Някъде там в средата на месец август успяхме отново да се
съберем в една топла сряда вечер, за да поцъкаме ДнД. Мястото беше БЛО и за
съжаление се наложи отново да играем с Марти, който репетира за рок-изяви.
Днешният пост ще бъде кратък, тъй като и самата сесия реално
беше почти изцяло придвижване към целта и сюжета не напредна особено, но пък
имаше рандъм енкаунтъри.
Продължихме на югозапад към Хракхамар (джуджешкия град) и по
пътя срещнахме:
- - 9 магма мефита. Не бяха особено хард, но пък експлодираха като ги убиеш, което ни накара да бъдем внимателни. В крайна сметка – без съществени проблеми.
- - Саламандър, който искаше да ни пороби, но Жоро и Марти го насраха с безумното комбо с даркнеса и сенките на Жоро, които точат Strength. Беше доста могъщо. Бъбълс не направи нищо, но му взе копието и решихме, че може да се ползва като lance. Рийч атаки, здравей!
- - 5 фрост гиганта с 3 уинтър улфа. Дам, тук беше ясно, че няма да се бием, но пък се допитахме до магическата лула и тя каза, че гигантите може и да са склонни да преговарят. Пратихме Йенфир да бъде парламентьор и той отиде да приказва. Оказа се, че предводителят на гигантите е жена и че са пратени да открият Ring of Winter и загадъчния герой Артър Сембли (когото и зентаримите търсеха барабар със същия пръстен). Ние им разказахме каквото знаем и им разказахме и за Ому. Гигантите решиха, че ще се тестват да идат към Ому и да газят там.
Тук и приключихме, защото се появи дилемата дали да се
пуснем заедно с гигантите към Ому с идеята те да ни пазят от кофти енкаунтъри,
но пък с риск да ни очистят, или пък да си напредваме към Хракмар и да видим
какви изненади ни чакат там. С риск да ни очистят. Този риск го има навсякъде,
май.
Няма коментари:
Публикуване на коментар