Nimble - 04

(Автор е Марти)

Събрахме се компактно само аз, Сънчо и Стоян. За съжаление и сесията беше по кратичка тъй като всички ги гониха задачки на следващия ден и някъде към 22:30 приключихме. Започнахме и по-късно докато хапнем и се наговорим. Въпреки това беше доста приятна сесия.

 

Освободихме Спирк, гоблина готвач който има мечта да стане готвач на кораб на север. Гордее се с известаната си яхния от плъхове. Предложи ни почерпка от скоро приготвената му яхния и Пип откри невероятни прилики с яхнията на майка й. Отблагодарява ни се също така като ни дава една поушънка за хилийг и ни казва да вземем гривната на Крог ако искаме да открием Зеления палец. Пип си слага гривната и след леко главоболие установява че вижда мъглива следа която се извива в посока на някъде. Предполагаме че това е пътя към Зеления Палец. Също така установихме че може би растенията са Dead Briar и че са свързани най-вероятно с бога на мъртвите.

 

 Малко след като напуснахме пещерата Пип чу тежки стъпки на същество. Оказа се огромен Owlbear който се опитахме да заобиколим, но създанието ни надуши и имаше тежка схватка. Победихме съществото, но бяхме тежко ранени и се наложи да си починем. 

 

На следващия ден следата ни отведе до огромна пещера скрита в едно подножие, а в основата й вход към някаква гробница. Непосредствено на входа има голям килим от листа който действа като прикритие на капаните разположени по пода, които Пип умело открива и обезврежда. 

 

В първата по-голяма зала виждаме растения обрасли центъра на помещението и няколко фигури - нещо между хафлинг и кактус които са на пътя към стълбище и коридор. Видимо не мърдащи, но насочили се към светлината която се промъква от входа. Един по-голям кактус и два по-малки. 

 

В момента в който опитахме да комуникираме с тях, те ни нападнаха. Успяхме да се справим с тях и след това забелязахме че в залата има и три стенописа. 

 

Първи стенопис - група джуджета предвождани от човек - като крал.

Втори стенопис - пак същата група, като този път са в битка и две от джуджетата са паднали в битката.

Трети стенопис - леко повреден, но се вижда как човека все едно дава дар и грифони отнасят и спасяват цялата група.

Nimble - 03 - Krog the Bugbear

 (автор е Сънчо)

Събрахме се да разиграем още Nimble-а аз, Стоян, Венци и Марти. Саши дори успя да ни изненада и посети, дори за малко. Раздаваха се подаръци, хапнахме, пийнахме кола без захар…истинска новогодишна( макар и след ) идилия. 

…Завръщайки се в селото, заварихме още по голямо разрушение от предния път. Освен това някакви тръни бяха избуяли отвсякъде и препречваха уличките, а някой къщи дори бяха в плен от тях. Фейчката каза, че ще се свърже пак със старото дърво в центъра и ще се опита да помогне за това, но нямало да бъде лесно. Хората като ми видяха през прозорците и започнаха да излизат от къщите си. Разбрахме, че докато но е нямало, гоблините да се върнали, откраднали са от сградата на Занаятите, много стар предмет, самото сърце на селцето, някаква си верига. След като са го отмъкнали са се отправили обратно в гората, някъде към старите мини. Набързо събраха една шапка с монети , отплата за връщането на феята и ми помолиха да върнем веригата от гоблините. Отдъхнахме малко и тръгнахме след тях.

Дори извън селото, в гората бяха изникнали тези гротескни трънища, бяха като живи. Едно от тях бе сграбчило сърна и каточели изсипваше живота от нея. Гледахме да стоим настрана от тях , както и да избягваме оставените от гоблините капани. Един ден не ни стигна, за да се доберем до мините, но бяхме близо. В далечината се виждаше една огромна планина с летящи острови покрай нея. Това бе със сигурност Скай Риич, свърталището на пиратите. Решихме да спим някъде в страни от пътеката и на другия ден да влезем. 

