След неуспешния край на City of the Spider Queen породен от заминаването на Владо и тоталното ни отвращение от мега тежката система на 3.5е, решихме, че е време да се пробваме с новото пето издание на най-великата ролева игра на всички времена. Имахме, ако не се лъжа, един или два опита заедно с Жоро и М. Парти, които бяха твърде мимолетни, за да излезе нещо сериозно от тях.
И така, датата бе най-дългият ден от месеца с най-късите дни, мястото беше любовното гнезденце на скромния автор, а групата се състоеше от М. Парти, автора и Ваньо, който анонсира големите планове за бъдещето си.
Започнахме с трудоемко четене на книги и правене на герои. Някак си си го спомням по-лесно като го правихме с М. Парти и Жоро, но пък мисля, че не останаха пропуски. Ще кажа също, че битките са ми напълно непознати и ще има да падне известно четене преди да успеем да се потопим напълно. Бекграундите на героите дават доста готин флейвър, който може да се използва и по време на игра, а цялостното чувство е за олд-скул по-ролево и флейвър ориентирана система. Определено ми излекува чувството, че в 3.5 от мин-максване и герои от по 50 страници, бяхме забравили да приключенстваме. Което е все пак същността на D&D, нали?
Започнахме с трудоемко четене на книги и правене на герои. Някак си си го спомням по-лесно като го правихме с М. Парти и Жоро, но пък мисля, че не останаха пропуски. Ще кажа също, че битките са ми напълно непознати и ще има да падне известно четене преди да успеем да се потопим напълно. Бекграундите на героите дават доста готин флейвър, който може да се използва и по време на игра, а цялостното чувство е за олд-скул по-ролево и флейвър ориентирана система. Определено ми излекува чувството, че в 3.5 от мин-максване и герои от по 50 страници, бяхме забравили да приключенстваме. Което е все пак същността на D&D, нали?
Героите бяха двама братя улични хлапета халфлинги Уелби и Корин (Сашо и Иван), съответно Бард и Роуг и Марстер (М. Парти), който беше варварин от севера.
Приключението започна в Уотърдийп, пред южната порта, където видяхме обява за приключенци търсещи честно злато. Двамата халфлинги забаламосаха варварина и го преджобиха, след което спечелиха доверието му, и се запътиха към кръчмата със задачата. По пътя имаше доста роулплей и смея да твърдя, че след дълга пауза, за първи път не бяхме ръждясали в това направление.
Приключението започна в Уотърдийп, пред южната порта, където видяхме обява за приключенци търсещи честно злато. Двамата халфлинги забаламосаха варварина и го преджобиха, след което спечелиха доверието му, и се запътиха към кръчмата със задачата. По пътя имаше доста роулплей и смея да твърдя, че след дълга пауза, за първи път не бяхме ръждясали в това направление.
Вътре в кръчмата видяхме човека INSERT NAME HERE, СТОЯНЕ, който ни възложи да вземем едно сандъче вместо него от Rope Street 13 в Dock Wards. Героите отидоха през нощта и естееееествено, бяха нападнати от 5-ма изроди с роби и криви ножове. С мощни магии и малко късмет, враговете бяха ступани, макар и с цената на малко стабилизиране. Слязоха по-надолу и видяха “боса”, който беше yuan-ti и очевидно мястото беше използвано за жертвоприношения. Имаше амулет и церемониален кинжал. В типичен стил героите свиха всичко и зачезнаха. На другия ден INSERT NAME HERE го нямаше в кръчмата и героите започнаха да вдяват, че никой не е очаквал да се върнат. Платиха на местен маргинал да отиде вечерта на срещата, тъй като видяха нова обява до портата. Човекът отиде и се върна треперещ с посланието, че NAME HERE ги кани да му върнат кинжала.
С това приключихме и пред героите остава да вземем решение...дали да бягат, да продадат кинжала и да бягат или да се пробват да елиминират the death cult. Доста исках да използвам death cult в изречение. :D
До следващия път!
С това приключихме и пред героите остава да вземем решение...дали да бягат, да продадат кинжала и да бягат или да се пробват да елиминират the death cult. Доста исках да използвам death cult в изречение. :D
До следващия път!
Няма коментари:
Публикуване на коментар