И ето че почти месец след батулийските ни подвизи отново се събрахме в любимото БЛО, при това в пълен състав, за да поиграем най-великата игра на всички времена и народи.
Започнахме отново във фирмения град на корпорация Ориен – Passage. Там бяхме прекарали
няколко дни в невиждан за несретници като нас лукс да отпочинем и да калибрираме
плана. На масата направихме рекапитулация на потенциалните ни съюзи и огромният
ни списък с врагове.
Ето някои неща, които съм записал:
-
Основният план е да използваме корпорация
Тарашк, за да ни кажат къде е Вика.
Това сигурно няма да е лесно, затова ще пътуваме до тяхното седалище в Shadow Marches, където ще се опитаме
да свършим работа (а и все пак си е интересна локация).
-
Единственият ни истински съюзник е Векнир, който не знаем къде е, но
потенциално можем да се свържем с него, за да видим как ще се вмъкнем в
кралство Бреланд.
Обяснихме плана на Седрик
дОриен, взехме 50000 злато под формата на платинени кюлчета, както и 10 scrolls of sending и отидохме да се
сбогуваме със Сектор Хилик. Той
ни предизвика на хвърляне на брадви и заложи някаква статуетка, която явно беше
епичен елфски артефакт, а ние заложихме фигурка на Червения Бухал. Very collectable. За
съжаление загубихме, но пък той ни удостои с няколко съвета относно нашата
мисия. Сега, не бяха нищо, което не се сещахме сами, но имаше две много
интересни неща.
Първо, Крънчи го попита дали е възможно да се направи нещо
като afterlife за warforged. Крънчи обясни, че
нямат души и след смъртта, не отиват никъде. Възможно ли е техните души да се
запазят в нещо като машина, която да им дава вечен покой и да канализира
есенцията на техните души, превръщайки се в нещо като божество? На практика
като Соулмонгъра и Атропала от Tomb
of Annihilation, но не с ъндеди и кофти души, а с добра цел. Сектор каза, че
същата технология, която елфите са използвали, може да бъде използвана и за
този проект.
Тук ще си позволя да направя една отбивка от разказа и да
кажа, че това е феноменална гениална идея за епичен МЕГА КУЕСТ за някоя следваща кампания. Като станем 15-16
левел например. J
Хубаво е да се запомни!
Другото, което Сектор
ни каза е, че всъщност елфите от Аеренал не са ни сърдити. Причината е, че с
нашето относително безобидно нахлуване в техния град на мъртвите сме разкрили
слабостите на техните защити, което им дава възможност да ги подобрят преди
някой демон да се е възползвал от същите слабости. За това те са ни признателни
и Сектор ни каза, че сме винаги добре дошли в Аеренал. Също не е лошо да не
забравяме J
С това сбогуване се метнахме на Розовата Блудница и
потеглихме на запад – през езерото Галифар, към гората на Eldeen Reaches (сетихме се, че едната
съдийка от Thronehold беше
от тук, беше шифтърка и гласува в наша полза). Навътре в гората видяхме магически
град, който беше приказно красив с кули оплетени в цветя, който пулсираше със
странна енергия, постоянно жив и влизаше и излизаше от Feywild. Една малка феичка се заигра с Рагнар и
се опитваше да го покани долу, където да пие медена роса. Това отново беше много
съмнително, защото който ти
знае името, не ти мисли доброто. Рагнар беше надъхан, но само той
виждаше феичката, което беше два до към три пъти по-съмнително. Ние успяхме да се отдалечим с
кораба, феята изчезна и изведнъж ни стана много много зле.
Оказа се, че на това място също има изтъняване между
плейновете, както и в Аеренал, но това тук води до Feywild, където времето тече много бързо.
За двата часа, които бяхме там, в останалия свят беше минала около седмица, а
ние, както и целия екипаж на кораба, бяхме с много нива на exhaustion. Оказа се, че само greater restoration го
оправя, защото в ДнД да не се наспиш се оправя по-трудно от това да се
възстановиш от това да те намушкат с меч в носа.
Бяхме принудени да приземим кораба в полите на планината,
където през нощта ни нападнаха едни гнолове. Ние ги понабихме, но във водача им
имаше sending stone,
който взехме. На другата сутрин дойдоха пълчища и ние вече леко отпочинали
вдигнахме кораба и им избягахме (доста кинематографично). Бен взе сендинг стоуна
и каза “New phone, who dis”,
а отговорът беше някакъв гнол, който явно го псува и говори нещо за някакъв
кокал (явно това им беше племето). Бен го припсува и получи някак си mind blast през камъка. Явно
зад гноловете имаше по-свирепа и страшна сила. Хвърлихме камъка през борда.
Нататък видяхме руините на Suthar Draal, но решихме да не ги
експлорваме. Продължихме към морето с идеята, че там ще е по-безопасно за
къмпинг (все пак трябваше да приземим кораба) и открихме един голям лагер,
който се оказа на корпорация Тарашк, които ровят в земята за dragonshards (основният бизнес на
корпорацията).
Запознахме се с overseer-a на цялото нещо – Бросон
от клана Вердаел. Той беше гостоприемен и се съгласи да се присъединим към
кемпа, защото заедно сме по-силни. Всичко наоколо е доста опасно и кофти. От
една страна имаш гноловете, от другата – Mordain, който създава ужасяващи body horror създания от плът и дори
гноловете ги е страх от него.
Досетихме се да го питаме за летящия костюм на бухала. Той
ни каза, че със сигурност е Канитска изработка, но е от най-ново поколение и не
е виждал чак толкова напреднала технология. Той хакна един драгъншард вътре и „ето,
готово, работи“. Предложихме да купим един от него, но той ни каза, че трябва
да е от счетоводството в Zarashk.
Явно тази корпорация има сериозна дисциплина. Един малък драгъншард може да ни
коства 15000 злато.
Все пак аз имам надежди, че може да открием известни
нередности в процеса им и да се възползваме от тях…
