City of the Spider Queen 11: Тресавището на лича (който го няма)

В една топла ноемврийска нощ, седнали на новата маса на Ванчо, се отправихме на поредно приключение през тунелите на Underdark към Maeremydra –градът, който ще разкрие какво точно се случва в подземния свят на Фаерун, защо Лот мълчи, а дроувете са станали бежанци. В групата бяхме всички без нашия шано роуг – Венци. Отне и и доста време, за да вдигнем нива, което превърне вече безумното парти...в още по-безумно на заветния 13 lvl

Сесията започна с пътуване през тунелите след пропастта, пазена от Shadow дракон, който Иван чрез героя на Венци успя да убие. Самото пътуване не беше особено наситено със събития, докато не стигнахме до кръстовище, разделящо пътя на две. Тук Владо много хитро използва спел, покачващ показателя му на Survivor и проследи по кой отдавата тунела са минали бежанците.

Водени обаче от приключенско любопитство, момчетата поеха по другия тунел (след известен спор и гласуване), след некратко пътуване и надушване от страна на Марто миризматан а подземени говеда, стигнаха огромна подземна пещера, наподобяваща отворено пространство заради размерите си. Там чуха срутвания на скали и странен тътен – започвайки да обикалят бяха нападнати от четири Yrthak. Битката беше по-скоро интересна, имаше определен елемент на надхитряне специалните умения на сонарните птеродактили.

След победата групата реши да не експлорва пещерата повече и се върна обратно на основния път. Там чрез random encounter беше нападната от Truly Horrid Umber Hulk, който обаче беше победен (меко казано) с лекота. Без повече препятствия беше достигната долчинка, издълбана от подземна река – няколко добри чека и добро мислене показаха, че макар и странно като произход, речното образувание не е опасно.

Следвайки оврага, приключенците стигнаха до малко подземно езеро и намиращата се до него „ферма“ за подземни гъби, наглеждана от две дроуки в пълно бойно снаражение. Оказа се, че дроуките служат на някакъв мистериозен господар Скер, който заедно със своя също странен съсед контролират тресавището – като личът отдавна е бил прогонен. Едната дроука отиде да попита господаря дали може да минат през неговите земи, докато другата ги заведе в съседната пещера, за да изчакат.

Изненадващо бяха приети от Скер, като от тавана на „ферамата“ беше спусната стълба, която ги заведе в странно помещение с мистериозна светлина и дим, пълно с вкаменени фигури, разкрасени със скъпоценни камъни и артистични орязвания на части от тях. Вече бяха получили информация, че господарят е почитател на изкуствата ( а и имаше подозрения, че е бихолдър заради вкаменена фигура, срещната на пътя - абе, не съм сигурен, за wizard се говореше (бел.Саш.) ). И наистина Скер е бихолдър, който беше извикал приключенците, за да си поиграе с тях преди да ги превърне на статуи. Нещата станаха интересни, след като Жоро успя да предизвика интереса му с добре зададен въпрос и Diplomacy check от 40. Закачи го за неговата колекция, като му каза, че тя може да бъде попълнена с нещо по-добро. В този момент се присъедини съседа илитид, и след като нелошата броня на Задар Царнае не свърши работа, след не много силно дипломаси (но все пак успешно) групата успя да убеди Скер, че бившият му приятел би бил много добро попълнение в неговия малък Лувър. Това даде възможността на партито да получи карт бланш за минаване нататък към следващи приключения.


Като цяло приключението беше приятно, но за мен City of the Spider Queen вече ми действа малко рестриктивно и с удоволствие бих излязъл с нова собствена история (макар че научих полезни неща от сегашната). Маеремидра е интересно място и финалът може да се получи много добре, така че си струва и да го довършим, но чакам и с нетърпение новата история, която да започнем. Също така, струва ми се, че една по-дълга съботна или неделна сесия ще ни се отрази много добре

City of the Spider Queen 10: Epic adventures require epic luck

След почти тримесечено отсъствие на ДМ-а (пишещ тези редове) и припомнянето на трогващия надпис, който Марто остави върху записките от последното приключение (FUCK USA), групата в почти пълен състав (без нашия хитър rogue Венци) отново беше на линия във все по-добре изглеждащия дом на Ванчо. За съжаление новата маса все още се очакваше, което наложи да се гърбим върху малката холска масичка за кафе.

