И тъй, повече от месец след последната ни вълнуваща игра,
успяхме отново да направим почивка от ремонти, дипломни и подобни елементи на
суровата действителност и да се впуснем в суровата и вълнуваща обстановка на
съда в Thronehold.
Последно убедихме съда да
призовем Блудницата на разпит.
Докато си чакахме в килията се оказа, че имаме двама посетители. Първият беше Кестор Филак – кралският тъмен фенер,
който ни тури прангите. Той дойде вместо нашия приятел консула Ристон, което беше притеснително –
значи нещо беше станало с него. Кестор
ни направи следното предложение (разбирай заповед) – да не намесваме личния
живот ни принцесата и да не я забъркваме в никакви скандали. Ако това се случи –
ще ни дадат 4 гласа (2 от Бреланд и 2 от Карнат), тъй като нито Бреланд нито
Карнат искат да замесват принцесата в такива филми. След като ни оправдаят
продължаваме към Карнат да уговаряме мира. Ние се съгласихме, защото не върви
да им кажем не и посрещнахме следващия си гост, който беше нашата стара
приятелка Вики Вейл. Тя ни
разпитваше за съда, опитваше се да ни бутне в посока да кажем, че съдът е фарс,
надминава правомощията си и т.н., но ние
си държахме, че съдът си е окей, спокойни сме за невиността си, кралят на
Бреланд е топ пич и най-вероятно Червеният Бухал е похитил принцесата, защото е
враг на нас и на Бреланд. Вики ни
намекна, че можем да се чупим още сега, ако се сетим нещо за Вика Слок, но ние отказахме на този
етап с идеята, че ще играем с бреландци.
Вечерта имахме сендинг от Сам Спейд, който ни каза, че могат да
повлияят на процеса, но трябва да оттеглим Блудницата като свидетел.
На сутринта съдът беше се
преместил навън. Имаше специално конструирана платформа, където да заседава и
да разпитват свидетеля. Беше пълно с много много народ, които бяха дошли да
видят какво са направили Драконите на Кръвта. Джелара отвори заседанието, след което съдията от Трейн протестира
шумно от името на Силвър Флейм срещу разпитването на немъртвата Блудница, и
най-сетне започнахме.
Съдът изнесе огледалото навън и
призова Розовата Блудница, която до
голяма степен компроментира сериозността на съда и създаде суматоха и
шумотевица в тълпата. След като се посмяхме малко, започна и разпита и ние
бяхме първи. Блудницата каза, че ние сме се качили на кораба сами, без пленник
и че не сме виждали принцесата на борда на кораба. С това мисля, че
приключихме. После съдът задаваше въпросите и джуджето попита – е добре…кога се
е качила и РБ каза – ами тук, в Троунхолд се качи, което създаде истерия в
тълпата и Бен се намеси с breath
weapon-a си, за да създаде малко ред, след което даде думата на Джелара.
(бел. Саш. Мисля, че тук се издъни уговорката с бреландците – стана много
съмнително цялото нещо – тя се е „качила“, определено има много развързани
краища).
Някой вметна, че явно е имало неизвестен извършител, който е
натоварил принцесата на кораба и ние се изрепчихме, че неизвестен извършител е
имало, но делото е срещу нас, а не срещу този извършител. С това разпитът на
свидетеля приключи и съдът се оттегли да заседава. Нас ни заведоха в килията ни
и Бен поръча тютюн и бренди малко да се отпуснем преди тежката присъда.
По-късно ни викнаха отново на заседанието, където всички
бяха невероятно кисели и обстановката беше тягостна. Ето как гласуваха всички:
-
Аундаир – „добри оратори, но не направиха много,
за да докажат невиността си“ – 2 гласа виновни
-
Бреланд – не помня мотива, но виновни (дотук 4
гласа виновни).
