Tomb of Annihilation – 21 – Super Secret Secret Doors

Знай най, по понеделнишки стартирам с тежък дънджън кроул. Този път бяхме в състав без Марти, което наложи да преместим книгите и играта в БЛО, но пък кръстът ми likes this.

Почнахме в гробницата на Папацотл. Бяхме очистили ъндедите и оставаше да вземем нещата в саркофага. Тук имаше интересен магически амулет и разни украшения извън саркофага, който пък от своя страна бе празен. Бъбълс взе амулета, Папацотл опита да се всели, но Бъбълс изкара сейва (whew) и чаплата не го облада. Джем поразгледа айтема и научихме, че веднъж като изкараш сейва завинаги си имунизиран от влиянието на Бога, но ако друг носи предмета, ще трябва да хвърля сейва пак. Амулетът се оказа Amulet of Health! 19 CON – здравееей!

След този кеф поразгледахме и намерихме една тайна врата зад един камик на стената. Поехме по коридора пълен с паяжини и намерихме в ниша в стената една малка масичка, на която имаше стъклена бутилка с Dao (вид джин а.к.а. Уил Смит). Джинът настояваше да го пуснем, но ние решихме да се пазарим и в крайна сметка се разбрахме да не ни напада и да ни даде 3 магии. Продължихме до края на коридора и там се оказа, че има още една тайна врата, която доведе до гробницата на Нанганг.

Dao

Там имаше могъща пентаграма (от сол) и саркофаг. Тука го изиграхме много тъпо и вместо Марти да провери с хелм оф телепати дали има присъствие и евентуално нещо да се пазарим, Бъбълс наджапа в пентаграмата и моментално беше атакуван от невидимия grey slaad. Кучият му син беше бая корав, кастваше fireball, fly и ставаше невидим. Тук похабихме едната магия от джина, който призова земен елементал, но когато слаадът се вдигна във въздуха, разбрахме, че е време да си ходим. Повдигнахме капака на саркофага и вътре имаше поушънка литър и половина, някаква делва и яйце. Марти взе делвата и тя му кастна Otto’s irresistible dance, след което той почна неудържимо до денси. Някак си закрепихме нещата, взехме и другите предмети, затворихме вратата след себе си и се върнахме в томба на Папацотл. Ъ-ъ-ъ-ъ…..Мисията успешна, май?

Победихме е силно казано

Йенфир взе яйцето и Нанганг тръгна да го обладава, но той притежава могъщ сейв и не беше проблем да се спаси. Самият айтем беше pearl of power и влезе чудесно на единствения ни кастър.

Тук почнахме да рестваме, но изродът дойде от другата страна на вратата и настана паника. Нещото, което измислихме (и беше гениално) бе, че използвахме втората магия на джина и той със shape stone направи така, че каменната секретна врата да не може да се отваря. Зазидахме гада вътре и отидохме да спим в пръстена.

Един лонг рест по-късно решихме Марти да разгледа долния етаж с окото. Видяхме третата подсказка на Асерерак, от която аз лично сънувах кошмари вечерта (без майтап). Жоро, обаче го гризеше нещо и намери трети сикрет доор за сесията, точно до стълбите. Той водеше до някаква чешмичка. Погледнахме във водата и видяхме все едно през очите на някакво голямо създание на долните етажи. Той обаче сякаш видя, че го гледаме, погледна навътре и се материализира пред нас! Беше Tomb Guardian – Flesh golem с броня, но не беше чак толкова ужасяващ и го убихме.

Стават все по-психарски 

Тук приключихме и мисля да споделя малко храна за размисъл от разговора ми със Стоян, докато се прибирахме.

Добре ли е да експлорваме целия дънджън подробно? От една страна има плюсове, от друга…можем да се нахакаме на някой от капаните или монстърите.

Tomb of Annihilation – 20 – Завръщането на тежките мозъчни напъни

И така след известна пауза, точно на 16 април се събрахме в секс-дънджъна на Марти, за да се тъпчем с чипс и кола и между другото да поиграем ДнД.



Помотахме се малко и започнахме игра. Последният път намерихме дяволското лице с тунела в устата, което водеше до гробницата на И-Джин. Тъй като за тази гробница нямаше подсказка, решихме да си ходим, но пък после решихме все пак да играем ва банк и пратихме Марто вързан за въже да вземе малкия златен саркофаг. Марто повдигна саркофага и се оказа, че целия постамент се огражда от всички страни от wall of force. Решихме, че може би е pressure plate и отебахме за момента. Също така поразсъждавахме за puzzle floor-a, но без особен успех.

Тръгнахме по източния калидор на 2 ниво и стигнахме до стая с шахматни плочи. В нея имаше саркофаг (неясно чий), осветен от фейк слънчева светлина. Не влязохме, обаче, защото видяхме гигантски блок на входа, който само чакаше да влезем и да ни препречи изхода.

Преди тази стая имаше интересен страничен коридор, който стръмно се изкачваше в двете посоки и имаше странна гравитация. Цялото нещо се връщаше откъдето започва като пръстен.

Там намерихме тялото на уизарда Девлин (с козя глава) и прочетохме последната страница в журнала му. Оказа се, че е бил последният оцелял от партито на лорд Брекзит (всъщност Брикстън).

Като минем пръстена – the ring leads to another tomb. В другата гробница обаче, не беше ясно какво се случва – нямаше никакви обитатели. Отебахме я и нея.

Тук вече нещата почнаха да стават тегави. Бяхме предпазливи и много се мъчехме да измислим какво да правим (така че да не умрем) и съответно отидохме към южния калидор. Там имаше интересна врата с 3 зомбита, които трябваше да подлъжем така че да избягат от вратата, за да я отворят. The dead abhor sunlight…ние сънлайт немахме и Йенфир се блинкна, за да ги подмами и те отвориха вратата.

Следващата гробница беше на чаплата Папацотъл. Имаше 6 големи стъклени казана пълни с кости, 4 бронзови статуи на воини от Чулт и един щит с изобразен воин. На щита пишеше Bow to no one, което е рекламният слоган на Папацотъл. И тук се почнаха тежките мозъчни напъни. Ама то беше мъка, беше чудо. Покланяхме се наляво надясно, не се покланяхме, нищо не ставаше. Най-сетне свалихме щита от стената и той почна да ни запва (копелето играе с 20 инициатива, ако щеш), но ние се скрихме зад него и Бъбълс го счупи. Това помогна. После счупихме единия казан и започна същинската битка. От другите казани наизлизаха скелети, но Жоро направи епик батълфийлд контрол с уол ъф форса и после омаза сичко с файърбол и за капак Бъбълс търнна останалите скелети и ги избихме 1 по 1.

Параноята сработи и успяхме живи да минем този енкаунтър.

Макар че сесията беше малко натоварена от разсъждения, в крайна сметка – it paid off. Нямам търпение да се потопим още по-навътре в гробницата!