5е – 19 – Друидската илюзия

И така, в неделния следобед на 29 април се събрахме да поиграем. Мястото отново беше БЛО, а аз със задоволство отбелязвам, че това е нашата 19-та сесия по пети едишън, което значи, че следващия път живи-здрави, ще празнуваме юбилей. Бяхме в почти пълен състав, без Пси и след известно маане на бисквиди се впуснахме в приключението.

Трябваше да открием друида Толинидок, който живее на малък остров около Deep Water Harbour. Купихме му охлюви, за да го подкупим с лакомства и поехме. Корин намери някакъв познат от док уордс с лодка и греб-греб, оказахме се на малкия скалист остров. Имаше няколко чифта следи и ние поехме по едните. Открихме някакво джудже с механичен пауър армор, който беше смъртно ранен и му помогнахме да се изправи, но той не говореше коммон. Един comprehend languages по-късно и той ни помоли да дадем парче механизъм от бронята му на „онези от механус“. Кои са точно те, не се разбра, но стана ясно, че идват с някакъв механичен летящ кораб от плейновете и са се разбили малко по-навътре в гората. Джуджето очевидно се мъчеше и Корин го избави от агонията.

По-навътре в гората намерихме crash site-a с надеждата да има alien blaster, но не би. Имаше само син слаад, който ступахме и в една от скалите видяхме очертание на портала, но никакъв знак как да го активираме. Както каза Жоро, сайд куестовете се изпълняват по някое време, но не са спешни.

Решихме да продължим нагоре към стражевата кула и се натъкнахме на отряд войници. Поприказвахме с тях, отначало бяха недружелюбни, но с малко бира и дипломация ги спечелихме на наша страна. Те ни казаха, че не са виждали Толинидок, но знаеха, че живее при скалите. Също ги разпитахме за Отелстан и те ни подсказаха да говорим с негов човек Нехил, който искал да става ездач на грифони. Нощувахме при войниците и на сутринта по живо по здраво отидохме на скалите.

Там след дълъг тунел с много шибани капани се сбихме с 4 craaaab people, които направо ни разказаха играта. Положението беше близо до ТПК, но успяхме да бастисаме един и с див късмет fear-a на Уелби прогони другите три. Имаше казус как да подходим стратегически към битката и решихме да продължим надолу по тунела (гадовете избягаха навън по скалите). Там съответно намерихме и нашия човек, който се оказа, че е полу-костенурка и наистина си хапва охлюви.

Показахме му айтема и той ни каза, че това е друидска илюзия. Предметът наистина е комуникатор, но не е кожено кълбо с костни ръце, а е някакъв дънер с руни. Тук нещата много се заплетоха, защото почнахме сериозно да подозираме Ваерус, но на мен лично не ми излиза версията напълно и съм скептичен. Не че няма улики, но още не съм напълно сигурен.

Разпитахме още малко Толинидок и той ни каза заклинанието с което се активира. Уелби го пробва и видя вратата от донжона в Ендлес Кевърнс. Интеракцията обаче не бе възможна. Според Толинидок сред харпърите няма и висок лвл друиди, което сериозно спъва тезата да е бил някой друг друид, който не познаваме.

Даааам, заплетено наистина. До следващия път!

5e – 18 – Шоуто на канала

Пост-великденски продължихме нашите фентъзи приключения в Уотърдийп (а наяве в БЛО). Този път в леко намален състав, но пък играта си вървеше и липсата на Бай Иван и египетския фараон Жоро не се усети дълбоко.

Малко рекап на събитията дотук:

-          Дирим кои са предателитесред харпърите

-          Не знаем къде е Версая

-          Някакъв wererat е откраднал не знаем какво от подземието в къщата на Отелстан

-          Глабрезуто нещо каза за някакъв дракон

Направихме починка в къщата и Зуук (Пси) сготви манджа, която остави в подземието като примамка, за нещото, което е откраднало предмета. Номерът сработи и на другия ден Зуук извади питомното си плъхче и го използва, за да тракне нещото, което беше яло от чорбата. Велик олдскул момент!

Надолу в каналите имахме среща с магически Блек Пудинг, който обаче лесно победихме благодарение на ноу-хауто от огромния абилити чек на Мерин. Още по-навътре и открихме входа към Града на Боклуците, където живее господарят на каналите – Цар Плъхон.

Говорихме с гигантския магически wererat и благодарение на плъхчето на Зуук разговора тръгна, защото Цар Мишо не беше никак, ама никак, предразположен към нас. Почнахме да се пазарим и му дадохме елфския плащ на Зуук, излъгахме го за тринкета на Уелби (депозит в лусканска банка) и доплатихме 150 злато и една пита сирене. Царят, обаче, реши да ни направи мизерия и ни тикна да се бием с двете му питомни otyugh-та. Уелби вкара fear на едното, което го извади от играта, но другото диълваше сериозен демидж. Криво-ляво го сбихме и плъховете ни изгониха от техния град, със предмета на Отелстан обаче. И то верният предмет, а не някакво ръждясало дилдо, както почти очаквахме, че ще стане.

Артефактът на Отелстан представлява едно кълбо съшито от парчета (човешка?) кожа с две костни ръце отгоре. Създава впечатление, че е мокро и мирише на кръв, макар че на вид е сухо. Зуук го идентифицира и изглежда се ползва, за да се влезе в контакт с някого. Сарагот ни посъветва да намерим друид.

Тук купихме Sending scroll, Мерин научи магията и пуснахме два есемеса – един до Ваерус, който ни каза общо взето да се оправяме сами и един до Версая, която впоследствие дойде в къщата. Оказа се, че тя сама се е скатала от Yawning Portal, за да не я надушат харпърите. Питахме я това-онова, но общо взето нищо ново не ни каза.

Отидохме после до Fishmongers’ street 7, цопнахме в коритото и бам, озовахме се при нашия приятел Лорда на Уотърдийп. Той ни изслуша историята и ни насочи към проверен компетентен друид. Верно, особняк бил, ама ще го преживеем.

Друидът зове се Толинидок и живее в пещера на един от островите близо до Уотърдийп. Трябва да вземем лодка от Deep Water Harbour и да го намерим на островчето. За да ни асистира ще му кажем, че ни праща Хидън Лорд на Уотърдийп и ще му занесем любимата му храна – охлюви.

Тук последва добро място за край на сесията и следващият път почваме със силен пазар и издирване на въпросния друид. Като цяло беше силна сесия, дано и следващата е тъй.