Tomb of Annihilation – 08 – Man’s best friends

Слънцето мързеливо напичаше през поредния августовски следобед. Марти Парти, Пси и Сашо лежерно разглеждаха джънк фуда в 345. Беше време за ДнД. Юнаците напазариха опасна комбинация от захар, палмови мазнини и Монстър (напитката на Сатаната) и се качиха нагоре. Сладкодумният Туньо също бе прегладнял преждевременно и беше понакупил чипс и джафа кейкове. Въоръжени с поне 20 000 празни калории, разтворихме книгите и отново се потопихме в чудатия свят на най-великата ролева игра на света.

Първият казус, който разплетохме, беше дали да  последваме фрост гигантите към Ому или да си гоним целта в Храк-хамар. Решихме да продължаваме по нашия си път. Заизкачвахме се по планината и попаднахме на джуджетата от Храк-хамар. Те са една клика от ковачи, които не са много бойни (ц, ц – какъв срам за джуджета бел. Бъбълс) и много се поинтересуваха от това да спасим града им. Разказаха ни, че при оттеглянето на Убтао са се появили отнякъде някакви огнени създания, които са превзели съкровищницата и ковачницата. Сключихме сделка да прочистим града (тамън ни се искаше да очистим един донжон) и те ще ни дадат магически предмети на богато.

Последвахме овехтелите пътища към Храк-хамар и лека полека стигнахме до портите на подземието. Там прекосихме река от лава и се полюбувахме на дългите тунели, с които се превозва лавата и от нея се извлича безценния (но не особено полезен в този едишън на ДнД) адамантий.

В първата по-голяма зала се сбихме с 8 fire newts. Изненадата беше с нас и, макар и понабити, ги сгънахме. Топнахме оръжията в течен адамантий (които ни дава 3 удара с адамантиево покритие) и продължихме напред. Минахме през арморито, където, уви, нямаше магически предмети, но пък Бъбълс откри full plate (който в този едишън е само Plate, но единодушно се реши да му викаме full plate). Напомпани с армор клас, продължихме нагоре и отворихме поредната врата, където имаше 12 fire newt-а, от които два даже бяха и уорлоци. Реши се да ползваме даркнес комбото и защитата, която ни дава коридора. Пси използва единия дар на нагата, за да призове 8 вълка, които да се миризят заедно с нас. Самите newts не бяха твърде корави, но имаха тегаво умение, което прави много демидж, и когато 10 гада ни пуснат по 3д8…става ТПК. Битката почна добре с реди екшъни, но не след дълго първата вълна вълци умря и почнахме да поналягваме и ние. Имаше сериозен риск Пси да остане сам срещу един уорлок и 6 гада и затова призова още 8 вълка. С тях вече успяхме да сгънем гадовете и взехме чутовния 375 експириънс. Дейба.

Битка, която се игра дълго и ще се помни дълго.

Взе се решение да се връщаме в лагера и там направихме лонг рест. Джуджетата ни казаха, че що-годе половината сме минали и остава да намерим всъщност съществените зали. Тук приключихме и се надявам да продължим скоро пак!

Tomb of Annihilation – 07 – Песен за огън и лед

Някъде там в средата на месец август успяхме отново да се съберем в една топла сряда вечер, за да поцъкаме ДнД. Мястото беше БЛО и за съжаление се наложи отново да играем с Марти, който репетира за рок-изяви.

Днешният пост ще бъде кратък, тъй като и самата сесия реално беше почти изцяло придвижване към целта и сюжета не напредна особено, но пък имаше рандъм енкаунтъри.

Продължихме на югозапад към Хракхамар (джуджешкия град) и по пътя срещнахме:

• -          9 магма мефита. Не бяха особено хард, но пък експлодираха като ги убиеш, което ни накара да бъдем внимателни. В крайна сметка – без съществени проблеми.

• -          Саламандър, който искаше да ни пороби, но Жоро и Марти го насраха с безумното комбо с даркнеса и сенките на Жоро, които точат Strength. Беше доста могъщо. Бъбълс не направи нищо, но му взе копието и решихме, че може да се ползва като lance. Рийч атаки, здравей!
• -          5 фрост гиганта с 3 уинтър улфа. Дам, тук беше ясно, че няма да се бием, но пък се допитахме до магическата лула и тя каза, че гигантите може и да са склонни да преговарят. Пратихме Йенфир да бъде парламентьор и той отиде да приказва. Оказа се, че предводителят на гигантите е жена и че са пратени да открият Ring of Winter и загадъчния герой Артър Сембли (когото и зентаримите търсеха барабар със същия пръстен). Ние им разказахме каквото знаем и им разказахме и за Ому. Гигантите решиха, че ще се тестват да идат към Ому и да газят там.

Тук и приключихме, защото се появи дилемата дали да се пуснем заедно с гигантите към Ому с идеята те да ни пазят от кофти енкаунтъри, но пък с риск да ни очистят, или пък да си напредваме към Хракмар и да видим какви изненади ни чакат там. С риск да ни очистят. Този риск го има навсякъде, май.