Tomb of Annihilation – 20 – Завръщането на тежките мозъчни напъни

И така след известна пауза, точно на 16 април се събрахме в секс-дънджъна на Марти, за да се тъпчем с чипс и кола и между другото да поиграем ДнД.



Помотахме се малко и започнахме игра. Последният път намерихме дяволското лице с тунела в устата, което водеше до гробницата на И-Джин. Тъй като за тази гробница нямаше подсказка, решихме да си ходим, но пък после решихме все пак да играем ва банк и пратихме Марто вързан за въже да вземе малкия златен саркофаг. Марто повдигна саркофага и се оказа, че целия постамент се огражда от всички страни от wall of force. Решихме, че може би е pressure plate и отебахме за момента. Също така поразсъждавахме за puzzle floor-a, но без особен успех.

Тръгнахме по източния калидор на 2 ниво и стигнахме до стая с шахматни плочи. В нея имаше саркофаг (неясно чий), осветен от фейк слънчева светлина. Не влязохме, обаче, защото видяхме гигантски блок на входа, който само чакаше да влезем и да ни препречи изхода.

Преди тази стая имаше интересен страничен коридор, който стръмно се изкачваше в двете посоки и имаше странна гравитация. Цялото нещо се връщаше откъдето започва като пръстен.

Там намерихме тялото на уизарда Девлин (с козя глава) и прочетохме последната страница в журнала му. Оказа се, че е бил последният оцелял от партито на лорд Брекзит (всъщност Брикстън).

Като минем пръстена – the ring leads to another tomb. В другата гробница обаче, не беше ясно какво се случва – нямаше никакви обитатели. Отебахме я и нея.

Тук вече нещата почнаха да стават тегави. Бяхме предпазливи и много се мъчехме да измислим какво да правим (така че да не умрем) и съответно отидохме към южния калидор. Там имаше интересна врата с 3 зомбита, които трябваше да подлъжем така че да избягат от вратата, за да я отворят. The dead abhor sunlight…ние сънлайт немахме и Йенфир се блинкна, за да ги подмами и те отвориха вратата.

Следващата гробница беше на чаплата Папацотъл. Имаше 6 големи стъклени казана пълни с кости, 4 бронзови статуи на воини от Чулт и един щит с изобразен воин. На щита пишеше Bow to no one, което е рекламният слоган на Папацотъл. И тук се почнаха тежките мозъчни напъни. Ама то беше мъка, беше чудо. Покланяхме се наляво надясно, не се покланяхме, нищо не ставаше. Най-сетне свалихме щита от стената и той почна да ни запва (копелето играе с 20 инициатива, ако щеш), но ние се скрихме зад него и Бъбълс го счупи. Това помогна. После счупихме единия казан и започна същинската битка. От другите казани наизлизаха скелети, но Жоро направи епик батълфийлд контрол с уол ъф форса и после омаза сичко с файърбол и за капак Бъбълс търнна останалите скелети и ги избихме 1 по 1.

Параноята сработи и успяхме живи да минем този енкаунтър.

Макар че сесията беше малко натоварена от разсъждения, в крайна сметка – it paid off. Нямам търпение да се потопим още по-навътре в гробницата!