Събрахме се най накрая след голяма почивка, но без Саши някак по трудно става, но все пак някой трябва да се бори с демографската криза. А през това време аз(пси), Венци и Марти, трябваше да спечелим Mork Borg ninja warrior състезание, което Стоян ни беше приготвил. Бързо си направихме герои за този One shot и се втурнахме напред за…миди.
Всяка година, в чест на Лейди Антерия и по случай разкриването на солните тунели в Керхов, всякаква сган се събира за надпреварата. Наградата е голяма: теглото на всяка изкарана от тунелите мида в сребро, както и аудиенция с Лейди. Вечерта преди старта мина както всяка друга годишна – с много алкохол и убийства.
Сутринта на старта, с празни кофи, се бе събрала всичката оцеляла сган от психопати. Трима от тях правеха впечатление, макар да не изглеждаше да се понасят, се бяха събрали заедно, за по голям шанс за успех, все пак е добре някой да ти пази гърба, добре е и да държиш враговете си близо.
Ватан(Марти)(Fanged deserter) гризейки буца сол и точейки си зъбите на нея, тръгна пръв към разкрилия се тунел. След него се влачеше куче на последни издихания, но с много лош нрав.
Графт (Венци)(Heretical priest) рецитираш псалми в чест на неговия Бог Двуглавия Базилик си проправяше път сред низвергнатите, като всички се отдръпваха от него ужасени да не им докара още някоя болест.
Катла(Пси)(Gutterborn scum) прибра бесния пинчър в раницата си и последва другите, който я забележеше отвръщаше поглед от грозната ѝ физиономия.
Слизайки долу видяхме веднага двама, които си миеха нарязаните ръце във водата от хапещите миди. Графт реши да ги пренесе в жертва на неговия бог, тъй като Карла отказа да дари своя пес за успеха на тази мисия. Надигна бойния си чук и сцепи черепа на първия клетник и го изрита в реката. Ватан извади един тазобедрен кокал и халоса другия, но стрелата на Карла го довърши. Събрахме им мидите в една кофа, която Ватан взе и продължихме.
Намерихме дупка по навътре и след като пуснахме въже се спуснахме долу в мрака, където смърдеше от една гигантска риба. Запалихме факли, за да виждаме, но Графт реши да отвори рибата, за да провери за миди, това което имаше обаче в нея бе метан. От експлозията Катла умря, но дори смъртта не искаше да я приеме и я върна да страда още, Ватан получи кръвоизлив, а Графт само изгуби съзнание за малко. С обща помощ успяхме да източим подулата се глава на Ватан и продължихме към другото помещение. Там се бе заклещица гигантска сепия, която започна да замахва с всичките си крайници. Трябваше да прекратим мъките й. Графт отправи няколко псувни и го заблъска с чука. Ватан реши да ползва всичките си 30 най добри приятели и откъсна едно от пипалата с неговата захапка. Неговата Мърша също скочи в боя и взимайки пример от него, захапа друго пипало. Пинчера на Катла изскочи от раницата и почна да го гризе също, докато тя през това време тя пускаше стрели по туловището му. След като пребихме сепията се разтърсихме за миди, но нямаше. Върнахме се, но докато Ватан се катереше по въжето нагоре, един гоблин се появи и го сряза. Искаше ни мидите, за да ни пусне. Всички знаехме, че това е лъжа, но и ние не бихме ги дали. Ватан извади един прокълнат скрол и гоблина се сгърчи, но се оказа по жилав. Графт се опита да хвърли кучето си по него, но се оказа много високо. Започна една кратка битка със стрели, в която Катла за малко да си счупи лъка, но някаква добра поличба го спаси.
Издрапахме горе и тръгнахме по един заледен надолу коридор, Катла остави въже, за да може по лесно да се измъкнем после. Долу 3-и големи рака откъсваха парчета месо от труп и се хранеха с него. Ватан с дадената му от Двуглавия сила, пръсна защитата на раците и им се оголи месото. Графт и кучетата пуснаха лиги и се втурнаха да ги ядат. Месото им се оказа доста апетитно и дори ги излекува. Намерихме покрай трупа половин кофа с миди (= 1,5 кофи).
В следващото видяхме, че водата е почнала да се връща и да пълни тунелите, време нямаше. Отпред имаше голямо солно езеро, а на дъното му кораб, от който излезе екипажа му. Отдавна мъртви духове се издигнаха в помещението и започнаха да вият. Никой не пожела да ги слуша и скочихме във водата да проверим кораба. Катла се нагълта със солената вода и завинаги гърлото ѝ остана прогорено, и трябваше да се храни само със саламура до края на живота на този изтерзан свят. Гмурнахме се и видяхме сандък, голям. Отвори се лесно, но беше пълен с метални ръждясали гюлета (какво друго може да се очаква от кампания на Стоян, злато ли!). Останал без въздух, давейки се, Ватан успя да изплува отгоре, с последния му останал късмет. Водата продължаваше да се покачва и всички тръгнаха на обратно да си ходят.
Обратно в помещението при раците тъкмо се изнасяха от друг тунел два огромни Берсъркъра… с една кофа миди. Всички спряха за момент и погледите на двете партира бяха насочени към кофите на другите, на всички им беше ясно, че само едните ще си тръгнат от тук живи. Графт хвърли кофата с миди и скочи върху единия. Мършавата му хрътка го последва веднага, както и бесния пинчър на Катла, докато тя опъваше лъка. Ватан усети, че богът му вече няма да му помогне с магия, извади чука и се нахвърли върху другия. За момент Двуглавия Минотавър бе погледнал към жалкото парти, когато повали единия гигант, но бързо изгуби интерес, след като другия Берсърк успя да удари с големия си чук и смаза главите на Графт и Ватан. Катла направи единственото най разумно, взе кофата с миди на Графт и побягна. Използвайки оставеното от нея въже се покатери нагоре по хлъзгавия под. Гиганта я последва, но се хлъзна и си пръсна главата на един сталагмит. Въпреки това още бе жив и Катла го довърши с една стрела. Спусна се обратно. Претърси труповете на спътниците си, в които намери скрол и капан за мечки. Взе кофата от гиганта и тръгна нагоре(= 2,5 кофи).
Не й достигаше още половин кофа, затова постави мечешкия капан точно след хлъзгавия под и се скри, готова с лъка. Не след дълго един клет, ранен и прогизнал човек с две кофи изпълзя точно върху капана, който се задейства и му прекърши крака. Катла не изчака и миг повече. Излезе зад прикритието си, грабна кофата и си я сложи на врата. Едната бе в раницата, другата в ръка, започна да се изкачва по стълбата.
Горе на мрачната светлина я чакаха огромни мъже с ятагани, още преди да успее да реагира я сграбчиха, взеха ѝ кофите с миди и я вдигнаха във въздуха. Започнаха да крещят “Ето го, ето го победителя в таз годишното състезание”. Страхът за живота ѝ се замени с радост, докато не я натиха в една каляска, заедно с мидите и я откараха на някъде. Опита се да избяга, но не ѝ позволиха.
Каляската спря и я свалиха пред гигантски порти, изографисани с Двуглав Базилиск. Въведоха я вътре за нейната аудиенция. Вътре, на трон, стоеше Скелет, целият в паяжини. С празен поглед той се взираше в Шампиона.
