5e - 07 - Подземия и дракони (в известен смисъл)

Помня го сякаш беше вчера - 21 април. Събрахме се в приятна петък вечер (ехх, в какви хора се превърнахме, в петък не пием, не излизаме с жените си, а се виждаме да играем D&D) в офиса на БЛО. Отново в пълен състав и точно на вратата на донжона.

Подкрепени от китайско и бисквитки, леко тромаво започнахме нашето спускане в злата обител. Не си спомням точно кои пътища сме взимали, но сякаш държахме дясно през цялото време. Така или иначе за този разказ това няма значение. В първата зала имаше огромен скелет на античен дракон (червен), който разглеждахме и естествено нищо не намерихме. Из коридорите имаше капани, разбира се, и не се разминахме без срутване на един таван, за щастие без сериозни поражения. Последва интересен коридор с пясък (тоалетната на дракона), в който имаше няколко капана от типа pit, но Пси мина геройски и ги откри всичките.

Нататък имаше зала с някакъв умрял бастун в газебо с корона. Иван обезвреди всички капани по стълбичките към скелета и тамън бяхме почнали да си тананикаме темата от Индиана Джоунс и черепът се оказа Flaming Skull. Като в Skullport, но по-обикновен. Битката не беше особено сложна, но изхабихме доста ресурси и го пръснахме на парчета. Лошото беше, че кучият син се регенерира след един час и се наложи да го бием пак. Помислихме как точно да го анихилираме, но консенсуса беше да взимаме короната (която Пси надена - оказа се cursed) и да се чупираме.

По-навътре намерихме две зали. Едната беше с 4 саламандъра и един ефрит, който ги беше поробил да му коват оръжия. Посмятахме ЦР и си плюхме на петите. Другата стая съдържаше два нетерилски helmed horrors. С доста доста зор победихме създанията от втората стая и легнахме за дълга почивка (още от едно време помня от сесиите на Стоян - в подземието НЕ СЕ СПИ дейба). Един час по-късно….

…

Шибаният череп влетя през вратата….

С този анален завършек приключихме сесията. Нещата хич не са добре.

Note to self: Да си играя барда по-добре, както Марти правилно ми обърна внимание.

5e - 06 - Нагоре по ряката

Тъй тъй тъй. Мине време, настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят офиса на БЛО. На 11 април взехме та се събрахме в ПЪЛЕН състав за сесия, което лично мен ме зарадва дотолкова, че още не мога да се отърся от еуфорията от преживяното.

Почнахме, както обикновено, където приключихме. Бяхме натупали едно йети и стигнахме до реката Юникорн Рън, като продължихме нагоре по величествените каскади от водопади известни като Сестрите. Не след дълго Корин (Ваня) забеляза първия еднорог. Животното беше бързо и се шмугна в храстите преди да успеем да кажем каквото и да било.

По-късно групата реши да нощува в близката горичка и Уелби (Сашо) чу някакъв шум докато беше на вахта. Оказа се, че са местните еднорози и голата елфка Р……. (Стояне, помощ). Тя първо понечи да ни нападне и да защитава героически дома си и неговите обитатели, но Уелби я изненада със сладка серенада под звездите и тя отпусна гарда. Последва малко обмяна на информация, като се оказа, че тримата, които търсим хич не били харпъри, ами били ларпъри, монахините били клерици на Чалтея (богинята на густото) и последната от тях била пленена и юрната нагоре по баира. Елфката говореше за некви баланси постоянно и хич не беше съблазнителна, но предполагам от общуване с калинки и кълвачи, човек може да поизгуби малко социални умения. С две думи - продължихме нагоре.

Подминахме втория водопад, пътеката ставаше стръмна и най-сетне стигнахме важен разклон. Напред беше суровият и каменист връх на Стар Маунтс, надясно - лека пътечка подходяща за пишман туристи. Похвърляхме малко зарчета и сякаш видяхме следи по пътечката. Тя подсече върха, изкачи един превал и се впусна в обширната местност в сърцето на планината. Интересното беше, че имаше разни много интересни светещи и бръмчащи кристали. Уелби се опита да пее същия тон в който шумят, да създаде резонанс с дамажана и финално всички да пеем в хор, което наистина усили бръмченето на кристалите, но не промени нищо, освен че събуди местния уайверн. Кучият му син се оказа корав, но благодарение на добър тиймуърк и това че бяхме 5 човека, се справихме. Намерихме и леговището на уайверна, където Марто извади мегакъсмет и скорна грейтакс. Имаше малки уайвернчета, но партито реши да не ги дави и ги оставихме на стихиите.

Малко по-надолу пак намерихме следи от ботушите, които този път навлизаха в една огромна пещера. Толкова огромна, че спряхме тук и решихме да разгадаваме мистериите и следващия път.

Какво да кажа - единственото беше, че на моменти много се лигавехме, ама като сме 5-ма нормално. Иначе - топ сесия, докато пишех текста ми се доигра отново, така че - преателе - летс ду ит!