5e - 03 - Dungeons and Forests

Събрахме се съботно следобедно в удобния офис на Стоян. За съжаление заради записи и рукади в последния момент, Саши пропусна тази сесия, но го очакваме с нетърпение да се завърне следващия път. След един Мак Доналдс, малко мотаене и лигавене, две глътки от ракията на Стоян в офиса почнахме силно...

Уви не левелъпнахме при Динела и нейните курви. Устремени да покорим дънжона на некроманта се спуснахме смело из коридорите му. Атмосферата беше мрачна навсякъде имаше кости и се усещаше некромантска магия, коридорите тъмни и неприветливи, но и загадъчни (Стоян описваше изключително детайлно) – изключително добре ми се връзваше с леко притъмняваща София, която ни наблюдаваше тихо през прозорците на офиса.

В една от първите зали ни изненада Спектър, който се оказа доста зъл и доведе до доста неприятен енкаунтър. Самата битка с него протече бързо и сравнително лесно, но специалното му умение ни беляза до края на сесията – дрейваше от максималната кръв на жертвата си и аз и бай Иван останахме на по-малко кръв от далечния спомен, когато бяхме първи левел герои.

Експлорнахме останалата част от подземието и открихме няколко стаи, предмети, които са записани и не помня, както и самия пъзел в една от тях, за който се замотахме повечко. След доста въртене на механизма, успяхме да го задействаме, което доведе до затваряне на вратата в помещението и  появяване на портал в средата на залата където имаше огромна арка. Междувременно докато наблюдаваме красивите светкавици които прелитат покрай нас(Жоро го й блъсна една) се сформира един гигант от кости пред нас, който оформи следващия ни енкаунтър. Гиганта блъскаше силно и беше издръжлив, но с колективни усилия успяхме да го победим. Рестнахме кратко и останали без изход решихме да преминем през портала.

Стъпвайки от другата страна разбрахме, че се намираме доста далеч географски от гробищата на Уотърдиийп. Като че ли бе по-топло и вратата която водеше навън от залата в която се намирахме, ни показваше безкрайни зелени дървеса, които оформят една могъща гора. Решихме да пристъпим навън и се озовахме на огромна тераса на първия етаж, а пред нас на сравнително голяма полянка видяхме интересна гледка. Осем тежко въоръжени орка бяха си направили бивак, а с тях вързан за ръцете седеше отчаяно млад елф (те всички излеждат млади да ги еба). В един момент докато наблюдавахме умно, разбрахме че и Орките ни гледат също така умно, но вече събираха оръжията си около тях. Бързо се окопитихме и взехме най-доброто решение за тази сесия. Единствения вход за този етаж беше през тясното стълбище, което веднага блокирахме с телата си и като истински спартанци избрахме да водим сражението там.

Още с първия орк разбрахме че нещата ще са на живот и ТПК(тази битка явно не бе предвидена да я водим). Орките бяха много и удряха тежко на фона на малкото кръв с която бяхме (припомням спектъра тук). След като свалихме първите два лека надежда се прокара в сърцата ни, но тогава се сетихме за предводителя им, който беше най-отзад и напрекъснато ги надъхваше. След като го замерих веднъж с един от мойте четири джавълина, пропускайки с 15 разбрахме че той ще е най-тежкия враг с който сме се били до момента. Аз и останалите преценихме че ще е най-правилно да го поставим под обстрел със абсолютно всичко преди да е застанал отпред и да ни изсече като презрели  дини. Бай Иван нз защо реши че неговите атаки са по-важни да бъдат срещу орките пред нас, които успявахме да свалим с 2 удара (нещо че срещу боса хвърля d6, пък срещу орките е d8). Успяхме да го вразумим след няколко рунда и да насочим неговия натурален късмет, където успя да хвърли 2 критикала в тази битка и ауч, роуга боли много тук като критне(снийк атаката се удвоява също). След изсипване на тонове cantrips, стрели, джавълини и дагъри (обмислях и брадвата да си хвърля по боса), на орка му писна и разсече последния останал орк пред него за да може да ни ингейнджне в битка (тъкмо се чудехме дали не може да почнем да го хилваме тоя орк за да не дойде тоя отзаде). Удряше тежко и по два пъти. Издържах първия рунд мисля, след което ме събори, но вече и самия орк беше много тежко ранен(май над 80 кръв му бяхме взели). Геройски Жоро кастна слийп и за късмет успя да го преспи.

Отдъхнахме щастливи и качихме още един левел (Саши има да качва 2 вече).Наградихме се с чипс и бисквити от магазинчето, като рабира се обрахме и всичката екипировка на орките. Елфа си бе плюл на петите но след доста епик сървайвъл намерихме следите му и след малка гонитба го открихме. Успяхме да го убедим, че не сме врагове. Разказа ни че сме в хай форест и че той е от патрулите, но е бил пленен от орките. Решихме да пренощуване в околността и мъдро на сутринта да решим какво да правим.

Водени от любопитство защо точно тук сме попаднали, решихме да проучим сданието в което се появихме предния ден. По-голяма част от телата на орките липсваха. Явно хищници бяха дошли през ноща да пируват(елфа ни предупреди де). Започнахме да изледваме сданието. Голяма част от него бе погълнато от едно огромно дърво и вървейки из него лека-полека коридорите почнаха да се променят и от камък да стават все по-живи. В един момент, когато не бяхме сигурни дали се движим по-камък или сме в самото дърво вече се чуха животински звуци. Малко след като ги чухме те заглъхнаха. В тъмнината ни нападна Owl Bear, който успяхме да победим след нелека битка (отново ме свали – на малко кръв съм Стояне !). Тук решихме да приключим.

Сесията беше страхотна за мен. Много отпускащ и приятен съботен следобед прекарах, мисля и останалите. Битката с орките беше много тежка, както и Жоро след това показа на Стоян от некви таблици в дмг-то, че енкаунтъра е бил мега дедли. Стоян пропусна доста неща в битката или може би ги е направил умишлено за да ни даде шанс, но да, имах чувството че това ще ни най-кратката кампания евър. Чакам с нетърпение следващата сесия и да се надяваме че ще видим пак Динела някой ден.