная, че леговището му ме впечатли.
Нашите приятели от Мечовете на Свободата изглеждат като пълни мелвини, но този
тип май е мощен.
Бухалът комуникираше по много интересен начин – с езика на
жестовете, а думите излизаха от устата на лакея му. С две думи се спазарихме
той да ни каже къде са Дасина и Вика, а в замяна ние да направим едно силово
действие. В рамките на 3 дни в Бреланд директно в замъка ще дойде благородникът
Векнир ир Талах. Гербът му е кървав
меч и ще идва с антураж. Той е благородник от пограничните земи с Mournland. Нашата задача е да
го пребием, но не и да го убиваме. Също така можем да разполагаме с пълната мощ
на нашата клетка на МС (оръжия, боеприпаси, диверсии).
Стиснахме си ръцете с Бухи и се върнахме в тунела, откъдето
продължихме пак по един тунел към нашите хора от МС. По пътя взехме, че се
сбихме с едно черно желе, но ние сме много опитни и го разфасовахме набързо без
много поражения по самите нас.
За финал стигнахме и до клетката на МС, където те много се
радваха да ни видят и заявиха, че ще участват и ще ни помагат в начинанието.
И така, за следващия път остава да изберем стратегията. Къде
ще го причакаме? По пътя, в града или някъде другаде? Колко ще му е охраната? Как
ще действаме?
Всичко това, следващият път, когато вече някои ще бъдем 4 левел. =)
Всичко това, следващият път, когато вече някои ще бъдем 4 левел. =)