C҉Y҉_҉B҉O҉R҉G 02 – Гладиаторите

Осмият ден на осмият месец, в пълен състав сме и продължаваме с приключенията ни в града CY. След злощастната кончина на Барбенхаймер – предният ми герой, ролнах Фенера – наномансър с леко прозрачен череп, под който мозъкът му свети със синкава светлина.

Емо също се присъедини към нас и ролна Брон – гиърхед, който притежава широка колекция от дронове за шипонаж. AI генерирани изображения на тях двамата:

 

Искам да благодаря на ресторант "Виктория" за това, че ползвахме техния Midjourney акаунт

Сесията започна с бягство от хотела. Героите слязоха надолу и на улицата видяха някакъв съмнителен клошар да се опитва да открадне такси. Този луд беше Фенера и партито се сглоби. Другите го накараха да пали бързо, а в това време излезе и пияният шофьор на таксито, с когото се постреляхме малко, но всичко беше окей. Побягнахме към Eda Crawl, където има викинги пирати.

Кай и Зола

По пътя 4 дрона на Алиансен Корпорейшън довтасаха да ни стрелят, но ние успяхме да спечелим престрелката и продължихме до някакво хале, където се прегрупирахме и паркирахме таксито.

Брон пусна дрона с термалната камера и видя, че в съседното хале има хора. В това време разбрахме, че идват още дронове, и решихме да си опитаме късмета при тях. Те се оказаха кибер викинги, които първоначално не бяха добре настроени, но след като им показахме, че имаме общи ценности (ние, както и те, обичаме дар рейдваме), те ни приеха и ни скриха от дроновете. Както казах, техният основен приоритет в живота беше да рейдват и ние им предложихме да рейднем букито Мастър Кримсън заедно. Досетихме се, че той е педалът, който ни е изтропал на Алиансен, така че щяхме да му го върнем тъпкано.

Улрик - фотогеничният лидер на кибер викингите

Метнахме се на лодката с пневматични гребла, която викингите имаха и заплавахме към доковете. Припомнихме си, че е в хале Б12 и директно го атакувахме в покоите му. Ступахме го без проблеми (Кай го удуши) и се заехме да му разбием касата и мейл сървъра. От имейлите разбрахме, че той ни е предал, така че добре се сетихме.

Имаше и 4 флашки – една с апп, една с 50 бона, една с домашно порно как шие всякакви жени (едната беше бившата жена на кмета на града Садик Кан) и четвъртата беше капан, за да тества колко сме алчни. Ние, разбира се, имаме перфектни ролеви инстинкти и я забодохме в компютъра му, който се взриви.

Също така имаше и златен ролекс (който отиде при Спектър фена на часовниците), 10 колби с червена течност, и хартиена изрезка от списание с Бриана Банкс.

Разделихме си кешовицата, погасихме малко от дълговете си, а Емо го погаси целия, което му даде да качи ниво.

Пробвахме да звъннем на Сам Спейд, но телефонът вдигна Саманта Уейк от Алиансен, която беше жена в кампания на Стоян и съответно беше кисела. Спазарихме се да играем в кил мач и тя ни покани на среща на следващата сутрин. Ние отидохме и сделката беше да участваме безплатно в килмача, за да изкупим дълга си към корпорацията. Ние се съгласихме (защото какво друго можем да направим) и излязохме на арената.

Първият рунд беше огромен черен дроид с гранатомет и картечница, който имаше d8 броня, и беше много тегав. Вторият рунд беше някакъв кибер самурай с меч и картечница, а третият – кибер уорг. Успяхме да спечелим и трите рунда, въпреки няколко near misses, заради които без малко някой да си замине, но в крайна сметка, оцеляхме и корпорацията призна дълга ни за изплатен.

 

Какво да кажа – сесия с 5 битки в ДнД не е имало от години вероятно, да не говорим, че темпото и хаосът са много весели. Като играем повече системата, осъзнавам, че не ме кефи много много improvement схемата с хвърлянето на абилитита (те просто ще се изравнят към около +2/+3 за всяко абилити). Също така кръвта ще стане към 30-40, което съчетано с броня, всъщност ще направи битките по-бавни, но си мисля, че играта едва ли е мислена за чак такъв character advancement.

C҉Y҉_҉B҉O҉R҉G 01 – Battle of Batulia 20X3

              The sky above the port was the colour of television, tuned to a dead channel.