Сутринта ни събуди вой. Веднага скочихме и се покрихме зад близките камъни. В същото време над нас прелетя мантикор, а в ноктите му цяла крава. 

Изчакахме още малко, за да сме сигурни, че си е заминал и се върнахме обратно на пътеката. Малко преди мината имаше драсканици по едни камъни. Пип успя да различи гоблински сред тях и се казваше да се минава по средата. Най вероятно това бе оставено за тях, за да се избегнат капаните.

Тръгнахме напред сред дърветата и тъкмо когато видяхме входа на мината, един Драгънборн изкопи иззад сенките на дърветата. Направи знак да сме тихи и ми посочи дремещия гоблин до входа. Промъкна се към него, но една пръчка изпука под крака му точно преди да стигне до него. Гоблина се окопити много бързо и се затича към входа. Пип го цапна с един камък от прашката в главата, гоблина залитна, но успя да се задържи. Точно преди да влезе, драконоподобния го застигна и го срита в някаква дупка, която беше на входа.

След това намерихме време да разпитаме люспестия. Казваше се Тал, идвам от близкия манастир, който гоблините били нападнали и убили няколко от неговите братя. Той решил да тръгне след гоблините. Братята му го разубеждавали, те били мирни и смирени, но някой все пак трябвало да ги спре и така той потеглил след тях. Разказахме му какво се е случило и с близкото село и че ние също сме тръгнали подир тях. Така с обща кауза се отправихме към пещерата.

   Когато преминавахме дупката по едно малко скалъпено мостче, от долу се чуха гласове, но не точно човешки или дори живи. Искаха да ги извадим в името на Дет Брайър и ако го направим, ще ни помогнат срещу гоблините. Не ни се стори добра идея и просто се опитахме да продължим, но една лияна се стрелна от долу и сграбчи Пип. Долу се увиха още около нея и гласовете пак се обадиха, със същата молба. Този път ако не се изпълнела, щяло да има жертви. Хвърли се едно въже и 3 мъртви гротескни дървета изпълзяха, след това и Пип. Задето не сме им помогнали първия път, нямало да ни помогнат срещу гоблините освен с малко информация. Казаха, че гоблините събирали артефакти за някакъв злокобен ритуал, което и ние го предполагахме. 

    По навътре в пещерата видяхме 4 разсеяни и спорещи гоблини. Пип се промъкна да ги подслуша, но не казваха нищо интересно, затова ги подпукахме. Всичко приключи много бързо. В помещението имаше един вход , целия е паяжини и един запушен с боклуци. Предположихме, че този в паяжините не е посещаван скоро, с може да има и отровни паяци. Затова се почна разчистване на другия. След близо час се отвори достатъчно голям отвор, за да се проврем. От другата страна не видяхме никой, но вунеше на гоблини. Тъкмо тръгнахме да разглеждаме и ни нападнаха, гадовете се бяха покрили докато сме разчиствали. Имаше един яхнал плъх, който даде повече отпор, но и с него се справихме. Превързахме си раните и продължихме.

    В следващото помещение заварихме готвача, бъркащ огромно гърне с бълвоч и мърморещ относно Крог. Скочихме му отгоре и го вързахме. Решихме да направим засада на Крог и накарахме готвача да го извика. Той смяташе ще, че няма да оцелеем и поиска да го набием малко преди това, след което започна да вие за помощ. 

    Крог влетя разярен в помещението с един огромен…чук, на който от едната страна имаше мечи капан. Успяхме да го изненадаме, като Пип го прободе в артерията (като хвърли 6 поредни 4-ки). Но после той ни изненада, като с всеки удар хващаше някой в мечия капан и халосваше друг с него. Нещата бързо се обърнаха, но успяхме да превием, макар и с доста тежко рано, които нямаше да минат за поне седмица.

    В стаята му намерихме писмо до Зеления палец, в което той искаше 30 плъха и прасета за артефакта. До писмото беше и самия синджир. И чука на Крог взехме, но надали някой би успял да го ползува.