-
Крик –
„Щях да гласувам невинни, защото ние сме военен трибунал, но сега виждам, че са
наистина невинни“ (дотук 4 виновни : 1 невинни)
-
Трейн – „не може да се вярва на ъндед, виновни“
(дотук 6:1)
-
Имбрала –
„очевидно са невинни“ (6:2)
-
Джуджето от Мрор Холдс – виновни – (7:3)
-
Карнат – виновни (9:3)
-
Холгоблинът Даргун
- „може да нямаме традиции като старите кралства, но поне имаме правосъдие, невинни“
(9:4)
-
Имра халфлингката
– „съдът да гледа повече истината, а не интригите, невинни“ (9:4)
И така се стигна до решаващия глас – този на председателката
Джелара. Ние знаехме за нея, че тя
всячески се опитва да разшири правомощията на съда и да го легитимира, както и,
че се влияе от медиите. За нея се появи този шанс на цената на това да го
начука на старите кралства и тя го взе. Джелара
гласува невинни, нас ни пуснаха, тълпата пощуря и стана време да се чупим преди
да ни арестува някое друго кралство.
Първо екипажът ни се върна при нас и бяха много радостни, че
са ни освободили. Ние им казахме да подготвят кораба и отидохме в бреландския
сектор. Там дори стражата не беше окей с това да ни вижда и не ни допусна до
сектора. Значи наистина нещата се бяха влошили много….
Ние се досетихме, че единствените ни потенциални съюзници
при тази обстановка са Джелара и
който седи зад Вики Вейл. Отидохме
при Джелара, но тя ни посрещна
хладно и като цяло не искаше много да ни вижда. Все пак ние и казахме, че сме
по „специалните“ поръчки и да ни има предвид ако нещо нали.
Последно се срещнахме с Вики
и разбрахме, че независимата журналистка е всъщност агент на корпорация
Ориен. Спазарихме се за safe
passage за нас и някой да се свърже с екипажа ни , а в замяна ще изпеем
всичко за Вика Слок. Отидохме при
екипажа, повишихме юнгата, Бен му даде стария си боен чук и се срещнахме
повторно с Вики. Тя ни закара в едно
скрито място, където дойде един много блед чейнджлинг, чиито кости се виждаха
под полупрозрачната кожа. Той имаше helm of teleportation и бзъм бзъм, светкавици и се озовахме седнали
на пода в една голяма зала. Там ни посрещна един мъж, чиято глава левитираше над
звезди и ни подаде ръка да станем. Бен се поклони и каза:
-
Господин Седрик
д`Ориен. За нас е чест.
Той отвърна:
-
Предстои ни много дълъг разговор…..
С това приключихме и затворихме главата, в която помагаме на
кралство Бреланд. Общо взето се досетихме, че като влизаме в машинациите на
другите, играем по тяхната свирка, а когато създаваме хаос и суматоха, това помага
на нас, защото другите не могат да предвидят ходовете ни. Все пак се чудя кое
точно принуди Бреланд и Карнат да гласуват виновни имахме ли изобщо шанс. Все
пак короната официално ни натовари с дипломатическа мисия, съмнявам се това да
беше цялото някаква измама. Мисля си, че Бреланд ни искаха живи, но как ще
спечелим отново благоразположението на короната не е ясно. Също и Сам Спейд. Проверих
си старите бележки и според ЧБ Сам слугува на корпорация Канит. Излиза и, че
прецакахме Сам, но пък той със сигурност ни искаше живи. И най-идиотското е, че
ОЩЕ НЕ ЗНАЕМ дали със сигурност принцесата е Червения Бухал, така и не питахме
Блудницата, а пък пред съда не искахме да задаваме този изключително опасен
въпрос. Всъщност може би щеше да е велико да играем още по ва банк и наистина
да натопим принцесата яко и да изгорим всички мостове зад себе си. Като гледам
ни остава вариантът да даваме интервюта за Sharn Inquirer от еберонския еквивалент на Дубай, както един
известен български бизнесмен. Няма да ви кажа кой, вие вече се сетихте.