Самото приключение започна, където свършихме последния път, на сала, с опасен кракен, който се върти наблизо. Жоро успя да се възстанови с хиила на Владо, Джин (Сашо) влезе в не много успешен сблъсък с подводното чудовище, докато Венци (домиринар от врага) беше оставен на 0 Strength и завлечен в rope-tricka, където Константин (Владо) развали dominate с break enchantment. Последва използване на wind walk, за спасяване от разярения свръх-октопод и намиране на изхода от подземното море, наречено Lake of Shadows.

През един песъчлив плаж, покрит със стари отломки, групата пое през тунелите на Underdark към следващото препятствие по пътя за Maeremydra. Срещнаха го под формата на странен облак от магична тъмнина, зад която двамата кастъри разкриха гонг, седящ на ръба на голяма пропаст. Тук е много важно да се отбележе, че бяха използвани всякакъв вид Knowledge, за да се проучи ситуацията предварително и да се събере информация относно странните Shadow характеристики на мястото (Whailing Cliff).  В крайна сметка групата реши да удари гонга (леко), което доведе от пещерите седящи над тяхната две групи летящи-shadow дяволи, наречени kir-lanan.

 Леко прибързано, приключенците се впуснаха в директна конфронтация, но kir-lananците се оказаха лесен противник за такова обиграно в битки парти. Последва отлитане на Константин до предполседната пещера, от която също се стелеше непрогления мрак, подобен на този от края на тунела. За изненада, тама чакаше готов изключително опасен противник, mature shadow dragon. С изключително опасен breath weapon – без лимит на ползване, висок Reflex save и 4 негативни нива при неуспешен рол, 2 при успешен. Бързо променихме нещата, така че драконът да има лимитиран брой ползвания (1d4+1), но въпреки това той сееше унищожение в групата. Имаше тотален консийлмънт, висок АЦ, много кръв – TPK беше близко.

Докато...Иван, играейки смелия rogue на Венци не извади арбалета, не хвърли 20, след това още едно 20 и след това 54%, за да унищожи дракона с ЕДИН изстрел. EPIC!

Впечатлението ми беше за прилична първа игра след пауза. Хубаво е да сме на по-удобна маса и Ванчо да вземе да се наспи, но с добро темпо се движим към приключване на адвенчъра и преминаване към лелеяния 5 едишън.

City of the Spider Queen 9: Най-мразим да ми бутат сала

В първите наистина по-топли дни на лето 2015-то се събрахме за една последна сесия преди заминаването на ДМ-а към Вашингтон. Марти и Иван (познати като Ширекан и Гром) дойдоха, яздейки своите велосипед, вечеряйки с лийн полу-палео меню. Жоро ( с Фидлър) ни чакаше като домакин, а Венци () позакъсня, но се включи силно.

Сесията започна с групата, плаваща по Lake of Shadows, акомпанирана от двама гиганти, които служеха като гребци-водачи през мрака на подземното море. Движейки се из призрачно спокойните черни води, групата достигна сталактон, който се използва като пост от група куо-тоа. Жабо-хората побързаха да наобиколят сала и да поискат немалка сума за преминаване – но доста спокойно, преговаряйки с гигантите. Проблемите започнаха, когато част от куо-тоа бутнаха сала (по-скоро нарочно) и изпратиха във водата Гром. Той малко безрасъдно си го върна тъпкано, като разби едно от съществата в дървенията на плаващата платформа.

Резултатът беше, че битката започна с качващи се върху сала противници, които използваха различни умения – стън, лайтнинг болтове и чист демидж, за да нанесат немалки поражения на групата. Особено като държат голяма част от кастърите в безъснание – когато си небъфнат за битка, нещата протичат различно. С много усилия (например отлично овладяна ситуация от Венци) противниците са избити. Това което последва логично е, че гигантите разбират в каква каша са и решават да обърнат сала, за да се готвят за неизбежна война със старите си врагове (особено след като една гад се спаси). Логично, групата не можеше да позволи това, и двамата доскорошни съюзници също бяха съсечени.

Проблемът на това е, че приключенците се озоваха сами по средата на подземно езеро, което не познават. Хвърлиха по един сървайвъл и потеглиха през черните води. В един момент решиха да починат, направиха котва и заспаха на сала. Спокойствието не продължи дълго, когато беше забелязана сянката на КРАКЕНА.  Владо и Сашо бяха преместени в rope tricka, за да се получaт 2 Wind Walka. И след няколко неуспешни психо атаки, изведнъж Венци беше доминиран, което доведе до смъртоносно намушкване на Жоро (който се възстанови с хила на Владо) и Марто(който използва спасение). Последва лек сблъсък с останалите на борда двама войни, Жоро опита да разбие контрола на гигантския октопод неуспешно...а битката ще продължим следващия път

Като цяло наистина се насладих на сесията. Имах усещане, че наистина сме в пещерата, в гигатнско подземно езеро. Битките ми бяха интересни, куо-тоа се оказаха неочаквано здрави и нескучни монстери, а кракенът е красива класика. Солидна игра за всички, дори ми хареса импулсивният Иван, вживяването в героя на Марто, отличното спазване на алайнмента на Жоро и дипломацията-биткаджийството на Венци.

