Ето, че седя на кухненската си маса на 17 март 2022 и пиша
за последната сесия от приключенията ни в Еберон. Локацията и съставът са ясни,
така че започвам веднага.
Започнахме при Сам Спейд, който ни предлага да се върнем
назад във времето. Най-добрия съвет, който може да ни предложи е да намерим
него в миналото и да свържем паметта му (той ни даде малък цилиндър, който е
паметта от бъдещето му) и той да ни помогне. Ние си настояхме да ни даде айтеми
и той ни даде ключа за корпорация Канит в съседство. Ние влязохме като у нас
си, но нямаше много неща за събиране, както и нямаше абсолютно никой. Част от
предметите се телепортираха на късо разстояние, но ние не обърнахме внимание и
на двете неща (а те се оказаха важни, мамка му) и се върнахме при Сам. Той ни
каза, че блинкващите айтеми са някакъв теч на енергия от сферата, а пък хората
ги няма, защото са по мисии. Сам активира сферата и БЖЖП – бяхме телепортирани
на един хълм до Метрол – столицата на Cyre, която си беше напълно изрядна, тоест преди The Mourning.
Около нас имаше суматоха от канитски служители, които
набързо ни обясниха, че НЕ БИВА да се телепортираме и че лудият робот Сам Спейд
е пратил ВСИЧКИ от корпорацията назад във времето. Докато си приказвахме, ушите
ни писнаха, видяхме ярка светлина и …. Мрак.
След малко се събудихме обратно на същото място и осъзнахме,
че сме хванати във времеви цикъл. Появяваме се малко преди mourning, запазваме спомените и локацията си и
след mourning се връщаме обратно във времето пак преди него. Веднага
предположихме, че самият Сам Спейд предизвиква морнинга като се ебава с
времето. В това време на хълмчето където се озовахме почнаха да пристигат още и
още хора, като всяка нова група идваше след всеки нов Морнинг (поне в линията
на нашето усещане за време, нататък става сложно).
Ние допуснахме, че трябва да терминираме Сам в миналото
(хе-хе) и по този начин да спрем Морнинга. Хванахме Теодориус дКанит – шефа на Карнатския клон на корпорацията – под ръка,
и тръгнахме към града. С малко дипломация и неговата акредитация успяхме да
влезем в корпорацията. Крънчи се включи към паметта на Сам разговаряхме с него.
Той ни каза къде се е намирал и Крънчи вече знаеше как да се ориентира в
огромния комплекс. Също така пробвахме да интерактваме с някого и научихме, че
тези, които не сме ние не запазват локацията и спомените си след като се върнем
обратно в началото на цикъла преди Морнинга.
Тръгнахме надолу към лабораторията и ни спряха няколко
големи и много заплашително изглеждащи warforged. Йови хвърли някакъв абсурдно висок чек и ги убедихме,
че идваме от бъдещето, за да спасим корпорацията и те ни качиха горе в
стъклената стая при Викраникс –
шефът на корпорацията. Той беше практически полуразложен труп, помещаващ се в
канитска полусфера, която много ни напомни на една друга канитска сфера. Ние му
дадохме паметта на Сам и обяснихме така и така, след което пак имаше ресет.
Интересното беше, че той НЕ ЗАГУБИ ПАМЕТТА СИ. Което значи, че той също е в
лууп и е пътувал във времето. Попита ни как ще спрем морнинга и ние казахме, че
ще унищожим Сам Спейд и Викраникс ни даде една сфера за пълен достъп в
комплекса.
Ние слязохме долу в ултра хай тек лабораторията и открихме
Сам Спейд. Първо го унищожихме без да го будим. Не стана. После му прехвърлихме
неговата си памет и го убедихме да си пръсне главата. Пак не стана. После
отидохме със Сам горе при Викраникс, но някакви лазери постоянно убиваха Сам, а
и Викраникс се заключи зад стъклените си стени и спря да говори с нас изобщо.
Научихме и няколко неща за драконовите пророчества – че всеки
знае само своята част и че не може да я разкаже. Сам знае някаква своя си част
и Викраникс също. Предположихме, че Викраникс всъщност е Вика Слок от много
далечното бъдеще, който се е върнал и е станал шеф на корпорацията. Теодориус
ни спомена, че „той винаги е бил начело на корпорацията“.
Тук стигнахме до момент на много много силни умствени напъни
и пробвахме какво ли не. Най-сетне с много подсказки от страна на Стоян се
досетихме, че изходът е да излезем от цикъла. Тези които пътуват във времето
остават в цикъла, но умовете им не са в цикъла (макар че и раните ни оставаха,
така че тук може да се каже, че си противоречат двете неща). А тези, които са
били там преди морнинга – някои оцеляват, но нямат спомени. Най-накрая се
досетихме, че Крънчи може да си прехвърли съзнанието на тялото на Сам и по този
начин да промени бъдещето.
Направихме го и…
Вие отваряше вратата
на евтиния кафе-бордей „При Савия“ в Lower Menthis. Правите няколко
крачки навътре и забелязвате една мистериозна фигура на най-вътрешното сепаре. Огромна
шапка с периферия скрива лицето му. Той казва „Няма да повярвате, но всъщност…аз
съм Крънчи.“
К Р А Й