-          William Gibson, “Neuromancer”

Тази година за разлика от предната успяхме да синхронизираме графиците така че да можем да се съберем на Батулия и с изключение на Емо, който пуси аутна, стройно се организирахме и в петък вечерта вече бяхме горе, вдишвахме от аромата на билки, който витаеше в гората, запалихме скарата и си пуснахме synthwave за настроение.

След като се намаахме с кифтета, седнахме и хвърлихме героите. Рандомизацията беше доста фън и за около трийсетина минути групата ни се оформи:

Марти игра Зола – бивш корпо солджър, уволнен без почести, но успял да запази гигантската си пушка.

Сънчо игра SP3C73R – прегорял хакер, който почна с 1 точка живот. (Те, нали искахте олдскул).

Венци игра Кай – кибер слашър с меч, който беше взел душите на 1328 клетника. Също така Венци хвърли и най-добрия зар в началото и започна с много добри показатели. А, да и основната черта на характера на героя му беше Likes to kill. Венци беше в рая.

Аз (Сашо) играх Барбенхаймер – classless punk, който също се биеше с меч и търсеше своето спиритуално спасение в редовните срещи с кибер мюфтия. Безуспешно, разбира се.

В съботната сутрин закусихме и започнахме.

На първо място Стоян ни разясни домашното правило – когато ролплейваме героя си добре спрямо сетинга или неговите (случайно генерирани) особености, получаваме flavour point. Когато левел ъпваме 5 FP могат да се трейднат за един рерол, а по време на игра 3 FP могат да се трейднат за 1 glitch. Ефективно, можем да ролплейваме, за да получаваме възможност за спасения (както и в крайна сметка стана).

И така 4-мата пънка вървяха към THE ZEN – бар в south central. Не се познавахме преди това, а указанията за задачата бяха да поръчаме по 1 Pissboy. Поръчахме, по-смелите пиха, и бяхме упътени към едно от задните сепарета, където сенчеста фигура с широка шапка гледаше килмачове.

Фигурата се оказа не кой да е, а добре познатият от преди две кампании Сам Спейд. Разбира се, това беше само приятна изненада за играчите, за героите ни това не значеше нищо. Сам ни разказа за Steel Jackhammer – един от участницити в килмачовете, който скоро загубил краката си, но пък някак си успял да се сдобие с чисто нови хромирани бебчета. Според Сам новите крака били откраднати от негов клиент. Предложи ни 5000 кредита да докараме краката в добро състояние, ние казахме да и се заехме да търсим.

С малко хакинг и knowledge [local] от Зола успяхме да разберем, че Хамър живее в South Central в селебрити небостъргача. Намерихме сградата и почнахме да се чудим как да влезем. Разделихме се на две – Кай и Спектър чакаха отпред, а Барбенхаймер и Зола отзад. Двамата отзад бяха нападнати от двама случайни генг пънка, с което и вкусихме първата битка в играта. Разпукахме ги набързо и определено се усети динамиката в сравнение с D&D. В това време двамата отпред издебнаха рецепционистката и Кай я завлече в една уличка, където я преджоби, разпита и уби. Взе от нея две карти за достъп до небостъргача и малко кешовица.

Спектър влезе в сградата с нейната карта и успя да ни хакне така че да имаме и ние достъп. Качихме се с асансьора до 50-ия етаж и лесно открихме апартамента на Джакхамър, където имаше мощно парти. Имаше две охрани на входа, които искаха да вземат пушките, но Зола се спазари да остави само пълнителите.

На самото парти имаше множество хора, известен стриймър, както и други състезатели от килмачовете. В кухнята срещнахме боеца Аманд, който е джудже и се бие с Mech. Следващият му мач е с най-великия в момента – Тъгър.

В кухнята се запознахме с Рейз – общо взето безполезна наркоманка, която питахме къде да намерим нашия човек, тя ни заведе в спалнята и припадна. Самият Тъгър беше на балкона и се радваше на вниманието на феновете около себе си. Кай отиде да се снима с него и беше забелязан от боеца, който му предложи да се пусне някой път на арената. Даде му и контакт на агента си (((Адам Вайнщайн))).

