City of the Spider Queen 4: Как изглежда един дроуски град

На 28.12, в новия дом (с подово отопление) на Жоро се събрахме, за да изиграем последната сесия по CSQ за 2014 година. Групата беше в пълен състав, готова да продължи спускането си в дълбините на Underdark и да попречи на тъмнокожите, подземни елфи да нападнат Dalelands, преди лорд Морн да е свикал своите войни под знамената.

Играта започна с героя на Венци (halfling крадецът на партито), който успя чрез roleplay и експлорване да достигне до останалите си съотборници. Вече събрана, групата започна да разследва стражевия пост, разположен на гигатнската паяжина, покриваща ямата на Szith Morcane. След като самите стражи бяха посечени от приключенците, последва отключване и претърсване на някоко затворнически клетки – там ги чакаше сблъсък с два призовани Noble Salamanders и намиране на скрит в килия медальон с фигура на паяк.

В офицерския корпус бяха намерени опредлено количество ценности, но и писмо от единия офицер към негов роднина, с покана за присъединяване към новите сили в региона, изоставяне на Лот (която е замлъкнала за поклонниците си) и коленичене пред Kiransalee и нейните следовници, които контролират Maerimydra (непознато за момчетата място). В принадлежностит беше намерен и голям месингов ключ.

Спалните на войниците съдържаха още малко трежър, както и кухнята им пълна със солени крекери и неприятното синьо сирене, направено от rote мляко. След като претърсиха района, преместиха труповете на стражите в спалянта и залостиха вратата, групата се подготви да спи чрез rope trick. Беше поставена и аларма, която няколко часа по-късно осведоми приключенците, че някой е стигнал до тяхната позиция. Ситуацията беше проучена и се оказа, че група клерици, за едно с антуража си претърсват мястото и имат много неотговорени въпроси.

Последва обсъждане за това как да бъде адресиран проблемът, дали със сила или хитрост и какви тактики да бъдат ползвани, ако се стигне до сблъсък. Хрумна добрата идея да се ползва таран (разбирай Грумуш-Иван) с кастнат върху него silence, за да се предотврати призоването магии от страна на свещенниците. В крайна сметка беше взето решение, да се действа с roleplay подход и чак след това, ако се наложи, да се влиза в битка. Фидлър като бард и дроу (всъщност отлично решение за character creation) успя да се представи на пратен от клеричка на Лот слуга, който да подготви нейното предаване пред силите на Кирансале. Разговорът не само успешно отклони противниците от партито (след добър Bluff и Perform), но разкри името на самата клеричка, както и на някаква още по-важна особа – Господарката Царнае.

След като бяха оставени от дроуския патрул, приключенците продължиха спускането си надолу по гигантската паяжина (Фидлър беше спасен от падане благодарение на силата на Ширакан-Марто). Следващатa дупка в стената на пропастта се оказа по-впечатляваща от предната – огромната пещера на базара на Сзит Моркейн, заедно с определени неизвестни постройки с огромни врати. Тук магията на Джин беше изключително полезна – покри групата с илюзия, която кара останалите да виждат бойците ни като членове на своята раса в тях[H1] . Така беше избегнат разговор с търгуващите дуергари, илитиди и куо-тоас, като партито се насочи към един зеещ проход в дясната част на залата. Пазителите на прохода бяха сравнително лесно измамени от магията на Джин и сладките думи на Фидлър и цялото парти се озова в края на коридора в т.нар. Commoners Level – мястото, където живеят дроуве без статус и повечето роби.

Тук Грумуш поговори с един свой орски събрат, което помогна на групата да осъзнае, че няма как да се намери кръчма или място за отсядане поне в тази част от градовете на тъмните елфи – обществото им е доста по-различно от това на хората от повърхността. Все пак, научиха, че едно от  авторитентните НПЦ-та в района се казва Тулк. След като преходиха местността, видяха робите гоблини, орки и куаготи (дори гиганти), техните пазачи-робовладелци, полетата с фосфоресциращи гъби, подземното езеро, както и портите, отделящи дроувете комонъри от робите.

