Автор е Сънчо - 26.06.24
Тръгнахме си от мрачното
кметство, вън бе още рано, но това явно не спираше пророците да са излезли от
техните дупки. Един такъв се беше възкачил на едно по по високо място и плашеше
хората с неговите истории. Как звездата, която символизира Хаоса, ще унищожи
света. Как Цинтч ( един от боговете на хаоса, на измамата) ще завладее всичко.
Седмината щели да доведат този край, когато станели 9…и други такива глупости.
Но винаги има хора, които им се връзват и около него вече се събираха хора.
Това което ме накара дори на мен да ми се изправи брадата, беше като минахме
покрай него. Посочи с пръст към Бен и закрещя как “ носел ръката на хаоса и
всички покрай него ще умрат”. Решихме да продължим с нашето разследване, но ни
трябваше информация, а кой знае най много за всичко в града, контрабандисти. В
търсенето на трикракия гоблин, моите спътници се бяха натъкнали на тях в
каналите. Лордчето успя да си спомни пътя добре , дори и отгоре и стигнахме до
една странноприемница. Точно каквото ми трябваше, вече бях пресъхнал от толкова
ходене. Влязохме и разбрахме че са ни познали веднага и не бяха много щастливи
от този факт., но като сложихме малки пари на тезгяха и всички се успокоиха.
Решихме да ги наемем, за да намерят девойката, която докарахме до града и
избяга в гората, след като освободи от затвора мъжа/брат си. Приеха задачата и
ни казаха да се върнем утре. Ние останахме, за по още една халба и си
поприказвахме с тях. Станахме си приятели и ни довериха, че последните 6 месеца
от офисите на Щайнхагер имало голямо движение към каналите, а видиш ли ти, те
били и точно над мястото с демона. 300 елфи, тая работа почва да намирисва все
повече и повече. На тръгване се здрависахме с него и забелязахме татус на ключ,
който някой се сети че символизира Риналд, организация занимаваща се с кражби,
следене и други не много легални неща. Каспар ги попита нещо на изпровядък и
разбрахме, че нас също ни следят. Решихме да се отправим към офисите на
Щайнхагер. По пътя минахме покрай доковете и станахме свидетели на ваденето на
труп от реката. Беше нашия приятел Антон, пияницата от склада, който посетихме
предната вечер. Гърлото му беше откъснато като на джуджето, от предния ден.
Решихме да се опитаме да разберем кой ни следи. Каспар се шмугна в една уличка,
а ние се отправихме към феста. Седнахме в една шатра с по един ейл и го
изчакахме там. След малко седна при нас и каза, че ни следи едно младо момче,
което седеше на една съседна маса. Измислихме план как да го сгащим и
разпитаме. Лордчето направи сцена, как не е доволен от Каспар и докато всички
погледи бяха отправени към тях, ние с брат ми сгащихме момчето и го измъкнахме
навън до едни храсти. Другите дойдоха след малко, но малко прекалихме със
стряскането. Младока само дето не се насра в гащите, но поне измъкнахме
информация ,че неговия бригарих го е пратил от гилдията на докерите, Гърни.
Пуснахме го да си ходи и му казахме да се изнася от града, защото с който и да
си поприказваме, след това нещо му се случва. Ставаше късно, а Морслиб вече се
показваше, още по голям от снощи. Решихме да приключваме за днес и се
отправихме към баржата. Зелената луна като, че ли ни преследваше, беше във
всяка локва и отражение на прозорец. На баржата ни посрещнаха с малко винце,
затворихме всички кепенци и след малко си легнахме. Този път обаче не повторихме
старата си грешка и имахме вахта. Докато беше моята смяна успях да чуя някакво
скърцане на гредите над нас, събудих останалите и се втурнахме на палубата.
Морслиб ни заслепи и успяхме да видим само как нещо голямо скочи и избяга в
града. Останалата част от нощта не успях да спя добре.
На другия ден
отидохме да си съберем информацията. Казаха ни, че са намерили следните й, но
са ги изгубили по някое време, а на тяхно място са се появили следи на два
огромни вълка. Казаха ни още, че са ни вдигнали сериозно мерника и е добре да
го оправим това скоро. Срещу 1-на златна, се споразумяхме и изтърчаха да уредят
среща с преследвачите ни. Но направиха една голяма грешка, оставиха джуджета
зад бара. Напълних по 5 ейла за мен и брат ми и започнахме. Наливайки за вторив
рунд, те се върнаха, явно се бяха усетили, че ще пресушим всичко. Бяха уредили
и среща в Златната пъстърва с Фредерих Магириус по пладне. Запътихме се натам
като му дойде времето. Мястото се оказа като за доста заможни, но като
съобщихме кой ни чака и ни пуснаха. Самия Фредерих беше много наконтен, но ни
нагости добре с тристепенно меню. Само това префърцунено вино, като за елфи не
ми допадна, но пак е по добро от вода. Докато хапвахме, разбхаме, че се готви
нещо голямо и ще е готово след няколко дни, точно когато луната е в пика си.
Също така спомена, че магистрите са 7, точно като в предсказанието на Пророка
от предния ден. Накрая ни каза да спрем с разследването си и ни даде остатъка
от парите, заради които това изначално се случи. На изпровядък Каспър тайно му
направи знака, който бяхме научили от сектата на пурпурната ръка и видяхме как
той се стъписа, ясно беше че го е разбрал.
Взехме си
парите, но тука има нещо много гнило в този град. Сега се чудим дали да се
измъкваме от пожара, който се задава или да видим дали може да влезем в него и
да излезем поне с някаква останала неопърлена брада.