Имаше и два тигъра в клетка, като Спектър установи, че може да хакне системата така че да отвори клетката и да пусне тигрите. Барбенхаймър, както казахме, беше при Рейз, която преджоби и и взе custom app-a (който не сме записали какво правеше). След това партито се събра в спалнята и почнахме да хакваме сейфа. Отнякъде се взе фигура в роба, който се оказа Икхон – друг килмач участник, когото подкупихме с малко дрога, за да си мълчи. От сейфа извадихме металното чене на Джакхамър, което дава bite атака.

Нататък имаше холо стая, но като влязохме в нея чухме някакъв екшън отвън и видяхме, че някакви пънкове са нападнали партито. Бяха петима, единият се сби с Тъгър, а другите – с нас. Ние набързо ги натръшкахме и Тъгър ни поздрави и си тръгна.

В този момент от сауната излезе и самият Стийл. Той беше доста объркан (и надрусан) и ние го убедихме, че корпорацията, която му е сложила новите крака всъщност е заложила срещу него и ще му ги изключи в мача. Предложихме му да си ги смени при клиента на Спейд – чиста работа. След това се обадихме на Спейд и казахме, че искаме докторът да остави задна вратичка в софтуера на краката, така че да можем ние да му ги спрем в следващия мач. Спейд не беше доволен и ни намали наградата с 2000 кредита, но ние се съгласихме. Дадохме контакта на Джак, взехме надрусаната Рейз с нас, и намерихме евтин хотел, където да пренощуваме.

На сутринта погледахме малко реклами, защото не бяхме платили за стая с адблокер и почнахме да търсим как да заложим на килмачовете. Барбенхаймер се сети за един много лош буки, който имал търкания с кибер мюфтията, и разбира се, отидохме при него. Пичагата оперираше на доковете и се казваше Мастър Кримсън. Заложихме 2400 кредита на коефициент 1,5 за това, че Гаргойл (противникът в килмача) ще го бие до 3 минути.

После ходихме да се запознаем с док Джой – рийпърът, който е клиентът на Спейд и, който може да ни предложи да ни направи някакъв cybertech. Ние решихме първо да изкараме малко повече пари и после да се напомпаме. Записали сме, че ще подобрим Кай, но не и с какво.

Прибрахме се, съживихме Рейз, тя ни се отплати подобаващо и я убедихме да заложи и тя от наше име и така да спечелим още 500. Оставаше още доста време до мача затова се разходихме до (((агента))) на Тъгър. С него си говорихме как иска да измислим някаква история и драма така че освен кютек да има и нещо по-така за зрителите. Като цяло се насочихме върху това Кай да се бие рамо до рамо с Тъг и следващия мач да го предаде.

Прибрахме се с няколко дюнера от при кибермюфтийството и седнахме да гледаме мача. Спектър установи контрол върху краката на Джакхамър и успя да го саботира така че да изгуби. Не беше хич лесно, защото Гаргойла беше абсолютен смотаняк, но все пак успяхме. За наш ужас, когато нокаутира противника си, Гарйгол извади отнякъде оригиналните крака на Хамъра и го преби с тях. Нещо тук не беше наред. Ние решихме да си лягаме, за да може утре да си приберем парите. Струва ми се, че тук някъде вече бяхме се уморили от жегата, защото това решение ми се струва безумно, но как да е.

На сутринта всички новини бяха за нас. Имаше кадри от охранителните камери как сме на партито (мамка му, забравихме за камерите!) и навсякъде се говореше как сме саботирали Джакхамър (което беше вярно). Докато се приготвяхме за бягство, чухме стъпки отвън. Идваха енфорсърите на Alliance Corp. – спонсорите на Джак.

Последва епична престрелка – 4-ма войници, един лейтенант, един дрон и Барбенхаймер паднаха безжизнени на земята. Парамедиците, които извикахме, дойдоха, но твърде късно и Барбенхаймер вече беше гушнал кибербукета.

Другите побягнаха надолу по стълбите.

….

Какво да кажа? Исках олдскул, получих умрял герой само за една сесия. Системата е много лесна, създаването на герои е фън, битките наистина се усещат много по-динамични и бързи от ДнД, като също така и нещата могат да вземат много бързо обрат. Ние практически ги пребивахме, но хвърлих 1 на defense и затова ми набиха много демидж. Разбира се, тази игра е self-contained и няма много материали – колко време ще мине преди да ни поомръзне? Но като цяло е супер и е много голяма глътка свеж въздух. Моето впечатление е, че срокът на годност на Cy_Borg е 10-12 сесии максимум. Да видим до колко ще се окажа прав.