Из дневника на Каспар
Курц
Пиша тези редове в топлата каюта на Берберис. Тялото ми се
възстановява от раните, но умът ми все още страда. Всеки път, когато затворя
очите си, виждам лилавите и розови пламъци и чувам този глас. Хаосът е много по-истински и по-близко, отколкото
мислим. Дори и хитрите и пресметливи търговци заложили куп капани, извъртяли
куп схеми, не видяха очевидното от глупавата си алчност. Моля се на Сигмар
изписването на тези редове да ми върне спокойния сън. Дано и не увисна на
въжето за това, което направихме…
След като с Бром избягахме от канала се събрахме с другите и
излязохме навън. Беше ясно, че нещата ще се случват в склад 13. Запътихме се
натам, но пътят ни бе препречен от групичка уродливи мутанти. Без съмнение те
не бяха такива отдавна. Морслиб беше ги превърнала. Имаше един с големи
мустаци, един с люспи, един с рога, един стрелец с кози крака и главатарят беше
нормален човек, но главата му бе застанала наобратно с устата нагоре.
Замръзнах от ужас в зелената мъгла. Добре, че джуджетата и
Лозенщадт не се замислиха и влязоха в битката. След малко и аз се окопитих и почнах да мушкам с кинжала. Беше
като в сън, но успях да убия единия и да раня сериозно другия. Не след дълго и
последният се строполи мъртъв върху паветата на Богенхафен.
Стигнахме до склада и влязохме. Беше все още празен, но след
малко чухме тропот на карета. Скрихме се из сандъците и зачакахме. Влезе Франц
Щайнхагер с двама слуги, които разтоварваха разни чували с материали. След
малко слугите бяха отпратени и Щайнхагер остана сам. Аз се промъкнах зад него и
опрях камата в гърлото му. Той моментално пребледня от страх и започна да се
пазари с нас да участваме в ритуала.
Неговата задача е била да подготви храма и ритуала. Трябват
две невинни жертви – една, за да се осветли капището и една за да завърши ритуала.
През цялото време ни увещаваше, че може да убеди другите, че сме приятели и, че
заедно ще направим Богенхафен богат. Не мога да преценя дали го вярваше, защото
е загубил разсъдъка си, или защото е заслепен от алчност.
Намерихме в него червена роба с маска и планът почна да
придобива очертания. Оставихме Щайнхагер да подготви ритуала. Той извади медния
ринг, който видяхме и в каналите при пазителя демон. Начерта солна октаграма и
постави свещи. Когато приключи, Ардум вежливо го зашемети и го прибрахме в един
сандък.
Лозанщадт надяна робата, отново се скрихме и зачакахме.
След малко се чу нов тропот и заприиждаха още карети. От една
от тях слязоха Йоханес Теоген и „брат“ му Гидеон. Довлякоха се и другите
благородници, както и солидно количество биячи и слуги. В суматохата започнаха
да се обличат и приготвят. Теоген дойде до Лозенщадт и го попита „всичко наред
ли е, Франц?“. Баронът бе съобразителен и отговори само с „Мхм“.
Влязоха и двама носачи от докерската гилдия, които оставиха
два шаващи чувала на земята. Явно това бяха и жертвите. Благородниците се
оправиха и слугите изчезнаха, а Гидеон залости вратата.
Благородниците взеха да се наместват около октаграмата и
Лозенщадт успя да си спечели още време с мотане, но сетне се наложи да познае
кое е неговото място и отново се справи без засечка.
След малко запяха. Първата девица беше в октаграмата и
Теоген извади един нож и с ловко движение я проряза през гърдите и извади
сърцето и. Лозенщадт и един друг я вдигнаха и изнесоха. С това първата част на ритуала
бе завършена и пеенето се усили.
Теоген извади някакъв свитък и почна да чете от него.
Пеенето се засилваше още и в един момент Гидеон остави пръстена с върху
сърцето. Всички изтръпнаха като от конвулсия в целия склад. Сякаш розовата
светлина на Хаоса ни заслепи за момент. Теоген вече не четеше от свитъка, ами
само пееше и умът го бе напуснал, докато вече трепереше от енергията на Хаоса.
Това беше моментът за атака. Лозенщадт се хвърли с рапирата
напред, намушка Теоген, грабна свитъка и го запокити в една от свещите и той
изгоря с розови пламъци. Джуджетата се хвърлиха върху демона Гидеон, а пък
Франц Рюте отиде на залостената врата да спира бегълците. Един беглец бе заклан
на място от Лозенщадт, а Рюте не даде на нито един от другите дори да го
докоснат с кинжалите си. Ардум и Бром нанесоха героични удари върху демона и
той се преобрази в истинската си ужасяваща форма. За щастие обаче те го бяха
заслепили и кървеше обилно. Аз притичах до Теоген и успях да го раня лошо в
лакътя, а Лозенщадт го довърши. След малко и демонът загина от раните си.
Мислех, че ми звъни в ушите от битката, но след малко
осъзнах, че след като победихме демона и спряхме ритуала, чуваме камбаните на
Сигмар.
В този момент от октаграмата изригна лилав огън, а от тавана
се появи едно гигантско око, което погледна всички ни поотделно и няколко
розови пипала се подадоха от него. Пипалата повдигнаха Теоген, той сякаш се
посъживи и този извънземен глас каза:
„душата ти винаги е била моя, но сега си нужен другаде“. Тялото на Теоген
изгоря в розов огън. После по същия начин взе Гидеон и каза „ти ме провали,
идавш си обратно“. Тялото на демона изгоря в розови пламъци.
Окото ни погледна всеки поотделно, но няма да забравя никога
взора му вперен в мен. То мигна и сякаш всички припаднахме за секунда, и
изведнъж изчезна.
Излязохме навън и о, чудо! Сякаш небето се бе отворило и
светлината на Сигмар ни озаряваше. В дупката между зелените облаци се чуваше и
камбанният звън.
Стояхме с отворени усти и в един момент познат глас ни каза „да
се омитаме“. Беше Йозеф. Хукнахме към Берберис. Ардум взе една факла и подпали
склада. Докато тичахме към баржата Лозенщадт каза „мисля, че е време да почерпя
един ейл“.
