Тъй тъй тъй. Мине време, настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят офиса на БЛО. На 11 април взехме та се събрахме в ПЪЛЕН състав за сесия, което лично мен ме зарадва дотолкова, че още не мога да се отърся от еуфорията от преживяното.
Почнахме, както обикновено, където приключихме. Бяхме натупали едно йети и стигнахме до реката Юникорн Рън, като продължихме нагоре по величествените каскади от водопади известни като Сестрите. Не след дълго Корин (Ваня) забеляза първия еднорог. Животното беше бързо и се шмугна в храстите преди да успеем да кажем каквото и да било.
По-късно групата реши да нощува в близката горичка и Уелби (Сашо) чу някакъв шум докато беше на вахта. Оказа се, че са местните еднорози и голата елфка Р……. (Стояне, помощ). Тя първо понечи да ни нападне и да защитава героически дома си и неговите обитатели, но Уелби я изненада със сладка серенада под звездите и тя отпусна гарда. Последва малко обмяна на информация, като се оказа, че тримата, които търсим хич не били харпъри, ами били ларпъри, монахините били клерици на Чалтея (богинята на густото) и последната от тях била пленена и юрната нагоре по баира. Елфката говореше за некви баланси постоянно и хич не беше съблазнителна, но предполагам от общуване с калинки и кълвачи, човек може да поизгуби малко социални умения. С две думи - продължихме нагоре.
Подминахме втория водопад, пътеката ставаше стръмна и най-сетне стигнахме важен разклон. Напред беше суровият и каменист връх на Стар Маунтс, надясно - лека пътечка подходяща за пишман туристи. Похвърляхме малко зарчета и сякаш видяхме следи по пътечката. Тя подсече върха, изкачи един превал и се впусна в обширната местност в сърцето на планината. Интересното беше, че имаше разни много интересни светещи и бръмчащи кристали. Уелби се опита да пее същия тон в който шумят, да създаде резонанс с дамажана и финално всички да пеем в хор, което наистина усили бръмченето на кристалите, но не промени нищо, освен че събуди местния уайверн. Кучият му син се оказа корав, но благодарение на добър тиймуърк и това че бяхме 5 човека, се справихме. Намерихме и леговището на уайверна, където Марто извади мегакъсмет и скорна грейтакс. Имаше малки уайвернчета, но партито реши да не ги дави и ги оставихме на стихиите.
Малко по-надолу пак намерихме следи от ботушите, които този път навлизаха в една огромна пещера. Толкова огромна, че спряхме тук и решихме да разгадаваме мистериите и следващия път.
Какво да кажа - единственото беше, че на моменти много се лигавехме, ама като сме 5-ма нормално. Иначе - топ сесия, докато пишех текста ми се доигра отново, така че - преателе - летс ду ит!
Подминахме втория водопад, пътеката ставаше стръмна и най-сетне стигнахме важен разклон. Напред беше суровият и каменист връх на Стар Маунтс, надясно - лека пътечка подходяща за пишман туристи. Похвърляхме малко зарчета и сякаш видяхме следи по пътечката. Тя подсече върха, изкачи един превал и се впусна в обширната местност в сърцето на планината. Интересното беше, че имаше разни много интересни светещи и бръмчащи кристали. Уелби се опита да пее същия тон в който шумят, да създаде резонанс с дамажана и финално всички да пеем в хор, което наистина усили бръмченето на кристалите, но не промени нищо, освен че събуди местния уайверн. Кучият му син се оказа корав, но благодарение на добър тиймуърк и това че бяхме 5 човека, се справихме. Намерихме и леговището на уайверна, където Марто извади мегакъсмет и скорна грейтакс. Имаше малки уайвернчета, но партито реши да не ги дави и ги оставихме на стихиите.
Малко по-надолу пак намерихме следи от ботушите, които този път навлизаха в една огромна пещера. Толкова огромна, че спряхме тук и решихме да разгадаваме мистериите и следващия път.
Какво да кажа - единственото беше, че на моменти много се лигавехме, ама като сме 5-ма нормално. Иначе - топ сесия, докато пишех текста ми се доигра отново, така че - преателе - летс ду ит!
Няма коментари:
Публикуване на коментар