City of the Spider Queen 8: Към Езерото

На 23 април 2015 се събрахме за пореден път в Casa de George за да пътешестваме из дълбините на Underdark. Този път за кратко, но пък поне поиграхме, което е добре.

Сесията започна там, където свърши предната - в началото на Deep Wastes или пътеката за Меримидра. Водени от смелия ни водач куагот - Чира, навлязохме в дълбините и лека полека започнахме да се придвижваме към Lake of Shadows. По пътя нямаше особени случки, освен, че много лошо набихме един Purple Worm (той практически нищо не успя да ни направи).

Когато стигнахме до селото на гигантите (точно на брега на Lake of Shadows), вече бяхме информирани, че те хич не обичат дроуовете, но все пак с добра дипломация ги убедихме, че Фидлър играе за Good-doers United и старейшините на клана Сивите Камъни ни предложиха да им ползваме сала, за да прекосим езерото срещу скромна сума. Тънкият момент е, че езерото се обитава от племе куо-тоа и техния госпот-бок Кракена Киро (вероятно е по-опасен от Киро, но на този етап само предполагаме). Гигантите са били в кървав конфликт с тях и още ги мразят, но към момента имат примирие. Научихме и доста за социалния строй в двете села (гигантите и жабохората), както и видяхме единственото създание дръзнало да се противопостави на кракена - Щипката гигантски Chuul.

Настана спор дали пък да не поочистим жабохората барабар с кракена, но магията на Владо показа “супер дейнджър” и се отказахме и в крайна сметка не убихме нито Щипката, нито Кракена Киро. Натоварихме се на сала и продължаваме напред.

Като цяло - кратка сесия, можеше още доста. Нямаше нищо забележително, но пък имаше експлорейшън и ролплей, което е добре.

City of the Spider Queen 7: Свободен Szith Morcaine

Преживяхме едно солидно двумесечно прекъсване, но за щастие, смелата група приключенци отново се събра в дойранската обител на Фидлър и продължи своя поход срещу подземните врагове на Dalelands. В пълен състав и последно стигнали до Дорина Царнае, започнахме с едно хубаво пребъркване на нещата, които носи в себе си дроуската матрона на Кирансале. Оттам бяха намерени определено количество ценности (митрална лира, например), писмо от майката на Дорина (обясняващо наближаването на the Day of Great Vengeance)  и не особено подробна карта за пътя между СМ и Маеремидра.

След като приключиха с тази част от комплекса, приключенците се насочиха към горната част на храмовия комплекс, който наподобява паяк – т. нар. Fane of Loth.  На мястото все още личаха следите от битката между клеричките на двете богини, дори пред олтара за жертвоприношения имаше купчинка прах от унищоженната матрона на Loth. Групата се сблъска с два капана –единият пиеше negative levels от самия олтар, но беше унищожен, вторият summon-на 2 бебилита, които бяха убити със силен спел от Джин и демидж от Шири и Гром.  

Преминавайки през разрушената порта на вътрешната част от храма (там където се допускат само високопоставени членове на лотския клир) приключенците имаха сблъсък с два изключително опасни keening spirits. Те набързо подплашиха двма членове на партито, почти убиха Шири и изразходиха едно спасение за Константин. За съжаление, този етаж не съдържаше много съкровища, или поне не бяха открити ;)

Вече беше ясно (дори ин гейм), че предстои дълго пътуване към следващото място, на което са се разположили тъмните елфи. Маремидра, която се намира под известния град Shadowdale (дом на големия Елминстер). Тук дойде и важният въпрос, как да се стигне до там? През Underdark или отгоре, как да се прекоси Lake of Shadows, дали да се търси водач, какво да се иска/прави с маговете от обърната кула и бившите роби, водени от Тулк.

