5е – 19 – Друидската илюзия

И така, в неделния следобед на 29 април се събрахме да поиграем. Мястото отново беше БЛО, а аз със задоволство отбелязвам, че това е нашата 19-та сесия по пети едишън, което значи, че следващия път живи-здрави, ще празнуваме юбилей. Бяхме в почти пълен състав, без Пси и след известно маане на бисквиди се впуснахме в приключението.

Трябваше да открием друида Толинидок, който живее на малък остров около Deep Water Harbour. Купихме му охлюви, за да го подкупим с лакомства и поехме. Корин намери някакъв познат от док уордс с лодка и греб-греб, оказахме се на малкия скалист остров. Имаше няколко чифта следи и ние поехме по едните. Открихме някакво джудже с механичен пауър армор, който беше смъртно ранен и му помогнахме да се изправи, но той не говореше коммон. Един comprehend languages по-късно и той ни помоли да дадем парче механизъм от бронята му на „онези от механус“. Кои са точно те, не се разбра, но стана ясно, че идват с някакъв механичен летящ кораб от плейновете и са се разбили малко по-навътре в гората. Джуджето очевидно се мъчеше и Корин го избави от агонията.

По-навътре в гората намерихме crash site-a с надеждата да има alien blaster, но не би. Имаше само син слаад, който ступахме и в една от скалите видяхме очертание на портала, но никакъв знак как да го активираме. Както каза Жоро, сайд куестовете се изпълняват по някое време, но не са спешни.

Решихме да продължим нагоре към стражевата кула и се натъкнахме на отряд войници. Поприказвахме с тях, отначало бяха недружелюбни, но с малко бира и дипломация ги спечелихме на наша страна. Те ни казаха, че не са виждали Толинидок, но знаеха, че живее при скалите. Също ги разпитахме за Отелстан и те ни подсказаха да говорим с негов човек Нехил, който искал да става ездач на грифони. Нощувахме при войниците и на сутринта по живо по здраво отидохме на скалите.

Там след дълъг тунел с много шибани капани се сбихме с 4 craaaab people, които направо ни разказаха играта. Положението беше близо до ТПК, но успяхме да бастисаме един и с див късмет fear-a на Уелби прогони другите три. Имаше казус как да подходим стратегически към битката и решихме да продължим надолу по тунела (гадовете избягаха навън по скалите). Там съответно намерихме и нашия човек, който се оказа, че е полу-костенурка и наистина си хапва охлюви.

Показахме му айтема и той ни каза, че това е друидска илюзия. Предметът наистина е комуникатор, но не е кожено кълбо с костни ръце, а е някакъв дънер с руни. Тук нещата много се заплетоха, защото почнахме сериозно да подозираме Ваерус, но на мен лично не ми излиза версията напълно и съм скептичен. Не че няма улики, но още не съм напълно сигурен.

Разпитахме още малко Толинидок и той ни каза заклинанието с което се активира. Уелби го пробва и видя вратата от донжона в Ендлес Кевърнс. Интеракцията обаче не бе възможна. Според Толинидок сред харпърите няма и висок лвл друиди, което сериозно спъва тезата да е бил някой друг друид, който не познаваме.

Даааам, заплетено наистина. До следващия път!