Ето че и първата ни сесия за 2022 е вече факт. Имаше
потенциално отсъствие, но след като Венци беше изпържен от колегите си, той
също се присъедини към играта.
Започнахме на борда на Блудницата и начертахме плана.
Телепортирахме се до Passage, за
да си кажем две-три приказки със Седрик. Ние му разказахме каквото знаем за Вика и канитската стазис сфера и му
казахме, че първо отиваме да проверим тази в Корт (столицата на Карнат). Той ни
каза, че можем да ползваме секретната им квартира (която е на гарата), но че
там няма наистина надеждни хора от техните. Особеност в Корт е, че там всичките
корпорации са на едно място – в левитиращата кула на 12-те. 12-те са били
организация обединяваща интересите на всички корпорации, когато те едва са прохождали,
но с времето е залиняла и силата е отслабнала. Въпреки това, там нещата са на
един етаж разстояние.
Телепортираха ни на гарата и там ни посрещна Зилкор – младият сътрудник на Ориен,
който се притесняваше от нас. Крънчи го разпита за някоя добра кръчма и му
възложи задача да проучи и да напише доклад как можем да се свържем с всичките
корпорации.
Излязохме навън да подишаме студения въздух на Корт и забелязахме
огромните гранитни стени на града. Три пъти са били обсаждани по време на
войната (от warforged),
но градът не е падал. Поради този факт Крънчи срещаше някои неодобрителни
погледи. Местните стражи/полиция са белите лъвове. Направи ни впечатление и, че
доста от общите работници са немъртви.
Влязохме в кръчмата, която се казваше „Мечът на Рекенмарк“.
Крънчи си припомни, че Рекенмарк е най-известната военна академия в Корвейр и,
че дори бреландци ходят там да се обучават.
Вътре имаше една голяма група кадети, някакви джуджета и двама халфлинга от Талента плейнс, които си бяха паркирали динозаврите отвън. Ние решихме да не се набиваме на очи и затова седнахме при халфлингите и им дадохме да оближат пудмука. Рагнар също близна и всички заедно станаха общо взето неконтролируеми. Така седейки и не се набивайки на очи, привлякохме вниманието на кадетите и една млада кадетка дойде и ни каза, че сме нарушили кодекса на Каюс Трети, където очевидно пише да не се друсаш на публични места. Йови успя с епичен блъф да я измами, че сме дарители на академията и тя ни остави на мира, но кръчмарят ни даде да разберем, че сме се разминали на косъм.
Кръчмарят се казва Дамариус
и ни светна, че е добре да не се ебаваме с кодекса на Каюс, както и че канит са
натурални съюзници на Карнат от много години.
Ние се досетихме, че в Throneport имахме контакт с Blood of Vol и предположихме, че те могат да са ни съюзници, тъй
като си искат да вземат властта и да върнат ъндедите (Blood of Vol са реакционери и искат да
възстановят предишното величие на Карнат), но пък самите ъндеди и религията им
е забранена. Пошляхме се безцелно, но не намерихме нищо смислено, след което проверихме
супер подробните записки от преди и се сетихме, че всъщност търсим „червеното
убажище“. Пратихме сендинг до Авелек
– нашият приятел костният рицар, когото зарязахме в Throneport, и той ни каза, че Червеното убежище
се намира в полите на Crownhome (замъка на Корт).
Червеното убежище се оказа хотел окъпан в мека червена
светлина с двама от познатите ни синеоки ъндед пазачи отпред. Ние казахме, че
имаме препоръка от Бисум (така се
казваше клерикът от Throneport)
и ни пуснаха. Ние букнахме един апартамент (при това само за 10 злато –
доста евтино с оглед на това какво следва нататък) и ни дадоха един червен
амулет, който действа като пропуск за долните етажи.
Качихме се до стаята, там имаше секретна врата, зад която
седяха наблъскани 6-ма карнатски воини, порадвахме се на лукса, и слязохме надолу
към истинския купон. На минус първия етаж имаше луксозни сепаренца, лека
музичка и доста криви хора. Един такъв крив човек с железни зъби (така се и
казваше – Кистрок Железни зъби) ни
посрещна и ни настани в сепаренце, където от стената шурна кръв (не помня вече от
какъв чучур). Рагнар пийна и му стана лошо, а Бен пийна и видя интериора по
съвсем различен начин – кръв, лица на мъртви, опънати човешки кожи, кости
навсякъде. Част от гостите също се преобразиха и се виждаха като демони. Нашето
парти се виждаше нормално. И всичко това за 10 злато.
Някъде по-надолу в коридора имаше суматоха и научихме, че
има „височайшо присъствие“. Оказа се жена в черна роба, която държа реч за това
как „планът ще се изпълни много скоро“ и как „реки от кръв ще потекат“. Бен се
заслуша в гласа и, хвърлихме едно зарче и героите се сетиха това, което
играчите вече предполагаха. Гласът на тази жена принадлежеше на принцеса Хайдит. Ние я погледахме, тя
завърши речта си и тръгна да се оттегля. Знаехме, че тя е дошла с ладия и се
втурнахме към покрива. Точно излязохме нагоре и я видяхме как прекрачва, за да
се качи на ладията. Рагнар се втурна да я грапълва като змия, Бен изхвърли един
ъндед от охраната и зад борда, а Йови събори още двама, както и по-важно –
шофьора. Хайдит извади див късмет и
се отскубна от грапъла на Рагнар и разпери крилете си и полетя нагоре, докато
ладията падаше. Крънчи се опита да и хвърли гайка, с която после да я
проследим, а Йови унищожи крилете и с елдрич бласт, но тя успя да се
телепортира благодарение на пръстена си.
Каква епична битка – наистина я поизпотихме и бяхме на ръба
да я хванем или убием. Този въпрос какво да я правим беше много съществен за
нас. От една страна, ако я убием – ще има война. Ако я пленим – не е ясно къде ще
я държим. Отделно, докато е жива, тя ще е наш враг и всякак ще се опитва да ни
създава проблеми. Родиха се някои много свежи идеи (да я мажем с охлюв, за да
не я открият, или пък да и дадем да лиже пудмука), както и някои не много
велики (да я убием на улицата), но така или иначе този въпрос остава за
следващия път.
Както казах момчета – такива са каноните на жанра. Първия
път срещаш боса, изненадваш го и почти го буташ, но той се оттегля и започва да
се готви за финалния шоудаун.
Ние осъзнахме, че трябва да бягаме и бззт – телепортирахме се
обратно в квартирата на гарата, където и спряхме играта.
----
Ето, че и доста неща станаха ясни. Ние мислехме, че Хайдит
(която вече без съмнение е Червеният бухал) е на страната на официалната
карнатска власт, но пък явно е от blood of Vol. Това можехме да се сетим, даже се чудя как ни убягна. На
дневен ред идва въпросът каква
е позицията на официалната власт относно Вол и какво можем ние да направим. Със
сигурност вече имаме очи и на гърба, защото не се знае чия мъртва ръка ще се опита да
забие кинжал в него.
Корт вече не е спокоен град.