Зад портите, които бяха преминати с лекота благодарение на магията, групата бързо събра интереса на робите и беше посрещната от куагот здравеняк, който ги насочи към бърлогата на Тулк. Самият той се оказа местният бияч, бъгбеар варварин, вожд на робите, играещ балансираща роля между дроувете господари и паплачта на робите. След проучващ разговор, и разкриване на картите от страна на групата (т.е. премахване на маскрировката), стъписаният Тулк предложи сделка и преговори – за това как да бъде бутнат режима на Кирансале в Сзит Моркейн.  Планът – групата да нападне през таен тунел, докато робската паплач вдигне бунт.

Как ще продължи? Дали ще има предателство или отборна игра...предстои да видим!

---

 [H1]Напиши и името

City of the Spider Queen 3: Into the Deep

Такааа. Вчера (14 декември) в уютната бърлога на бай Иван се проведе третата сесия по приключението-майка City of the Spider Queen. Посещаемост: пълен състав с изключение на Венци, чийто герой беше изпратен да търси информация в града и съответно пенсиониран за сесията.

Започнахме откъдето приключихме - от пленяването на двама дроу и отвеждането им обратно в Dagger Falls за разпит. По пътя Фидлър (Жоро) ги заговори на дроуски и след малко театър и Enhanced Interrogation Techniques™ оставихме дроуката да заколи дроуа под предлог, че ще я освободим. Това, разбира се, беше лъжа и тя ни разказа общо взето първия елемент на сюжет в приключението.

• Богинята Кирансале, която е мега-враг на Лот е започнала нападение срещу Лот с помощта на някаква outsider сила и засега ги разбива. Като завладее територията на Лот, ще изпълзи и навън и ще погълне целия Фаерун в мрак.

Ние я заведохме при лорда, прегрупирахме се, преекипирахме се и тръгнахме отново надолу към МРАКА.

По пътя попаднахме на засада в една горяща ферма, където мощните атакуващи магии на дроуовете ни насолиха дотолкова, че Джин (Сашо) и Константин (Владо) да паднат бездиханни, а първия дори да изхаби още едно безценно спасение. Кур.

После продължихме към криптата и съответно пещерата от предните сесии, където имахме една доста тегава битка с два бебилита.

На долното ниво открихме една пропаст, която беше опасана в огрооооомна мрежа (справка, виж картинката). Следваше...О, Господи...пъзел! След малко лутане намерихме безопасния път за преминаване надолу и се спуснахме в ъндърдарк. Намерихме следващото ниво от донжона и продължихме направо. Направихме може би 5-10 крачки и попаднахме в зала, където ни чакаха два солара и огре. Майтап бе, Уили! Една сурия дроуове. Аайде пак. Този път битката беше доста по-добре изиграна от нас. Помогна и това, че им взехме инициативата. След тази схватка прибрахме книгите и оставихме експлорването на подземието за следващия път.

Сега и коментара ми за сесията:

• Бих казал най-добрата досега от тази кампания, макар и значително да отстъпва по качество на добрите ни Уотърдийпски сесии. Имаше и роулплейче, макар че Стоян каза, че е било “не по книгата”.

• Героите ни са ДОСТА силни и имаме и добра бройка и въпреки това отново битките са доста трудни. Не ми се мисли по-натам как ще бъде.

• Играта върви дооооста мудно, особено в битка поради причината, че на всеки героя е поне 10 страници. Тази затлаченост на 3.5 ни кара все по-смело да гледаме напред към 5 издание. Толкова смело, че поръчахме книгите :)

• На мен лично ми липсва мистерия. Кефеше ме как в последните две кампании (Тей и Уотърдийп, разбирай - последните 5 години ДнД), Стоян винаги е успявал да създаде чувство на несигурност и изненада. Евалата, трябваше да го няма това, за да разбера колко е фундаментално. Най-малкото това ме кара да се сближавам с героя си и да ми дреме каква ще е съдбата му. Това е нещото, което създава велики ролеви моменти (справка - последната кампания).

Това е от мен, дългичък пост, но си заслужаваше.

Оставете коментари, защото мисля, че е доста важно към момента всеки да изкаже мнението си за сесията, за кампанията и за това кое му харесва в ДнД по принцип. :)

- Сашо