Решено беше да се мине през Базара и да се комуникира с куо-тоа за евентуална помощ при преминаването на езерото (благодарение на хубавия Knowledge check стана ясно, че мястото се обитава от куо-тоа и се ръководи от гигатнски кракен). Обаче, вместо куо тоа на мястото на Базара бяха разбунтувалите се бивши роби и техните пленници бившите им пазачи.  Последва малко объркавне, какво да се иска, как да се иска - в крайна сметка групата седна в новата резиденция на Тулк за преговори с него.  Получи се успешна търговия, дори групата се сдоби с куагот водач, който би трябвало да помогне в пресичането на the Deep Wastes.

В крайна сметка, партито плати входната такса на Тулк, мина през тежките порти, отделяши Sizth Morcaine от дивия Underdark, и следващата стъпка в приключението започна!

Личното ми мнение за играта е положително, интересни дебати, развръзки, решения. Битките също бяха приятни и challenge-ing. Разбира се, личат си и дефицитите на ултра напомпани герои на такъв относително висок левъл.

(бел. Саш: Беше си приятно да поиграем, дори и за една относително кратка вечер. Сесията беше средна работа, поне нещата придобиха някакви ясни очертания. Виждам стабилна разлика между кампаниите на Стоян, където в повечето случаи целта не е съвсем добре дефинирана и тук, където имаме карта как да стигнем до следващото препятствие. Мисля, че ще е интересно все пак да продължим напред и макар че си дрънкаме за пето издание, бих бил щастлив, ако довършим това. Относно нагруханите герои -  това ще играе все по-малка роля, тъй като сме много на брой хора. Реално ние вече изоставаме с едно ниво от това, което би било, ако бяхме четирима. Не че адвенчъра може да бъде избутан с четирима :D, но все пак, мисля, че след две-три нива враговете ще станат доста по-челенджинг. С две думи, нека помислим кога пак да играем и те така J)

City of the Spider Queen 6: Отново в донжона

Точно на първия ден от втория месец от летото 2015-то играхме 6-тата сесия по CotSQ. Теренът отново беше якият хапартамент на Жоро, в почти пълен състав единствено без Венци.

Започнахме отново с малко информация относно това как се ковеше желязото и благодарение на картата, която ни дадоха маговете от Обърнатата кула, имахме доста добър поглед върху това кое къде е в донжона (реално липсата на тази карта можеше да направи последния енкаунтър изключително по-труден). Намерихме най-краткия път и поехме навътре. Маговете също ни предупредиха, че има два магически ефекта във дънджъна - единия бууства ъндедите, а другия не дава на nonchaotic създания да минат през вратата. Втория, за щастие го диспелнахме, но първия си остана.

Още в първата стая ни нападнаха три вампира и няколко от ония глупаци, които плюят и са характерни творения на Кирансале (забравих името, помощ, Стояне - Стоян помага: Quth Maren, които са одрани немъртви). Имаше леко затруднение в началото, но благодарение на анти-доминейт магията на Жоро, ги изкъртихме лесно. В следващата стая намерихме и ковчезите им, като не пропуснахме да ги почерпим по един кол в сърцето.

По-надолу в коридора намерихме една дроука (Десса Сик-Моркейн), която се оказа от дома Моркейн, оставена да бъде храна за вампирите. Спасихме я с идеята да ни помогне да чистим дънджъна и продължихме напред.

В следващата зала пак имаше вампир и някакви драйдери - общо взето лесен енкаунтър, който минахме лесно. Нататък бяха стаите на двете шампионки на Царнае - клерички близначки на Кирансале, които също очистихме без големи затруднения. Имахме и добър зар, както и едно хитро включване, с което спасихме Фидлър, като миг преди да получи мощен slay living, го сменихме с Гром (това беше много кул момент). Излишно е да казвам, че дроуките бяха разочаровани. И след това заклани.

В предпоследната зала открихме и третия шампион блекгарда Чочо (наричам го Чочо, защото беше почти толкова опасен. Казва се Зедар Царнае). Насолихме ги отново. Имаше затруднения, но като цяло бяхме добре. Ресурсите взеха да намаляват, но се набъфихме и влязохме в последната зала.

Там открихме седяща на трон дроука, която не успяхме да атакуваме. Чудехме се какво да направим, намерихме и саркофага и в един момент Гром прозря илюзията и се оказа, че всъщност трон няма, тя е вътре, лети, невидима е, обкръжена от Blade barrier и ни соли яко с флейм страйкове. Успявахме да разбираме в кое квадратче е и битката лека полека стигна до патова ситуация. Марто изгуби едно спасение, на нея и свършиха магиите, на нас също и бяхме в тежка ситуация. Явно на този етап умората си беше казала думата, защото никой не се сети, че тя е вампир (а беше гига-логично), докато тя не нападна Владо с меле атака. Последва убер-търн чек от страна на Владо, който след като цяла сесия мяташе под 3, изригна с мощна 20-ка и директно я прати в небитието.

