събота, 19 март 2022 г.

Eberron - 27 - Time Travelling Blues

 


Ето, че седя на кухненската си маса на 17 март 2022 и пиша за последната сесия от приключенията ни в Еберон. Локацията и съставът са ясни, така че започвам веднага.

Започнахме при Сам Спейд, който ни предлага да се върнем назад във времето. Най-добрия съвет, който може да ни предложи е да намерим него в миналото и да свържем паметта му (той ни даде малък цилиндър, който е паметта от бъдещето му) и той да ни помогне. Ние си настояхме да ни даде айтеми и той ни даде ключа за корпорация Канит в съседство. Ние влязохме като у нас си, но нямаше много неща за събиране, както и нямаше абсолютно никой. Част от предметите се телепортираха на късо разстояние, но ние не обърнахме внимание и на двете неща (а те се оказаха важни, мамка му) и се върнахме при Сам. Той ни каза, че блинкващите айтеми са някакъв теч на енергия от сферата, а пък хората ги няма, защото са по мисии. Сам активира сферата и БЖЖП – бяхме телепортирани на един хълм до Метрол – столицата на Cyre, която си беше напълно изрядна, тоест преди The Mourning.

Около нас имаше суматоха от канитски служители, които набързо ни обясниха, че НЕ БИВА да се телепортираме и че лудият робот Сам Спейд е пратил ВСИЧКИ от корпорацията назад във времето. Докато си приказвахме, ушите ни писнаха, видяхме ярка светлина и …. Мрак.

След малко се събудихме обратно на същото място и осъзнахме, че сме хванати във времеви цикъл. Появяваме се малко преди mourning, запазваме спомените и локацията си и след mourning се връщаме обратно във времето пак преди него. Веднага предположихме, че самият Сам Спейд предизвиква морнинга като се ебава с времето. В това време на хълмчето където се озовахме почнаха да пристигат още и още хора, като всяка нова група идваше след всеки нов Морнинг (поне в линията на нашето усещане за време, нататък става сложно).

Ние допуснахме, че трябва да терминираме Сам в миналото (хе-хе) и по този начин да спрем Морнинга. Хванахме Теодориус дКанит – шефа на Карнатския клон на корпорацията – под ръка, и тръгнахме към града. С малко дипломация и неговата акредитация успяхме да влезем в корпорацията. Крънчи се включи към паметта на Сам разговаряхме с него. Той ни каза къде се е намирал и Крънчи вече знаеше как да се ориентира в огромния комплекс. Също така пробвахме да интерактваме с някого и научихме, че тези, които не сме ние не запазват локацията и спомените си след като се върнем обратно в началото на цикъла преди Морнинга.

Тръгнахме надолу към лабораторията и ни спряха няколко големи и много заплашително изглеждащи warforged. Йови хвърли някакъв абсурдно висок чек и ги убедихме, че идваме от бъдещето, за да спасим корпорацията и те ни качиха горе в стъклената стая при Викраникс – шефът на корпорацията. Той беше практически полуразложен труп, помещаващ се в канитска полусфера, която много ни напомни на една друга канитска сфера. Ние му дадохме паметта на Сам и обяснихме така и така, след което пак имаше ресет. Интересното беше, че той НЕ ЗАГУБИ ПАМЕТТА СИ. Което значи, че той също е в лууп и е пътувал във времето. Попита ни как ще спрем морнинга и ние казахме, че ще унищожим Сам Спейд и Викраникс ни даде една сфера за пълен достъп в комплекса.

Ние слязохме долу в ултра хай тек лабораторията и открихме Сам Спейд. Първо го унищожихме без да го будим. Не стана. После му прехвърлихме неговата си памет и го убедихме да си пръсне главата. Пак не стана. После отидохме със Сам горе при Викраникс, но някакви лазери постоянно убиваха Сам, а и Викраникс се заключи зад стъклените си стени и спря да говори с нас изобщо.

Научихме и няколко неща за драконовите пророчества – че всеки знае само своята част и че не може да я разкаже. Сам знае някаква своя си част и Викраникс също. Предположихме, че Викраникс всъщност е Вика Слок от много далечното бъдеще, който се е върнал и е станал шеф на корпорацията. Теодориус ни спомена, че „той винаги е бил начело на корпорацията“.

Тук стигнахме до момент на много много силни умствени напъни и пробвахме какво ли не. Най-сетне с много подсказки от страна на Стоян се досетихме, че изходът е да излезем от цикъла. Тези които пътуват във времето остават в цикъла, но умовете им не са в цикъла (макар че и раните ни оставаха, така че тук може да се каже, че си противоречат двете неща). А тези, които са били там преди морнинга – някои оцеляват, но нямат спомени. Най-накрая се досетихме, че Крънчи може да си прехвърли съзнанието на тялото на Сам и по този начин да промени бъдещето.

Направихме го и…

Вие отваряше вратата на евтиния кафе-бордей „При Савия“ в Lower Menthis. Правите няколко крачки навътре и забелязвате една мистериозна фигура на най-вътрешното сепаре. Огромна шапка с периферия скрива лицето му. Той казва „Няма да повярвате, но всъщност…аз съм Крънчи.“

К Р А Й