Леле, майчице мила, как ме сърбяха ръчичките да напиша
следващия ред!
Най-сетне се добрахме
до The Tomb of Annihilation!
Удоволствие…Разплут от екстаз и топли вълнения подобно на
десетокласник, който вчера е бъркал в дамско бельо за първи път, пренасям върху
екрана това, което се случи.
Беше студена февруарска вторник вечер и се събрахме в ПЪЛЕН
състав. Продължихме след Fane
of the Night Serpent и с новите ни съюзници открихме телата на бившите
вече ред уизарди. След малко чудене на това дали сме постъпили морално, се
сетихме, че това е ДнД и те са ред уизарди, така че – да, всичко е точно.
Продължихме на север към мястото, където ни казаха, че се
крие входът към Гробницата с главно Г. Там сред буйната растителност открихме
малка полянка със зловещо изглеждащ черен обелиск. Зад него в скалата имаше две
скални ниши.
Без много да му мислим почнахме да разглеждаме и забелязахме
на обелиска следното стихче (без съмнение оставено от Асерерак като инструкция
за влизане в донжона).
Досетихме се, че част от това се отнася към 9-те Бога и
техните алайнменти. В едната скална ниша имаше огромна врата с 8 жлеба за
кубчета, а в другата имаше подредени
боговете от двете страни на пътеката – един срещу друг. Излишният беше Ункх – the flail snail, който е true neutral. Помислихме
малко и забелязахме, че магическият огън пред всяка от статуите се запалва,
когато поставим съответното кубче пред него. В края на нишата имаше каменна
стена (и беше тъмно), затова поставихме 9-ия куб там и се запали и 9-тият огън.
Прозряхме илюзията и видяхме амулет с Ункх, който взехме.
Продължихме в другата ниша и наредихме кубчетата, по начин,
който мислехме, че е правилен, но вратата зад нас се хлопна и в стаята почна да
нахлува poison acid gas,
който без малко да пречука този-онзи. Джуджешките резистънси се оказаха много
полезни, признавам. В крайна сметка използвахме груба селска сила и с комбото
Морадинс гаунтлет + меч блъскахме по стената, докато не я счупихме. Механизмът
ни изплю кубчетата и се върнахме на полянката. Направихме едно рестче в
близката къща и се върнахме при обелиска. Нахлузихме амулета с Ункх и се оказа,
че като се доближим до обелиска самият амулет ни заведе някъде. Това някъде се
оказа вече истинският вход на донжона (картинката горе). Там отворите за
кубчета бяха 9 и ние предположихме, че трябва да са подредени по алайнменти.
Помислихме върху историята на Ому (която знаем от всички темпъли) и преценихме
кой какъв алайнмент е. Поставихме кубчетата и баааам!
Добре дошли в Tomb of Annihilation!
Още в края на първия коридор видяхме съмнителна ръчка и
смеещ се череп. Когато
наближихме изведнъж се разнесе зловещ тътен и една
скелетна ръка с пясъчен часовник се показа до черепа. Паникьосани дръпнахме
ръчката и подът се срути изпод нас и се наядохме на демидж. Ц ц ц….втори път
влязохме в капана.
Отупахме се, продължихме през вратата и насреща видяхме не
кое да е, ами легендата…гигансткото дяволско лице, което населява кошмарите на
играчите още от първи едишън. Някога Гари Гайгекс сложил sphere of annihilation в устата на лицето и когато
играчите се покатервали вътре – няма сейв, няма нищо.
В осъвременения вариант, сфера нямаше (сигурно е някъде
другаде), но пък имаше един не особено брутален shadow demon. Понабихме го с radiant damage и продължихме
навътре. Достигнахме интересен прозорец, който ни даде да надникнем в
гробницата на Обулака. Тя се пазеше от 6 гада с маски и един щит с очи. Веднага
си припомнихме инструкциите на Асерерак и много нежно отворихме прозореца и
Йенфир им събра маските с mage
hand. После Пси нахлузи една, отвори саркофага и взе лежащия вътре ring of
protection. Това, което не очаквахме беше, че бе обсебен от духа на
Обулака. И сега трябва да е супер предпазлив.
С това приключихме, някои капани видяхме, други не успяхме,
но сме факин вътре!
Интересното тепърва предстои!