Останаха и няколко недоуточнени (интересни) неща. Какво стана с Тулк, как тази имаше и аркейн магии.

На това свършихме, Джин ще си вземе True Seeing следващото ниво, и трябва да доексплорнем донжона (най-вече втория етаж с храма на Лот) и да разберем какви мистерии се крият по-надолу.

Ще добавя, че се изкефих на сесията, играхме стегнато и честно казано ми стана интересно и бих искал скоро да продължим приключението. Коментар от Стоян Аз както си казах, заключих, че групата е доста мощна, дори може би повече, отколкото е ок заради Frenzied Berserker-а. Иначе исках малко повече да задълбаем в самия дънджън, като място за експлорване, което не стана заради комбинация от фактори - играхме късно, искахме да минем боса, самият дънджън е така направен, аз не успях да го пресъздам добре и др. От една страна ме кефи ме, че минаваме такъв култов adventure и мисля, че ще научим неща, които да обогатят играта ни занапаред. В същото време, доста ми се играе по някакъв мой adventure, който е малко по-свободен откъм railroad.

City of the Spider Queen 5: Международни отношения

Петата сесия по Града на Кралицата на Паяците се проведе на 11 януари 2015 в уютния дом на Жоро, където, трябва да призная, масата е супер добра. Единственото оплакване беше от леко изръбващите столове, но мисля, че не е болка за умиране, и бърлогата в Красно село за мен бързо се превръща в топ ролева дестинация.

Бяхме шестимата яки мъжаги, някои дори заредени специално с положителна енергия от очарованието на зимната планина.

В това добро настроение започнахме играта в пещерата на шефа на робите - Тулк. Изглежда, че шефката на Сит Моркейн - лейди Царнае е успяла да си спечели някои само привидни съюзници, които не биха се поколебали да и забият нож в гърба, или по-скоро да не обърнат внимание, ако някой друг го направи. Тулк ни разказа и за маговете от Обърнатата кула, които също не са в цветущи отношения с нея,  след което Гром (Иван) реши да го предизвика на ръкопашен дуел, за да го тества колко е корав. Тънкият момент беше, че Иван влезе във frenzy и почна да го коли с меча, което естествено разстрои нашия домакин и той ни изгони въпреки опитите да спасим положението чрез дипломация. Спомена ни, че дроуовете са надолу по паяжината.

С леки ловки хитрости се спасихме от преследващите ни роби и рестнахме, така че да можем да си възстановим стелт магията, след което се върнахме в commons частта на дроуския град. Там интереса ни привлякоха 6-те огромни дървени постройки вкопани в скалите. Почнахме да разбиваме вратите и да ги изследваме, като никъде нямаше нищо интересно освен зад врата номер 3. Там ни нападнаха 3 блек пудинга, впоследствие роупър (когото Гром тотално унищожи) и няколко охрени желета. Оказа се светилище (или по-скоро сквернилище) на бога око - добре познатия ни от миналата кампания ГАУНАДУУУУР. Там намерихме и доста мощен айтем - окото на Кирансале, скъпоценен камък, който ни дава да правим scry и quest. Чудесно, ще го ползваме :)

После продължихме надолу по паяжината и стигнахме до обърнатата кула на дроуовете магьосници. Там отново подходихме с дипломация (тоя път без дуели) и говорихме с шефа им (не помня името). Разбрахме се с него, той хич не се интересува от surface dwellers, но пък би искал да си възвърне контрола над Сит Моркейн. Речено-сторено. Разбрахме се ние да очистим лейди Царнае и нейните трима роднини (шампиони), а пък маговете ни дават безопасно място за спане и карта на долното ниво (бившия храм на Лот, който е във формата на гигантски паяк). Тук приключихме и всички потриват ръчички за предстоящия дънджън. :)

Сега и впечатленията - почнахме малоумно, но пък стават фейлове и по-натам компенсирахме с една балансирана сесия. Имаше интересни битки, имаше и роулплей. Не напреднахме чак толкова много, но определено съм доволен, че стилът ни на игра включва и роулплей вместо само да ги колим безмозъчно. Избягвайки битки, обаче, не напредваме с опита, а пък и без това сме 6 човека. Леко се притеснявам дали по-натам гадовете няма да ни газят твърде много. Предстои да се разбере… :)