Как обичам да пиша тези редове! Как обичам да седя сутрин на
батулийската верандичка и да чакам слънцето да стопли лицето ми и да си
припомням епичната сесия, която спретнахме в последните дни на лятото…
Мястото и хората не се нуждаят от представяне, затова
директно се впускам в екшъна.
Част първа – Мъртвите
очи на вечността
Започнахме откъдето приключихме – на полянката в Аеренал,
където се телепортирахме, след като бяхме пратени от корпорация Ориен да търсим
някакъв артефакт свързан със Сектор
Хилик – елфски велик герой и т.н.
Решихме да отиваме към града и да разучим какво може да се
направи. Самият град не беше като нищо, което сме виждали преди. Тишина,
спокойствие и елфи навсякъде. Намерихме една гигантска пирамида, на която Йови
прочете, че е „гранд“ нещо си и явно имаше религиозно значение за елфите.
Попитахме накъде е кръчмата и ни упътиха към търговската част на Пилас Талаер. Наоколо забелязахме и
постоянно преминаващи лъчисти топки от енергия, за които научихме, че са spectral messengers –
комуникацията на елфите от града. Радвам се, че са изобретили пейджърите.
Не след дълго открихме Таверната Ейдолон, както и местните клонове на повечето корпорации, в това
число и на нашите амигос от Ориен. Разделихме се за разнообразие, като Йови и
Рагнар се запътиха към кръчмата , а Крънчи и Бен отидоха в офиса на нашите партньори.
Първата група бързо научиха защо на входа на Таверната имаше
нарисувано духче. Собственикът и барман беше едноименният Ейдолон – дух, който е умрял преди 2700 години, но мястото го е
превърнало във вечен ъндед. Духът беше доста забавно НПЦ с много интересна
история, а също така и ни разказа доста от нещата за Аеренал, които ни бяха
нужни, за да си изградим представа за странното място, на което сме попаднали.
Самият Ейдолон
някога е бил пират и е бил на Лазарски пиратски кораб, но са го хванали как си
прибира „две жълтици“ и са го вързали за нещо тежко и зад борда. Самият той не
е простил на пиратите дори и след смъртта и даваше 1000 жълтици награда за
информация за Сефкир – капитанът,
който е наредил смъртта му. Но иначе беше супер забавен и приятен събеседник.
Той ни разказа, че позитивният енергиен плейн Ириан го е превърнал в ъндед. На
Аереналските острови има места, където границата между нашия материален плейн и
Ириан (и негативната му версия Мабар) е много тънка. На това разчитат и елфите,
когато се правят немъртви и затова техните храмове са точно там, където тази
граница е най-тънка.
В това време Крънчи и Бен решиха, че не е в наш стил да
чукаме на вратата и затова намерихме секретния заден вход, откъдето и влязохме.
Вътре открихме Зафил Тост Корейн,
който беше консулът на Ориен в Аеренал. Зачудихме се защо е сам и започна да ни
се разкрива другата част от картинката:
Седрик дОриен малко ни беше забаламосал като ни каза, че
консулът бил уговорил размяна на предмета. Всъщност консулът нямаше никаква
идея как можем да го вземем, но пък имаше доста ясна представа какво
представлява. Ето какво научихме:
-
Елфите се управляват от undying council, който се състои от
немъртви, някои на по 10-15 хиляди години, които се намират в Шай Мордей (Градът
на мъртвите), където никой неелф и жив не е допускан никога.
-
Управляващите елфи са The Sibling Kings – брат и сестра, които са
избрани от Неумиращия съвет
-
Нашето момче Сектор е избрал другият възможен път за вечен живот – да бъде
затворен в Spirit Idol (най-често
бюст), където елфите живеят в свят на сънищата, който самите те си измислят.
-
Предметът, който трябва да вземем е самият бюст,
т.е. самия Сектор. Информацията,
която има консулът е, че идолът е някъде под Temple of Restoration в града на мъртвите.
-
Самият Сектор
е ултра-древен (20 хил. години) и всъщност е архитектът на това елфите да
могат да се превръщат в немъртви. Той е намерил начинът да се тапне тази
енергия от Ириан и посредством подходящия ритуал елфите да получат вечен живот.
