(автор е Венци)
Тръгнахме по коридора навътре като достигнахме до друга зала. От сенките пред нея излезе Тал, който обясни, че монасите от манастира са го върнали обратно да се присъедини към групата, тъй като имал недовършена работа.
Влязохме навътре в залата, където се намираха 4 саркофага – единият беше отворен и на земята до него лежеше скелет. Скелетът и отвореният саркофаг бяха обвити с лиани с неестествено големи тръни, като лианите излизаха от цепнатина в стената. Сториха ни се съмнителни, затова ги заляхме с масло от фенера и ги запалихме. След секунди те се прибраха в стената със свистене – точно както и очаквахме. Скелетът на пода беше джуджешки и държеше магически меч, който взехме. Приближихме се до саркофага със статуята върху него, която изобразяваше ритуална джуджешка купа. Сложихме меча в нея и светкавица от тавана раздра пространството и удари меча. От температурата мечът се разтопи в купата и саркофагът като на релси се премести, откривайки таен тунел под него.
Тръгнахме по тайния тунел и излязохме на малка тераса в голяма зала. В залата имаше 8 колони и статуя на джудже в средата, а подът беше покрит с киселина, която се генерираше от цветята на растения, обвили статуята. Пип уцели с прашката си цветята, които спряха да отделят киселина. Направи ни впечатление, че върху киселината плуваха големи листа, като на фикус, които явно не се разяждаха. Със своята атлетичност Тал скочи върху няколко листа и успя да стигне невредим до статуята. Покатери се върху нея и взе златната корона, която беше на главата й. Пип от своя страна хвърли едно въже и успя да мине и той по листата, понасяйки малко изгаряния. Тал реши да стигне до изхода и тръгна уверено по листата, като тъкмо накрая залитна и аха да падне в киселината, когато Отрам хвърли могъщо щита си, който падна точно под крака на Тал и го спаси от сигурна смърт. Тал успя да стигне до изхода, където върза останалото въже и групата успя без проблеми да се придвижи до изхода.
Продължихме по коридора и се оказахме в огромна зала, украсена с мечове и щитове. В средата й имаше каменен блок, а до него един треант и розов гоблин, който веднага се досетихме, че е Пинки. Двамата гонеха русо момиченце, което им се беше изплъзнало. Поговорихме си убедително с Пинки и без да се налага да го убиваме, той ни показа къде е другото момиченце и къде е Зеленият палец, когото да убием.
Минахме през дупката в стената и се озовахме в огромна пещерна зала, която се разделяше на две от черна бездна, над която минаваше тесен, естествен каменен мост. Далеч долу се чуваше подземна река. От другата страна frogling магьосник говореше на малко черно цвете, пораснало от гръдния кош на мъртвец. Именно от него тръгваха лианите със странните оранжеви шипове, които видяхме по-горе. Зеленият палец направи магия, с която разкри криещият се Тал, но не видя Пип. Закани се, че ще станем храна за дедбрайър-а и битката започна. Зеленият палец призова 3 големи треанта – битката се очертаваше трудна. Отрам избяга на един дъх разстоянието и с огромния си чук с меча лапа-капан хвана малкия магьосник. Хрумна ни добрата идея вместо да се бием, да го хвърлим в бездната. Отрам с едно епично движение, напрягайки здравите си мишци, хвърли Зеления палец в бездната, където той безславно намери смъртта си. В този момент призованите треанти се разпаднаха.
Черното цвете явно не остана доволно, тъй като започна да генерира някаква енергия, лианите с шиповете се уголемиха, впиха се още повече в стените и разтресоха цялата зала, която започна да се срутва. Побягнахме към изхода, за да се спасим. В последната зала обаче обезвреденият капан с остриетата се беше активирал наново. Отрам успя да ги счупи и изскочихме навън, точно когато всичко се срути окончателно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар