5е - 02 - Свещената клада

Втора игра за месец! Какъв успех, какъв суксес!

Беше денят на зимното слънцестоене и група 4-ма жадни за приключения младежи (включи се и Жорката) се отправиха към конферентна зала “фон Мизес” на 4-тия етаж от “Сплендид Палас”, където БЛО разхищава парите на американския Кохтопод. Почнахме бавно, неусетно почти, и 3-мата герои от миналия път се изправиха пред висящия въпрос “Ами сега?”. Беше решено да се говори с криминал контакта на Ваньо - мадам на име Динела, която държеше Waterdeep’s finest little whorehouse. Тя ни разказа за ПАК МУ ЗАБРАВИХ ИМЕТО, МАМКА МУ - че е от гилдията на свещолеярите, но като цяло е дърт перверзник и се вълнува най-вече от насилие и (можем да допълним) жертвоприношения.

Отново на кръстопът решихме да отидем в църквата на Латандер, където ни приютиха, а не след дълго се появи и гномът маг Мерин (Жоро), който се оказа, че ни е подслушал и му станало интересно какъв е този аджеба кинжал, за който всички толкова преживяват. Докато добрият брат говореше с началството, в играта влезе още един нов образ - Импът Т……. А.к.а. Дяволчето Фют. Импът искаше “да ни помогне”, но ние не го послушахме и отидохме на “аудиенция” с църквата на Латандер, които се оказаха нещо като по-малко сексуална версия на Червената жена от Геймафтроунс. Инквизиторите изгориха нечистите дрехи на Жоро като по този начин извършиха геноцид на цели два вида въшки, след което ни тикнаха обратно в килията и зачакахме. Дойде братът, който ни посрещна и ни разказа, че общо взето в църквата горят наред само и само за да са сигурни. Отново бяхме представени пред избор - как да постъпим, но за щастие братът ни начерта план за бягство, и с доста ловък соло епизод бай Иван успя да вземе ножа и да намери пътя за навън.

Тук ще прекъсна наратива, за да отправя основната ми критика към скъпия ни ДМ и тя е, че през цялото време не ме напусна чувството, че тоя филм съм го гледал.Демонски култ, фанатизирана църква и нейният съд, ние в целия този водовъртеж. Не че е нещо лошо, но бих казал, че е доста познато и за мен поне този епизод беше доста демотивиращ. Другото, което ме бъгна е, че все пак това е доброто старо Ди Ен Ди, а не Геймафтроунс, така че църквата не би трябвало да е толкова извратена. От друга страна, добрината на брата, който ни измъкна, си е точно това - добрина, така че по този параграф съм склонен да приема нещата такива каквито са.

Дотук с критиката.

Това, което последва, мисля че е един от най-блестящите моменти в ролевата ни кариера и ще се помни дълго. Комбинация достойна за Гари Каспаров, Макиавели и Кутрето. Проследихме ИМЕТО МУ БЕ КОПЕЛЕ, КАК БЕШЕ, който се оказва, че отива в някакво мавзолейче следобяд и прекарва там няколко часа. Платихме на хлапе от улицата да предаде съобщение до църквата на Латандер, че ножът ще е на гробищата в еди колко си часа и след няколко нервни минути те пратиха “трите дванайски” паладини да изорат всичко. В това време бай Иван върза ножа за вратата на мавзолея и отвори вратата. Жоро пукна пуканки и планът сработи перфектно. Паладините изораха ДЕМИНУР - СЕТИХ СЕ НАЙ-НАКРАЯ и директно го сложиха на бързия влак за Ада като го изпепелиха в Храма на Латандер.

Ние, разбира се продължихме надоле в донжона, ступахме един зъл килим и тук приключихме. Важно е да се отбележи и, че трябва да левел ъпваме следващия път, когато почиваме. Което надявам се, ще е при Динела и нейните курви.

Гейм. Сет. Мач.

5e - 01 - Началото

След неуспешния край на City of the Spider Queen породен от заминаването на Владо и тоталното ни отвращение от мега тежката система на 3.5е, решихме, че е време да се пробваме с новото пето издание на най-великата ролева игра на всички времена. Имахме, ако не се лъжа, един или два опита заедно с Жоро и М. Парти, които бяха твърде мимолетни, за да излезе нещо сериозно от тях.

И така, датата бе най-дългият ден от месеца с най-късите дни, мястото беше любовното гнезденце на скромния автор, а групата се състоеше от М. Парти, автора и Ваньо, който анонсира големите планове за бъдещето си.

Започнахме с трудоемко четене на книги и правене на герои. Някак си си го спомням по-лесно като го правихме с М. Парти и Жоро, но пък мисля, че не останаха пропуски. Ще кажа също, че битките са ми напълно непознати и ще има да падне известно четене преди да успеем да се потопим напълно. Бекграундите на героите дават доста готин флейвър, който може да се използва и по време на игра, а цялостното чувство е за олд-скул по-ролево и флейвър ориентирана система. Определено ми излекува чувството, че в 3.5 от мин-максване и герои от по 50 страници, бяхме забравили да приключенстваме. Което е все пак същността на D&D, нали?

Героите бяха двама братя улични хлапета халфлинги Уелби и Корин (Сашо и Иван), съответно Бард и Роуг и Марстер (М. Парти), който беше варварин от севера.

Приключението започна в Уотърдийп, пред южната порта, където видяхме обява за приключенци търсещи честно злато. Двамата халфлинги забаламосаха варварина и го преджобиха, след което спечелиха доверието му, и се запътиха към кръчмата със задачата. По пътя имаше доста роулплей и смея да твърдя, че след дълга пауза, за първи път не бяхме ръждясали в това направление.

Вътре в кръчмата видяхме човека INSERT NAME HERE, СТОЯНЕ, който ни възложи да вземем едно сандъче вместо него от Rope Street 13 в Dock Wards. Героите отидоха през нощта и естееееествено, бяха нападнати от 5-ма изроди с роби и криви ножове. С мощни магии и малко късмет, враговете бяха ступани, макар и с цената на малко стабилизиране. Слязоха по-надолу и видяха “боса”, който беше yuan-ti и очевидно мястото беше използвано за жертвоприношения. Имаше амулет и церемониален кинжал. В типичен стил героите свиха всичко и зачезнаха. На другия ден INSERT NAME HERE го нямаше в кръчмата и героите започнаха да вдяват, че никой не е очаквал да се върнат. Платиха на местен маргинал да отиде вечерта на срещата, тъй като видяха нова обява до портата. Човекът отиде и се върна треперещ с посланието, че NAME HERE ги кани да му върнат кинжала.

С това приключихме и пред героите остава да вземем решение...дали да бягат, да продадат кинжала и да бягат или да се пробват да елиминират the death cult. Доста исках да използвам death cult в изречение. :D

До следващия път!