-
Другото, което научихме между другото е, че
елфите имат хиперконсервативно общество – там немъртвите предци постоянно
следят младите да вършат нещата точно по правилния
класически начин и те се радват на относителна стабилност вече над 20000
години. Те просто нямат никакъв интерес към нищо освен към самите си тях. Ако нещо
става на Кхорвейр – какво са 100 години за тях, ще почакат. Това и определя
факта, че са хипер затворени към чужденци. Никога не биха поканили някой да
влезе например в Града на мъртвите. Дори сред самите елфи там ходят само
най-заслужилите. Това е другата тема сред тях – те трябва да са заслужили със
служба към обществото, за да могат да се радват на вечен живот или като
безсмъртни или като спирит идоли.
С това се събрахме в кръчмата и
почвахме да разпитваме кръчмаря за Града на Мъртвите. Той ни каза, че търсеният
от нас бюст сигурно е под Temple
of Transition и ни упъти към още две важни НПЦ-та: Джаела, танцуващият дух на площада и някакъв тип на доковете, който
имал Спирит Идол и може, ако говорим с него, да ни го покаже.
В това време видяхме как в
кръчмата някакъв важен от корпорация Канит се пазари с някаква важна елфка (Сираен – deathless елфка, която е губернатор на
града и дясна ръка на близнаците). Тя съвсем спокойно отряза опитите му да
предлага някаква сделка. Научихме също, че търговският квартал е нещо като
неутрална зона – елфите нямат пряк контрол върху него и затова там могат да
общуват с чужденци с кратки животи и да им казват как нищо не им трябва.
В полунощ отидохме при Джаела, която се оказа елфка и заплени
публиката с фееричния си танц. Ние поприказвахме с нея и научихме, че тя е
доста древна и е научила този танц в нашите земи. Основната и мотивация е
красотата и тя съвсем не обича стриктните и консервативни норми на обществото
на елфите, въпреки че е наясно, че с този танц тя само служи за пример. Дъртите
елфи казват „не бъдете като нея, тя е пропаднала жена“. Предположихме, че можем
да я закачим по някакъв начин да ни помогне, но тя нямаше никакъв интерес нито
към нас, нито към другите елфи и я оставихме.
След това отидохме при този с
бюста. Оказа се, че той пък записва всичко, ама имам предвид всичко. Той пък се оказа фанатичен
привърженик на елфската култура, но също така беше достатъчно любознателен, за
да е пътувал и беше решил неговият принос към елфското общество е да събере
всичката информация на света. Тук се сетихме да питаме за Сефкир – пиратът, който е затрил кръчмаря (всъщност поредността не
беше точно така, но ще спестя
разкарването насам-натам, за да е по-лесен за четене този и без това въздълъг
пост). Научихме, че е бил убит от драконов огън при битката на Зеления Замък. Това се е случило преди
2328 години. Самият Зелен замък е някъде в Ксендрик, но не е ясно къде.
Кръчмарят ни даде 1000 жълтици и ни каза, че още по-голяма награда има, ако
намерим и тленните му останки.
Друг интересен слух беше, че
нашият стар приятел Розовата Блудница
е бил любовник на Каюс 2-ри (бившият
крал на Карнат), но това вероятно е фейк нюз.
Последно отидохме в храма, за да
говорим с Близнаците. Идеята беше да
им се подмажем като предложим да унищожим онова кофти място в гората, но и това
не стана. Те нямаха никакъв интерес към нас, благодариха ни за информацията и
преди да можем да кажем „ама ние таковата“, вече бяха ни показали вратата, а
ние послушно бяхме вън.
И тъй се случи нещо, което е
тежко за всеки приключенец – почувствахме се все едно на никой не му пука за
нас. Винаги сме или герои или нечии смъртни врагове, но пък съвсем да не ни
бръснат за слива….нямаше да става тая работа.
Част втора – Ужилването
Прибрахме се при Ориен, починахме
и измътихме следния план.
Рагнар ще хапне психеделични
банани в гората и тя ще му покаже къде има изтънявания на границата между
материалния свят и Ириан. Ще използваме скрол за плейншифт, за да се вмъкнем в
Ириан и после ще видим как точно ще се доберем до гробницата.
С тази перфектна информация просто
нямаше какво да се обърка и бандата на Оушън пасти да яде.
Рагнар умело ни преведе през
гората наяден с банани до козирката и открихме една идилична полянка, където
има изтъняване между Ириан и нашия свят. Тук е моментът да спомена, че всичко
свързано с Мабар е гадно, тъмно, потискащо и неприятно, а всичко свързано с
Ириан е красиво, светло, идилично и се чувстваш супер добре.
