Петък 13-ти е, аз лежа в спалнята и се готвя за утрешното ми
пътуване до Черноморието. Но едно нещо е по-важно от всичките багажи. Време е
за блог.
С много стройна организация успяхме да запазим единствения
ден от първата половина на месец август, в който можем всички и на фаталния
четвъртък 12-ти се събрахме в пълен състав в любимото БЛО да поговорим за
политика и по между другото да поиграем.
Започнахме в някаква зала, където лично се запознахме със Седрик д`Ориен –
лидерът на корпорация Ориен, които поддържат железницата. Той ни показа техният
бъдещ проект – станция за масова телепортация – бъдещето на транспорта в
Еберон. Ние правилно се досетихме, че за да бъде реализиран проектът им трябва Вика Слок. Офертата, която ни
предложиха беше да домъкнем момчето жив и в замяна ще станем „златните момчета“
на корпорацията – ще се включим в борда (първите non-dragonmarked members) и ще станем
доста порядъчно богати. Доста по-добре от тристате злато на Сам Спейд като цяло.
Направи ми впечатление, че Седрик като цяло не се вълнуваше много от политическите интриги и
по-скоро иска просперитет за корпорацията вместо да груха още повече власт.
В това време научихме, че се намираме в Passage, Aundair – централата на
корпорацията, където работят сигурно десетки хиляди хора. Градчето е кацнало на
брега на езерото Галифар и в далечината виждаме летящия университет на Аундаир.
Красота.
Оказа се също и, че да екстрактнем Вика е едва половината мисия. Другата половина е да вземем един McGuffin, който се намира в Аеренал –
земята на елфите, които са нещо средно между протоси и вуду диваци и се
управляват от немъртви (създадени с положителна магия – казват се deathless вместо undead), които са на по 20000
години. Този предмет е легендарен артефакт принадлежал на Сектор Хилик – техен герой, който или е загинал или е изчезнал и
ние трябва да го изтъргуваме с Undying
Council. Ние ще бъдем нещо като параван на корпорацията, за да не се разбере,
че точно на корпорацията го продават. Хватката е, че не са сигурни какво точно
Е предметът, както и местният агент на корпорацията също не е съвсем в час дали
не го баламосват.
Ще ни телепортират директно в Пелас Талаер (пристанището,
където приемат чужденци и което е своеобразният вход за Аеренал) и от там
започваме куеста. Допуснаха ни до екипировката си и се понагрухахме с айтеми.
Научихме също така, че Сам Спейд не
е с Ориен.
Тъй като не се бавим, грабнахме екипировката и директно
отидохме да ни телепортират. Озовахме се в много интересна гора и Рагнар бързо
успя да се сдуши със странните горски обитатели. Оркът изяде един шарен банан и
съзнанието му се сля със съзнанието на Гората. Той усети как малко встрани има
кофти черно и болезнено място. Поехме натам и видяхме една дървена колиба
изградена от клони и тръни. Вътре ступахме един доста негативен гад, който
обаче не извади късмет и го набихме лесно (забравих му името, но помня, че е
създател на кошмари, с много psychic
атаки и умения). Цялото място беше пропито с негативната енергия на
Мабар (която е обратното на позитивната енергия на елфите и те затова се
мразят). След това къщичката се превърна на blighted treant и се наложи да се бием отново. Дървото си призова
още едно същото като него и след известен размисъл, решихме да избягаме и да се
прегрупираме. Рагнар използва новопридобития си helm of teleportation и хоп отново на
брега на малкото красиво горско езерце. Все пак CR9 са гадовете.
За завършек – впечатленията ми от сесията – кратка и
приятна, добре беше, че се събрахме. Доста добре подейства смяната на пейзажа –
безкрайните политически интриги почнаха да дотягат, а пък най-приятното е да
експлорваме непознатите места и да се запознаваме с хитрите идеи в Еберон.