Кастнахме си скрола и се
пренесохме в идилична страна, където всичко е шест, няма такава красота и
всички ти знаят името. В последното се убедихме, когато след около минута и
половина разходка се натъкнахме на хана на Авенел
– прост фермер с тяло на (натурален) културист. Той ни нагости богато, знаеше
всичките ни подвизи и детето му искаше да бъде като нас. След като стана
достатъчно крийпи, ние го последвахме към мястото, където е порталът към Града
на Мъртвите. Забутахме се в една пещера и излязохме в едно гнусно, напрягащо
блато. Ясно, беше ни набутал в Мабар. Стигнахме до портала и разбира се, че беше капан, какво
очаквахме? Гадината се оказа паднал ангел и искаше душата на един от нас, за да
преминем. Роди се план да сключим пакт с него да му дадем други души (все пак
Бен не е точно пример за подражение, ако си good), но все пак решихме да се пробваме да го бием.
Нещата си отиваха на ТПК, но с
едно гениално включване на Венци почнахме да му кастваме heat metal, което го караше да си
изпуска огромния много болезнен flail
и така спечелихме няколко екшъна, които се оказаха достатъчни да го
победим и си записахме доста солиден опит.
Взехме ключа му, с който пътува
из плейновете и Рагнар (нашата пътеводна светлина) видя, че можем да се
телепортираме до всяко едно изтъняване. Видяхме превю на единия храм и там се
оказа, че е седнал целия undying
council, който отваря и затваря една дупка между плейновете и от тази
енергия дават на клериците си спелове.
В другия храм имаше гробница с
бюстове. Натиснахме 2 и се озовахме в дългата зала с бюстовете. За наш късмет
те бяха хронологично подредени и водеха към Залата на героите. Нашето момче
явно беше там.
Финтирахме два пазача и намерихме
секретен вход към залата, където имаше 4 helmed horror-a и 6 бюста, единият от които беше именно на Сектор. Грабнахме го, активирахме един
капан, който доста ни удари и съответно пазителите на гробницата ни нападнаха.
Ние хвърлихме всичко, което имахме по тях и с доста добра тактика успяхме да ги
напукаме.
Последва най-бързото бягане в
историята на бързите бягания. Рагнар ни върна до портала в Мабар,
телепортирахме се до пещерата, преминахме обратно в Ириан и се върнахме на
полянката, която е в гората. Там използвахме и втория ни свитък на плейн шифт,
но все пак това е 7 ниво магия и Венци хвърли кофти зар и бяхме заседнали поне
до следващия ден. Нямахме избор, нямаше как да не ни намерят цял ден и остана
един възможен шанс – да говорим със Сектор и да го склоним да ни помогне.
Част трета – Мъртвият разкършва снага
Йови кастна Speak with Dead и се пуснахме по
пързалката. Сектор не беше особено
хепи, че сме го събудили от съня му и попита какво е станало с неговите наследници
елфите. Ние се опитахме да се измазним на величието му, но той се досети, че
сме обрали гробницата и почна да се смее и да ни се подиграва. Опитахме се да
му кажем, че ще направи много добро, ако помогне на корпорацията, но той почна
да се смее още повече. Накрая го хванахме на кукичката като му казахме, че
проектът е много сложен и мнозина казват, че не може да стане. Той хвана
стръвта и се съгласи да види за какво става въпрос.
В това време му бяха пораснали
каменни крака и ръце и самият придоби огромен размер. Гръмовният му смях буташе
лавини по планините и изплаши ангелите от близкия небесен дворец.
В крайна сметка Сектор се съгласи да дойде с нас и ни
телепортира обратно в Passage (още
като гигант бтв) и там го запознахме със Седрик
дОриен, който си глътна граматиката, но все пак се окопити и почна да му
показва проекта. Идеята, както знаем, е да заключат „доброволеца“ Вика Слок в нещо като spirit idol, откъдето той винаги да
захранва порталите с телепортационна магия. В това време дойдоха елфите (Близнаците инклудед), но Сектор се разбра с тях да не ни
закачат. Все пак и неговите наследници бяха сгафили. Бива ли шайка парцалковци да успеят да оберат града на мъртвите?
С това приключихме и остана
важният въпрос как ще дирим Вика.
Едва ли ще стане толкова лесно, защото все пак елфите не ни очакваха, но пък
Кралските тъмни фенери много добре ни знаят кои сме и сигурно са подготвени.
Поразмишлявахме върху това кой би
ни помогнал да направим диверсия в замъка. Обмисляхме вариант да подкупим някой
тъмен фенер, но все още без никакво твърдо решение.
За намирането на Вика мислим да отидем при най-добрите –
корпорация Тарашк, чиято централа е в Shadow Marches – родното място на Рагнар. Там май е хубаво по
това време на годината?
